№ 2797
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100512829 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 16.09.2022 г., постановено по гр. дело №22200/2022 г. по
описа на Софийския районен съд, 43 състав, ответникът В. С. е осъден да
заплати на ищците М. А. и Б. В.-А. сумата от 8 310 лв. /увеличен размер по
реда на чл. 214 ГПК/, представляваща обезщетение за ползване без основание
на придобити в режим на СИО 11/12 от следните недвижими имоти 1./ нива
от 36,633 дка, трета категория в местността „Равнището“ в землището на
с.Михайлово, общ.Хайредин, обл. Враца, представляваща имот No 023009
/парцел No 9 от масив No 23/, при граници: имоти No 000623, 023024, 000611
и No 023010 и 2./ нива от 10.484 дка, трета категория в местността
„Ливадето.“ в землището на с.Михайлово, общ.Хайредин, обл.Враца,
представляваща имот No 079016 /парцел No 16 от масив No 79/, при граници:
имоти No 000602, 079019, 079018, 079017, 000317 и No 079015, за периода от
15.12.2017 г. до 21.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.12.2021 г. до окончателното
изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника В. С., с
която обжалва същото като неправилно и необосновано. В жалбата се излагат
възражения за нередовност на подадената искова молба, с твърдение, че
исковата молба не е подписана от ищците. По съществото на спора се излагат
доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че именно
ответникът е ползвал процесните имоти, което обстоятелство можело да се
1
доказва единствено с гласни доказателствени средства. Това обстоятелство не
се установявало от сключения договор за аренда. Сключването на договор с
чужда вещ не го правело недействителен. По изложените съображения се
иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от М. А., с който
оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без
уважение. Заявява се, че представителната власт на процесуалния
представител и извършените от негова страна действия от името на ищците,
са били потвърдени с депозирани по делото пълномощни. Поддържа се, че по
делото били установени всички елементи от фактическия състав на
предявения иск, в това число неоснователното ползване на имотите от страна
на ответника през процесния период. По изложените мотиви се иска
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и отхвърляне на
подадената срещу него въззивна жалба като неоснователна и недоказана.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемата Б. Г. В. – А..
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, съгласно който всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че обжалваното
решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.
Съгласно чл. 26 ГПК, страни по граждански дела са лицата, от чието име и
2
срещу които се води делото. Същите могат да упражняват своите
процесуални права както лично, така и чрез упълномощен представител,
съгласно чл. 32 ГПК. Изискването за редовност на исковата молба, съгласно
чл. 127,ал.1, т. 6 ГПК е същата да бъде подписана от лицето, което я подава.
Видно от съдържанието на искова молба вх. №9515/01.12.2022 г. по описа на
Районен съд – гр. Враца, където първоначално е предявена, същата е подадена
от страните по исковия процес – ищците М. А. и Б. А. в лично качество и е
подписана от тях. По делото са представени пълномощни в полза на
представляващия ги адвокат и в двете съдебни инстанции, поради което
съдът намира, че не е налице твърдяната от въззивника нередовност на искова
молба.
С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
на гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за
сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за
да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до
размера на обедняването. Когато собственикът на един имот неправомерно е
бил лишен от възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от
възможността да реализира следващите се от имота облаги, поради което
търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и
това не е станало. Пропусната полза, изразяваща се в реализираната от
другото лице имуществена облага, следва да бъде присъдена на собственика
на вещта /Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, реш.
№.587/1.11.10 по г. д.№.941/09, IV ГО, реш.№.719/27.12.10 по г. д.№.532/10,
III ГО, реш.№.774/ 8.11.05 по г. д. №.537/04, II ГО, ППВС №.1/28.05.79 по г. д.
№.1/79 и др./.
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, следва
да са налице следните предпоставки: обогатяване на едно лице - ответника по
делото, чрез увеличаване на неговия актив, намаляване на неговия пасив или
спестяване на разходи; обедняване на друго лице - ищеца, връзка между
обогатяването и обедняването, липса на основание за това и на друг път на
защита.
В настоящия случай не е спорно, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, че през исковия период ищците са били
собственици на процесния имот. Правото им на собственост е възникнало на
основание договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД от
21.09.2012 г. и договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД от
12.09.2012 г. и е установено със силата на присъдено нещо с окончателно
Решение №26003/13.08.2020 г., постановено по гр. дело №237/2020 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Враца, с което е уважен иск с правно основание
по чл. 108 ЗС и ответникът е осъден да предаде владението на собствениците.
По обективно кумулативно съединения осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД
ответникът е осъден да заплати обезщетение за неоснователно ползване на
двете ниви за периода от 15.12.2012 г. до 14.12.2017 г. в размер на 8 297,67 лв.
Предмет на настоящия иск по чл. 59 ЗЗД е заплащане на обезщетение за
неоснователно ползване на имотите за периода от 15.12.2017 г. до 21.05.2021.
3
г.
Не се оспорва от ответника, а и се установява от съдържанието на
протокола за въвод във владение от 21.05.2021 г., че владението върху имота
е предаден по принудителен път на собствениците, което означава, че до тази
дата същите са били неоснователно лишени от ползването му. Също така,
макар и косвено, от съдържанието на същия протокол се установява, а и се
потвърждава от процесуалните изявления на ответника, че ответникът е
сключил договори за отдаване под аренда на процесните недвижими имоти.
Действително, договорът за разпореждане с чужда вещ, не е недействителен.
Наличието на такъв обаче доказва твърдяното от ищеца обогатяване,
настъпило в патримониума на ответника. Без значение е също така дали така
сключеният договор за аренда е изпълнен или не. Релевантно по смисъла на
чл. 59 ЗЗД ползване, доколкото последното може да има различни проявни
форми, може да се изразява в непосредствено ползване и служене с вещта,
така и чрез възможност за достъп /напр. държане на ключове/ без да се дава
такъв на собственика, чрез непосредствени действия на съответното лице или
чрез такива на член от семейството му или чрез трето лице, на което
безвъзмездно то я е предоставило. /в този смисъл реш.№.55/28.02.12 по г. д.
№.652/11, III ГО, реш.№.409/11 от 20.06.12 по г. д. №.1411/10, IV ГО, реш.
№.509/27.05.09 по г. д.№.142/09 по г. д.№.142/09, IV
При съвкупния анализ на така изложеното настоящият въззивен състав
намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба следва да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода от делото, право на разноски имат въззиваемите. С
представен списък по чл. 80 ГПК по делото и договори за правна защита и
съдействие се претендира адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемия М. А. в размер на 970 лв. и за процесуално
представителство в размер на 580 лв. Следователно в тежест на въззивника
следва да се възложи отговорността за разноски в общ размер на 1 550 лв. за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.09.2022 г., постановено по гр. дело
№22200/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 43 състав в цялост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. С.а, ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. **** да заплати на М. К. А., ЕГН ********** и Б. Г. В.-
А., ЕГН **********, и двама с адрес: гр. Враца, ул. **** сумата от 1 550 лв.
/хиляда петстотин и петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение за
4
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването му на
страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5