ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37
гр. Силистра, 24.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.420, ал.3 във вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е, както следва:
1/ По частна жалба вх. № 5012/28.11.2022г., по описа на РС – Тутракан
подадена от „ГОЛДЪН СЕКШЪН“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Тутракан, ул. „Генерал Тошев“ №1, вх.А, ет.3, ап. 6,
представлявано от управителя А. Г. срещу определение № 412/22.11.2022г.,
постановено по ч.гр.д. № 350 по описа за 2022 година на РС-Тутракан, В
ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на длъжника за спиране
на принудителното изпълнение, образувано въз основа на заповед за
незабавно изпълнение №131/13.10.22г. и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д.№ 350/2022 г. на РС – Тутракан и
2/ По частна жалба вх. № 5349/15.12.2022г., подадена от
„СВИНЕКОМПЛЕКС БРЪШЛЕН“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Бръшлен, Свинекомплекс Бръшлен, представлявано от
управителя Димитър Димитров срещу определение № 412/22.11.2022г.,
постановено по ч.гр.д. №350 по описа за 2022 година на РС-Тутракан, В
ЧАСТТА, с която е спряно принудителното изпълнение, образувано въз
основа на заповед за незабавно изпълнение № 131/13.10.22г. и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д.№ 350/2022 г. на РС – Тутракан.
В частната жалба на „ГОЛДЪН СЕКШЪН“ ЕООД се излага, че
обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Счита, че от вниманието на съда е убягнал факта, че дружеството –
жалбоподател притежава едновременно качеството на солидарен длъжник и
ипотекарен гарант. В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №193, том V, рег. №5058, дело № 727/03.11.2020г. на
1
нотариус Анелия Радева, с рег. № 315 в НК дружеството е учредило в полза
на кредитора „Свинекомплекс Бръшлен” АД ипотека върху недвижим имот,
находящ се в гр.Тутракан за обезпечаване на задължението както на „Голд
кроун” ЕООД, така и на „Голдън секшън” ЕООД, тъй като е солидарен
длъжник. Оттук извежда, че има право да иска спиране на принудителното
изпълнение на основание чл.420 от ГПК. Твърди, че към искането си е
представил обезпечение по реда на чл. 180 ЗЗД и чл. 181 ЗЗД - учредена
законова ипотека, служеща като обезпечение по документа по чл.417, т.6 от
ГПК, в полза на „Голдън секшън” ЕООД за сумата от 48000лв., равна на
продажната цена по договора, неустойките и разноските. Моли за отмяна на
определението, в обжалваната част и спиране на принудителното изпълнение
по отношение на „Голдън секшън” ЕООД по изп. дело № 202276704011215 по
описа на ЧСИ Георги Георгиев с рег. № 767, образувано по изпълнителен
лист №115/13.10.2022г., издаден въз основа на Заповед №131/13.10.2022г. за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
350/2022г. по описа на Тутракански районен съд до влизане в сила на
заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, от насрещната страна „Свинекомплекс
Бръшлен” АД, е постъпило становище, с което оспорва жалбата, като
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
В частната жалба на „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЪШЛЕН“ АД, са
изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, в частта с която е спряно изпълнението по
издадената заповед за изпълнение против длъжника „Голдън кроун” ЕООД.
Излага, че неправилно се възприема, че е представено надлежно обезпечение
пред съд, а именно ипотека, учредена след започване на изпълнението.
Разпоредбите на чл.420, ал.1, изр.1 от ГПК, във вр. чл. 180, ал. 1 от ЗЗД,
изискват, като условие за спиране на изпълнението, даване на ново
обезпечение и не може да се ползва предходно сключена договорна ипотека.
Посочва още, че очевидно представените обезпечения не са били достатъчни
щом се е стигнало до принудително изпълнение, а и въхру имотите била
вписана предходна – първа по ред ипотека от „Уникредит Булбанк” АД.
Длъжникът „Голд кроун” ЕООД, сам е подал молба за откриване на
производство по несъстоятелност. Моли за отмяна на обжалваното
определение.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, от насрещната страна „Голд кроун”
ЕООД е подаден писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че са
неоснователни доводите, че в представеното обезпечение не може да се
прецени като внесено по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, и необходимостта от
друго такова. Дружеството вече е учредило договорна ипотека върху
собствните си имоти на 03.11.2020г.
Съдът намира, че жалбите са подадени от легитимирана страна, срещу
2
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
Разгледана по същество съдът намира следното:
Производството по ч.гр.д. №350/2022г. на РС - Тутракан, е образувано
по заявление на „Свинекомплекс Бръшлен” АД, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, и изпълнителен лист срещу „Голд кроун” ЕООД, в качеството му
на длъжник и „Голдън Секшън” ЕООД, М А. Г., А. М. Г. и В. Й. Г., в
качеството им на солидарни длъжници за сумата от 274949 лв.,
представляваща задължение за връщане на авансово платена цена за доставка
на пшеница по Договор за покупко-продажба на пшеница от 02.11.2020г.,
изменен с анекс от 14.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и
126247.42лв. – неустойка в размер на 15% годишно върху цената на
непредоставената продукция, за периода от датата на авансовото плащане –
10.07.2019г. до 02.08.2022г., за обезпечаване на които задължения е учредена
договорна ипотека акт №193, том V, рег. № 5058, дело № 727/2020г.
Въз основа на това заявление в полза на заявителя е издадена заповед
№131/13.10.22г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, като е допуснато и незабавното й изпълнение, и е издаден и
изпълнителен лист за гореописаните суми.
Срещу заповедта за изпълнение са подадени възражения от
длъжниците, в които е инкорпорирана и молба по чл. 420 от ГПК, за спиране
изпълнението на принудителното изпълнение. Видно от материалите по ч.гр.
№350/2022г. на РС - Тутракан, възраженията на длъжнците са в срок и на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. С оглед
изложеното и доколкото искането за спиране е направено с молба от същата
дата, то следва, че същото е в срока по чл.420 от ГПК, поради което е и
процесуално допустимо.
С обжалваното определение РС - Тутракан е приел, че единствено
искането на длъжника „Голд кроун” ЕООД, е основателно и го е уважил, тъй
като вземането, удостоверено в документа по чл. 417 от ГПК, въз основа на
който е издадена заповедта, е обезпечено с договорна ипотека върху
множество имоти и е налице обезпечение по смисъла на чл. 180, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на останалите длъжници заповедния съд приел искането за
неоснователно и го е оставил без уважение, по аргумент от 421, ал.1 от ГПК,
тъй като в договорната ипотека е посочено изрично, че с нея се обезпечава
вземането само на длъжника „Голд кроун” ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 420 от ГПК, уважаването на искането за
спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело предполага
алтернативното наличие на следните предпоставки: представяне на писмени
доказателства в подкрепа на направеното възражение, че присъдената сума не
се дължи /ал. 2/, или представянето от длъжника на надлежно обезпечение за
3
кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
В конкретния случай искането за спиране се основава на твърдението за
предоставено от длъжника обезпечение, изразяващо се във вписана в полза на
кредитора ипотека. Видно от приложения към заявлението договор за кредит,
в същият е уговорено учредяване на договорна ипотека в полза на кредитора,
като обезпечение на вземанията по договора за продажба. Съгласно чл. 149,
ал. 1 от ЗЗД, ипотеката обезпечава вземане на кредитор и се учредява от
длъжник или от трето лице, обезпечаващо чуждо задължение. Учредената
договорна ипотека обезпечава материалноправното задължение на
жалбоподателя възникнало по силата на договора за кредит. Възможността за
спиране на принудително изпълнение на издадени по чл. 417 от ГПК,
заповеди е уредена в чл. 420, ал. 1 от ГПК, като изключение в полза на
длъжника, който следва да обезпечи евентуални бъдещи вреди на кредитора
от неоснователно спиране на принудителното изпълнение, като за учредяване
на обезпечението законодателят препраща към реда по чл. 180 и 181 от ЗЗД.
Следователно чл. 420 от ГПК, изисква представяне на обезпечение, различно
от това, което е дадено на кредитора при сключването на договора. В този
смисъл е и утвърдената съдебна практика например Определение № 375 от
18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 340/2011 г. на ВКС и Определение № 14 от
06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 685/2010 г. на ВКС/. Тъй като обезпечението е
определено от закона, при констатация за липса на надлежно обезпечение
съдът не дължи указания към страната за предоставяне на допълнително
такова. След като жалбоподателят не е учредил ново обезпечение на
кредитора, не са налице основания за спиране на изпълнението.
Отделно от това с искането за спиране жалбоподателят не е представил
и никакви писмени доказателства, обосноваващи недължимост на вземането
по заповедта, за да може да бъде извършена преценка относно тяхната
убедителност, респ. дали опровергават удостоверителната сила на документа,
въз основа на който е постановено незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките
на чл. 420 от ГПК, за спиране на изпълнението по отношение нито на „Голд
кроун” Е ООД, нито на „Голдън секшън” ЕООД, доколкото и двете
дружества не са дали ново обезпечение.
При така направените изводи настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение на РС - Тутракан е правилно като краен резултат и
следва да бъде потвърдено, в частта, с която съдът е оставил без уважение
искането на „Голдън секшън” ЕООД, респективно неправилно и следва да
бъде отменено, в частта, с която съдът е спрял принудителното изпълнение по
отношение на „Голд кроун” ЕООД.
Предвид изхода на спора и направено искане за присъждане на разноски
в полза на „Свинекомплекс Бръшлен” АД, се дължат такива в размер на 15лв.
за заплатена държавна такса.
4
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 412/22.11.2022г., постановено по
ч.гр.д. №350 по описа за 2022 година на РС-Тутракан, В ЧАСТТА, с която е
оставено без уважение искането на длъжника „ГОЛДЪН СЕКШЪН“ ЕООД,
за спиране на принудителното изпълнение, образувано въз основа на заповед
за незабавно изпълнение №131/13.10.22 г. и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д.№ 350/2022 г. на РС – Тутракан.
ОТМЕНЯ Определение № 412/22.11.2022г., постановено по ч.гр.д.
№350 по описа за 2022 година на РС-Тутракан, В ЧАСТТА, с която е спряно
принудителното изпълнение, образувано въз основа на заповед за незабавно
изпълнение №131/13.10.22 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№
350/2022г. на РС – Тутракан, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл. 420, ал.1 от ГПК, на „ГОЛД
КРОУН“ ЕООД,за спиране на изпълнението на издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с допуснато незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 350/2022 г. на РС – Тутракан.
ОСЪЖДА „ГОЛД КРОУН“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Тутракан, ул. „Белмекен“ №23, представлявано от
управителя М. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЪШЛЕН“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Бръшлен,
Свинекомплекс Бръшлен, представлявано от управителя Димитър Димитров
сумата от 15 лв. /петнадесет/ лева, представляваща направени съдебни
разноски по основателна жалба, на основание чл. 81 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5