РЕШЕНИЕ
№ 4308
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330103110 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от А. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ж.к. „Т.“, бл. *, вх. *, ап. ** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че
ищецът не дължи на ответника следните суми: сума в общ размер на 1855,21 лева,
формирана както следва: 983,23 лева - главница по Договор за потребителски заем;
383,26 лева - представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2008 г. до 18.09.2009
г.; 354,30 лева - мораторна лихва за периода от 20.06.2008 г. до 24.06.2011 г.; 34,42 лева
- представляващи разноски за платена държавна такса и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.08.2011 г. на РС -
Пловдив, по ч.гр.д 12882/2011г., X гр.с. /в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД - първоначален кредитор/, както и сума в общ размер на 879,13 лева, формирана
както следва: 423,59 лева - представляваща главница дължима по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуга номер ***** от 22.04.2008 г.; 175,41 лева -
представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2008 г. до 10.10.2008 г.; 155,13
лева - законна лихва за забава за периода от 30.05.2008 г. до 24.06.2011 г.; 25 лева -
държавна такса; 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
1
изпълнителен лист от 11.08.2011 г. на РС - Пловдив, по ч.гр.д. № 12883/2011 г., XXI
гр.с. /в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - първоначален кредитор/, във
връзка с които е образувано **** дело № ***** г. по описа на ***** **********, с
район на действие Окръжен съд - П..
В исковата молба се твърди, че с молба с вх. № 15136/28.10.2011 г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД образувало ****.дело № ****** по описа на ***
*****, с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - П., въз основа на:
изпълнителен лист от 11.08.2011 г. на РС - Пловдив, по ч.гр.д. № 12883/2011 г., XXI
гр.с., за сумите: 423,59 лева - представляваща главница дължима по Договор за кредит
за покупка на стоки или услуги номер ************ от 22.04.2008 г.; 175,41 лева -
представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2008 г. до 10.10.2008 г.; 155,13
лева - законна лихва за забава за периода от 30.05.2008 г. до 24.06.2011 г.; 25 лева -
държавна такса; 100 лева - юрисконсултско възнаграждение и изпълнителен лист от
09.08.2011 г. на РС - Пловдив, по ч.гр.д № 12882/2011 г., X гр.с. за сумите: 983,23 лева
- главница по Договор за потребителски заем; 383,26 лева - представляваща договорна
лихва за периода от 20.05.2008 г. до 18.09.2009 г.; 354,30 лева - мораторна лихва за
периода от 20.06.2008 г. до 24.06.2011 г.; 34,42 лева - представляващи разноски по
ч.гр.делото; 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, издадени в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Твърди се, че първата покана за доброволно изпълнение била изпратена до
адреса на длъжника - ищец чрез Български пощи и върната като „невръчена“. Била
изпратена втора покана за доброволно изпълнение, но до адреса на бащата на
длъжника. Същата била получена от него, но не била предадена на длъжника - ищец. С
разпореждане *** насрочил опис на движими вещи за 24.07.2013 г., като липсвали
данни на кой от адресите следвало да се осъществи. Твърди се, че страните не били
уведомени за насрочения опис и същият не бил извършен от съдебния изпълнител, от
което следвало, че по делото не е извършено валидно изпълнително действие. По
***** дело били извършено множество справки за длъжника, но липсвали данни за
извършени ***. действия. Длъжникът не бил информиран и за конституирането на
новия взискател по ***. дело, а именно „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ “ ЕАД, като
на съобщението изпратено до него било отразено, че лицето не е намерено на адреса.
Твърди се, че всички приложени по изп.дело съобщения до ищеца - длъжник били
върнати като невръчени на длъжника. Не било налице връчване на каквото и да било
известие, уведомление, покана за доброволно изпълнение, призовка или съобщение по
***. дело. Не било извършено и нито едно ***. действие от **** **** спрямо
длъжника. Първото валидно такова било налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника от 29.09.2021 г., десет години след образуване на изп.
дело. Твърди се, че на 04.10.2021 г. **** **** връчил на трето задължено лице
призовка за принудително изпълнение и запорно съобщение. С молба вх. № 70270
2
/07.10.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на ***. дело № **** г., на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и вдигане на наложения запор върху трудовото му
възнаграждение. С оглед депозираната от длъжника молба, взискателят поискал
прекратяване на ***. дело и връщане на ***. листове. С постановление **** ***
прекратил ***. дело и вдигнал наложения запор. С молба вх. № 82841/19.11.2021 г.,
взискателят образувал ново ***. дело № **** г. срещу длъжника - ищец, по описа на
***** ***, въз основа на издадените два броя изп. листове, по което бил наложен запор
върху трудовото му възнаграждение. Твърди се, че към датата на образуване на ***.
дело № ***** г. - 19.11.2021 г. вземанията по издадените ***. листове, били погасени
по давност, с оглед обстоятелството, че в продължение на пет години от издаването им
не били извършени каквито и да било ***. действия. Вземането по ***. лист от
11.08.2011 г., издаден по гр. дело № 12883 /2011 г. било погасено по давност на
11.08.2016 г., а вземането по изп. лист от 09.08.2011 г., е погасено по давност на
09.08.2016 г. Твърди се, че първото действие по процесните изп. листове по ***. дело
№ **** г. било извършено на 29.09.2021 г. с налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, което действие било извършено пет години след
погасяване на вземанията по давност и десет години след образуване на ***. дело.
Преди датата на налагане на запора нямало данни за извършени изп. действия, с които
да е прекъсната петгодишната давност. Твърди, че договора за цесия приложен по ***.
дело № **** и ***. дело № **** г. не е произвел своето действие спрямо длъжника и
спрямо трети лица, в това число и ответника - „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
с оглед обстоятелството, че цесията не е съобщена на длъжника - ищец. Моли се
исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
счита предявения иск за неоснователен. Твърди, че на 03.05.2008 г. и 22.04.2008 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с универсален правоприемник „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България и ищеца бил подписан договор за
кредит №****** и Договор за кредит № ******. По молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД на 28.10.2011 г. било образувано изп.дело № ***** г. по описа на ****
*******, с рег. № ***, въз основа на издадени в полза на кредитора изпълнителни
листове от 09.08.2011 г. и 11.08.2011 г. Твърди се, че с молбата за образуване на ***.
дело взискателят възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и на тази дата била
прекъсната погасителната давност. На 16.03.2015 г. до длъжника била изпратена
призовка за принудително изпълнение, във връзка с предприети ***** действия. На
10.09.2015 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател - „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с което действие също била прекъсната погасителната
давност. На 25.02.2019 г. била депозирана молба от взискателя за извършване на
справки. На 12.11.2020 г. до длъжника била изпратена призовка за принудително
изпълнение, а именно насрочен опис на движими вещи за 28.01.2021 г. На 29.09.2021 г.
3
било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника. След като ***. дело
било прекратено взискателят - ответник изтеглил изпълнителните листове, след което
образувал ново ***. дело №***** г. пред същия **** *****. По този начин била
прекъсната погасителната давност, тъй като с молбата за образуване освен, че са
възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ, било направено и искане за насрочване на опис.
Счита, че не е налице петгодишен период през който не са предприети изпълнителни
действия, прекъсващи давността и същата не била изтекла. Твърди, че погасителната
давност била многократно прекъсвана с предприемане и осъществяване на
горепосочените действия. Твърди, че за сключването на договор за цесия ответникът е
направил всичко необходимо за уведомяването на длъжника. Моли за отхвърляне на
претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед за изпълнение № 8916/11.07.2011 г., издадена по реда на чл. 410 от
ГПК по частно гр. дело № 12882/2011 г. на ПдРС, X гр. с-в, ищецът е осъден да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 983,23 лева –
главница, произтичаща от Договор за потребителски заем; 383,26 лв. – договорна лихва
за периода 20.05.2008 г. – 18.09.2009 г.; 354,30 лв. – мораторна лихва за периода
20.06.2008 г. – 24.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.07.2011 г. до окончателното й изплащане; 34,42 лв. – направените разноски за
производството, както и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Със заповед за изпълнение № 8867/11.07.2011 г., издадена по реда на чл. 410 от
ГПК по частно гр. дело № 12883/2011 г. на ПдРС, XХІ гр. с-в, ищецът е осъден да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 423,59
лева – главница, дължима по Договор за покупка на стоки или услуги с номер ***** от
22.04.2008 г.; 175,41 лв. – договорна лихва за периода 09.05.2008 г. – 10.10.2008 г.;
155,13 лв. – законна лихва за забава за периода 30.05.2008 г. – 24.06.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й
изплащане; 25 лв. – разноски за държавна такса, както и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че въз основа на издадените изпълнителни листове по
горепосочените частни граждански дела, на 28.10.2011г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е поискало образуване на *** **** пред ***, като по молбата е
образувано **** дело № ***** г. по описа на *** ***** ****, рег. № ***. По него са
извършени редица справки за имуществото на длъжника.
Установява се, че на 07.02.2013 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение /чрез пълнолетно лице от домашните със задължение да предаде, съгл. чл.
4
46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК - баща/. В поканата за доброволно изпълнение, са вписани
сумите по изпълнителен лист от 09.08.2011 г. и от 11.08.2011 г.
На 25.01.2012 г., по ***** дело, е постъпило удостоверение за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД на НАП – П., в което е посочено, че
А. Г. В. има задължения в общ размер на сумата от 473,68 лв.
С разпореждане от 17.06.2013 г., **** ****, е насрочил опис на движими вещи
/л. 180/.
На 10.09.2015 г. по ***. д. № **** г., е постъпила молба от „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД, в която е посочено, че на 15.05.2015 г. между дружеството и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който последното дружество цедирало вземането си по ****
дело, заедно с всички принадлежности към него на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД, поради което и на основание чл. 429 ГПК моли, **** ***** да конституира като
взискател по ***** дело – „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД. С разпореждане от
20.04.2016 г., **** **** е уважил молбата. Към молбата от 10.09.2015 г., е приложен
Договор за продажба и прехвърляне на вземане от 15.05.2015 г.; Приложение № 1 към
договора; Потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3
ЗЗД; Пълномощно, по силата на което „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, е
упълномощено да уведоми длъжниците, посочени в Приложение 1 към договор за
продажба и прехвърляне на вземане от 15.05.2015 г. за извършената цесия. Молба за
конституиране на новия взискател по **** дело, е постъпила и на 12.09.2015 г., като
същата е уважена от **** **** с разпореждане от 20.04.2016 г. Към молбата са
приложени, посочените по-горе документи във връзка с извършената цесия.
На 10.05.2016 г., по реда на чл. 47 ГПК е залепено уведомление до длъжника, с
което същият е уведомен, че на основание чл. 429 ГПК по **** дело, е конституиран
като взискател „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, посочена е общо дължимата по
****дело сума, като в съобщението е посочено, че ако длъжникът не извърши
плащане, то **** **** ще пристъпи към принудително изпълнение в т.ч. на 15.06.2016
г. от 11.00 ч. ще извърши опис на движимите вещи, находящи се в гр. П., ж.к. Т., бл. *,
вх. *, ет. *, ап. **, като същите ще бъдат изнесени на публична продан чрез явен търг
пред сградата на посочения адрес или на друго място, определено от ***.
С разпореждане от 07.04.2017 г. /л. 236/ е насрочен за 20.09.2017 г. опис на
собствените на длъжника движими вещи на адрес: гр. П., ж.к. Т., бл. *, вх. *, ет. *, ап.
**.
На 25.02.2019 г. по **** дело, е постъпила молба от взискателя, с която е
поискано извършването на справки в ПП КАТ – гр. П. за регистрирани и притежавани
от длъжника МПС, като при наличие на такива, моли да се наложи запор върху
откритите МПС-та. С разпореждане, положено върху молбата, от 28.02.2019 г., ****
5
***** е уважил молбата. На 28.02.2019 г. е изпратено искане до ОД на МВР – П., ПП, с
искане да се посочи има ли регистрирани на името на длъжника МПС-та. На
14.03.2019 г., от ОД на МВР – П., служба Пътна полиция, е уведомила *** ****, че
няма регистрирани МПС-та на името на длъжника в базата данни на ОД на МВР – П.,
ПП.
Със съобщение, адресирано до длъжника, от 02.04.2019 г., последният е
уведомен, че за 07.05.2019 г., *** **** е насрочил опис на движимите вещи на
длъжника, находящи се в гр. П., ж.к. Т., бл. *, вх. *, ет. *, ап. **.
На 05.11.2020 г., по изпълнителното дело, е постъпила молба от взискателя, с
която е поискано пристъпване към принудително изпълнение като се насрочи дата за
опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника,
находящи се на домашния му адрес.
Със съобщение, адресирано до длъжника, от 12.11.2020 г., последният е
уведомен, че за 28.01.2021 г.,**** **** е насрочил опис на движимите вещи на
длъжника, находящи се в гр. П., ж.к. Т., бл. *, вх. *, ет. *, ап. **. Съобщението е
връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление.
Върху Справка за актуално състояние на действащите трудови договори на
длъжника от 29.09.2021 г., *** **** е положил разпореждане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение получавано от длъжника. В тази връзка до
работодателя на длъжника – „Колпойнт ню юръп“ ЕАД, е изпратено запорно
съобщение, връчено на 04.10.2021 г. С уведомително писмо от 05.10.2021 г.,
работодателят на длъжника, уведомил **** *****, че признава посоченото вземане за
основателно и са готови да удържат ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446
ГПК и внасяне на удържаното по посочената от **** **** банкова сметка; няма
претенции от други лица върху същото вземане, като не са наложени запори по други
изпълнителни листове.
С молба от 07.10.2021 г., длъжникът е поискал прекратяване на ***. д. №
***** г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и вдигане запора върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С молба от 15.10.2021 г., взискателят, е поискал да бъдат извършени справки за
банковите сметки на длъжника, като при откриване на такива, да бъде наложен запор
на банковите му сметки.
С молба от 25.10.2021 г., взискателят, е поискал изпълнителното производство
срещу длъжника да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
С Постановление от 04.11.2021 г., **** *****, е прекратил ***. д. № ****** г.,
като е вдигнал наложените в ***** производство запори. В тази връзка на 04.11.2021
г., до работодателя на длъжника, е изпратено съобщение за вдигане на наложения
6
върху трудовото му възнаграждение запор.
Установява се, че въз основа на процесните изпълнителни листове, съответно
от 09.08.2011 г. и 11.08.2011 г. и във връзка с молба от взискателя „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД, на 19.11.2021 г., е образувано **** дело №**** г. по описа на
*** ****** ****, рег. № ***. По него са извършени редица справки за имуществото на
длъжника.
С молба от 25.11.2021 г., взискателят, е поискал да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя – „Колпойнт ню
юръп“ ЕАД.
С молба от 26.11.2021 г., взискателят, е поискал да бъде наложен запор върху
вземането, постъпило ****** г.
С молба от 30.11.2021 г., взискателят, е поискал да бъде наложен запор върху
вземането, постъпило от наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от работодателя – „Колпойнт ню юръп“ ЕАД по ***. д. № ****
г.
Със съобщение от 01.12.2021 г., **** **** е уведомил длъжника, че по молба
на взискателя, е образувано ***. д. № ***** г., като по ***** дело са наложени: запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, изплащано от работодателя „Колпойнт
ню юръп“ ЕАД, както и е наложен запор на вземанията на длъжника по ***. д. №*****
г.
Изпратени са запорни съобщения, връчени както следва: по ***. д. № *** г., на
01.12.2021 г.; на работодателя на длъжника – на 03.12.2021 г.
С уведомително писмо от 08.12.2021 г., работодателят на длъжника, уведомил
**** ***, че признава посоченото вземане за основателно и са готови да удържат
ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК и внасяне на удържаното по
посочената от **** ***** банкова сметка; няма претенции от други лица върху същото
вземане, като не са наложени запори по други изпълнителни листове.
С молба от 04.07.2022 г., **** ****, е уведомен, че по гр. д. № 3110/2022 г. по
описа на ПдРС, ІІ гр. с., е допуснато обезпечение, чрез спиране на **** по ***. д. №
**** г. по описа на *** ***** ****, рег. № ***, с район на действие ОС – П., като към
молбата е приложена и Обезпечителна заповед № *** от 16.06.2022 г.
С Разпореждане от 04.07.2022 г., **** **** е спрял **** производство по ***.
д. № ***** г., като е разпоредил да се изпратят уведомления до страните за спиране на
изпълнителното производство, както и да се изпрати съобщение до работодателя/НОИ
за спиране на удръжките, съгласно чл. 432, ал. 2 ГПК. Във връзка с посоченото
разпореждане, на страните са изпратени и връчени съобщения за спиране на ****
производство по ***. д. № **** г.
7
По делото са постъпили на 03.08.2022 г. писма, от Служба „Архив“ при ПдРС,
с които съдът е уведомен, че ч. гр. д. № 12882/2011 г. по описа на ПдРС, Х гр. с., е
унищожено, поради изтичане срока за съхранение, като към писмото е приложена
извадка от САС „Съдебно деловодство“, от която се установява, че по ч. гр. д. №
12882/2011 г., е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8916/11.07.2011 г.,
по делото не е входирано възражение, като с разпореждане от 08.08.2011 г., съдът е
разпоредил да се издаде изпълнителен лист на кредитора. Съдът е уведомен, че и ч. гр.
д. № 12883/2011 г. по описа на ПдРС, ХХІ гр. с., също е унищожено, поради изтичане
срока на съхранение, като към писмото е приложена извадка от САС „Съдебно
деловодство“, от която се установява, че по ч. гр. д. № 12883/2011 г., е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8867/11.07.2011 г., по делото не е входирано
възражение, като с разпореждане от 10.08.2011 г., съдът е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист на кредитора.
По делото са приложени и уведомления за извършено прехвърляне на вземания
в полза на ответника по делото, договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.05.2015 г. и Приложение № 1 към него.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК искът следва да се основава
единствено на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното
дирене. Това изискване не е свързано единствено с времето, а има значение да не се
допусне преразглеждане на въпроси от предмета на делото, като по този начин се
заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с влязло в сила съдебно
решение.
Ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение на вземанията по договори за кредит, какъвто е настоящият
случай, приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като при
договора за заем е налице неделимо задължение и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не трансформира договора в такъв за периодично и
продължително изпълнение, а представлява частични плащания по него.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид
дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на **** **** ***** по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
8
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък
от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по
отношение на длъжника изпълнителни действия.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
безспорно се установи, че на 09.08.2011 г. по ч. гр. д. № 12882/2011 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х гр. с., е бил издаден изпълнителен лист в полза на „БНП
Париба пърсънъл файненс“ ЕАД срещу длъжника А. Г. В., за сумата от 983,23 лв. –
главница, произтичаща от договор за потребителски заем, 383,26 лв. – договорна лихва
за периода 20.05.2008 г. – 18.09.2009 г., 354,30 лв. – мораторна лихва за периода
20.06.2008 г. – 24.06.2011 г., ведно със законната лихва от 08.07.2011 г. до изплащане
на вземането, 34,42 лв. – разноски и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и
че на 11.08.2011 г. по ч. гр. д. № 12883/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ
гр. с., е бил издаден изпълнителен лист в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД срещу длъжника А. Г. В., за сумата от 423,59 лева – главница, дължима по
Договор за покупка на стоки или услуги с номер **** от 22.04.2008 г.; 175,41 лв. –
договорна лихва за периода 09.05.2008 г. – 10.10.2008 г.; 155,13 лв. – законна лихва за
забава за периода 30.05.2008 г. – 24.06.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й изплащане; 25 лв. – разноски
за държавна такса, както и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
От постъпилите по делото справки от Служба „Архив“ при ПдРС, се установи,
че срещу така издадените заповеди за изпълнение, не са били подавани възражения,
поради което и след влизане в сила на същите, са били издадени процесните
изпълнителни листове.
Въз основа на така издадените изпълнителни листове от 09.08.2011 г. и от
11.08.2011 г. и по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 28.10.2011 г.
било образувано ***. дело № **** г. по описа на **** *** ***, с рег. № ***, с район на
действие Окръжен съд - П..
По него са извършени справки за имуществото на длъжника, като искането за
тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не
прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на
никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ /съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015 г.
9
на ОСГТК на ВКС/. На 07.02.2013 г. е редовно връчена на длъжника /чрез пълнолетно
лице от домашните със задължение да предаде, съгл. чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК -
баща/ покана за доброволно изпълнение /в тази връзка – не се споделя възражението
на ищеца, досежно редовното връчване на ПДИ, като съдът приема, че процедурата по
чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК е редовно изпълнена, още повече, че по делото не се
ангажираха никакви доказателства за това, че ПДИ не е предадена на ищеца/. Тя не
представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност – в
този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 на цитираното по-горе
тълкувателно решение. Не може да се приеме и, че изявлението на **** **** в
поканата за доброволно изпълнение, че в присъствието на полиция ще извърши опис
на движими вещи, находящи се в гр. П., ул. *** *** № *, е довело до прекъсване на
давността, доколкото описът на движими вещи на длъжника не се е осъществил,
поради което и това не представлява валидно действие по изпълнението, предвид
неизвършването му /в т.с. в т. 10 на ТР 2/2013 г. е упоменато, че действие по
изпълнението, което прекъсва давността, е извършването на опис на вещи, който в
случая не е осъществен/. До прекъсване на давността не е довело и разпореждането от
17.06.2013 г., положено чрез печат върху Искане от 29.04.2013 г., с което **** ***, е
насрочил опис на движими вещи на длъжника по адреса му. По делото няма данни
такъв опис да се е състоял, поради което и това не представлява валидно действие по
изпълнението, предвид неизвършването му.
До прекъсване на давността е довела молба от 10.09.2015 г. /съответно
20.04.2016 г. – когато *** **** е уважил молбата/, с която „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД, е поискало на основание чл. 429 ГПК да бъде конституирано като взискател
по ***. д. № ***** г.
Тук следва да се посочи, че не се споделя възражението на ищеца, във връзка с
това, че не е бил редовно уведомен за извършената цесия. От една страна, законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, като ищецът сам с исковата молба представя копие на молбата от
10.09.2015 г. с искането на ответника да бъде конституиран като взискател в
изпълнителното производство, ведно с приложените към тази молба доказателства за
извършената цесия. От друга страна, с отговора на исковата молба също са
представени договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.05.2015 г., Приложение
№ 1 към него, пълномощно, потвърждение, както и Уведомление, адресирано до
ищеца, за извършеното прехвърляне на вземания. Още повече, че ищецът сам е
предявил иска си срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, като носител на
процесното вземане, а не срещу „БНП париба пърсънъл файненс“ ЕАД,
първоначалният кредитор на ищеца. Ето защо, съдът намира, че ищецът е уведомен за
извършената цесия, включително и в хода на настоящия процес факт, който следва да
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
10
Съдът намира, че след 10.09.2015 г. – подаване на молба за конституиране на
ответника като взискател по изпълнителното дело /съответно най-късно 20.04.2016 г.,
когато **** **** е уважил молбата/, не са предприемани действия по изпълнението,
които да прекъсват давността до 10.09.2020 г., най-късно 20.04.2021 г., когато е изтекла
5-годишната погасителна давност, т.е. преди образуване на новото **** дело № *****
г.
Съгласно изложените по-горе мотиви и цитираното ТР, не представляват
валидни действия по изпълнението, предвид неизвършването им:
вписването в залепено по реда на чл. 47 ГПК уведомление до длъжника от
10.05.2016 г., относно насрочен опис на движими вещи в дома на последния;
насрочения с разпореждане от 07.04.2017 г. опис на движими вещи на длъжника;
искането на взискателя, обективирано в молба от 25.02.2019 г. за извършване на
справки и налагане на запор върху МПС на длъжника и съответно разпореждането на
съдебния изпълнител, с което уважава молбата, доколкото от ОД на МВР, сектор Пътна
полиция – П., по изпълнителното дело, е постъпил отговор, че няма регистрирани
МПС-та на името на длъжника;
уведомяването на длъжника със съобщение от 02.04.2019 г., че съдебният
изпълнител е насрочил опис на движимите му вещи за 07.05.2019 г.;
молбата на взискателя от 05.11.2020 г., с която е поискано насрочване на опис,
оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника;
уведомление, адресирано до длъжника от 12.11.2020 г., с което последният е
уведомен, че за 28.01.2021 г., е насрочен опис на движимите вещи, находящи се в дома
му.
Следва да се посочи, че наложеният запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца при работодател „Колпойнт ню юръп“ ЕАД, от дата 04.10.2021 г., когато
запорното съобщение е получено от работодателя /л. 277/, не е произвел своето
действие по прекъсване на давността, доколкото към посочения момент – 04.10.2021 г.,
5-годишната погасителна давност за вземането е изтекла, както се посочи и по-горе,
на 10.09.2020 г., най-късно на 20.04.2016 г.
Изпълнителното производство по ***. д. № ***** г. е прекратено с
Постановление от 04.11.2021 г., след което по молба на ответното дружество от
16.11.2021 г., е образувано ***. д. № **** г. по описа на *** **** ***, рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд – П., което обаче е образувано след погасяване на
вземането поради изтекла погасителна давност, поради което и безпредметно се явява
коментарът на предприетите по това изпълнително дело от **** *** действия.
С оглед гореизложеното и с приетите постановки в цитираното по-горе ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, с което се прие, че нова погасителна
11
давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, то и съдът намира, че към датата както на
образуване на ***. д. № **** г. по описа на *** **** ***, рег. № ***, с район на
действие Окръжен съд – П., така и към датата на предявяване на настоящата искова
молба – 02.03.2022 г., 5-годишната погасителна давност за главницата е изтекла.
Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се
погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива се претендират от страната, като следва
да му бъде присъдена сумата от 124,21 лева – държавна такса, представляваща 4%
върху определенатата от страната цена на обективно съединените искове.
Поискано е и присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на сумата от 1000 лева.
Ответното дружество, чрез пълномощника си, релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца, като моли същото
да бъде намалено.
Съдът намира същото за основателно. В конкретния случай действително делото
не се отличава с фактическа или правна сложност, като в хода на процеса не са
настъпили някакви съществени усложнения. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение е 573,43 лева, поради
което същото ще следва да бъде редуцирано до тази сума.
Разноските от общо 682,80 лева /124,21 лева – за заплатена държавна такса и
573,43 лева – адвокатско възнаграждение/ следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Г. В., с
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *, вх. *, ап. **, НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2, следните
суми: сума в общ размер на 1855,21 лева , формирана както следва: 983,23 лева -
главница по Договор за потребителски заем; 383,26 лева - представляваща договорна
лихва за периода от 20.05.2008 г. до 18.09.2009 г.; 354,30 лева - мораторна лихва за
периода от 20.06.2008 г. до 24.06.2011 г.; 34,42 лева - представляващи разноски за
платена държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 09.08.2011 г. на РС - Пловдив, по ч.гр.д 12882/2011г., X
12
гр.с. /в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - първоначален кредитор/,
както и сума в общ размер на 879,13 лева, формирана както следва: 423,59 лева -
представляваща главница дължима по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуга номер ***** от 22.04.2008 г.; 175,41 лева - представляваща договорна лихва за
периода от 09.05.2008 г. до 10.10.2008 г.; 155,13 лева - законна лихва за забава за
периода от 30.05.2008 г. до 24.06.2011 г.; 25 лева - държавна такса; 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
11.08.2011 г. на РС - Пловдив, по ч.гр.д. № 12883/2011 г., XXI гр.с. /в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - първоначален кредитор/, във връзка с които е
образувано ***** дело №***** г. по описа на *** **** ***, с рег. № ***, с район на
действие Окръжен съд - Пловдив, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин - 6“, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ж.к. „Т.“, бл. *, вх. *, ап. **, СУМАТА от 124,21 лева /сто двадесет и четири лева и
двадесет и една стотинки/ – представляваща разноски за държавна такса по настоящото
производство, както и СУМАТА от 573,43 лева /петстотин седемдесет и три лева и
четиридесет и три стотинки/ - заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13