Р Е
Ш Е Н И Е
№ 18
гр.
Севлиево, 24.02.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на трети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия
Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 461 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят К.С.К. *** е обжалвал Наказателно
постановление № 19-0341-000779 от 15.11.2019 година на Началника на РУ на МВР -
Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата
се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 04.12.2019 година. Жалбата е подадена на 05.12.2019 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 21.09.2019 година в 17:15 часа на улица „***“ в гр.
Севлиево свидетелите Ц.Ц. и Н.В.Н. спрели за проверка лек автомобил „ВАЗ 2107“
с рег. № ЕВ 6567 АА, управляван от жалбоподателя К.К. и собственост на И.Н.М..
По време на проверката се установило, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е със служебно прекратена регистрация поради липсата на застраховка
„Гражданска отговорност“. За констатирането на тези обстоятелство бил съставен
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с Бл. № 38649 от 21.09.2019
година. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения,
ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят К. е подписал
акта, без да впише възражения срещу отразените в него констатации. Писмени
възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не
са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, в обстоятелствената част на
което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо
от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и го
е лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е отразено, че НП се
издава на основание Постановление на РП – Севлиево за отказ да се образува
досъдебно производство от 10.10.2019 година. По делото е приложен заверен
препис от това постановление. От него е видно, че прокурорът е приел, че липсва
субективния елемент от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от НК.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц.Г.и Н.Н. потвърдиха
пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.
Жалбоподателят ангажира в хода на съдебното производство показанията на
свидетеля И.М.. Същият обясни, че е собственик на управлявания от жалбоподателя
автомобил на инкриминираната дата и че не е знаел, че регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена. От неговите показания се установи, че
регистрационните табели на автомобила не били свалени и че той не е бил
информиран за прекратяването на регистрацията му. М. заяви, че не е управлявал
автомобила след изтичането на застраховката „ГО“ и че въпросния ден
жалбоподателят е взел автомобила да го „пробва“ с оглед предстоящото му
закупуване.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. №
81218-515 от 14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на К.К. е ангажирана на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 21.09.2019 година жалбоподателят е управлявал
лек автомобил "ВАЗ 2107“ с рег. № ЕВ 6567 АА, собственост на друго лице,
и че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради липса на
застраховка „Гражданска отговорност“. Това означава, че към момента на
управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред. Изложеното
сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна
процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация.
Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда
собственост, и че самият собственик
не е знаел, че автомобилът му е с прекратена регистрация. В тази връзка
безспорно се установява поради обстоятелството, че самият собственик не е знаел
за прекратената регистрация на автомобила, че и жалбоподателят не е знаел за
това. Липсата на
субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето
защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват
каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената
фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да
бъде отменено.
Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната
страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата несъставомерност
поради тази причина, съдът намира, че наказателното постановление следва да се
отмени, като незаконосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-000779 от 15.11.2019
година на Началника на РУ на МВР - Севлиево, с което на К.С.К., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: