МОТИВИ/към решение № 46/22.02.2016г. по а. н. дело №-64/2016г.
Обвинение против И.Г.Б., ЕГН **********,*** за това, че от
02.11.2014г. до 15.08.2015г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице, без да е
сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст - Н.Б.Я., род. на ***г., с което от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
Обвиняемия И.Г.Б.
в
съдебно заседание се признава за виновен
и не оспорва фактическата обстановка по повдигнатото обвинение.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Досъдебното
производство е образувано и водено срещу И.Г.Б. -
род. на ***г***, **********, ЕГН **********,
за това , че от 02.11.2014г. до 15.08.2015г. в гр.
Велинград, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - Н.Б.Я., род. на ***г., с което от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав престъпление по чл.191, ал. 1 НК .
От събраните в
хода на разследването гласни и писмени доказателства се установи, че обв. че
обвиняемия И.Г.Б. е навършил 18 години на 01.11.2014г., живеел с майка си в гр. Велинград, ул.
„Бивак" № 1. Обвиняемия Б. и
свидетелката Я. се познавали от около 2 години. В началото на м. ноември 2014г.
двамата решили да се „оженят", но тъй като майките на двамата не били
съгласни, след което свидетелката Я. е избягала от дома си и прекарали нощта в
една празна къща в квартал „Асфалтова база" в гр. Велинград. На следващия
ден се срещнали с майката на обв. Б. и с майката на св. Я. - св. Б.В.Я.. Двете
се съгласили с тяхното съжителство и с тържество по обичай отпразнували това.
От този момент св. Я. заживяла на съпружески начала с обвиняемия Б. ***. На
05.10.2015г. св. Я. родила дете - момченце, което кръстили Мариян. Н.Б.Я. е
родена на ***г. Тя живеела с майка си в гр. Велинград, ул. „***" № 38 и
учела в помощното училище „Драган Манчев". На 16.08.2015г. св. Я.
навършила 16 години.
Свидетелката Б.Я., която е майка на свидетелката Н.Я., в съдебно
заседание установява, че действително дъщеря й и обвиняемия И.Б. живеят заедно
на семейни начала от една година и от съжителството си имат родено едно дете. Свидетелката
Н.Я. също установява, че живее с И.Б. от
две години, имат дете което заедно отглеждат.
Свидетелката Б., която е служител в отдел „Закрила на детето“ установява , че
при тях е постъпил сигнал от Помощното
училище, тъй като Н.Я. е престанала да посещава училище. Предприета е била мярка, като Н.Я. е насочена
към ЦОП за ползване на социална услуга и тогава се установило, че същата живее
на семейни начала с обвиняемия И.Б. и е бременна, като в последствие след
раждането И.Б. е припознал детето. Поддържа, че към момента продължават работа
с непълнолетната майка Н.Я..
Обвиняемия И.Г.Б. се признава за виновен и не оспорва
фактическите констатации по внесеното предложение на РП Велинград.
Съдът счита, че след направения анализ на събрания
доказателствен материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК и от
показанията на разпитаните свидетели Н.Б.Я., Б.В.Я. и Г.Й.Б. се установи по
несъмнен начин участието на обв.Б. в изпълнителната деятелност от обективна и
субективна страна-авторството на
деянието и виновното поведение, както и обстоятелствата при които то е било
осъществено. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната по делото свидетелка-служителка
на социалните служби /свид.Б./ за възприемането на направения по-горе извод. За
достоверността на гласните доказателства се изхожда най-вече от тяхната
съпоставка с останалия доказателствен материал по делото от една страна и от
друга с тяхната убедителност, която пък е последица от
последователността,обективността и непосредствеността на тези доказателства.
Показанията на социалния работник не се опровергават от останалия
доказателствен материал събран по делото досежно главния факт включен в
предмета на доказване и релевиращ съставомерността на деянието - че обв.Б. е
заживял на съпружески начала без брак с лице ненавършило 16-годишна възраст.
Освен това показанията и на останалите свидетели са непротиворечиви и
непосредствени досежно установяването на главните факти включени в предмета на
доказване по реда на чл.102 от НПК, касаещи авторството и виновността на обв.Б..
Съдът кредитира тези показания и поради факта, че вътрешно не са противоречиви
досежно изброените по-горе обстоятелства
за доказване, а както и поради факта, че показанията са дадени от
позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са последица от прякото изпълнение
на служебните им задължения. Освен това
дадените в хода на съдебното дирене обяснения на самия обв.Б. не
опровергават установените по-горе обстоятелства, респ. показания на разпитаните
свидетели, нещо повече,самия Б. прави изрични самопризнания досежно тези факти
и обстоятелства. Ето защо съдът намира,че деянието е съставомерно с доказани
елементи от обективна страна за неговата съставомерност и доказателствата в
тази насока са категорични и последователни.
С оглед на
горното съдът намира, че обв.И.Г.Б. *** от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.
191, ал. 1 НК , а именно:
- от 02.11.2014г. до 15.08.2015г. в гр. Велинград,
като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - Н.Б.Я., род. на ***г., , поради което следва да носи наказателна
отговорност.
От
доказателствата по делото събрани по предвидения в НПК ред в съвокупност от
фактическа и правна страна се установи по безспорен начин авторството на
деянието,участието в деятелността на обв.Б., виновното поведение и
обстоятелствата при които е осъществено, както и с оглед на това се установи
приложимия материален закон и възприетата правна квалификация.
Деянието е
извършено при п р я к умисъл, тъй като обв.Б. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.
Този извод следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната
деятелност, тъй като обв.Б. е съзнавал всичките признаци на осъществения
състав, искал и е желаел настъпването на обществено опасните последици, т.е, в
случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
С ъ д ъ т счете, че в случая следва с
постановения си съдебен акт обв.И.Г.Б.
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и му се
наложи Административно наказание
на осн. чл.78А от НК. Налице са всички предпоставки на чл.78А от НК при
наличието, на които императивно съдът прилага института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на Административно наказание. За извършеното от обв.Б. умишлено
престъпление по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда наказание- се предвижда наказание „лишаване
от свобода" до две години или пробация, както и обществено порицание. Обв. И.Г.Б. е с чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Не е прилаган до сега спрямо него института на чл.78А от НК, като не са причинени и имуществени вреди. Наказанието с оглед разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК г л о б а платима в полза на държавата следва да се
определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, съдействието на разследването, добрите му
характеристични данни, съдът счете, че наказанието следва да се наложи в
рамките на законовия минимум от 1000 лева.
По горните
съображения бе постановено настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: