Номер 263827.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100502290 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3488/22.07.2020 г., депозирана от
„Електроснабдяване Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Николай
Банков, срещу Решение № 141 от 25.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1483 по описа на
РС-Провадия за 2019г., ГО, 3 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че Ц. И. В. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Дългопол, област Варна,
ул. „Христо Смирненски” № 2, НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик №
258, Варна – Тауърс – Г, сумата 10 762.74 лева (десет хиляди седемстотин шестдесет и два
лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща стойност на ел. енергия по фактура
№ ********** от 07.10.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от
07.07.2015 г. до 25.07.2019 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Дългопол, община
Дългопол, област Варна, ул. „Христо Смирненски” № 2, с абонатен № ********** и
клиентски № **********.В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. №
3985/12.08.2020 г. от въззиваемата страна Ц. И. В. , действаща чрез адв. Димитър Димитров.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
1
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия
юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа
енергия, тъй като: към дата на извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от
30.04.2019г.; безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор
за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и
точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с
нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена
проверка на СТИ находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в
присъствието на независим свидетел; при самата проверка е извършено замерване с
еталонен калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в
невизуализиран регистър 1.8.3. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е
установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно
наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 64242 кВтч; на
03.10.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено
точното количество неотчетена ел. енергия, за период от дата на вписване на ищеца като
абонат, до дата на извършване на проверката; на 07.10.2019г. е издадена фактура №
********** на стойност от 10762.74 лв. Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил
събраните доказателства, тъй като не се е съобразил със заключението на вещото лице,
съгласно което СТИ е било монтирано с нулеви показатели на видимите му тарифи, поради
което няма как да е имало показания по другите регистри, включително и скрития такъв.
Намира за неправилно, че съдът не отчита този извод на вещото лице, изложен в приетата
по делото експертиза, като излага подробни съображения в тази насока.
Въззивникът намира за неправилен извода на съда, че липсват доказателства по делото,
дружеството да е изпълнило задължението си по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ за съставяне на
досие на измервателната система, тъй като съгласно текста на цитираната разпоредба,
дружеството няма такова задължение при електромери, измерващи енергия на обекти,
присъединени към мрежи ниско напрежение, какъвто е процесният случай. Отново за
неправилен намира и извода на съда, че абонатът е бил лишен от възможността да
упражнява контрол върху показанията на невизуализирания регистър на СТИ, като сочи, че
в случая е налице неизпълнение на задълженията на абоната да не извършва действия, които
водят до неотчитане на потребяваната електроенергия и доколкото задължението му изисква
2
бездействие, отговорността му е налице при доказано действие.
В заключение сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като
собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако
енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда
движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на
дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи
стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно,
основателно и законосъобразно, като съдът подробно и задълбочено е анализирал събраните
по делото доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи.
Въззиваемият намира, че правилно съдът е приел, че не се е установило по делото, дали
данните от невизуализирания регистър на СТИ са отчетени преди или след монтирането му
на процесния обект на ищеца по делото. Сочи, че недоказан по делото е останал и моментът,
от който електромерът е започнал да отчита енергия в трета тарифа, поради което и не може
да се направи заключение дали електрическата енергия е действително потребена.
Моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като претендира и сторените
разноски пред въззивна инстанция.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 3488/22.07.2020 г., депозирана от
„Електроснабдяване Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Николай
Банков, срещу Решение № 141 от 25.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1483 по описа на РС-
Провадия за 2019г., ГО, 3 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2290/2020 г. на ОС-Варна за 04.11.2020 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4