№ 174
гр. Монтана, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200983 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2400138/ 26.07.2024г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – град М. на „Д. 22” ЕООД със седалище и адрес на
управление град М., представлявано от управителя М. Г. Д., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00
(хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3
от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Оспорва извършването
на нарушението, като поддържа, че относно лицето А. Б. е поискала
разрешение от Инспекцията по труда и считано от 08.07.2024г. е трябвало да
сключи трудов договор и да постъпи на работа. За датата на проверката,
04.07.2024г., твърди, че лицето самоволно, без нейно знание, се е явило в
обекта след 19ч., като това било продиктувано от желанието й да се запознае с
работата и да прецени ще може ли да се справи със задълженията, но
категорично не е престирала работна сила, не е събирала парични средства, не
е издавала касов бон и др. По същество, чрез пълномощник, поддържа
1
издаденото наказателно постановление да бъде отменено изцяло, ведно със
законните последици.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана
по същество се явява частично основателна.
Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено за нарушение, което не е извършено и
не е установено от доказателствата, поради което е и незаконосъобразно.
При извършена проверка на 04.07.2024г., около 20.30 часа, в обект-
ресторант А., стопанисван от жалбоподателя, по спазване на трудовото
законодателство, административно наказващия орган е констатирал
нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното
Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.61,
ал.1 от КТ вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 10.07.2024г., в присъствието на управителя,
предявен е на същата дата, за да се запознае със съдържанието му, връчен му е
препис от акта, което е удостоверено с подписа му, както и за възможността в
7-дневен срок от връчването да направи писмени възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН са подадени писмени възражения по така
съставения АУАН. Не е нарушено по никакъв начин правото на защита на
наказаното дружество, тъй като с подаването на жалба против издаденото НП
то е организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и
2
се е възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен
начин се установява, че при извършена проверка на 04.07.2024 г., в 20.30
часа, С. О. Ш., М. К. Т. и Р. Ц. И. - инспектори в ДИТ – М., посетили обект –
ресторант А., находящ се в гр.М., стопанисван от „Д. 22“ ЕООД. По време на
проверката служителите на Дирекция "Инспекция по труда" - М. заварили в
обекта лицето А. В. Б., която обслужвала клиенти на заведението, като
сервирала напитки и салати, т.е полагала труд, като сервитьор. На лицето А. Б.
била предоставена декларация (л.12), в която посочила, че работи в обекта от
27.06.2024г., при установено работно време от 17.30 часа до 00.00 часа и
уговорено седмично трудово възнаграждение в размер на 210 лева, и последно
получено трудово възнаграждение в размер на 70 лева, на дата 29.06., без
отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови
правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена
форма преди започване на работа.
От гласните показания на разпитаните свидетели се установява, че при
извършената от тях проверка по спазване на трудовото законодателство
лицето А. Б. извършва трудова дейност, като сервира на клиенти на
заведението, т.е. същата престира работна сила в полза на дружеството, като
няма сключен трудов договор в писмена форма при постъпване на работа, с
което е извършено нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ.
Съдът кредитира твърденията на свидетелите, тъй като същите са
непосредствени участници в извършването на проверката и предават личните
си впечатления, които кореспондират и с останалите доказателства, а и същите
не са заинтересовани от изхода на делото. Направеното възражение в съдебно
заседание, че лицата работещи в обекта са били накарани насила да попълнят
и подпишат въпросните декларации е неоснователно, не се установи в хода на
въззивното съдебно следствие да е оказана принуда от страна на
проверяващите. Още повече жалбоподателя не поиска събирането на
допълнителни доказателства, напр. разпит на лицето А. Б. за установяване на
обстоятелствата по проверката и евентуално оказаната принуда, което е
индиция за един вид защитно поведение на наказания, не намиращо опора в
доказателствената съвкупност.
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при
3
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Нормата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника и
работодателя да бъде сключен преди постъпване на работа, като чл.62, ал.1 от
КТ предвижда, че трудовия договор се сключва в писмена форма.
Съществено значение за определяне характера на договора като трудов
има естеството на осъществяваната дейност. При съвкупния анализ на
събраните доказателства се установява, че правоотношението между страните
е трудово и поради наличие на всички останали белези за полагане на труд –
работно време, месторабота, работно място, уговорена периодичност на
изплащане на трудовото възнаграждение.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от
съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
представител на дружеството-жалбоподател за запознаване със съдържанието
им и съдържат всички задължителни реквизити, съобразно разпоредбите на
чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или
неяснота в съдържанието им. С оглед на изложеното, процесният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички
императивни изисквания на ЗАНН.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „Д. 22" ЕООД, е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.61,
ал.1 вр. с чл.1, ал.2 КТ.
При индивидуализацията на административното наказание за
извършеното нарушение, съдът съобрази, че законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ налагане на "глоба" или "имуществена
санкция" в размер от 1500 до 15 000 лева на работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство, а именно чл.61, ал.1, чл.62, ал.1
или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ. В конкретния случай на дружеството "Д.
22" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, който е
минималния по закон. Като аргументи за определяне на санкцията в посочения
размер, наказващият орган е посочил, че се касае за сериозно нарушение на
трудовото законодателство, в частта наемане на работещи, а именно липса на
сключен трудов договор в писмена форма, липсата на който може да създаде
4
предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и
служителите. Посоченото обстоятелство обаче не представлява отегчаващо
отговорността обстоятелство по смисъла на закона, доколкото е присъщо за
всяко едно административно нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира наличието на
отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които да
характеризират извършеното административно нарушение като такова с по-
висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. С оглед на всичко гореизложено
съдът счита, че целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН ще бъдат постигнати с
определената имуществена санкция в предвидения от закона минимален
размер от 1 500 лева, поради което наказателното постановление като
обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 д, ал.4 от ЗАНН, чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна
Директора на Д ИТ М., разноски в размер на 150.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2400138/
26.07.2024г. на Директора на Дирекция „ИТ” – град М., с което на „Д. 22”
ЕООД, ЕИК: ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление град М.,
представлявано от управителя М. Г. Д., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин)
лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ изцяло, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Д. 22” ЕООД, ЕИК: ХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление град М., да ЗАПЛАТИ на Директора на Дирекция „ИТ” – гр.М. на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в
размер на 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6