П Р О Т О К О Л
07.07.2015 година гр. Хасково
Хасковски районен съд Х-ти наказателен състав
на седми юли две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ
Съдебни
заседатели:
Членове:
секретар: Павлина Николова
прокурор:……………………
сложи за разглеждане докладваното от Председателя
АНД № 512 по описа за 2015 година
на именното повикване в 10.18 часа се явиха:
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
Съдът намира, независимо от заявеното становище от страна на подсъдимия и на неговия защитник и въпреки факта на надлежното им известяване за съдебното разглеждане на производството по АНД №512/2015г. по описа на РС гр. Хасково и личното явяване на част страните, че са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, изразяващи се в наличие на основание за прекратяване на наказателното производство водено срещу подсъдимия Е.Ю.А. за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр., ал.1 от НК. Съображенията в тази насока на настоящия съдебен състав са следните:
В случая съдията - докладчик с разпореждане от 16.06.2015г. е насрочил производството по АНД №512/2015г. по описа на РС гр. Хасково за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.07.2015г. и е посочил кръга от лица, които да бъдат призовани, като е приел, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за образуване и движение на делото по диференцираната процедура по реда на Глава 28 от НПК. Приел е, че делото е подсъдно на РС гр. Хасково, според правилата за определяне на родовата и местна подсъдност, както и че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, а така също и че липсва допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, довело до ограничаване на процесуални права на обвиняемия или неговия защитник. Един от тези изводи, до които е достигнал съдията - докладчик е налице основание да бъде ревизиран от състава на съда и той е свързан с наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, образувано и водено срещу подсъдимия за посоченото престъпление на основание чл. 24, ал.1, т.6 от НК. Аргументите за това са свързани с приложението на забраната за двойна наказуемост, тоест приложението на принципа non bis in idem.
Правният принцип non bis in idem е прокламиран в наказателното право и застъпен като безусловно основание за прекратяване на наказателното производство с разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, повеляваща, че наказателното производство се прекратява, когато спрямо същото лице, за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление на прокурор, респективно влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.
Това правило е намерило своето отражение и в производствата, развиващи се по ЗАНН, когато дадено лице е заплашено да бъде наказано два пъти за едно и също административно нарушение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че така поставеният въпрос е предмет на обсъждане по образувано тълкувателно дело пред общо събрание на наказателна колегия на ВКС, по което е депозирано искане от Председателя на наказателна колегия и съдиите от наказателна колегия при РС Хасково са изразили становище в смисъла, в който се излага и в настоящия съдебен акт. А той е недвусмислено в насока за приоритет на наказателната пред административнонаказателната отговорност. Израз на този приоритет са дали редица разпоредби, в т.ч. текста на чл. 32, ал. 1, и ал. 2 от ЗАНН и най – вече чл. 33, ал. 1 и чл.33, ал. 2 от ЗАНН, предвиждащи съответно наказуемост за определено деяние, изпълващ състава на съответно административно нарушение, само ако то не съставлява престъпление, както и прокараното задължение на органите на администрацията в хода на административнонаказателното производство, образувано след съставяне на АУАН и в случаите, че констатират, че извършеното деянието покрива признаците на административни нарушения, да прекратят производството по неговото установяване и ангажирането на отговорността, и да изпратят материалите на прокурор от съответната прокуратура за образуване на наказателно производство. Тоест тези норми решават из основи въпроса за примат на наказателната отговорност при конкуренция с административнонаказателната и при липсата на възможност за тяхното кумулиране, което е също основен принцип в правораздаването.
Това принципно
положение е възприето, както бе посочено, от настоящия съдебен състав, но така
също е възприето и друго такова, а именно за приоритет на наказателната
отговорност, но само при образувано със съставяне на съответния АУАН и
развиващо се административнонаказателно производство, при което образуваното по
– рано административнонаказателно производство не е процесуална пречка за
образуване и провеждането и на наказателно производство за същото деяние срещу
същото лице, с оглед очертания приоритет на реализацията на наказателната
отговорност. Това обаче, важи единствено в хипотезата на образувано, но не приключило
административнонаказателно производство. В хипотезата на реализирана
административнонаказателна отговорност, фактът на издаване на наказателно
постановление, съставлява пречка за образуване и водене на наказателно
производство за същото деяние, срещу същото лице, макар в чл. 24 от НК да не е
дефинирана безусловна забрана за това. Аргументите за виждането в тази посока
се състоят, най – напред в тълкуването на съотношението на конституционни
разпоредби и конкретно на тази на чл.5,
ал. 4 от Конституцията на РБ, съгласно която международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право и имат предимство пред нормите на
вътрешното законодателство, които им противоречат. Включително и пред акта на
тяхното тълкуване, дадено от ОСНК на ВС с ТР № 85/1966 г., при действието на
отменената Конституция от
В случая, с внесеното постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание се цели постановяване по реда на Глава 28 от НПК на решение от състава на съда, с което да се разрешат въпросите, свързани с преценката налице ли е осъществено деяние, съставлява ли то престъпление, извършено ли е от привлеченото към наказателна отговорност лице, извършено ли е виновно и налице ли са предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК, респ. при липсата на изключенията по ал.7 за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В тази връзка и след така направеното уточнение, следва да се отбележи, че деянието, за което се цели да бъде разрешен посоченият кръг от въпроси, съгласно внесеното постановление, е за това, че на 22.01.2014г в с. Лясковец, общ.Стамболово, обл. Хасково Е.Ю.А., с ЕГН: ********** управлявал МПС лек автомобил марка ВАЗ модел 2015 с рег.№Х3389 АК, без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му за същото деяние по административен ред с Наказателно постановление №7/11.01.2013г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР гр. Хасково, влязло в сила на 22.04.2013г., с което е обусловено извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр., ал. 1 от НК. Необходимо е да се има предвид обаче, че в материалите по досъдебното производство е приобщено като писмено доказателство и издадено Наказателно постановление, с което на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната отговорност, въз основа на съставен АУАН за деяние квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП и му е наложена глоба в размер на 300 лева, като фактическите твърдения са в насока управление на 22.01.2014г. в с.Лясковец, общ. Стамболово, на моторно превозно средство с марка ВАЗ, модел 2015 с рег.№Х3389АК и е вписано наличието на отрицателната предпоставка, обосноваваща извод за ангажиране на административнонаказателна отговорност, свързана с липсата на надлежно свидетелство за управление на МПС. Тоест по поставения въпрос касае ли се за едно и също деяние, съдът намира, че отговора на същия е положителен, с оглед обема от фактически твърдения, за които от една страна Е.Ю.А. е привлечен към наказателна отговорност и по отношение на същия е депозирано искането за освобождаване от реализираната такава за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр., ал.1 от НК по реда на чл. 78а от НК от една страна и тези, за които е ангажирана наказателната му отговорност с издаване на Наказателно постановление №14-1970-000051/21.02.2014г. за цитираното деяние, извършено на дата 22.01.2014г., от друга.
В този ред на мисли, следва да се изложи, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК също се осъществява, чрез действие, а именно управление на МПС при наличие на отрицателната предпоставка, свързана с наличието на свидетелство за управление на МПС от една страна, и положителната такава, свързана с факта на предходната му наказуемост за същото деяние по административен ред. Административнонаказателната му отговорност пък е ангажирана, както вече бе посочено за същите тези обстоятелства, отнасящи се до начина на осъществяване на изпълнителното деяние – управление на МПС и останалите характеризиращи го белези, а именно липсата на свидетелство за управление на МПС. На следващо място, налице е пълно съвпадение с останалите признаци, характеризиращи всяко деяние - престъпление или административно нарушение от обективна страна, а именно дата и място на неговото извършване, като и в двата случая се касае за дата 22.01.2014г. и място с.Лясковец, общ. Стамболово, обл. Хасково. Тоест, става ясно, че жалбоподателят е понесъл административнонаказателна отговорност за деяние при същия обем фактически твърдения и обективни признаци с Наказателно постановление №14-1980-00051/21.02.2014г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР гр. Хасково, за което е привлечен и към наказателна отговорност за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, като правната квалификация в случая е без значение. Водещи са именно естеството и насочеността на твърденията относно фактите, а не възможната им различна правна квалификация, или съответно обстоятелството съобразил ли е или пък не административнонаказващият орган наличието на допълнителен квалифициращ белег на административното нарушение като „повторност“ доколкото негов прерогатив е да прецени дали да приложи този институт или не. Подходът му в каквато и да е насока не отменя характера на деянието и преценката на съда, че се касае за същото деяние. Оттам, връщайки се на принципното положение за забраната за двойна наказуемост и приложението на принципа non bis in idem, настоящият съдебен състав счита, че същият е нарушен, доколкото изначално е била налице пречка за образуване на наказателното производство за престъплението по чл. 343в, ал.2, вр.ал.1 от НК срещу подсъдимия. Образуваното такова ще следва да бъде прекратено.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, както бе сторено и в началото, че въпросът наистина е дискусионен и по него има противоречива съдебна практика, което е наложило Председателят на ВКС да поиска становище от съдиите в страната и да образува Тълкувателно дело, заседанието по което впрочем бе насрочено за 25.06.2015г. Въпреки постановените Тълкувателни решения от 1966 на Общо събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, от 1978г. по Тълкувателно дело №50 на Общо събрание на Наказателна колегия на Върховния съд и от 1979г. по наказателно дело №36 на Общо събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, настоящият съдебен състав споделя разбирането, че същите са загубили актуалност, поради прякото приложение на нормите на международното право, станали част от вътрешното законодателство и имащи предимство пред тези, които им противоречат, в т. ч. и съдебната практика, относно тяхното тълкуване. В тази насока могат да бъдат цитирани редица решения, като особено показателни са Решение №159/23.04.2014г. на ВКС, постановено по Наказателно дело № 486/2014г. по описа на същия съд, Решение №180 по Наказателно дело №417/2012г., ІІ н.о., решения на районни съдилища, в т.ч. Решение №75/03.06.2015г. на РС – Троян по НАХД №198/2015г. и от РС – Велинград – Определение №148/20.04.2015г. по НОХД №83/2015г. описа на същия съд. С тях съдът счита, че цитираната практика недвусмислено показва тенденция на промяна на тълкуването, дадено включително и от състави на ВКС в предходни години, като пример за това е Решение №564/09.12.2008г. на ВКС по Наказателно дело №626, І н.о. по описа за 2008г., което действително е в обратен смисъл, но към настоящия момент това виждане е необходимо да бъде преодоляно.
По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че е налице абсолютна пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, изразяваща се в наличие на пречка за водене на наказателното производство въобще по отношение на подсъдимия Е.Ю.А., явяващ се основание за прекратяването му.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И: №395
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, наказателното производство по АНД №512/2015г. по описа на РС ГР. Хасково, водено срещу подсъдимия Е.Ю.А. с ЕГН: ********** *** за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Определението на съда в частта, с която е прекратено наказателното производство подлежи на обжалване и протест пред ОС – Хасково в 15 дневен срок от днес.
Заседанието приключи в 10.40 часа.
Протоколът се изготви на 07.07.2015 година.
Председател: /п/ не се чете
Секретар:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.