№ 229
гр. Габрово, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Симона Миланези
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20244200500332 по описа за 2024 година
С решение № 211 от 30.04.2024 г. , постановено по гр. д. № 1817/23 г.,
Габровският районен съд е признал за установено по предявените от „Йеттел
България" ЕАД, ЕИК *********, обективно, кумулативно съединени искове, с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345 ТЗ
вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Е. И. Г., гр. Габрово, му дължи заплащане
на сумата 80,85 лева - месечни абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуги за периода 05.09.2021 г. - 04.12.2021 г. по договор
за мобилни услуги № ********* от 02.06.2021 г., изменен с допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2021 г.,
сумата 111,80 лева - лизингови вноски, дължими за периода 05.09.2021 г. -
02.05.2023 г. по договор за лизинг от 02.06.2021 г. с предмет устройство
MOTOROLA MotoE6i 32 GB Dual Grey, сумата 43,40 лева - лизингови вноски,
дължими за периода 05.09.2021 г. - 02.05.2023 г. по договор за лизинг за базови
аксесоари от 02.06.2021 г., сумата 92,46 лева - неустойка в размер на 3
месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № ********* от 02.06.2021 г., изменен с допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2021 г.,
съгласно издадени фактури № **********/05.10.2021 г., №
**********/05.11.2021 г., № **********/05.12.2021 г., №
**********/05.01.2022 г., за които суми в производството по ч. гр. д. №
1270/2023 г. на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
и е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 92
ЗЗД за дължимост на сумата над 92,46 лева до предявения размер от 203,65
лева - неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за
мобилни услуги № ********* от 02.06.2021 г., изменен с допълнително
1
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2021 г.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция за неустойка – в размер на 101, 66 лв., е подадена въззивна
жалба от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. З. Ц., в която се
твърди, че в тази му част решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че ищецът е претендирал една неустойка с три компонента, а
именно – три месечни стандартни абонаментни такси, плюс ползваните
отстъпки за месечни абонаменти съответстващи на останалия срок на
договора и разликата в цената на мобилното устройство без абонаменти и
преференциалната му цена. При неизпълнение на задължението от страна на
потребителя, установено по договора, същият не може занапред да се ползва
от преференциалната цена дадено му за мобилното устройство, поради което
и клаузата, с която се предвижда , че се дължи част от стойността на
отстъпките съответстващи на остатъка по договора не се неравноправни.
Целта на тази неустойка е компенсация на евентуалните вреди при
предсрочно прекратяване на договора. Следва да се има предвид, че
стандартната цена на устройството, неговата преференциална страна, както и
размерът на предоставената от оператора отстъпка на цената са посочени в т. 7
от Допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги. И към
момента на сключването му потребителят е имал възможност да се запознае
със съдържанието на неустоечната клауза и с начина на формиране на
неустойката. Твърди се, че процесната претенция за присъждане на неустойка
не противоречи на закона и добрите нрави, доколкото е основна клауза,
изразена по ясен и разбираем начин, както и не са налице и обстоятелствата,
даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна. Моли се, да се
отмени решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което
претенцията за неустойката да бъде уважена в пълен размер.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, чрез особения
представител адв. Д., в който се оспорва жалбата по основание, размер и се
моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е
процесуално допустима.
Габровският районен съд е бил сезиран с иск от „Йеттел България" ЕАД,
ЕИК ********* по реда на член 422, с който е поискано да бъде признато за
установено, че ответникът Е. И. Г. дължи на ищеца сумите по издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1270/23 г. на РС – Габрово, а именно:
80,85 лева - месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни
услуги за периода 05.09.2021 г. - 04.12.2021 г. по договор за мобилни услуги №
********* от 02.06.2021 г., изменен с допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2021 г., сумата 111,80 лева -
лизингови вноски, дължими за периода 05.09.2021 г. - 02.05.2023 г. по договор
за лизинг от 02.06.2021 г. с предмет устройство MOTOROLA MotoE6i 32 GB
Dual Grey, сумата 43,40 лева - лизингови вноски, дължими за периода
05.09.2021 г. - 02.05.2023 г. по договор за лизинг за базови аксесоари от
02.06.2021 г., сумата 203, 65 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № ********* от 02.06.2021 г.
За да постанови решението в обжалваната част по предявения иск за
неустойка, съдът е приел, че ответника е неизправна страна по процесния
2
договор за мобилни услуги, тъй като не е заплатил в срок потребените от него
далекосъобщителни услуги, поради което дружеството едностранно и
предсрочно е прекратило договора съгласно член 19б, б. „в“ От общите
условия и е начислил неустойка. В изпълнение на служебните си задължения
съдът е изследвал валидността на договорната клауза за компенсаторна
неустойка, като е приел, че начислената неустойка в размер на 3 месечни
абонаментни такси в стандартен размер без отстъпка не нарушава добрите
нрави и за нея установителният иск е основателен.
В останалата претендирана част по отношение на неустойката е приел,
че такава за възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план и стандартните цени на устройства,
съответстваща на оставащия срок на договора, преценени към възникване на
задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност
на клаузата, тъй като на практика съвпада с обезпеченото главно задължение.
С този начин на определяне на размера на претендираната неустойка
мобилният оператор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договора не беше прекратен, но без да
предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори и в по -
висок размер, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартна
месечна такса, а не въз основа на индивидуално уговорената между страните
преференциална месечна такса. С претендиране на неустойка, равняваща се на
съответния абонамент до края на срока на договора се създава само илюзорно
право на прекратяване на договора, тоест същата е неравноправна и поради
това нищожна. По отношение на претенцията за неустойка равняваща се на
пълният размер на предоставените устройства на лизинг, съдът е приел, че и в
тази част уговорката е нищожна, тъй като ищецът е претендирал и са уважени
да му бъдат заплатени лизинговите вноски до края на договора, които по
същността си имат характер на неустойка и повторното им присъждане
съвпада напълно с обема на главното задължение по договора. Позовал се е на
практика на ВКС.
Въззивният съд, като прецени събраните доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила по отношение на
обективно съединените искове предявени с исковата молба, а именно съдът е
приел, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение на
основание договор за мобилни услуги, по което ответникът е неизправна
страна, тъй като същият не е заплатил в срок своето задължение за
използваните услуги, поради което телекомуникационното дружество
правомерно е прекратило договор едностранно на основание общите условия
към него. Приел е и че ответникът е неизправна страна и по сключените
договори за лизинг и е осъдил неизправната страна да заплати на ищеца
всички незаплатени и оставащи лизингови вноски до края на договорите.
Видно от с допълнителното споразумение от 08.09.2021 г. сключено към
договор за мобилни услуги от 02.06.2021 г., в чл. ІІІ. Т. 2 е записано, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина на
потребителя, същият дължи неустойка при предсрочно прекратяване в размер
на най – високия, според условията на плана, месечен абонамент, но не повече
от 3 месечни вноски. В същия член от договора е уговорено, че в случай, че са
били налице отстъпки или различни стойности на месечни абонаменти,
потребителят дължи възстановяване на част от разликата между най - ниския
3
и най - високия месечен абонамент за плана, съответстващ на оставащия срок
на договора, както и че в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване услуги, съгласно посоченото в договора или в предходно подписан
документи, който срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент,
съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му, каквото съответства на оставащия
срок на договора.
От приложените по делото договори за лизинг, подписани от ответника
и ищеца, въз основа на които на ответника са предоставени пакет аксесоари и
мобилно устройство, се установява, че е уговорена неустойка за потребителя,
в размер на една месечна вноска, ако откаже да закупи предоставените вещи.
В Общите условия към договор за лизинг е предвидено в чл. 10, ал. 2, че при
разваляне на договора по вина на лизингополучателя последният дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни
лизингови вноски до размера на общата цена посочена в писмения договор
между страните, както и всички други парични и други задължения,
предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки и
други. Безспорно по делото, доколкото решението не е обжалвано в тази част
и е влязло в сила, е признато за установено, че ответника дължи на ищеца
незаплатените лизингови вноски, както и тези оставащи за плащане до края на
договора.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав на
въззивния съд от правна страна намира решението за валидно и допустимо в
обжалваната част, като по същество в отхвърлителната част е правилно и
законосъобразно и съдът споделя правите изводи на първата инстанция и по
реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
На първо място съдът не споделя доводите в жалбата, че с предявения
иск за неустойка исковата претенция е една, но същата се стои от три
компонента. Видно от договора в чл. ІІІ, т. 2, са уговорени три отделни
неустойки за виновно неизпълнение на договора от страна на потребителя
водещо до предсрочно прекратяване на същия. Първата от тях е неустойка в
размер на всички най – високи месечни абонаменти, но за не повече от три
месеца, като в тази част исковата претенция е уважена и не е обжалвана.
Във второто изречение чл. ІІІ, т. 2, б. „а“ се предвижда освен трите най -
високите месечни абонаментни такси, да се дължи от потребителя, като
неустойка и отстъпките от месечните абонаменти за оставащия срок на
договора. Така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, тъй
като с уговореното се заместват дължимото от потребителя изпълнение на
задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва
услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (което настъпва
занапред). Уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън очертаните в закона функции и създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, и
като такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Освен това с
тази уговорка се заобикаля и забраната максималният размер на неустойката
по договорите за мобилни услуги да не надвишава три месечни абонаментни
плана при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
постигнато в спогодба по гр.д. № 15539/2014 г. по описа на СГС между
дружеството и КЗП.
4
Третата уговорена неустойка, предвидена в договора – чл. ІІІ, т. 2, б. „б“
е в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги и се
претендира разликата между преференциалната цена и стандартната за
съответното устройство, като съдът намира същата за нищожна, тъй като
излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно
обогатяване на кредитора. С тази неустойка кредиторът извършва
едностранна промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на
устройството. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до
явна нееквивалентност на престациите. Освен това така определеният размер
на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, тъй като води до
увеличаване, без съгласието на насрещната страна, на цената на
предоставеното устройство. Преференциалната цена при сключването на
договора за лизинг е определяща, като е недопустимо последващото
едностранно увеличение на цената на устройството чрез договарянето на
неустойка под формата на извършената отстъпка. Следователно уговорената
по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора излиза
извън обичайните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските отношения.
Нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на
претендираното въз основа на нея вземане за неустойка.
Воден от гореизложеното, решението в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата да се остави без
уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 211 от 30.04.2024 г. постановено по гр. д.
№ 1817/23 г. от Габровския районен съд, в частта, в която е отхвърлен
предявеният установителен иск от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********
против Е. И. Г., гр. Габрово, с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 92 ЗЗД, за
сумата над 92,46 лева до предявения размер от 203,65 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за мобилни услуги №
********* от 02.06.2021 г., изменен с допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2021 г., за която е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1270/2023 г. на РС Габрово, като
правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5