Р Е Ш Е Н И Е
Номер 569/9.4.2020г. град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета
година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар
Калина Караджова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 201
по описа на съда за 2020 година,
Р
Е Ш И :
Потвърждава наказателно постановление № 19-0819-006913/19.12.2019
г. на С.М.С - началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с
което на А.Х.Х. ЕГН ********** на основание чл.185 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева за извършено нарушение на чл.132 т.2 от Закона за движението по пътищата.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.78
ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ осъжда А.Х.Х. ЕГН ********** *** сумата от
80 лева за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на А.Х.Х. чрез
адв.А.А. и на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване
на съобщенията от страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на А.Х.Х. срещу
наказателно постановление № 19-0819-006913/19.12.2019 г. на С.М.С - началника
на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което му е наложено
посоченото по-горе административно наказание.
В жалбата въззивникът посочва, че посоченото
наказателно постановление е незаконосъобразно и постановено при нарушения на
процесуалните правила и моли съда да отмени същото. Като доводи за това посочва
неправилно отразена фактическа обстановка и липса на доказателства, които да
потвърждават извършването на нарушението.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. А.А. от
Адвокатска колегия гр.Варна. По същество адв.А. моли
съда да отмени наказателното постановление тъй като липсва извършено нарушение
от неговия доверител, евентуално наличие на случайно деяние, нередовно съставен
акт и нарушено право на защита.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща
административно-наказателната преписка, се моли съда да остави жалбата без
последствие и да потвърди наложеното наказание на водача. Преди съдебното заседание
са постъпили писмени бележки от старши юрисконсулт К.Л.-А. към ОД на МВР Варна,
в които се изразява становище по същество, моли се съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да им бъдат
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени обжалваното поставление, с
оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 05.11.2019 г. въззивникът Х. е управлявал като такси лек автомобил
Шевролет Авео с рег.№ В 5547 НА. На спирка Дубровник е качил две възрастни жени
и ги е превозил до спирка Явор, където в 09:45 часа спрял в района на
автобусната спирка и с това фактически приключил таксиметровия превоз, поради
което една от клиентките С.И.Ж. на 81 години тръгнала да слиза от автомобила от
задна дясна врата. Но тогава Х. видял, че идва автобус от градския транспорт,
решил да премести автомобила и потеглил, при което Ж. получила травма на
краката. За инцидента била уведомена дежурната част на Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна и на мястото бил изпратен младши автоконтрольор
Д.Д.. Д. свалил от водача Х. писмено обяснение, в
което той посочва, че след първоначалното спиране на спирка Явор се опитал да
премести колата, за да не пречи на задния автобус, в този момент жената от
задната дясна седалка тръгнала да слиза, той спрял след половин метър, оказал
помощ и се обадил на тел.112.
На 05.11.2019 г.
младши автоконтрольор Д.И.Д. от Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна съставил срещу въззивника Х. акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GА № 132721 за това,
че на 05.11.2019 г. в 09:45 часа в гр.Варна по бул.Осми приморски полк посока
центъра на града управлява лек автомобил Шевролет Авео с рег.№ В 5547 НА и на
спирка Явор извършва маневра потегляне, без да е осигурил всички условия за
безопасно превозване на пътниците, с което нанесъл контузия на слизащата отзад
в дясно пътничка Ж. на 82 години. Пътнотранспортно произшествие с пострадало
лице. Според
актосъставителя въззивникът е извършил нарушение на чл.132 т.2 от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/. Актът бил предявен същия ден на въззивника, който
заявил, че няма възражения. В законоустановения тридневен срок не са направени
писмени възражения срещу съставения АУАН от А.Х..
На 06.11.2019 г. бил изготвен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица УРИ 819р-24925 за посетено ПТП на 05.11.2019
г. около 09:45 часа в гр.Варна на бул.Осми приморски полк спирка Явор с
участник № 1 лек автомобил Шевролет Авео с рег.№ В 5547 НА с водач А.Х.Х. и участник № 2 пътник в МПС С.И.Ж. ЕГН **********, която
е посочена и като пострадала от ПТП с контузии на ляв и десен крак.
Въз основа на съставения акт,
административно-наказващият орган е издал Наказателно постановление № 19-0819-006913/19.12.2019
г., като е възприел изцяло констатациите, описани в АУАН и е приел, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.132 т.2 от ЗДвП, за което съответно е наложил
административно наказание глоба в размер на 20 лева на водача Х..
В съдебно заседание бе призован в качеството
на свидетел актосъставителя Д.И.Д., същият не се яви
тъй като е в платен годишен отпуск, след изслушване на становището на
жалбоподателя и след като прецени, че с оглед на представените писмени доказателства
не е необходим непосредствения му разпит за разкриване на обективната истина, Д.
бе заличен от списъка на свидетелите от съда.
Съдът кредитира писмените доказателствени
средства, съдържащи се в административно-наказателната преписка и приобщени към
материалите по делото на основание чл.183 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността
на образуването и провеждането на административно - наказателното производство,
съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено лично на
А.Х. на 03.01.2020 г. Жалбата срещу него е заведена на 08.01.2020 г. Жалбата е
подадена в срока на обжалване, от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
АУАН е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор Д.И. в сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна – длъжностно лице от служба за контрол, предвидена в ЗДвП и определена от
министъра на вътрешните работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП в
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - началника на група в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна С.М.С съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП,
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и
Удостоверение УРИ 36000-5360 от 10.02.2020 г. от началника на Сектор Човешки
ресурси при ОД на МВР Варна.
В хода
на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на административно
нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В
инструктивния срок е следвало произнасяне на административно-наказващия орган
по въпроса за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Съгласно АУАН и наказателното постановление А.Х.
е извършил нарушение на чл.132 т.2 от ЗДвП, съгласно който при превозване на пътници водачът е длъжен преди
потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им
превозване. Според съда правилно е повдигнато обвинение на Х. за извършено
нарушение на тази разпоредба на ЗДвП, тъй като след първоначалното спиране с
автомобила на спирка Явор, тъй е решил да премести автомобила, без да се убеди,
че с това негово действие няма да създаде опасност за пътниците в автомобила,
не е възприел преди потеглянето предприетите действия от страна на Ж. за
слизане от автомобила от задна дясна врата и с действията си е причинил
получаване на травми от Ж..
На основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. От това следва, че фактическата обстановка, описана в АУАН има
обвързваща доказателствена сила, докато не бъде оборена от жалбоподателя с
всички допустими доказателствени средства. На основание чл.320 ал.1 и чл.327
ал.1 от НПК въззивният съд се произнася по допускане на поисканите от страната
с жалбата доказателства и по събирането на такива с оглед изясняване на неизяснените
факти и обстоятелства. Жалбоподателят не е направил конкретни доказателствени
искания до съда в жалбата си и по време на съдебното дирене, поради което не
успя да обори презумираната от закона доказателствена сила на констатациите в
АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.132 ат.2 от ЗДвП, за
което била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е приложил санкционната норма на чл.185 от ЗДвП, съгласно която
за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба
20 лв.
Съдът не приема направеното възражение с
въззивната жалба, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
необосновано, тъй като е базирано единствено на съставения АУАН. Както бе
посочено по-горе, към административно-наказателната преписка са приложени и
писмени обяснения от въззивника Х., които той е
написал собственоръчно и подписал и които съответстват на възприетата
фактическа обстановка. Освен това Х. не е посочил доказателства в подкрепа на
изложената от него в жалбата фактическа обстановка, която се разминава значително
от първоначално описаната от него.
Съдът не приема направеното възражение с
въззивната жалба и в съдебно заседание, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради липса на описание на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при което е било извършено, неясно описание на нарушението,
което не кореспондира със санкционната норма, бланкетно и противоречиво
възпроизвеждане на обстоятелствата, необсъждане на въпросите за обективна и
субективна страна на нарушението. В наказателното постановление нарушението на Х.
е описано като предприемане на маневра потегляне без да е осигурил всички
условия за безопасното превозване на пътниците. Според съда са събрани
достатъчно доказателства, че касаторът е
осъществил фактическия състав на цитираната разпоредба на чл.132 т.2 от ЗДвП, а
именно преди потегляне и извършената маневра не е осигурил всички условия за
безопасно превозване на пътниците. За Х. в качеството му на водач на
таксиметровия автомобил е било възможно, при наличие на добра видимост и
липсата на голям брой пътници, преди извършване на маневрата да се увери, че
всички са седнали по местата си. Разпоредбата
на чл.132 т.2 от ЗДвП
вменява задължение на водача, при превозване на пътници, какъвто е конкретния
случай, преди потегляне или по време на движение да осигури всички условия за
безопасното им превозване. В
случая това задължение не е изпълнено от касатора и същият е предприел маневра
потегляне при слизаща от автомобила възрастна пътничка, с което безспорно
водачът не е осигурил всички условия за безопасно превозване на пътниците.
Съдът не споделя оплакването в касационната жалба, че в
наказателното постановление, не са посочени конкретни действия, които е
следвало да извърши водача, за да осигури безопасното превозване на пътниците. Разпоредбата
на чл.132 т.2 от ЗДвП
вменява задължение на водачите до осигурят всички условия за безопасното
превозване на пътниците. Използваният термин "всички" предполага, че
водачът преди предприемане на маневра потегляне и по време на движение, следва
и е длъжен да следи и преценява всички обстоятелства, осигуряващи безопасно
превозване на пътниците, като не е необходимо тяхното изчерпателно изброяване. В
случая е безспорно, че касаторът е потеглил в момент, в който не всички пътници
са били в безопасност и възрастна жена е била в процес на слизане от автомобила.
Действително не е посочено точно каква телесна повреда е получила пътничката Ж.
и не са представени доказателства в тази насока, за да може да се направи
категоричен извод, че в случая е налице пътнотранспортно произшествие, както е
отразено в АУАН и в наказателното постановление. Легална дефиниция на понятието
"пътнотранспортно произшествие" е дадена с разпоредбата на § 6 т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП
- това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния
случай не е посочен резултата от инцидента – точно какви наранявания е получила
Ж.. Но факта дали е било налице пътнотранспортно произшествие или не в случая е
ирелевантен, тъй като не обуславя съставомерността на нарушението и участието
на нарушителя в осъществяването му. С оглед на изложеното съдът счита, че в случая не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото
на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
Съдът не споделя
възражението на касатора, изложено в пледоарията по същество, че настъпването
на събитието и на неговите последици се дължат изключително на действието на
пострадалата пътничка Ж.. Принципно следва да се посочи, че съпричиняването не
изключва обществената опасност на деянието, а рефлектира при отмерване на
наказателната отговорност на извършителя му. В конкретния случай предприемането
на слизане от пострадалата от автомобила – може би по-бавно с оглед
напредналата ѝ възраст - не се явява допълнителна причина за настъпване
на общественоопасния резултат, тъй като тя не е допуснала нарушение на
правилата по ЗДвП,
регламентиращи поведението на пътниците и по-специално сочения от въззивника
във въззивната жалба чл.137 т.1 от ЗДвП. Настъпилият резултат се дължи изцяло
на поведението на водача Х., който потеглил, преди да се убеди, че слизането на
пътничката е приключило и е безопасно осъществено.
Съдът не споделя
възражението на касатора, изложено по същество, че в случая е налице случайно деяние по
чл.15 от Наказателния кодекс. Няма спор, че жалбоподателят е правоспособен
водач на таксиметров автомобил, поради което следва да се презюмира, че той
познава много добре правилата за движение по пътищата, в частност – задълженията
си като водач на накъв автомобил. Ето защо, неизпълнението на задължението му
да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците означава, че той е извършил
деянието виновно – под формата на непредпазливост, понеже не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Доколкото разпоредбата на чл.7 ал.2 от ЗАНН
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, то съдът счита, че този признак досежно това нарушение е безспорно
установен, поради което и не са налага допълнително обсъждане в тази насока.
Няма спор, че деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят, като
правоспособен водач, особено на таксиметров автомобил, е бил длъжен да знае
въведеното с разпоредбата на чл.132 т.2 от ЗДвП
задължение при превоз на пътници и да съобрази поведението си с него, като е
имал и обективната възможност да стори това.
Съдът не споделя
възражението на касатора, изложено по същество, че е налице съществено
процесуално нарушение, тъй като АУАН не бил съставен по надлежния ред, тъй като
е нямал възможност да направи обяснения и възражения като нарушител в самия
АУАН. Действително АУАН не е на стандартната стара бланка, а е разпечатан от
електронен носител. Но и в тази бланка фигурира място за посочване на обяснения
и възражения, където е записано „нямам възражения“. Дори и при предявяване на
АУАН на такава бланка е налице възможността нарушителят да отрази своите
обяснения и възражения или да отрази само, че има такива, а подробно да ги
изложи в допълнителния тридневен срок за писмени обяснения и възражения, което
не е било сторено от въззивника.
За да се твърди, че е налице нарушение на
правото на защита, следва процесуалните нарушения да бъдат съществени и да
попречат на нарушителя да организира правото си на защита в пълния му обем. В
настоящия случай нито един от посочените доводи, заедно или поотделно не са
убедителни, мотивирани и доказани и водещи до извод, че са възпрепятствали
въззивника да организира пълноценно защитата си, ерго, да са налице основания
наказателното постановление да бъде отменено на процесуално основание. Съдът
същевременно отчита, че от приложената по делото справка за въззивника като
водач на МПС е видно, че до момента той няма налагани наказания с наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП.
В АУАН и в последствие и в наказателното
постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими
към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно
производство.
За
извършеното нарушение административно-наказващият орган е наложил на
жалбоподателя предвиденото в чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лева, размерът на наложеното наказание е
фиксиран, поради което не съществува възможност за неговото изменение.
Самото
нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да
бъде преценявано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
От
процесуалният представител на ОД на МВР Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
На основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските,
сторени по делото, което разглежда. В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство и с оглед изхода на спора на основание
чл.144 от АПК вр.чл.78 ал.8 от ГПК искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е основателно. На основание чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
осъди А.Х.Х. *** сумата от
80 лева за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложените съображения, съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :