№ 44
гр. Разград, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20243300500003 по описа за 2024 година
Производстото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Д. А. и А. П. А., подадена чрез пълномощник,
против решение № 674/3.11.2023г., постановено по гр.д. № 1029/2023г. по описа на РС
Разград, с което е отхвърлен предявения от тях иск за приемане на установено по отношение
на Община Разград, че са собственици по давностно владение от 2001г. до настоящия
момент, на имот с идентификатор *** с площ 716кв.м. в землището на с.Гецово, м.“***“.
Жалбоподателите излагат възражения за незаконосъобразност на съдебния акт и молят
въззивния съд да го отмени, като вместо това постанови ново решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
Не е подаден писмен отговор от Община Разград.
С определението по чл. 267 от ГПК съдът е констатирал нередовност в исковата
молба относно началния момент, от който се владее процесният имот, и е предоставил срок
за отстраняването й. В предоставения срок констатираната нередовност е отстранена с
представянето на поправена искова молба, в която ищците излагат твърдение, че началният
момент на упражняваното от тях давностно владение е от 1995 г. Поправената искова молба
е изпратена на насрещната страна с възможност за предоставяне на становище по нея.
Такова не е постъпило в дадения срок.
Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: по силата на нотариален акт № 110,
1
том I, рег. № 714, дело № 84 от 08.02.2001г. за покупко-продажба на недвижим имот С. А. и
А. А. придобили собствеността върху имот, съставляващ дворно място, находящо се в с.
Гецово, с площ от 1189 кв.м., за което е отреден парцел VIII-439,699, урегулиран, от което
330 кв.м. – от имот с планоснимачен № 699 към парцел VIII от квартал № 42 по плана на с.
Гецово, заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 57 кв.м., изба с площ 31,50
кв.м. и стопанска сграда, при граници и съседи: наследници на Н. К., имот № 4328 –
наследници на Р. С. и улица, по НА № 43, том 15, д. № 3260 от 1997 г. на РРС, а по скица №
1717/5.11.1998г.: улица и имот № 438 на Р. С., имот № 436 на Д. Д., имот № 435 на Й. Н.,
парцел № VII-434 – общински и улица.
От разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели Р. и Н. се
установява, че ищците имат място от около 700кв.м., граничещо със закупения от тях през
2001г. недвижим имот. Това място било оградено с мрежа, разположено над закупената
къща, с формата на правоъгълник. Ищците го ползват, като отглеждат в него домати и
пипер. Никой не е предявявал претенции за мястото.
В хода на въззивното производство са разпитани и св.Н.а и Й., които с показанията
си внасят конкретика относно началния момент на обработване на процесния имот – около
година-година и половина преди покупката на къщата. Съпоставени с датата на нотариалния
акт за покупко-продажба, показанията им сочат на 1999-2000г. като начален момент на
владение от ищците. От показанията на свидетелите се установява още, че процесният имот
е ползван от предишните собственици – продавачи по сделката с къщата, а от 1999-2000г. до
настоящия момент имотът се ползва единствено от ищците, които го засаждат със
зеленчуци.
По делото е назначена и изслушана СТЕ, която не е оспорена от страните. В своето
заключение вещото лице посочва, че първият кадастрален, респективно регулационен план
на с. Гецово, бил одобрен със Заповед № 44 от 27.08.1916 г. От съвместяването на
кадастралната карта на с. Гецово с плана от 1916 г. установил, че територията, върху която е
разположен поземлен имот с идентификатор № ***, била извън границите на регулационния
план на селото. През 1947 г. било одобрено изменение на плана за регулация, с което
урбанизираната територия на с. Гецово била увеличена в южна посока спрямо южната
граница на селото по плана от 1916 г. Съгласно изменението на регулационния план от 1947
г. за територията на поземлен имот с идентификатор № *** бил отреден парцел № XI в кв.
№ 50А. В разписния лист към плана от 1947 г. като собственик на парцел XI е записан П. С.
П.. По време на действието на плана от 1916 г., след изменението от 1947 г., дворищната
регулация на парцелите от кв. № 50А е приложена и границите им на място са
материализирани с огради. В следващия кадастрален план на с. Гецово, одобрен със Заповед
№ 1050 от 22.11.1965 г., приложените дворищнорегулационни граници на парцел № XI от
кв. № 50А са заснети като имот с планоснимачен № 699. С плана от 1965 г. за северната
половина от имот с пл. № 699 е отреден в съсобственост със северната част от съседния му
имот с планоснимачен № 439 парцел № VIII-439,699 в кв. № 42. Южните части от имоти с
планоснимачни номера 439 и 699 са изключени от границите на урбанизираната територия.
2
От съвместяването на кадастралната карта на с. Гецово с плана от 1965 г. вещото лице е
установило, че процесният имот с идентификатор № *** се припокрива напълно с южната
част от имот с планоснимачен № 699, която била изключена от регулация. Според
експертизата процесният имот с идентификатор № *** в съществуващи реални граници
физически не е присъединяван към блоковете на ТКЗС или ДЗС.
При така установената фактическа страна, въззивният съд направи следните правни
изводи: обжалваното решение е неправилно. За да отхвърли предявения от ищците иск,
първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е станал общинска собственост,
съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ. Въззивната инстанция не споделя този извод.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се
на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право. В
случая ответникът твърди, че имотът попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ и в негова
тежест е да докаже, че същият е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Община Разград не е представила такива доказателства. Напротив, от заключението на СТЕ
се установява, че имотът никога не е включван в блокове на ТКЗС или ДЗС.
Налице е трайно установена съдебна практика, убягнала от вниманието на районния
съд, която приема, че не всички земи, намиращи се извън регулационния план на населеното
място, имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място,
застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места,
остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №
216/61 г. Независимо от това няма пречка те да запазят селищния си характер, да не бъдат
включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд,
както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като
дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални
граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №
104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били
фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито следва да бъдат включени във фонда по чл. 19 от
ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако лицата, владеещи такива земи, не
притежават документ за собственост, могат да се позоват на придобизва давност в хода на
съдебния процес. За тези земи не съществува забраната на чл.86 ЗС, включително и в
редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено
право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по
давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при
действието на ЗСГ (отм.) - чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в
3
сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ обаче, няма пречка за приложение на придобивната
давност. В този смисъл са решение № 488/19.12.2011г. по гр.д. №1403/2010г. на ВКС, I г.о.,
и всички неизчерпателно изброени в него решения на ВКС, определение № 255/19.01.2024 г.
по гр.д. № 1217/2023 г.на ВКС, II г.о. и други.
В настоящия случай от писмените и гласни доказателства по делото се установява, че
ищците владеят имота непрекъснато от 1999-2000г., т.е. в продължение на повече от десет
години. През този период владението на ищците е явно и необезпокоявано. Вследствие на
владението, продължило повече от предвидения с чл.79 ал.1 ЗС десетгодишен срок, ищците
са придобили по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях
разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно представения списък на разноските.
Районният съд е разгледал иска, без да даде указания на ищците за вписване на
исковата молба и същата не е вписана. Съгласно постановките на ТР № № 3 от 19.07.2010 г.
на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК, изискването за вписване на искова молба на основание
чл. 114, б. "в" във вр. с чл. 112, б. "з" ЗС, не е изискване за редовност и съдържание на
исковата молба по см. на чл. 127 ГПК, а разпоредбата на чл. 128 ГПК, не изисква
представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея. По арг. от чл. 115, ал. 4 ЗС,
влязлото в сила решение по невписана искова молба подлежи на вписване, но придобитите
вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва след вписването. Ето защо за
ищците възниква правен интерес да впишат решението след влизането му в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменява решение № 674/3.11.2023г., постановено по гр.д. № 29/2023г. по описа на РС
Разград и вместо него постановява:
Приема за установено по отношение на Община Разград, с адрес: гр. Разград, бул.
„Бели Лом“ № 37а, че С. Д. А., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН **********, двамата от гр.
Разград, ул. ***, са собственици на основание давностно владение на поземлен имот с
идентификатор № *** с площ от 716 кв.м., находящ се в местността „***“ по КККР на с.
Гецово, общ. Разград, с трайно предназначение на територията земеделска земя IV
категория, начин на трайно ползване нива.
Осъжда Община Разград да заплати на С. Д. А. и А. П. А. сумата 400лв. за направени
деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечн срок от
връчването му на страните.
След влизането на решението в сила ищците следва да предприемат действия по
вписването му в СВ при РС Разград.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5