Р Е Ш Е Н И Е № 280

гр. Сливен, 10.12.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на тридесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря           Ваня Костова                                                            и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от            съдията             административно  дело № 316        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.145 и сл. от АПК, във връзка с във вр. с чл. 220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на „С.Ко” ЕООД гр. Сливен против Решение към МД 19BG002002000391R1/14.01.2019 г., рег. № 32-239779/17.08.2020 г., издадено от Директора на ТД „Северна морска” при Агенция „Митници“, с която е отказано приемане на митническа стойност на декларираните стоки № 1 и № 2  по МД с MRN 19BG002002000391R1/14.01.2019 г., като е определена митническа стойност на стоки № 1 и № 2, както следва: стока № 1: „ч. с горна част и ходила от пластмаси, свързани чрез цапфи: № 42-47 – 3600 чифта; № 36-41 – 6000 чифта“, Код по ТАРИК **********; 2410 кг нето тегло; 9600 чифта общо, в размер на 19680,00 лева. Стока № 2: „ч. с горна част и ходила от изкуствени материали: № 36-41 - 3600 чифта, № 40-45 – 4440 чифта; № 30-35 – 4608 чифта; № 41-46 - 3600 чифта“; Код по ТАРИК **********; 4054 кг нето тегло, 16248 чифта общо в размер на 31683,60 лева. Коригирана е митническата декларация, както следва: стока № 1 – митническа стойност да се чете 19680,00, поради което се променя и цената на стоката, при курс 1,71489 лева за 1 USD, да се чете 10925,37  USD. Стока № 2 – митническа стойност да се чете 31683,60, поради което се променя и цената на стоката, при курс 1,71489 лева за 1 USD, да се чете 17550,72 USD. Разпоредено е да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания, както следва: МИТО (А00) 2521,31 лева; ДДС (B00) 3718,12 лева. Определени са дължими суми за досъбиране: МИТО (А00) 6147,13 лева и ДДС (B00) 8513,82 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Счита, че посочената разпоредба е влязла в сила от 01.01.2020 г., а процесният внос бил от януари 2019 г., поради което не можела да намери приложение. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон. Не са съобразени представените от жалбоподателя фактура, платежни документи, фактура за транспортни разходи. Заявява, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията. Заявява, че към настоящия момент не може да се установи, дали стоките внесени от третото лице, ползвани от митническите органи за определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на изискването за „сходни стоки“. На дружеството била извършена проверка от последващ контрол при ТД”Южна морска”, която приключила с доклад, съгласно който нямало нарушения при определяне на митническата стойност на внасяните стоки. Моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно..

В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си адв.С.Ж. в писмени становища поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването Директора на ТД „Северна морска” при Агенция „Митници“, чрез процесуалните си представители главен юриск. А. Ш. и главен юриск. Т. К. считат жалбата за неоснователна. Претендират за юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.01.2019 г. оспорващият „С.КО" ЕООД, гр. Сливен, като вносител декларира за режим „допускане за свободно обращение" с митническа декларация с № 19BG002002000391R1/14.01.2019г. две стоки, с държава на износ К., деклариран произход К., условие на доставка FOB К., с обща фактурна стойност 7237,44 USD а именно:

Стока 1, ч. С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ, СВЪРЗАНИ ЧРЕЗ ЦАПФИ: № 42-47 - 3600 ЧИФТА; № 36-41 - 6000 ЧИФТА; Код по ТАРИК **********- 2410 кг нето тегло; 9600 чифта общо; декларирана стойност 2,30 лв /кг

Стока 2. ч. С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ИЗКУСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ- № 36-41- 3600 ЧИФТА; № 40-45 - 4440 ЧИФТА; № 30-35 - 4608 ЧИФТА- № 41-46 – 3600 ЧИФТА; 16248 чифта общо; Код по ТАРИК **********; 4054 кг нето тегло, декларирана стойност 2,32 лв./кг.

Към митническата декларация са приложени: коносамент SESZ180645, фактура № F181204/03.12.2018 и опаковъчен лист към нея, както и фактура за транспорт.

При извършване на последваща проверка на осн. чл. 84, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ) на декларираната митническата стойност и породило се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките, че декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., на основание разпоредбата на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), с писмо № 32-46759/11.02.2020 г. от дружеството са изискани за нуждите на повторна проверка допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката по цитираната митническа декларация. (л.52)

В отговор, с писмо № 32-63872/26.02.2020 г., деклараторът е предоставил обяснения и документи, според които за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица; не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура; извлечения от обслужващата банка за извършените преводи по съответни фактури, с вписан на ръка номер на митническа декларация, в т.ч. за процесната митническа декларация; фактурите за продажба на вътрешния пазар нямат отношение към определяне на митническата стойност; не е налице никаква форма на свързаност между дружеството и продавача на стоките. (л.41)

Поради възникнали съмнения относно посочената стока дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума е извършена проверка в митническата информационна система MIS3A за установяване на стойности на идентични и сходни стоки, с цел събиране на доказателства и определяне на митническата стойност по реда на член 74, пар. 2 буква а) и б) от МКС. В резултат на проверката органът приел, че не са установени декларирани и приети митнически стойности на стоки със сходни характеристики от други вносители, които не са необичайно ниски. Прието е, че поради липсата на данни относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваните стоки, разпоредбите на чл. 74, пар.2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на процесната стока № 2, по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

По отношение на стока № 1 след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, в същото или приблизително същото количество стоки, били установени декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“ с произход К., внасяни в същия период. Прието е, че декларираните стоки в тази митническа декларация съставляват „сходни стоки“ според чл. 1 пар. 2 т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е определена нова митническа стойност на стока № 1, по реда на член 74, пар. 2 буква б) от МКС.

До дружеството било изпратено Съобщение рег.№ 32-123670 от 29.04.2020 г. по реда на чл. 22  пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс, с което адресатът бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решение на митнически орган относно МД № 19BG002002000391R1/14.01.2019 г. (л.32)

На 17.08.2020 г. Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ издал оспореното решение.

В хода на съдебното дирене към доказателствата е приобщена справка от системата МИС3А за приети митнически декларации, със стоки с тарифен номер 64002993900 за периода 14.10.2018 г.-14.01.2019 г. използвани като база за определяне на митническата стойност на стока № 2 по процесната декларация, с която трети лица са декларирали данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение. (л.115-120)  Както и Митническа декларация MRN 18BG002002H0111425 с придружаващите търговски документи, послужила като основание за определяне на стойност на сходна стока относно стока № 1 по процесната декларация.

По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.И., която съдът кредитира като изготвена компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на същата, след проверка на доказателствата по делото и такава в счетоводството на оспорващото дружество, платената цена от дружеството за процесните стоки по фактура № F181204/03.12.2018 г., приложена към митническа декларация MRN 19BG002002000391R1/14.01.2019 г. е в размер на 7237,44 щатски долари. Сумата по доставката е платена изцяло на 27.12.2018 г. с валутен превод с референтен № *** в размер на 7237,44 USD в полза на QUANZHOU ONMWAY TRADING CO., LTD. по сметка № *** BIC ***INVOICE F181204. Налице е съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на пропорционалната част от същите в процесното ЕАД.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото доказателства, изявленията на страните и заключението на вещото лице.

Bъз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна - непосредствен адресат на акта, което обуславя и правния му интерес от оспорването. Оспореният административен акт е съобщен на оспорващият на 24.08.2020 г., а жалбата е подадена на 28.08.2020 г., като е спазен срока по чл.149 ал.1 от АПК.

По основателността на жалбата:

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от материално, териториално и персонално компетентен орган, по арг. от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение е  издадено от Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“, при спазване пределите на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма.  Актът, като постановен от компетентен орган и в надлежната нормативно определена форма и съдържание, се явява валиден. Макар валиден, при преценка на приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи част от административната преписка, допълнително представените такива и с оглед относимите правни норми, съдът преценява атакуваното решение като постановено в противоречие с материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митнически кодекс на Съвета, Регламента за изпълнение и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70 §1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.  Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140 §1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 §2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

В конкретния случай митническият орган по отношение на стока № 1 е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.

Съгласно правилото на чл. 74 § 1 от МК, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя при последователно прилагане на методите в чл. 74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 141 §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74 §2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1 §2 т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

От доказателствата по делото не става ясно по какви причини за стока № 1  е приложен именно методът по чл. 74 пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Тоест липсват доказателства, а и изложените от органа доводи за идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател не съответстват на заложения в пар. 2 б. „а“ смисъл. Предвид това не може да се приеме, че правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си.

На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго нарушение. При прилагане на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС административният орган се позовава на един брой ЕАД – 18BG002002H0111425 от 10.08.2018 г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74 пар. 2 буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не обосновава приложението на чл. 74 пар. 2, буква „б“ от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки. В хода на съдебното дирене е установено, че митническият орган не разполага с мостра на стоките и не може да се установи по категоричен начин, че се касае за идентични стоки.  Освен това е посочен един единствен ЕАД, като по този начин не е възможно да се извърши преценка за наличието или липсата на по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки.

На следващо място съдът намира за неправилен подходът на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл. 1 § 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Съгласно предвиденото в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 "сходни стоки" са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като "сходни" е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.

В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни" стоки. В случая съдът намира, че административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на § 2 б. "а" и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74 пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни" стоки.

 В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките  дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон.

По отношение на стока № 2 органът е приел, че следва да се приложи § 3 на чл. 74 от МКС. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Разпоредбата на чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано.

Следователно митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни мотиви в своя акт за следните обстоятелства: наличието на обстоятелства, които да обосновават съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума (арг. от чл. 140 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, който изисква да са налице "основателни съмнения") и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност в последователността, посочена в чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Едва след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните методи са неприложими в случая, органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г..

В конкретния случай административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата стойност на стока № 2 и я е определил именно по този ред, без да посочи конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената по-горе последователност. В тази връзка в решението си органът е направил констатация, че "поради липсата на данни относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, пар.2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на процесната стока № 2, по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.“

 Така административният орган е направил обобщение, че поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013. Настоящият съд намира, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е изложил каквито и да било конкретни в Решението мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), в) и б. г). Липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент.

Наред с това по делото е представена справка, от която е видно, че за периода 14.10.2018 г.-14.01.2019 г. са подавани митнически декларации по същия тарифен номер (**********). Въпреки наличието на такъв внос в по-близък момент от вноса предмет на оспореното решение, административния орган не е приложил хипотезите на чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

На основание изложените съображения, съдът намира оспореното решение за постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такова се явява незаконосъобразно.

Независимо от гореизложеното съдът намира оспорения акт за постановен и при неправилно приложение на материалния закон.

В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което обосновава извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, което в конкретния случай не се направи.

От събраните по делото доказателства и от заключението по допуснатата ССЕ по делото се установи, че цената на процесните стоки съответства на договорената и декларираната с МД цена, както и плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Последното води до извод за неправилно приложение на закона.  (В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о..)

На основание всичко гореизложено съдът намира оспореното решение за незаконосъобразно – за постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. Реално извършените такива по делото възлизат общо на 1450,00 лева, от които внесена държавна такса в размер на 50,00 лева, внесен депозит на експертиза в размер на 200,00 лв. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС. Надвнесеният депозит за експертиза в размер на 50 лв., подлежи на връщане на оспорващия, при отправено искане за това. Направеното във връзка с адвокатското възнаграждение възражение за прекомерност не се споделя от съдебния състав, доколкото уговореният и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която основа е добавен ДДС.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТМЕНЯ Решение към МД 19BG002002000391R1/14.01.2019 г., с рег. № 32-239779/17.08.2020 г. на Директора на ТД Северна морска при Агенция “Митници“, с което е определена нова митническа стойност за внасяните от „С.Ко“ ЕООД стоки по МД с MRN 19BG002002000391R1/14.01.2019 г., като е увеличена митническата им стойност, дължимите мито и ДДС и е определена сума за довнасяне, както следва: мито в размер на 6147,13 лв. и ДДС в размер на 8513,82 лева, ведно с лихви за забава, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ТД „Северна морска“ при Агенция “Митници да заплати на „С.Ко“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „С. Ф.“ № …, разноски по делото в размер на 1450,00 (хиляда четиристотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: