Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 284 13.07.2018г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
Граждански състав
На единадесети
юли две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иво Добрев
Секретар Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев
гражданско дело номер 478 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано по повод искова молба от М.Д.Х., ЕГН ********** лично и като процесуален
представител на детето А.М.М., ЕГН ********** против М.Б.М., ЕГН **********, с която се иска да бъде установено, че детето А.М.
не е заченато и не произхожда от М.Б.М..
Ищцата твърди, че е бивша съпруга на ответника по
делото, като бракът им е прекратен с решение № 1840/21.11.2016г., постановено
по гр.д. № 4849/2016г. по описа на РС- гр.Бургас. Детето А.М. се родило на
17.07.2017г. от съжителството на ищцата с Марио М. Кокаланов. В акта за раждане
обаче като баща на детето бил записан ответника М..
Посочва също така в исковата молба, че бракът и с
ответника продължил десет месеца, през което време не живели заедно, тъй като
ответникът изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора Бургас. Веднага
след като ищцата разбрала, че съпругът и
поддържа контакт с друга жена подала молба за развод.
Във връзка с обстоятелството, че ищцата не е имала
физически контакт с ответника по време на вероятния период на зачеване за нея
се пораждал правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
Ответникът в подадения отговор заявява, че признава
исковата претенция, тъй като не поддържал връзка с ищцата и не бил баща на
детето.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил
от процесуалния представител на детето. Изразява се позиция, че претенцията
е допустима и основателна. Излагат се
аргументи.
Бургаският окръжен съд след като обсъди
събраните по делото доказателства и съобрази закона намира следното:
Установява се от представеното като
доказателство по делото удостоверение за раждане №532 от 02.08.2017г., издадено
въз основа на акт за раждане №0532 от 27.07.2017г., че детето А.М.М. е родено
на ***г. от майка М.Д.Х., като срещу баща е записано- М.Б.М. по силата на
установената в чл.61 ал.1 СК презумпция.
Не е спорно също така, че с влязло в
сила на 21.11.2016г. съдебно решение по гражданско дело №4849/16г. по описа на Бургаския
районен съд сключеният между ищцата и ответника граждански брак е прекратен.
По делото за установяване на наведените
обстоятелства ищцовата страна е ангажирала и гласни доказателства. Разпитаният
в съдебно заседание свидетел Марио М. Кокаланов споделя, че живее с ищцата на
съпружески начала от 2016г. както и че по време на съвместното им съжителство
се е родило детето А., на което той е баща. Твърди, че откакто Х. живеела
заедно с него не се е виждала с ответника. Категоричен е, че само той е имал
интимни контакти с първата. М. изтърпявал наказание лишаване от свобода в
затвора и по негова информация бил освободен през 2017г.
Свидетелят Димитър Димитров разказва, че
познава ищцата и Кокаланов от 2016г., като до настоящия момент двамата не са се
разделяли и от връзката им се е родило детето Алексадър. За бившия съпруг на
ищцата имал информация, че се намирал в затвора, поради което и нямало как да
общува с ищцата.
При така изяснените фактически
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Искът по чл.62 ал.2 СК е процесуално допустим, тъй като е предявен от майката
като лице, процесуално легитимирано да оспорва бащинство- чл. 62, ал.2, изр.1 СК и в рамките на
едногодишния преклузивен срок от раждането на детето - чл.62 ал.2 изр.2 СК.
По делото се установи, че
А.М.М. е роден след прекратяването на брака между ищцата и
ответника, но преди да се изтекли триста дни от развода, поради което и по
силата на законовата презумпция на чл. 61 ал.1 СК за баща на детето в
акта за раждане е записан бившия съпруг на майката. За опровергаване на тази
презумпция са допустими всякакви доказателствени средства, стига да установяват
невъзможността майката да е заченала от съпруга. Под невъзможност по смисъла на
закона се разбира реално съществуваща съвкупност от факти и обстоятелства, при наличие
на която е изключено детето да е заченато от съпруга на майката. В случая чрез
гласните доказателства се установява, че повече от половин година преди
възможния период на зачеване на детето А., ищцата и ответника не са поддържали
никакви контакти.
Съвкупната преценка на
събраните доказателства и признанията на ответника М.М. по твърдените факти
налага извод, че презумпцията на чл. 61 ал.1 СК е опровергана и искът
за оспорване на бащинство следва да бъде уважен като се признае за установено,
че детето А.М.М. не е заченато от бившия съпруг на майката- М.Д.Х. и той не е негов
биологичен баща. Установяването на тези обстоятелства е в интерес на детето с
оглед привеждането на гражданския му статус в съответствие с действителните
отношения.
При това положение, на
основание чл.74 ал.2 вр. с чл.75 от Закона за гражданската
регистрация следва след влизане на настоящото решение в сила препис от същото да се
изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община Бургас, което
да извърши отбелязване на промяната относно бащинството в акта за раждане на
детето.
Мотивиран от горното и на основание
чл.62 ал.2 от Семейния кодекс, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че детето А.М.М., ЕГН **********, родено на ***г.
от майка М.Д.Х., ЕГН ********** не е могло да
бъде заченато и не произхожда от бившия съпруг на майката- М.Б.М., ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в законна сила,
препис от същото да се изпрати на Община Бургас за вписване на промяната в акта
за раждане.
СЪДИЯ: