Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ВИ въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 16165 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на К.С.К. срещу Решение № 262223/31.10.2019 г., постановено по гр. д. №
29068/2019 г. по описа на СРС, 86–ти състав, с която се обжалва
изцяло решението.
Подробно в жалбата са изложени
съображенията. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна С.К.Б. оспорва жалбата и моли за оставянето й без
уважение. Претендира
разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя
в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на К.С.К., в която се
твърди, че ответникът С.К.Б., негов баща, на 21.5.2019 година безпричинно му
нанесъл побой, подробно описано в молбата от 23.05.2019 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С срещу Решение № 262223/31.10.2019
г., постановено по гр. д. № 29068/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 86–ти
състав, е отказано да се издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу
С.К.Б. ЕГН ********** ***, по молбата на К.С.К.
, ЕГН **********,***; осъден е К.С.К. да заплати държавна такса в размер на 40
лева по сметка на СРС, а на С.К.Б. разноски по делото в размер на 540 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата
по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
За доказване на твърденията, изложени в представената молба, молителят е
представил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и е ангажирал гласни
доказателствени средства.
Следва да се отбележи обаче, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и
неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт. Декларацията е
частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила
за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия
процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е
годно доказателствено средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта
на насилие по начина, по който в редовната молба за защита актът е описан,
както бе посочено по-горе. Съдът няма право да указва на пострадалия да
представи годна (пълна) декларация, защото би нарушил своето безпристрастие –
неговото задължение се простира само до там да укаже, че не се сочат
доказателства за процесния насилнически акт и неговото авторство. Когато актът
на насилие е извършен в отсъствието на очевидци (“на четири очи”), декларацията
е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална доказателствена
сила. Ако обаче в обективния мир има други доказателства за извършеното насилие
(напр. очевидци, както се твърди в настоящия случай)
и носещата доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за
събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани
и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени
във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на
декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е.
материалната доказателствена сила на декларацията е оборена.
По делото, освен декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗЗД, са събрани и други доказателства, които обаче не установявяват
по категоричен начин извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
В случая от св. показания на свидетеля И.е установено, че на 21 май 2019
г., след като дошъл на работа около 16:30 – 17:00 часа, видял, че между страните
имало конфликт по повод на останали след приключването на строителните дейности
в двора на жилищната кооперация, в която двамата живеят, строителни материали -
тухли, при спора ищецът се ядосал и хвърлил тухла в съседния имот, върнал се,
отново ядосан и казал на ответника „ ... сега ще видиш какво ще те направя,
лайнар такъв...“, двамата започнали да се блъскат, гонели се, при което
ответникът блъснал по-силно ищеца и той паднал, свидетелят И.се намесил и
разтървал двамата, от челото на ответника течала кръв, свидетелят хванал
ответника, дошли и други хора и всичко приключило. Правилно първоинстанцинният
съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се е установило
ответникът да е нанесъл побой на ищеца без причина, като е установено че при
конфликта двамата се блъскали, при което ищецът паднал, но поведението на
ответника към ищеца не може да се приеме за осъществен от него акт на домашно
насилие, а единствено като отговор на поведението на ищеца спрямо ответника в
този конфликт.
В декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН молителят не е отразил, че охранителят на близкия
строителен обект – св. И.е бил очевидец и ги е разтървал. Разпитаната от първоинстанционния съд свидетел П.М.не е бил очевидец на
твърдяното насилие, а знае за него от въззивника, поради което тези свидетелски
показания са негодни доказателства за установяване на процесното насилие –
твърдяните от молителя изгодни за него факти подлежат на доказване чрез
предвидените в закона доказателствени средства. Представеното съдебномедицинско
удостоверение № 354/2019 г. макар да установява травматични увреждания, не носи
информация за авторството на същите.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи
в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства.
Въззивникът не е доказал по безспорен
начин твърденията си за извършени актове на домашно насилие от страна на
въззиваемия. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими
към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за
незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19
от ЗЗДН).
Въззивният съд постанови въззивникът К.С.К. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за въззивната жалба в размер на 12,50 лв.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника К.С.К. за присъждане на
разноски е неоснователна и съдът я оставя без уважение. Именно предвид изхода
на делото, въззивникът К.С.К. се осъжда да заплати на въззиваемия С.К.Б.
сторените от същия разноски във въззивното производство в размер на 440 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 262223/31.10.2019 г., постановено по гр. д. № 29068/2019 г. по
описа на СРС, 86–ти състав.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, да заплати по сметката за държавни такси на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,50 лв.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, да заплати на С.К.Б., ЕГН **********, разноски в
размер на 440, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по въззивно гражданско дело № 16165/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отдление – брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.С.К. за присъждане на разноски по делото, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.