№ 119751
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110140706 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на .... срещу С. М. Т. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
1000 лева - главница по Договор за паричен заем № ... г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
74,38 лева – възнаградителна лихва по договора за заем
171,31 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.08.2023 г. до 01.06.2024 г.,
както и държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, заявителят е изложил фактически твърдения, че с длъжника са обвързани от
Договор за паричен заем, по силата на който на длъжника, който има качеството на
потребител, е предоставен паричен заем в размер на 1000 лева. Страните се съгласили, че
заемателят ще предостави в срок до три дни от отпускане на заема обезпечение по начина и
реда, както и отговарящо на условията в чл. 5 от Договора, като при неизпълнение на това
неговото задължение, на основание чл. 11 от Договора дължи неустойка, която следва да
заплати разсрочено съгласно погасителния план в Приложение № 1.
Сочи, че длъжникът не е платил дължимите суми по кредита, поради което е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД върху главницата.
Същевременно, в заявлението е посочено, че заемателят не е направил плащания по
кредита.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
1
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
В чл. 3 от Договора е посочен процент на ГПР от 56,66%, но посоченият процент не
включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява
разходите по кредита, включващи неустойката по чл. 11 от Договора.
Ето защо договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото
макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по
необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за
потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този
смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски
градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски
съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на
СГС) - главницата в размер на 1000 лева.
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, освен посочената, както и за съответната част от
разноските следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 219755 от 04.07.2024 г. на .... срещу С. М. Т. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от
74,38 лева – възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ... г., 171,31 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.08.2023 г. до 01.06.2024
г., както и съответните държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2