РЕШЕНИЕ№138
гр. Кюстендил, 27.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
и при участието на
съдебен секретар В.Б. и Прокурор Бисер Любенов, като разгледа докладваното от
съдия Милена Богданова гр.д.№597 по описа на КОС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от В.Д.Ш. чрез адв.А.Т. от КАК срещу
Прокуратурата на РБ, с която е предявен иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в тежки емоционални и психически травми,
накърняване на доброто му име, негативно засягане на честта и достойнството му,
уронване авторитета му като гражданин, родител, син и приятел сред близките,
роднините и приятелите му и сред обществеността на гр.Кюстендил, създаване и
поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане и попадане в
затвора за нещо, което не е извършил, срам и унижение, които вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконните действия на Прокуратурата на РБ,
изразяващи се в образуваното и водено срещу него наказателно производство по
НОХД №270/2012г. по описа на ОС Кюстендил, по което е оправдан с влязла в сила
в сила присъда №3/18.02.2015г. на САС, потвърдена с решение от 28.12.2015г. на
Втори състав на ВКС по НД №901/2015г.
Претендира законната лихва върху процесната сума,
считано от 28.12.2015г. до окончателното й изплащане.
На
осн. чл.214 ал.1 от ГПК в хода на процеса съдът е допуснал изменение размера на
иска чрез неговото увеличение от 26000лв. на 50 000лв.
Ищецът твърди, че на 15.02.2011г. е бил задържан от
служители на МВР – Кюстендил за извършено от него убийство, от който ден живота
му се превърнал в кошмар в продължение на пет години. На 16.02.2011г. с
постановление на ОСлО /окръжен следствен отдел/ при ОП Кюстендил е бил
привлечен в качеството на обвиняем по сл.дело №323/1999г. за извършено от него
престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК.
По искане на КОП на 17.02.2011г. с Определение по ЧНД
/87/2011г. му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На
01.03.2011г. състав на САС отменил посочената мярка и взел такава „подписка“.
На 12.06.2012г. с постановление на прокурор от КОП
било изменено повдигнатото му обвинение, като вече от извършител, е бил
обвинен, че престъплението е било извършено от Ш. в качеството му на помагач.
На 28.08.2012г. ищецът получил призовка да се яви в
съда в качеството на подсъдим по НОХД №270/2012г. Започнал да усеща несигурност
за бъдещето си, не знаел какво ще се случи с него и живота му през следващите
години. С обвинението било опетнено доброто му име, честта и достойнството му,
страхувал се, че може да бъде осъден несправедливо и да влезе в затвора.
Родителите му били силно притеснени, синът му А. също разбрал, че е подсъдим за
извършено убийство, като приятелите на детето го подигравали, че баща му е
убиец. Ищецът твърди, че приятелката му, с която възнамерявали да сключат брак
/тъй като бил разведен/, след като разбрала, че е обвинен в убийство прекратила
контактите си с него. Много близки до него хора се отдръпнали от общуване
поради знанието, че е обвинен в извършване на убийство. В медиите започнали да
излизат статии, озаглавени „П. С. и Ш. – ищеца, - килърите на Югозапада за
последните няколко петилетки“, „След
14г. в гр.Кюстендил тръгна дело за убийство, извършено от А. П.и В. Ш.“,
„Правосъдие след 15г. – затвор на П. и Ш. за убийството на М.“ и др., във
връзка с повдигнатото му от прокуратурата обвинение, което станало достояние на
огромен брой хора.
Ищецът твърди, че след като станал подсъдим по делото,
започнал да страни от близките и познатите си, защото не искал да ги
злепоставя, затворил се в себе си, по цели нощи не можел да спи, бил на крачка
от нервен срив, предпочитал да умре, но не и да влезе в затвора. Наложило се да
потърси специализирана медицинска помощ като посещавал психиатър. Сочи, че
наказателното производство срещу него продължило близо пет години, през които
изпитвал душевни болки и страдания. През целия петгодишен период на водене на
делото по отношение на него били взети две мерки за процесуална – „подписка“ и
„задържане под стража“, с които му било ограничено правото му на свободно
придвижване. Твърди, че и до настоящия момент продължавал да се чувства унижен
от несправедливото обвинение за престъпление, което не бил извършил.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази
насока. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба вреди не са настъпили в
резултат на постановен акт на прокуратурата. Липсвали доказателства,
установяващи причинната връзка между твърдените увреждания и воденото
наказателно производство. Прави възражение, че Прокуратурата не може да носи
отговорност за изнесените публикации в медиите, тъй като информацията е
получавана по време на съдебните заседания. Сочи, че ако ищецът е търпял в
процесния период вреди, то те не са единствено и само в резултат на действия на
органи на Прокуратурата на РБ и че почти през цялото производство Ш. е търпял
най-леката мярка за неотклонение „подписка“.
Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, който не бил в
съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва искането за допускане на
гласни доказателства, тъй като не били посочени имената на свидетелите и какви
обстоятелства ще се установяват с показанията им, оспорва искането за допускане
и назначаване на съдебно-медицинска експертиза, тъй като нямало доказателства
за влошено здравословно състояние.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени доказателства /НОХД №270/2012г. на
КОС/ се установява, че на 16.02.2011г. с Постановление на ОСлО при ОП Кюстендил
Ш. е бил привлечен в качеството на обвиняем по сл.дело №323/1999г. по описа на ОСлС
при ОП Кюстендил, за извършено от него престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и т.9
вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 08/09.10.1998г. на язовир
Скриняно в землището на с.Скриняно, обл.Кюстендил в съучастие с други лица като
съизвършител умишлено са умъртвили К.Г.М. чрез изстрелване на три изстрела от
огнестрелно оръжие в областта на главата, шията и гръдния кош, което е станало
с користна цел – да вземат наркотично вещество – хероин, притежаван от Малинов,
за да го продадат.
По искане на Окръжна прокуратура Кюстендил на
17.02.2011г. по ЧНД №87/2011г. на КОС е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по отношение на ищеца. С Определение на САС от 01.03.2011г. тази
мярка е отменена с налагане на мярка за неотклонение „Подписка“.
С Постановление от 12.06.2012г. на Прокурор при Окръжна
прокуратура гр.Кюстендил Ш. е бил привлечен като обвиняем за цитираното
престъпление, но вече в качеството му на помагач на извършителя. С постановление от 15.02.2011г. на прокурор
при КОП му е била наложена забрана да напуска пределите на Република България,
поради наличие на реална опасност същия да напусне страната с оглед да избегне
наказателното преследване.
Досъдебното производство е завършило с обвинителен
акт, внесен в Окръжен съд гр.Кюстендил, по който било образувано НОХД №270/2012г.
по описа на същия съд.
С Присъда №13 от 26.04.2013г. ищецът бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинението по 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр.
чл.20 ал.1 и ал.4 вр. чл.2 ал.2 вр. чл.36, 37 и чл.55 ал.1 т.1 от НК и е бил
осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 12 години при първоначален режим на
изтърпяване „строг“. Ш. е бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени
вреди на близките на жертвата.
С Присъда №3 на Софийски апелативен съд от 18.02.2015г.
по ВНОХД №925/2013г. присъдата на КОС е била отменена изцяло.
С Решение №311 от 28.12.2015г. на ВКС по НД
№901/2015г. присъдата на САС е била оставена в сила.
За изясняване на делото от
фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите С.Г.В., Ч.С. Б. и А.И.Г..
От показанията на св. В. се установява, че познава ищеца Ш. от дълги години,
познава и детето му А. който бил ученик в училището, в което преподава
свидетелката. Правело й впечатление, че детето минавайки по коридорите
изглеждало унило и тя споделила това с ищеца. Предложила му да потърсят
педагогически съветник, но той се притеснявал съучениците на А.да не разберат
за делото и да започнат да му се подиграват. Свидетелката твърди, че знаела за
образуваното наказателно дело срещу Ш. през 2011 – 2012г., което било за тежко
престъпление. Сочи, че той бил разведен и имал дългогодишна приятелка, с която
приключили връзката, след като той бил обвинен в тежко престъпление, нейното
семейство също се отдръпнало. Св.В. твърди, че ищеца, който бил усмихнат и
позитивен се превърнал в нервен и депресиран човек.
От показанията на св.Б. се
установява, че имат дългогодишно познанство с ищеца, често излизали и общували,
знае, че той е бил обвинен в извършване на убийство, което му се отразило много
зле. Когато започнала съдебната фаза на делото, Ш. станал твърде различен,
станал притеснен, загубил чувството си за хумор, бил изнервен, изпитвал страх
да не бъде осъден несправедливо. Споделял със свидетеля, че не може да спи.
Ограничил контактите си. Когато бил осъден на първа инстанция, настъпил срив в
психиката му. Станал неконтактен, нервен, необщителен. Виждал го е да приема
успокоителни лекарства. Разстройвал се когато имало публикации за него в
местните вестници. Настъпила промяна и в личния му живот, разделил се с
приятелката си, спрял да контактува с много хора.
От показанията на св.Г. се
установява, че с Ш. се познават повече от 15 години. Свидетелят твърди, че
ищеца е бил много жизнен, позитивен и отзивчив човек, но след като получил
осъдителната присъда, той много се променил. Затворил се в себе си, бил
изнервен, започнал да подвиква. Св.Г. твърди, че едни неща научавал лично от Ш.,
други от пресата, защото целия процес бил отразяван. Сочи, че ищеца имал
планове с приятелката си да създадат семейство, но нещата не се случили. Тя
била в Англия. Твърди, че Ш. имал забрана да напуска пределите на страната.
Свидетелят твърди, че Ш. му споделял, че живота му е спрял и че бъдещето му е
съсипано.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите, като логични, последователни, съответни на
събраните писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия.
От допуснатата и назначена съдебно-психиатрична експертиза,
изготвена от в.л. д-р Ал.П., неоспорена от страните по делото, е видно, че след
2011г., след повдигане на обвинението срещу ищеца, у последния се установява
влошено психично състояние, а именно – затруднение в емоционалната сфера –
понижено настроение, емоционална лабилност, тревожност, безпокойство,
депресивитети – понижено настроение, чувство за вина, чувство за
безперспективност, лоши мисли; поведенчески нарушения и нарушение в социалното
функциониране – отчуждение, изолация, мнителност, подозрителност, промяна в
контактите; нарушение в мисловната дейност – фиксиран около психологичната
травма; наблюдава се припокриване критериите на психогенна депресия; според
вещото лице при първоначалното повдигане на обвинение срещу Ш. той е претърпял
остра стресова реакция, която е протекла с емоционална дисфункция и нарушено
социално функциониране.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и по свое вътрешно убеждение, съдът приема от правна
страна следното.
Изцяло е осъществен фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В процесния случай се претендира обезщетение за претърпени вреди от
повдигане на обвинение срещу ищеца за престъпление от общ характер,
наказателното производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на Държавата чрез
нейните органи – в частност Прокуратурата. Обезщетението, което пострадалото
лице може да претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са
последица от увреждането.
Съгласно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест,
ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си,
а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по
справедливост, която е свързана с преценка на редица конкретни обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определянето му.
На първо място от значение е естеството на повдигнатото обвинение срещу
увредения.
Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата,
като резултата е постановяване на оправдателна присъда, влязла в законна сила. Само по себе си
предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес.
В случая, психичното
състояние на ищеца, описано в исковата молба, бе доказано в процеса с
достатъчно убедителни за съда доказателства.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на
обвиняем, а по–късно и на подсъдим представлява нормална човешка реакция на
упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази
реакция са нравствените страдания на лицето, чието репариране се претендира.
Видно от събраните по делото гласни
доказателства се установява нарушаване на емоционалното равновесие и настъпване
на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото състояние на ищеца
в резултат на повдигнатото обвинение. Същият е станал притеснен, изнервен, изпаднал в състояние на отчужденост. Следва да се има
предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в
определено престъпление води до накърняване на
достойнството му и личната му сфера. Постановяването
на оправдателната присъда е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото
обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което той има право на
обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на
държавата в лицето на нейните органи е безвиновна и обективна.
В практиката си ВКС
приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. №
273/2009г., III г.о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. №
1506/2009г., IV г.о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК). Всяко
неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в
последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното преследване,
понася неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни
мерки.
Обезщетението за
претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ нямат
парична оценка, поради което то се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти и по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на претендираните морални вреди, винаги включва конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
Настоящият състав на
съда намира, че от значение за определяне размера на обезщетението са следните
обстоятелства, преценени в съвкупност: вида и тежестта на обвинението - което в
случая е за престъпление по 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.1 и
ал.4, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, което е тежко по
смисъла на чл. 93, ал.7 НК; вида, продължителността на воденото срещу ищеца
наказателно производство, което в случая възлиза на почти пет години, срок
различен от разумния по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС, в който е приключило наказателното
производство; била е взета мярка за неотклонение «задържане под стража»,
изменена с определение на САС на “подписка”,
като за периода от привличането му в качеството на обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда –
28.12.2015г., и след това, ищецът е имал и наложена забрана да напуска
пределите на РБългария, което е ограничило в известна степен свободата му на
придвижване; начинът, по който е приключило производството - изцяло оправдан по
повдигнатото обвинение; Вследствие на образуваното досъдебно производство и
привличането в качеството му на обвиняем, ищецът е станал по-притеснителен,
нервен, избухлив, неконтактен, изпитвал е чувство на унижение, неудобство от
познати, в резултат на това е ограничил контактите си. Имал е притеснения за
родителите си и сина си. (Решение № 223 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д. №
295/2010г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
При отчетените
обстоятелства съдът намира, че справедливо обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от образуваното срещу него наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда, се съизмерява на сума в размер от 20 000
лв., до която сума искът е основателен и доказан, като за разликата до
50 000лв. ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендираният в исковата молба размер на
обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не отговаря на
критерия за справедливост.
Върху сумата от 20 000лв. се дължи и законна лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда
28.12.2015г. до окончателното изплащане
на сумата, в който смисъл са дадените
разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС - т.4 от същото.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, предвид изхода на делото,
ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 10лв. – внесена държавна такса, 200лв. по сметка на ОС Кюстендил
разноски за вещо лице и 1130лв. на адвокат А.Т.
на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв. вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
уважената част от иска.
На основание изложеното
Кюстендилският Окръжен съд
Р е ш и :
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 .т3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България да заплати на В.Д.Ш. ЕГН ********* *** сумата от 20 000 лв./двадесет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от
незаконните действия на Прокуратурата на РБ, изразяващи се в неоснователно повдигане на обвинение против него в
извършване на престъпление от общ характер по 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр.
чл.20 ал.1 и ал.4, за което е било образувано НОХД №270/2012г. по описа на ОС
Кюстендил, по което е оправдан с влязла в сила в сила присъда №3/18.02.2015г.
на САС, потвърдена с решение от 28.12.2015г. на Втори състав на ВКС по НД
№901/2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2015г. до окончателното й изплащане, като в останалата част за разликата до претендирания
размер от 50 000лв., отхвърля предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.с чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 10лв. –
внесена държавна такса, 200лв. по сметка на ОС Кюстендил разноски за вещо лице
и 1130лв. на адвокат А.Т. на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв. вр. чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: