Р Е Ш Е Н И Е
№…..………./……………06.2018 год.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ
НЕДКОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА Д.,
сложи за разглеждане въззивно
гражданско
дело № 633 по описа на съда за 2018
год.,
докладвано от съдията К. И.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 23130/25.04.2017 год. по рег. на
РС-Варна, подадена от А.Ц.А. и О.Ю.Ц.,*** срещу Решение № 1270/28.03.2017
год., постановено по гр. дело № 7547/2016 год. по описа на РС-Варна, с което е
прието за установено по предявените от М.С.Ф. и М.Ф.Ф.,*** срещу И.Ц.И., А.К.И.,***, А.Ц.А. и О.Ю.Ц., двамата от гр. София, че ищците М.С.Ф. и М.Ф.Ф. са собственици на недвижим имот – гараж, представляващ обект с
идентификатор 10135.5505.363.8.6 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
кв. Аспарухово, ул. Кичево № 12 със застроена площ от 21 кв. м, изграден в сграда № 8, построена в ПИ с
идентификатор 10135.5505.363 по КК на гр. Варна.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, постановено е по недопустим
иск. Недопустимостта се аргументира с разпоредбата на чл. 299 ГПК, предвид
наличието на влязло в сила решение между страните по гр. дело № 5547/2014 год.
по описа на РС-Варна, с което предявеният от праводателите на А. и О. Ц.– И. и А.
И.против ищците М. и М.Ф. (настоящи въззиваеми) ревандикационен иск за
процесния гараж е бил отхвърлен. Изложени са и доводи, че ищците нямат правен
интерес от положителен установителен иск за собственост тъй като в хода на
производството ответниците А. и О. Ц.са въведени във владение на гаража, поради
което и исковете им са недопустими и на това основание. Твърди се също, че е
недопустимо с гласни доказателства да се установява придобиване по давност на
право на собственост върху имот, построен върху държавна земя, което е
самостоятелно основание за недопустимост на предявените от ищците искове, а
оттам и за недопустимост на първоинстанционното решение.
В евентуалност
са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в необсъждане на относими за спора доказателства, както
и неправилен анализ и преценка доказателствата, в
резлутат на което решението е и необосновано. Изложени са подробни
съображения и доводи, които обобщено се свеждат до следното: в нарушение на
съдопроизводствените правила не са взети предвид и анализирани признанията на
ищцата М.Ф., дадени пред полицейските органи през месец юни 2012 год. по
преписка № 8368/2012 год. по описа на РП-Варна, че не освобождават гаража, тъй
като нямали маза, с което и придобивната давност е била прекъсната – чл. 116, б.
„а“ ЗЗД, към който препраща чл. 84 ЗС; неправилно не са кредитирани като достоверни,
показанията на ангажираните от ответниците свидетели, които безспорно
установяват, че ищците са били държатели на процесния гараж, а не и негови
владелци.
Отправено е искане за обезсилване на
решението, евентуално – за отмяната му и за постановяване на друго, с което
исковете на ищците против жалбоподателите (ответници) да бъдат отхвърлени,
ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор въззиваемите (ищци
по иска за собственост) М. и М.Ф. оспорват жалбата, считат решението за
правилно и настояват да бъде потвърдено.
Другите двама ответници, против
които е бил насочен иска за собственост – И.Ц.И. и А.К.И., чиято въззивна жалба
против първоинстанционното решение е била върната, са се присъединили към
жалбата на въззивниците А. и О. Ц., депозирайки „отговор на въззивна жалба с
вх. № 23130/2017 г.“ с вх. № 33308/16.06.2017 год. по рег. на РС-Варна. И. и А.
И.считат подадената от А. и О. Ц.въззивна жалба са основателна и излагат
идентични съображния.
В съдебно заседание въззивниците А.Ц., лично и чрез процесуален
представител и О.Ц., чрез процесуален представител, поддържат въззивната си
жалба.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от М.С.Ф. и М.Ф.Ф.,*** срещу И.Ц.И.,
А.К.И.,*** и А.Ц.А.
и О.Ю.Ц.,***, активно и пасивно субективно съединени искове по
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на недвижим имот – гараж, представляващ обект
с идентификатор 10135.5505.363.8.6 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
кв. Аспарухово, ул. Кичево № 12 със застроена площ от 21 кв. м, изграден в сграда № 8, построена в ПИ
с идентификатор 10135.5505.363 по КК на гр. Варна – на основание придобивна давност, въз основа на владение,
осъществявано в периода 2002 год. до предявяване на исковете на 30.06.2016 год.
В
исковата и уточняващите молби
ищците твърдят, че са съпрузи и в това си качество са упражнявали трайно, явно
и непрекъснато фактическа власт по
отношение на процесния гараж в периода от 2002 год. до предявяване на иска, поради
което са го придобили по давност. Навеждат, че владението върху
гаража им е било предадено на 01.09.2002 год. въз основа на сключен предварителен
договор за продажбата му от 29.08.2002 год. Окончателен договор за продажбата на гаража не
бил сключен в уговорения срок – до
29.08.2003 год., но и след тази дата ищците
продължили да го владеят за себе си, като
упражняват фактическа власт върху гаража и понастоящем. Излагат,
че на 23.08.2012 год. ответниците
И. и А. И.са предявили срещу тях иск по чл. 108 ЗС за предаване на
владението върху гаража,
който иск е бил отхвърлен с влязло в
сила решение по гр. дело № 5547/2014г. по описа на РС-Варна, поради това, че
ответниците М. и М. Фейт са придобили собствеността върху гаража по давност. Резултатът
от съдебния спор е отразен в СлВп-Варна на
14.04.2016 г.
На 17.02.2016г. ответниците И. и А. И.са
продали на ответника А.Ц., в брак по време на продажбата с ответницата О.Ц., процесния гараж. Ищците
твърдят, че ответниците А. и О. Ц.не са станали
собственици на гаража, тъй като праводателите им не са били негови собственици.
В
съответствие с изложените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на описания гараж по давност въз основа на владение,
осъществявано в периода септември 2002 год. до предявяване на иска – 30.06.2016
год.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК,
ответниците И. и А. И.оспорват исковете. Твръдят, че са недопустими поради
липса на правен интерес. Навеждат, че законно са
прехвърлили недвижимия имот в полза на А.А. в изпълнение на задължението
си по сключен с него предварителен договор за
продажбата на гаража. Настояват за прекратяване на производството, евентуално –
за отхвърляне на предявените искове. Претендират присъждане на разноски.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците А. и О. Ц., оспорват
исковете, считат, че са недопустими, евентуално – неоснователни. Твърдят,
че на 06.06.2012г. са сключили с ответниците И. и
А. И.предварителен договор за продажба на
процесния гараж срещу договорена продажна цена от 5000 лева, а окончателния
договор е сключен на 16.02.2016 год. Преди продажбата са
извършили справка в СлВп-Варна и установили,
че единствените собственици на имота са И. и А.И.. Посочват, че ищците не са
придобили собствеността по отношение на гаража по давност, тъй като не са
осъществявали необезпокоявано владение върху
процесния гараж в продължение на 10 години и предишните собственици – сем. И., не са се
дезинтересирлали от собствеността си върху гаража. Настояват за прекратяване на
производството, евентуално – за отхвърляне на исковете. Претендират присъждане
на сторените разноски.
В
съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат исковете си,
настояват да бъдат уважени, претендират присъждане на сторените разноски.
В
съдебно заседание ответниците И. и А. И.и А. и О. Ц., чрез процесуалните
си представители поддържат становището
си за недопустимост на исковете, а в евентуалност – за тяхната неоснователност. Твърдят, че ищците не са
придобили собствеността върху гаража по давност тъй като: 1) не са били
владелци, а държатели и 2) дори и да се приеме, че в тяхна полза е текла
придобивна давност, тя е била прекъсната, при което и ищците не са владели
гаража в предвидения в закона десетгодишен давностен срок.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно между страните, а това се установява и от удостоверение от 29.11.1999
год. за сключен граждански брак, изд. от община Венец, обл. Шумен, че ищците са
сключили граждански брак на 03.10.1982 год.
Не е спорно също, че с договор за
продажба, скл. с нот. акт № 122/24.10.2002 год., том ІV, рег. № 7022, дело №
697/2002 год. на нотариус с рег. № 147 О. Шарабански ответниците И. и А. И.са
продали на ищците М.Ф.Ф. и М.С.Ф. собствения си недвижим
имот – апартамент,
находящ се в гр. Варна,
ж. к. "Аспарухово",
ул."Кичево" № 12, ет. 1
със застроена площ от 100 кв. м.
С
предварителен договор от 29.08.2002 год.
И.Ц.И. и А.К.И. като продавачи са се задължили
да продадат на М. и М.Ф. собствения си недвижим имот –
гараж с площ от 21 кв. м.
находящ се в гр. Варна,
кв. Аспарухово,
ул. "Кичево"
№ 12 за сумата от 2500, 00 щатски долара, платима, както
следва: 100 щатски долара при
сключване на договора, а остатъкът – при сключване на окончателния договор,
което страните са се съгласили да стане в срок до 29.08.2003 год. В т. 13 от предварителния договор страните са предвидили,
че владението върху
гаража се предава на купувачите в срок от
01.09.2002 год. Договорът е подписан само от съпругата А.К.И., като продавач.
Видно от удостоверение за търпимост
от 11.04.2012 год., изд. от община Варна, район Аспарухово, гаражът, находящ се
в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Кичево № 12, с площ от 21 кв. м. представлява
търпим строеж съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
С
влязло в сила решение по в. гр. дело № 408/201З год. по описа на ОС- Варна е било
отменено първоинстанционното решение по гр. дело № 12189/2012 г. по описа на РС-Варна и е постановено друго, с което са
отхвърлени предявените от И.Ц.И. и А.К.И. срещу М.Ф.Ф. и М.С.Ф. искове за
връщане на заетия им за послужване имот - гараж с идентификатор 10135.5505.363.8.6
по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. "Кичево" № 12.
С
влязло в сила на 25.01.2016 год. решение по гр. дело № 5547/2014г. по описа на
РС-Варна са отхвърлени предявените
от И.Ц.И. и А.К.И. срещу М.Ф.Ф. и М.С.Ф. ревандикационни
искове по чл. 108 ЗС за осъждането на ответниците да предадат
на ищците владението върху имот, представляващ гараж с идентификатор 10135.5505.363.8.6
по КК на гр. Варна,
находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Кичево № 12 с
площ от 21 кв. м. Исковата молба по цитираното гр. дело № 5547/2014 год. по описа на РС-Варна е вписана в СлВп-Варна на 17.06.2014 год.
С договор за покупко-продажба, скл.
с нот. акт № 6/16.02.2016 год., том І, рег. № 408, дело № 6/2016 год. на ВнН с
рег. № 11, вписан в СлВп-Варна на 17.02.2016 год., ответниците И. и А. И.са
продали на ответника А.Ц. ( в брак към момента на склъчване на договора с
ответницата О.Ц.) недвижим имот, представляващ гараж, находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Кичево №
12, съставляващ обект с идентификатор 10135.5505.363.8.6
по Кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 21 кв. м., изграден в сграда № 8, построена в ПИ с идентификатор 10135.5505.363. Описаният гараж е бил
предмет и на предварителен договор за
продажба от 06.06.2012 г., сключен между И. и А. И.като
продавачи и А.Ц.А. като купувач.
С
тъжба до Началника на 4-то РПУ при ОДП на МВР-Варна от 20.06.2012г., И.Ц.И. е
сезирал органа с искане за издаване на предупредителен протокол против М. и М.
Фейм поради това, че същите отказват да му предадат ключовете от собствения му
гараж, който бил напълнен със собствените им вещи. В тажбата се съдържа изявление на ответника И., което
съдът преценява като признание на неизгоден за страната факт, според което
ответникът И.И. е предоставил гаража на ищците.
С
протокол за въвод във владение от 24.02.2017г. на ЧСИ Захари Димитров
процесният недвижим имот – гараж с идентификатор
10135.5505.363.8.6 по КК на гр. Варна е отнет от длъжниците
И.И. и А.И. и е предаден на взискателя А.Ц.А..
По делото са разпитани две групи свидетели: М.А.М.и Ж.Ж.К.-С., ангажирани от ищците и Д.Д.В.и
Б.Ц.И., ангажирани от ответниците.
От
показанията на свидетеля М.М.(без родство и дела със страните) се установява, че
същият познава съпрузите Ф. от повече от 15 години,
приятел е с техния син О.С..
Излага, че семейството имало апартамент и гараж на ул. "Кичево" в кв. Аспарухово. От 2003 год. свидетелят е посещавал редовно и двата имота. В гаража
слизали често за вино и ракия по повод празници на приятеля му О.С.. Гаражът се ползвал като маза, имало
рафтове със зимнина, там О.си държал колелото, карали колелета заедно почти всяка седмица.
За цялото време от 2003 г.
до сега само семейство Ф. ползвали гаража, съхранявали
в него свои вещи и зимнина. Свидетелят
не е виждал кола в гаража, споделя, че кола в гаража не може да влезе, тъй като
се ползвал като маза – имало рафтове и други вещи.
От показанията на свидетелката Ж.К.-С.(без родство и дела със страните) се
установява, че през 2002 г.
нейната агенция за недвижими имоти била посетена от семейство Ф., които си били харесали жилище в гр. Варна, кв. „Аспарухово“ и
искали да го закупят. Бил подготвен предварителен
договор за покупка на апартамента, но към него нямало нито килер, нито маза. Продавачите заявили, че има гараж и обещали
да прехвърлят и гаража след узаконяването му. По
тази причина за продажбата на гаража бил сключен
предварителен договор, а прехвърлянето му с
нотариален акт било отложено за по-късен момент. От момента, в който купили апартамента семейство Ф.
получили и ключовете за гаража. Оттогава
до настоящия момент единствено
те ползвали гаража, ползвали го като маза –
съхранявали в него зимнина и други свои вещи („…натурии“.) Гаражът се намира в сградата, в която се намира
и апартамента на семейство Ф..
Свидетелят
Д.В.(работи за ответника И.И.) заявява, че познава
А.Ц. от времето, когато работел
при И.И. като поддръжка и шофьор в
шивашкия цех на последния. И. ***, в
който през 2007 г.
свидетелят извършил ремонт на автомобила му. По това време (през лятото на 2007 год., като свидетелят не може да посочи с категоричност
годината) синът на И.И. – Ц.И. споделил
на баща си, че продал
гаража и взел капаро, баща му се ядосал, вдигнал кръвно. Свидетелят
посещавал този гараж около веднъж
месечно във връзка с ремонти
на автомобилите на И.И., като
това продължило до
около 2010 год. В гаража имало гуми,
джанти, а също и буркани. При един от ремонтите от това време (лятото на 2007 год.) в
гаража дошъл и А.Ц.,
за да вземе някакви мостри от багажника на автомобила,
който ремонтирали – мостри от ръкавици и
фланелки. Според свидетеля ключ за гаража са
имали ответникът И.И., синът му Ц.И. и брат му Б.Ц.И..
Свидетелят
Б.И. (брат на ответника И.Ц.И.)*** имали семейна къща, която
брат му продал, но без гаража.
Посочва, че през 2007 г.
заедно с брат си И.И. и ответника А.Ц.,***,
за да вземат някакви мостри от колата на И., която се ремонтирала там. През
2012-201З год. свидетелят, заедно с А.Ц., отново
посетил гаража и видял
пред него някакви жени, които извършвали техническо замерване. Посочва, че в
гаража от 5-6 години имало самонастанили се хора, които не познава, били
допуснати от сина на И.И.,
който бил обещал да им продаде
гаража. Установил, че хората, които ползвали гаража били същите, на които брат
му бил продал жилищния етаж. Свидетелят посочва, че през годините е посещавал гаража два пъти – през 2007 год. и през 2012 год., като и двата пъти не е влизал вътре. Напуснал е къщата в кв. „Аспарухово“ през 1985 година.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Д.В.и Б.П.поради следното: На първо място и двамата свидетели са
заинтересовани от изхода на спора – свидетелят Д.В.работи за ответника И.И., а
свидетелят Б.П.е негов брат. На следващо място показанията на свидетеля Д. В.са
неубедителни, непоследователни и противоречиви. От показанията му не може да се
установи с категоричност дали и след края на 2002 год. гаражът е ползван от
ответника И.И.. Така например в показанията си пред първата инстанция относно
времето (годините) в което свидетелят заявява, че гаражът е ползван за
извършване на ремонти на служебните автомобили на ответника И.И., същият
заявява, че не знае през коя година е било това. При повторния разпит на свидетеля
във втората инстанция (в хипотезата на чл. 267, ал. 2 ГПК) същият заявява, че
това се е случило може би през 2003 год., 2006 год. или 2007 год., но не е
сигурен в годината. Свидетелят Б.П.е напуснал къщата през 1985 год. и оттогава
е посещавал гаража два пъти – през 2007 год. и през 2012 год., като и двата пъти не е влизал вътре. Т. е., този свидетел освен възможната негова
заинтересованост от изхода на делото в полза на една от страните, няма и преки
и трайни впечатления относно обстоятелствата, за които свидетелства.
На следващо място показанията на
горните двама свидетели се опровергават от други, събрани по делото
доказателства – показанията на свидетелите М.и С., обсъдени във вързка и с
писмените доказателства – предварителния договор за продажбата на гаража от
29.08.2002 год. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.и С., тъй като
същите са непротиворечиви и убедителни, отразяват техни преки и трайни
впечатления – от 2002 година (на свидетеля М.от 2003 год.) до настоящия момент,
подкрепят се от писмените доказателства (обсъденият по – горе предварителен
договор за продажбата на гаража), а от друга страна по делото не са ангажирани
доказателства, които да ги опровергават или поставят под сериозно
съмнение.
По изложените съображения настоящият
състав не кредитира показанията на свидетелите Д.В.и Б.И., поради което и не
гради въз основа на тях никакви фактически изводи.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Предявените искове са процесуално допустими. Доводите и възраженията на
ответниците за недопустимост на исковете, обосновани с разпоредбата на чл. 299 ГПК са неоснователни, като съображенията за това са следните:
В призводството по гр. дело № 5547/2014 год. на РС-Варна настоящите
ответници И. и А. И.са били ищци по предявен от тях против ответници М.и М.Ф. (ищци в настоящото
производство) ревандикационен иск за установяване на собствеността им и за предаване
на владението върху процесния гараж. Предявеният от И.иск по чл. 108 ЗС е бил
отхвърлен (в двете му части – установителна и осъдителна) с влязло в сила на 25.01.2016
год. решение след констатацията, че И.не са собственици на гаража, т. е.,
поради липса на първата материално правна предпоставка на иска по чл. 108 ЗС. Т.
е., предмет на делото по гр. дело № 5547/2014 год. по описа на РС-Варна, който
съвпада с предмета на решението и съответно с обективните предели на силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение е бил правото на собственост на
ищците върху процесния гараж на заявения от тях придобивен способ – реализирана
суперфиция върху държавна земя, учредена в тяхна полза. В предмета на гр. дело
№ 5547/2014 год. по описа на РС-Варна, респ. в обективните предели на СПН на
съдебното решение по цитираното гражданско дело не се включват обаче насрещните права
на ответниците по това дело – М.и М.Ф., с които те са обосновали своите
възражения срещу предявения против тях ревандикационен иск. С други думи
отхвърлянето на ревандикационния иск на И.срещу Ф. по гр. дело № 5547/2014 год.
по описа на РС- Варна няма за последица и извода, че именно ответниците по този
иск М.и М.Ф. в отношенията им с И. и А. И., респ. и с правоприемниците им А. и О.
Ц.(чл. 298, ал. 2 ГПК) са собственици на имота, поради което и подобна
констатация не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по
цитираното гражданско дело.
Предмет на настоящото дело е правото на собственост на настоящите ищци М.и М.Ф.
върху същия имот на заявеното от тях придобивно основание – придобивна давност
с начало на владението месец септември 2002 год. От изложеното е видно, че
идентичност между двете дела няма, поради които и в случая забраната по чл. 299 ГПК не е налице. При това положение няма пречка в последващ процес М.и М.Ф. в
качеството си вече на ищци да установят правото си на собственост спрямо И., както и спрямо частните им правоприемници
А. и О. Ц., които формално се легитимират като собственици на гаража, въз
основа на договора за продажба, скл. с нот. акт № 6/16.02.2016 год. на ВнН.
Само при
положение, че ревандикационният иск на И. и А. И.против съпрузите Ф. по гр.
дело № 5547/2014 год. на РС-Варна е бил уважен, тогава забраната по чл. 299 ГПК
би била налице и М.и М.Ф. не биха могли да водят иск за собственост за
процесния гараж нито против И., нито против частните им правопроиемниците Ц.(правоприемството
е настъпило след влизане в сила на решението по гр. дело № 5547/2014 год. на
РС-Варна), основан на факти, осъществили се до приключването на устните
състезания, след които решението по гр. дело № 5547/2014 год. на РС-Варна е
влязло в сила.
Доводите за липса на правен интерес от предявяване на исковете също са
неоснователни, доколкото ищците Ф. имат интерес да установят правото си на
собственост върху гаража спрямо ответниците А. и О. Ц.и спрямо праводателите им
– ответниците И. и А. И.– по договора за продажба на гаража, скл. с нот. акт № 6/16.02.2016 год., том І, рег. № 408, дело № 6/2016 год.
на ВнН с рег. № 11, вписан в СлВп-Варна на 17.02.2016 год. Без значение е обстоятелството
дали ищците осъществяват или не фактическа власт върху процесния имот, респ. без
значение е дали разполагат с правната възможност на предявят осъдителен иск за
същото право – в този смисъл са и задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с т. 2 на ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Доводите на ответниците за недопустимост на исковете, а оттам и на
първоинстанционното решение, поради това, че било недопустимо с гласни доказателства да се установява
придобиване по давност на право на собственост върху имот, построен върху
държавна земя, също са неоснователни. Подобно ограничение законът не съдържа,
нито пък това би било основание за
недопустимост на исковете, респ. за надлежно упражняване на правото на иск. При
наличие на установените в закона положителни процесуални предпоставки и липса
на отрицателна такава, предявените искове за процесуално допустими.
Въз основа на изложеното предявените искове са допустими, съответно и
обжалваното решение е процесуално допустимо.
По съществото на предявените искове, съдът намира следното:
Ищците основават правото си на собственост върху процесния гараж въз
основа на придобивна давност – осъществявано владение върху имота с начало на
владението от месец септември 2002 год., предадено въз основа на сключен с
единия само собственик на имота (ответницата А.И.) предварителен договор от
29.08.2002 год.
Придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост (или други вещни права) върху
имоти посредством фактическо упражняване на
съдържанието на тези права през период от време, определен в закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Владението е определено в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В чл. 69 ЗС е
установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно когато
фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер,
а изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не се ограничава с
отделни действия върху вещта, които имат спорадичен характер. Владението е
несъмнително когато от действията на владелеца върху вещта е сигурно, че същият
упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с намерение за
своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се каже дали
действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или ако я упражнява
дали наистина има намерение да държи вещта като своя. Владението е спокойно,
когато то не е установено с насилие и е явно, когато не е установено по скрит
начин, тайно от предишния владелец. Докато трае скритостта, установеното по
скрит начин владение няма действие за предишния владелец. Под явно се има
предвид владение, което не се упражнява тайно, по начин, който не разкрива ясно
намерението на вледелеца да държи вещта като своя, а такова при което
фактическата власт се упражнява от владелеца така, че всеки заинтересуван може
да научи за нея. При придобиване на едно вещно право по давност се прекратява
правото на досегашния
му носител, за каквито към момента на сключване
на договора по нот. акт № 6/2016 год. на ВнН формално се легитимират
ответниците И. и А. И., въз основа на реализирано право на строеж.
В
случая от анализа на събраните по делото доказателства – предварителния договор
за продажбата на гаража от 29.08.2002 год., обсъден във връзка с показанията на
свидетелите М.М.и Ж.С., настоящият състав приема, че късно на 24.10.2002 год.
ищците са установили фактическа власт върху процесния гараж, предадена им въз
основа на сключения предварителен договор и с изтичането на предвидения в
закона 10 годишен давностен срок (владението им е обикновено - владелецът,
получил владението въз основа на предварителен договор е недобросъвестен) са
придобили собствеността върху гаража по давност. Установено е по делото, че
с покупката на апартамента семейство Ф.
са получили и ключовете за гаража. Установено е също, че
са ползвали гаража като маза, тъй като към жилището
им е нямало складово помещение – съхранявали са в гаража свои вещи и зимнина. По делото
няма доказателства, които да обосноват извод, че ищците са били държатели на
гаража, а не негови владелци – в тази връзка следва да се посочи, че получилият
фактическата власт върху имот въз основа на предварителен договор купувач е
владелец, а не държател на имота. Освен това в чл. 69 ЗС
е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Опровергаването на
презумпциите се извършва с т. нар. „обратно доказване“ което винаги трябва да е
пълно. Ответниците не са ангажирали доказателства в
опровержение на установената в чл. 69 от ЗС презумпция, че ищците държат имота за другиго – в случая, че държат имота за ответниците И. и А. И.. Не
са ангажирали и доказателства, от които да се установи, че придобивната давност
е била прекъсната. Предявяването на иск по чл. 108 ЗС прекъсва придобивната
давност, докато трае делото давността на тече, но с отхвърлянето на иска с
влязло в сила решение се заличават и последиците от предявяването на иска, т.
е., счита се, че давноста не е била прекъсвана или спирана. Предявяването на
иск за връщане на вещта, предадена на олбигационно основание нито прекъсва,
нито спира придобивната давност.
Наведените от ответниците доводи, че
придобивната давност, текла в полза на ищците,
била прекъсната чрез извършено от ищцата М.Ф. признание (чл. 116, б. „а“ ЗЗД, към който
препраща чл. 84 ЗС), което било дадено пред полицейските органи през месец юни
2012 год. по преписка № 8368/2012 год. по описа на РП-Варна, че не освобождавали
гаража, тъй като нямали маза, са неоснователни. По делото няма ангажирани
доказателства, материализиращи подобно изявление, направено от ищцата, което да
бъде окачествено като признание (извъсъдебно и в писмена форма) на незгоден за
страната факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Постановлението на РП-Варна от 02.08.2012
год. по прокурорска преписка № 8368/2012 год. (л. 67 от делото на РС-Варна) по
същността е диспозитивен документ, прокурорски акт, отразяващ фактическите и
правни изводи на съответния прокурор, въз основа на които е постановен и своя
акт, а не материализира признание (писмено) на неизгоден за страната факт по
смисъла на чл. 175 ГПК.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че въз основа на упражнявано давностно
владение върху процесния гараж за
времето от 24.10.2002 год. до 24.10.2012 год.
ищците М. и М.Ф. са придобили собствеността върху имота по давност.
При това
положение с договора по нот. акт № 6/206 год. на ВнН ответниците И. и А. И.са
продали на ответниците А. и О. Ц.имот, на който не са били собственици. Поради
това и договора за продажба, скл. с нот. акт № 6/16.02.2016
год., том І, рег. № 408, дело № 6/2016 год. на ВнН с рег. № 11, вписан в
СлВп-Варна на 17.02.2016 год. не легитимира ответниците А. и О. Ц.като
собственици на процесния гараж.
В обобщение предявените от ищците искове са
основателни и подлежат на уважаване.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото разноски на въззивниците не се присъждат.
Събразно
изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства в полза на
въззиваемите следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на ответниците А. и О. Ц.за прекомерност на заплатеното от
въззиваемите (ищци) адвокатско възнаграждение е основателно. Същото следва да
бъде намалено от 2000 лева на 1200 лева, т. е., до размера, заплатен от Ц.за
адвокатско възнаграждени за осъщественото пред въззивната инстанция процесулано
представителство.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1270/28.03.2017
год., постановено по гр. дело № 7547/2016 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА И.Ц.И.
ЕГН **********, А.К.И. ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, А.Ц.А.
ЕГН ********** и О.Ю.Ц. ЕГН **********,*** да заплатят на
М.С.Ф. ЕГН ********** и М.Ф.Ф. ЕГН **********,*** сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.