Определение по дело №41/2025 на Административен съд - Търговище

Произнасянето е по реда на чл. 145 и сл АПК във връзка с чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/ .

Производството е образувано по жалба на А. П., [ЕГН], с адрес: гр. Търговище, [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. А. Р. от АК-Търговище, против Заповед №363з-2784/19.12.2024г. на ВПД Директор на ОДМВР-Търговище, с която на жалбоподателката е наложена на основание чл.39а,ал.1,т.1 във връзка с чл.40,ал.1,т.5 и чл.44,ал.1 от ЗЧРБ принудителна административна мярка „Отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България”.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба и след отстраняване на констатираните нередовности съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му – 08.01.2025г., отразена върху самата заповед и удостоверена с подписа на лицето – адресат на акта, и датата на регистриране на жалбата в АдмСТ, където е подадена – 20.01.2025г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния, и действащо чрез упълномощен процесуален пълномощник. Предвид посочения в оспорения административен акт постоянен адрес на адресата му в съдебния район на Административен съд - Търговище, съгласно чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на АдмСТ. При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

А. П., [ЕГН], с адрес: гр. Търговище, [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. А. Р. от АК-Търговище, в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2025 г. от 10.00 ч. в зала №5 на Съдебна палата - Търговище, за която дата да се призоват страните на посочените по делото адреси.

УКАЗВА на ВПД Директора на ОДМВР-Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ в 14-дневен срок от получаване на преписа на настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основават страните - жалбоподателката оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-2784/19.12.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, с доводи, попадащи в отменителните основания по чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК. Според нея заповедта противоречи на изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, тъй като органът не е направил цялостна преценка на всички факти, описани в тази разпоредба. Намира за недостатъчна преценката за физическото ѝ присъствие в България като следвало да се съобразят и поддържаните от нея семейни, родствени и културни връзки в страната, които с оспореният акт щели да бъдат прекъснати в нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Ето защо заявява, че оспорва ЗППАМ на основание чл.11, § 1 буква „б“, т. ii от Регламент 987/2003г. Не било съобразено и демонстрираното от жалбоподателката и потвърдено от нейната наемодателка нейно намерение да установи фактическото си местоживеене в Р България. В жалбата се оспорва и приетата от административния орган като фактическо основание липса на регулярно заплащане на дължимите здравни осигурителни вноски, тъй като в закона нямало изискване за ежемесечното им заплащане. Изтъква, че има заплатени здравни осигуровки и непрекъснати здравноосигурителни права, което сочело на трайна връзка със съответната институция в страната ѝ по произход, а необсъждането на този факт противоречало на чл. 11, § 2 от Регламент №987/2009г. Предвид изложените доводи сочи, че заповедта и наложената с нея принудителна административна мярка е постановена в нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл.6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. Ето защо моли за отмяна на оспорената заповед.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 46 ал.1 от Закона за чужденците в Република България във вр.с чл. 145 и сл АПК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не са налице такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна – ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК носи тежестта за доказване, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, както и да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед. В изпълнение на възложената тежест на доказване следва да представи доказателства за уведомяването на жалбоподателката за започване на административното производство, завършило с издаване на оспорената заповед, в т.ч. доказателства за спазване поредността на процедурата по чл. 18а ал. 8 и ал.9 АПК; да докаже наличието на хипотезата на чл.40 ал.1, т.5 от ЗЧРБ по отношение на жалбоподателката, а именно, че в едногодишен срок след разрешението същата не се е установила и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г.

УКАЗВА на оспорващия, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ носи тежестта на доказване относно изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

По доказателствените искания на страните, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните. На ответната страна да се връчат и преписи от депозираните от жалбоподателката молба с вх.№273/29.01.2025г. с приложенията ѝ и молба с вх.№282/30.01.2025г.