№ 633
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора К.
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20221001000006 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Държавата, представлявана от
министъра на финансите, чрез пълномощника му юрисконсулт К. срещу
решение № 266323 от 1.11.2021 г., постановено по гр.д. № 16142/2018 г., на
Софийския градски съд, І г.о., 1 състав в частта, с която по иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на „Лонг Ман
Инвест”ООД сумата от 21 958.36 лв., част от присъдената лихва за забава в
общ размер от 25 265,61 лв. за периода от 12.09.2016 г. до 30.11.2018 г.,
начислена върху част от присъдената сума по чл. 55, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД в размер на 97 574,51 лв., присъдена като получена без основание такса
по чл. 35 и сл. от ЗЕВИ за част от процесния период от 1.01.2014 г. до
30.06.2014 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 112 291.63 лв.
за периода от 12.09.2016 г. до 30.11.2018 г., както и в частта относно
разноските.
В жалбата се твърди, че в частта, с която по иска с правно основание чл.
86 от ЗЗД държавата е осъдена да заплати на „Лонг Ман Инвест”ООД сумата
1
от 31,19 лв., представляваща законна лихва за 30.11.2018 г. върху сумата от
112 291, 63 лв. решението е недопустимо, тъй като с решението съдът е
присъдил и лихва за забава върху главницата от 112 291,63 лв. за периода от
подаването на исковата молба – 30.11.2018 г. до погасяване на главницата,
като по този начин, двукратно е присъдена лихва върху претендираната
главница за един ден. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че представената по делото молба от 12.09.2016 г. за постигане на
извънсъдебно споразумение за възстановяване на неправомерно преведени
суми в полза на държавния бюджет през 2014 г. има значението на покана, с
която длъжникът е поставен в забава по отношение на вземането, присъдено
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Изложено е, че с молбата
дружеството е направило единствено искане за провеждане на среща, на
която да се проведат преговори във връзка с възстановяването на таксата по
чл. 35а от ЗЕВИ, а не за заплащане на парични суми. Посочено е, че дори да
се приеме, че молбата има характер на покана, по смисъла на чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД, тя се отнася само за част от сумата по главния иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, като предметът ù е ограничен до таксите по чл.
35а от ЗЕВИ за месеците 1.07.2014 г. - 10.08.2014 г., поради което таксите по
35а от ЗЕВИ, събрани за първото и второ тримесечие на 2014 г. (1.01.2014 г. -
30.06.2014 г.) в размер на 97 574,51 лв. не се включват в съдържанието на
тази молба. Наведен е довод, че тъй като със същата молба ищцовото
дружество е предоставило срок за постигане на споразумение до края на
септември 2016 г., с оглед възстановяване на сумата до края на същата
година, евентуалната забава, настъпва с изтичането на някой от тези срокове,
а не с връчването на поканата. Затова жалбоподателят счита, че не е поставен
в забава по отношение на частта от главницата в размер на 97 574, 51 лв.,
представляваща събрани такси за периода от 1.01.2014 г. до 30.06.2014 г.
Поддържа се също неправилност на решението в частта, в която е присъдена
законна лихва за забава считано от 30.11.2018 г. върху сумата на присъдената
по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД главница от 112 291, 63 лв., тъй като за тази дата,
ищецът е обезщетен по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Формулирано е искане за обезсилване на първоинстанционното решение в
обжалваната му от държавата част като недопустимо, евентуално - за неговата
отмяна като неправилно и за отхвърляне на иска в тази част като
неоснователен, както и за присъждане на разноските по водене на делото пред
2
двете инстанции, съобразно изхода на спора.
Въззиваемият „Лонг Ман Инвест”ООД оспорва въззивната жалба.
В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез
пълномощника му адв. Н.-И., изразява становище за нейната
неоснователност. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че молбите
на дружеството до Министерство на финансите (вх.№ 26-00-770/12.09.2016 г.
и вх.№ 26-00- 770/28.11.2016 г.) представляват покани за плащане по смисъла
на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, е правилен и обоснован, тъй като още в титулната част
на молбата от 12.09.2016 г. изрично е посочено, че с нея е направено искане
за възстановяване на всички неправомерно преведени суми в полза на
държавния бюджет през 2014 г., поради което ответникът е изпаднал в забава
с връчването ù. Оспорена е тезата на въззивника, че с молбата от 12.09.2016 г.
е предоставен допълнителен срок за изпълнение на задължението до края на
2016 г. с възражението, че с нея е отправена покана за извънсъдебно
уреждане на отношенията относно начина на възстановяване на неправомерно
удържаната такса, но тя не засяга изискуемостта на вземането, която е
настъпила с получаване на молбата от страна на Министерство на финансите
на 12.09.2016 г. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваната му част и за присъждане на разноските, направени от
въззиваемото дружество по водене на делото пред въззивната инстанция.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
С решението в частта по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, държавата, представлявана от министъра на финансите е
осъдена да заплати на „Лонг Ман Инвест”ООД сумата от 112 291.63 лв.,
представляваща получена без основание такса върху произведената от
ищцовото дружество електрическа енергия за периода от 1.01.2014 г. до
9.08.2014 г. по чл. 35а от ЗЕВИ, обявен за противоконституционен с Решение
№ 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на Конституционния съд, ведно със
3
законната лихва върху нея от предявяването на иска- 30.11.2018 г. до
окончателното ù изплащане. Като необжалвано, решението в тази част е
влязло в сила. Със същото решение, по предявения обективно съединен иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, държавата е осъдена да заплати на
дружеството сумата от 25 265.61 лв., представляваща лихва за забава върху
сумата по главния иск за периода от 12.09.2016 г. до 30.11.2018 г. За да уважи
предявения иск, съдът е изложил съображения, че ответникът е изпаднал в
забава с подадената на 12.09.2016 г. молба до министъра на финансите за
възстановяване на удържаната такса, поради което дължи законна лихва
върху сумата на главницата от деня на нейното подаване до предявяване на
исковете по делото на 30.11.2018 г.
Съгласно ТРОСГТК № 5 от 21.11.2019 год., пост. по тълк.д.№ 5/2017 г.,
поради безсрочния характер на задължението връщане на даденото при
начална липса на основание, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
длъжникът изпада в забава при условията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, поради което
дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни, в какъвто смисъл е и
трайната казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК.
Обезщетението за мораторните вреди от неизпълнението на парично
задължение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер на законната лихва се дължи не
поради настъпване изискуемостта на главното задължение, схващано като
възможност да се търси реалното му изпълнение, а поради изпадането на
длъжника в забава, при условията на някоя от хипотезите, уредени в чл. 84 от
ЗЗД. С оглед инвокираните във въззивната жалба доводи, съществото на
спора пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса, дали
държавата е надлежно поставена в забава по отношение изпълнението на
задължението за възстановяване на сумата по главното задължение от 112
291.63 лв, съобразно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. От събраните по делото писмени
доказателства е установено, че с молба вх.№ 26-00-770/12.09.2016 г. „Лонг
Ман Инвест”ООД е уведомило Министерството на финансите, че сумата от
14 717.12 лева, представляваща такса по чл. 35а от ЗЕВИ за периода от
1.07.2014 г. до 10.08.2014 г. е била неправомерно преведена от КЕВР в полза
на държавния бюджет в края на 2014 г., вместо да бъде върната на
дружеството и затова следва да му бъде възстановена. Поканил е
министерството доброволно да уредят отношенията си във връзка с
възстановяване на сумата, като сключат споразумение, с което да уговорят
4
условията за това до края на м. септември 2016 г. С молба вх.№ 26-00-770,
връчена на 28.11.2016 г., подадена във връзка с отговора на министерството
на първата молба от 12.09.2016 г., „Лонг Ман Инвест”ООД повторно го е
поканил за постигане на извънсъдебно споразумение за възстановяване на
същата сума, не по-късно от 5.12.2016 г., с предупреждение, че в противен
случай ще потърси заплащането ù по съдебен ред. Настоящият състав намира,
че поканата за сключване на споразумение за доброволно възстановяване на
събраните такси, като заплатени при начална липса на основание,
имплицитно включва и искане за заплащане на същата сума, доколкото,
функцията на споразумението е именно да уреди условията, при които
длъжникът следва да изпълни задължението си, произтичащо от
кондиционната претенция на кредитора. Затова, с изтичането на определения
от кредитора срок, без да е било сключено такова споразумение, длъжникът
изпада в забава по отношение изпълнението на главното парично задължение
и дължи обезщетение за мораторните вреди от неизпълнението, в размер на
законната лихва до окончателното му погасяване. Правните последици на
поставяне на длъжника в забава обаче, настъпват само по отношение на онези
задължения, за чието доброволно изпълнение длъжникът е поканен да сключи
споразумение с кредитора в определения от него срок, но не и по отношение
на други негови задължения към същия кредитор. В случая, с поканата,
връчена на 12.09.2016 г. ищецът изрично е ограничил претенцията си до
размер на сумата от 14 717.12 лева, представляваща такси по чл. 35а от
ЗЕВИ, събрани за периода от 1 юли до 10 август 2014 г. и единствено по
отношение на тази сума е направил предложение за сключване на
споразумение за заплащането ù, в срок до 30.09.2016 г. Втората покана от
28.11.2016 г. е съставена във връзка с цитирания в нея отговор на
Министерството на финансите на първоначалната покана от 12.09.2016 г.,
поради което следва да се приеме, че се отнася до същото вземане, което е
посочено нея. Ето защо настоящият въззивен състав намира, че длъжникът е
изпаднал в забава с изтичане на определения с нея срок – 5.12.2016 г. само по
отношение заплащането на сумата от 14 717.12 лв., а не на всички вземания
за такси, събрани въз основа обявената за противоконституционна
норма на 35а от ЗЕВИ. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен
за сумата от 2959.77 лева, представляваща определена от съда по реда на чл.
162 от ГПК законна лихва върху главницата от 14 717.12 лв., за периода
5
от датата на забавата- 6.12.2016 г. до деня, предхождащ този на
предявяване на иска- 29.11.2018 г., тъй като от 30.11.2018 г. тя се дължи
като правоувеличаваща последица по чл. 214, ал. 2 от ГПК, а не като
предмет на самостоятелен иск. За разликата над тази сума, до размера, в
който държавата обжалва решението по този иск от 21 954.27 лв., същото
следва да бъде отменено, а искът- отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция решението
следва да бъде изменено в частта за разноските, и да бъдат присъдени такива,
съответстващи на уважената, респ. отхвърлената част от иска. Основателно е
възражението на държавата чрез министъра на финансите за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от 2700 лв., заплатено от „Лонг
Ман Инвест”ООД за защита пред въззивната инстанция. С оглед обжалваемия
интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, възлиза на
1188.75 лв. Производството пред настоящата инстанция е приключило в едно
заседание и в него не са събирани нови доказателства при условията на чл.
266, ал. 2 и 3 от ГПК. Ето защо адвокатското възнаграждение, дължимо
съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, следва да бъде
определено върху минималния размер, като същото възлиза на 160.26 лв. По
същите съображения, дължимото за защита пред въззивната инстанция
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено върху сумата от
360 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
без да се увеличава по реда на ал. 2 с 50 % върху максималния размер.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение 266323 от 1.11.2021 г., постановено по гр.д. №
16142/2018 г., по описа на Софийския градски съд, І г.о., 1 състав, в частта, с
която по иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД Държавата, представлявана от
министъра на финансите, е осъдена да заплати на „Лонг Ман Инвест“ ООД
лихва за забава, за разликата над сумата от 2959.77 лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 14 717.12 лв., дължима за периода от
6.12.2016 г. до 29.11.2018 г., до сумата от 21 954.27 лв., както и в частта
6
относно разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лонг Ман Инвест”ООД срещу Държавата,
представлявана от министъра на финансите, иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 2959.77 лева, представляваща
законна лихва, дължима за периода от 6.12.2016 г. до 29.11.2018 г. върху
главницата от 14 717.12 лв.- събрани за периода от 1 юли до 10 август 2014 г.
такси по чл. 35а от ЗЕВИ, до размера на сумата от 21 954.27 лв. и
ПОТВЪРЖДАВА решението по този иск в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Държавата, представлявана
от министъра на финансите, да заплати на „Лонг Ман Инвест”ООД, с ЕИК
********* разноските, направени в първоинстанционно производство за
заплатена държавна такса по исковата молба от 4610.05 лв. и адвокатско
възнаграждение от 4276.78 лв., както и адвокатско възнаграждение по водене
на делото пред въззивната инстанция в размер на 160.26 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, „Лонг Ман Инвест”ООД с
ЕИК ********* да заплати на Държавата, представлявана от министъра на
финансите, юрисконсултско възнаграждение по водене на делото в
първоинстанционно производство в размер на 43 лв., както и такова за защита
пред въззивната инстанция от 311.45 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7