Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието
на секретаря Даниела Ангелова и прокурор Цекова, като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 93 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по подадена искова молба с вх. № 1097 от 06.02.2020 г. от О.В.К.
*** срещу И.В.Г. ***, с която е предявен
иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставянето му под
запрещение.
Ищцата твърди, че ответникът – неин брат, страда от
тежка умствена изостаналост - олигофрения, като с решение № 120/29.01.1996 г.
на ТЕЛК му е определена първа група инвалидност с чужда помощ, пожизнено.
Поддържа, че вследствие на заболяването ответникът не разбира свойството и
значението на действията и не може да ръководи постъпките си.
Ответникът, действащ чрез особен представител адв. Д.,
е подал отговор на исковата молба с твърдения, че искът е допустим и следва да
бъдат събрани поисканите от ищцата доказателства. В о.с.з. изразява становище
за основателност на молбата.
Представителят на С. изразява становище за
основателност на молбата.
При
преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:
Ответникът И.В.Г. е роден на *** год.
С експертно решение на ТЕЛК от 29.01.1996 год. на
ответника е определена първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено поради
общо заболяване – олигофрения – тежка имбецилност, състояние след ДЦП с
изоставане във физическото и умственото развитие, като заболяването е настъпило
в най-ранна детска възраст. Посочено е, че лицето е напълно нетрудоспособно и
заболяването налага необходимостта от постоянни систематични грижи за битово
обслужване – чужда помощ.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото
състояние на И.Г.. Същият не разбира и
не отговаря на зададените му въпроси.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени доказателства и от личните впечатления
при изслушването на ответника на основание чл. 337, ал. 1 от ГПК.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
сестрата на ответника, която е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед
вида и степента на заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под
пълно запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с
който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от
закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно
заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи.
Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания,
но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение.
Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните
действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните
действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата,
поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на
малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си
душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с
невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне
на дадено лице под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение,
следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна
болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
От събраните в
производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът страда
от психично заболяване, с водеща диагноза олигофрения – тежка имбецилност,
състояние след ДЦП с изоставане във физическото и умственото развитие, като
заболяването е настъпило в най-ранна детска възраст. В приложените медицински
документи е посочено, че лицето е напълно нетрудоспособно, като заболяването
налага необходимостта от постоянни грижи и чужда помощ. Съдът намира, че степента
на заболяването при ответника е такава, че го ограничава от възможността
пълноценно да се грижи за своите работи. Същият не може да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.
С
оглед изложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде поставен под пълно
запрещение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ И.В.Г. ЕГН **********,***,
на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от
същото да се изпрати на органа по настойничество при община Самоков, обл.
Софийска за учредяване на
настойничество.
СЪДИЯ: