Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 29.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав в открито съдебно заседание на 08.01.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №3371 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк. В.В., против Е.Г.П.,
ЕГН **********, с назначен особен представител в хода на делото, в която се твърди
следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по образуваното ч.гр. дело №274/2018г. по описа
на РС - Плевен е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Поради невъзможност за връчване на книжата, на ищеца е указано да предяви иск за
установяване съществуване на вземането
си, което е сторено от страна на заявителя – сега ищец.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/
за негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер 18542.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153(1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012год., в сила от 17.07.2012 г.)
от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2
от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във
вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от
ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание
чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на
ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Т.С.“ ЕООД. Сумите за ТЕ за
процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата фирма “ Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
2206,76лв. - главница за периода
01.12.2014г. - 30.11.2017г.
и лихва в размер на 366,59лв. за
периода от 03.02.2015 до 01.01.2018, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело №274/2018г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК особеният
представител адв.Д.Г. е депозирал писмен
отговор. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията,
неконкретизирано.
В
последното проведено о.с.з. ищцовото дружество не се представлява. Направено
е уточнение на исковата претенция – л.70
от делото.
В о.с.з. ответникът се представлява
от особения представител адв.Г., който
поддържа отговора и заявява ,че вземането за главница на ищеца за сумата
157,94лв., отразено във фактура от
01.12.2014год. е погасено по давност.
В о.с.з. третото лице-помагач на
ищеца, редовно призовано, не се представлява. Попълнило е делото с писмени
доказателства.
Съдът, като
взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е
допустим, а по същество – частично основателен и доказан.
От приложеното
ч.гр.д.№274/2018год. по описа на ПлРС се установява, че на 10.01.2018год.
ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК срещу Е.Г.П., ЕГН **********,***, и С.С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,при
условията на солидарна отговорност. Съдът е издал заповед за сумите, както
следва: 3030,21лв. –
главница за периода от 01.01.2013-30.11.2017г.; 704,04лв.– лихва за забава
върху главницата, за периода от 04.03.2013-01.01.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
10.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и направени деловодни разноски
в размер на 74,68лв. държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение. В
заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от ползвана и
незаплатена топлинна енергия от длъжника, за периода 01.01.2013-30.11.2017г.,
доставена от дружеството, до негов имот.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, инициирало настояшщото
исково производство. Искът на основание чл.422 от ГПК е предявен в 1- месечния
срок, визиран в ГПК.
По делото не се
спори, че адресът на който живее ответницата е именно жилищният имот, за който
е ползвана и не е заплатена топлинна енергия за периода, посочен от ищеца.
Представени са и писмени доказателства, неоспорени от ответната страна. Вземането не се оспорва по
размер, поради и което не е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В случая
ищецът е предявил иска си за главница, явяваща се в по-малък размер от претендираната в заповедното производство /за
която е издадена и заповед за изпълнение/. Предвид обстоятелството обаче, че
заявлението по реда на чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 10.01.2018год., то
основателно се явява възражението, направено от процесуалния представител на
ответната страна, че вземането за главница в размер 157,94лв., отразено във
фактура от 01.12.2014год. е погасено по давност. Следователно за сумата
157,94лв. и за периода от 01.12.2014год. до 31.12.2014год. искът за
установяване дължимост на главницата в този размер следва да бъде отхвърлен, като
погасен по давност. В останалата си част и за сумата 2206,76лв. искът за
наличие на задължение за заплащане на главница в този размер е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Погасено по давност се явява и вземането за
лихва за разликата над 319,88лв. и в тази част претенцията на ищеца следва да
бъде отхвърлена като погасена по давност. В останалата част, за претендираната
лихва до 319,88лв., искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
По отношение разноските по делото: разноските следва да
се присъдят съразмерно уважената част на иска. С оглед изхода на делото, на ищеца се дължат разноски
съразмерно уважената част на иска за настоящото производство – в общ размер 596,72лв. /за внесена държавна такса,
внесен хонорар за особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение/
По отношение разноските в заповедното производство: с
оглед размера на установеното по-малко по размер вземане, същите следва да
бъдат редуцирани, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер 50,53лв. –държавна такса и 50лв. разноски
за един юрисконсулт, или общо разноски 100,53лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Е.Г.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ при условията на солидарна отговорност с
длъжника С.С. П., ЕГН **********, на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** ***, със същия съдебен адрес: сумите, както следва: 2048,82лв. - главница за периода 01.01.2015г. - 30.11.2017г.
и лихва в размер на 319,88лв. за периода от 03.02.2015год. до 01.01.2018год.,
ведно със законната лихва – считано от 10.01.2018год. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, за
които суми е издадена заповед по ч.гр.дело
№274/2018г. по описа на Плевенски районен съд, като за претендираната като дължима главница за сумата
157,94лв. за периода от 01.12.2014год. до 31.12.2014год. и за претендираната
като дължима лихва в размер 46,71лв. ОТХВЪРЛЯ
иска, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Е.Г.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** ***, направените разноски по
делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 596,72лв., както и
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №274/2018год. по описа на ПлРС –
в общ размер 100,53лв.
Решението е постановено при участие на трето-лице
–помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД ***. ***.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен
съдия: