РЕШЕНИЕ
№ 20347
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110117783 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 от ЗЗД от „Д.“ ЕООД срещу И. С. К.
за заплащане на сумата 5900,00 лева – главница, представляваща предметът на
договор за заем от 06.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до изплащане на вземането, и сумата 1279,97 лева - мораторна
неустойка за периода от 01.11.2021 г. до 21.12.2023 г. Ищецът твърди, че
ответникът е в неизпълнение на задължение за връщане на заемните средства по
договора, а на осн. чл. V в случай, че заемателят не върне заетата сума в срок
дължи неустойка в размер на 10% годишно. На 20.11.2023 г. е подписан договор
за цесия, по силата на който заемодателят прехвърля вземанията си по договора
на ищеца. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД на 27.11.2023 г. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Не възразява, че е подписал договора за заем, но твърди, че това е
станало след осъществена спрямо него заплаха. Оспорва да е получил сумата по
процесния договор за заем. Пояснява, че по силата на трудов договор №
137/30.01.2018 г. е назначен на длъжност „технически организатор“ в „М.В.“
ООД, като с писмо-покана с изх. № 44-01-02/15.01.2020 г. бил уведомен, че на
осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено считано
от 10.01.2020 г. Допълва, че във фирми, свързани с В.М. и „М.х.“ АД, е работил в
периода от 2007 г. до 10.01.2020 г. и изпълнявал трудовите си задължения
съвестно точно и в срок е приключвал възложените му задачи. Около шест
месеца след прекратяване на трудовото правоотношение получил обаждане от
бившия си пряк ръководител – К.Т., която пожелала да се срещнат в гр.
1
Кърджали. Твърди, че по време на срещата К.Т. заявила на ответника, че по
време на работата на му в посочените дружества през последните 4-5 години са
установени финансови нарушения; че е желателно и по-добре за ответника да
подпише предваритено подготвените от юристите на дружеството документи,
които сложила на масата, а в противен случай тя на два пъти му казала, че ще
бъде осъден и ще „лежи в затвора“. Ответникът се притеснил от казаното, още
повече, че към онзи момент К.Т. била народен представител и председател на
парламентарната група на ПП „В.“. Твърди, че по време на срещата им е заявил,
че не е получавал посочените в представените му договори и записи на заповед
суми, както и че на посочените в договорите дати не е посещавал в гр. Варна, но
К.Т. била му заявила, че е „по-добре да ги подпише, отколкото да влезе в
затвора“. Ответникът твърди, че се уплашил и подписал 15 бр. договори за заем
и още толкова записи на заповед. След узнаване за цесията ответникът сочи, че
на 12.01.2024 г. е депозирал жалба до ОДМВР-Кърджали с вх. № 292000-732.
Претендира съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че с договор за цесия от 20.11.2023 г. „М.“ ООД
прехвърля на „Д.“ ЕООД вземанията си по договор за заем от 06.01.2020 г., с
предмет сумата 5900 лв., сключен с И. С. К., за което ответникът е уведомен.
От предметното съдържание на договора за заем се установява, че е
породено облигационно правоотношение, възникнало от договор за паричен
заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. I и II от този договор
страните са уговорили, че заемната сума от 5900,00 лева се предоставя от
заемодателя „М.“ ООД, представлявано от В.С.М., на заемателя И. С..
Заемополучателят се в задължил да върне заетата сума в срок до последния
работен ден на м. окт. 2021 г. по посочената в договора банкова сметка, а при
неизпълнение дължи мораторна неустойка от 10 % годишно за срока на
закъснението, на осн. чл. V. В чл. II от договора е посочено, че сумата е
предадена в брой при подписване на договора, който служи за разписка.
Правнорелевантният факт на получаване на заемните средства
ответникът е признал писмено в документа. Ответникът може да опровергае
съдържанието на изходящ от него частен документ, по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 6
от ГПК, с писмено изявление на насрещната страна, с което прави признание на
неизгодния факт по предаване на заемната сума, включително - по арг. от чл. 165,
ал. 2 от ГПК, ако по делото има писмено доказателство, удостоверяващо неино
изявление пред държавен орган, което установява, че съгласието, изразено от
ответника в договора, че е получил сумата, е привидно.
По искане на ответника е приобщена Преписка № 292000-732/12.01.2024
г. по описа на ОД МВР-Кърджали, пр.пр. №1077/2024 г. по описа на РП-
Кърджали, образувана по негова жалба по повод твърдяното заемно
правоотношение. В съдебно заседание ищецът даде становище по приемане на
доказателството и че същото не установява твърдението за заплаха. Ищецът не е
навел насрещни реплики по евентуално установени в полза на ответника
обстоятелства от документите в преписката.
Гражданският съд е недопустимо да обсъжда, нито да основава
решението си на свидетелски показания, в т.ч. снети писмени обяснения,
събрани в други производства, а не по конкретното дело по реда установен в
ГПК. Същото се отнася и до актовете на прокурора в досъдебната фаза на
наказателния процес, които не обективират правнорелевантни факти, а правни
2
изводи (умозаключения). Това правило не се прилага, когато документите
съставляват изявление на страна по спора, с което извънсъдебно признава
неизгоден за нея факт.
Съдът счита, че доказателствата на ответника не установиха, че
сключването на договора за заем е в резултат от възбуждане на основателен
страх от другата страна и И. К. е бил принуден със заплаха за живота и здравето
му. Не са ангажирани от ответника надлежни гласни доказателства, а от
писмените, в т.ч. пр. преписка не се установява признание за друго от
заемодателя. От сведение от 07.02.2024 г. на законния представител на „М.“ ООД
– В.С.М., подписала и процесния договор за заем, съдът установява единствено
неизгодния за заемодателя факт, че с подписването на договора за заем се цели
прикрИ.ето на други договорни и финансови отношения между страните, а
именно да уредят други парични задължения помежду си-имуществената
отговорност на работника по см. на чл. 203 и сл. от КТ на ответника К. по
трудовото му правоотношение с „М.“ ООД; както и че при сключване на
договора за заем пари не са предадени на ответника. Оттук следва, че договорът
за заем в частта, в която удостоверява предаване на сумата от 5900 лв. в брой е
документ с невярно съдържание, а изявлението на заемополучателя е
симулативно.
За да възникне правото на парично вземане на ищеца е необходимо да
установи, че е предоставил заемните средства. Това факт се опроверга, не се
доказа, поради което исковата претенция – главна и акцесорна подлежи на
отхвърляне. Съдът приема, че ако с договора за заем се удостоверява друго
действително предаване на заемната сума, е необходимо издаване на обратен
документ от заемополучателя, за да се разкрие истинската му В., а такъв липсва
по делото. (вж. Определение № 60701 от 14.10.2021 г. по гр. д. № 1794/2021 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС). Не се установява съгласие на ответника относно прикритото
съглашение или признание относно наличието на липси по см. чл. 207 от КТ и че
вече е получил сумите, предмет на договора за заема. Освен това, съгласно чл.
211 от КТ, пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен
ред. В тази връзка съдът отбелязва, че ответникът няма интерес да доказва тези
обстоятелства, като при липса на реплика от ищеца в първото открито съдебно
заседание относно твърденията на ответника, с която да разкрие прикритата
сделка и да докаже фактите, правопораждащи паричното му вземане, съдът няма
задължения да разпределя друга тежест на доказване в процеса. Също така, не
може да се приеме, че отношенията представляват евентуална новация по см. чл.
107 от ЗЗД, тъй като липсва изявление или друг факт- доказан, от който да се
приеме, че стари валидно възникнали задължения се погасяват и страните
уговорят дължимите от длъжника на кредитора суми или заместими вещи по
старите дългове да се считат дадени в заем от друга страна, съответно, че са
преуредени съществуващи отношения между страните по трудово
правоотношение, съществувало между тях.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право на съдебни разноски, но при условията на чл. 80-81 от ГПК не се доказа да
е сторил и не се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление: ********** срещу И. С. К., с ЕГН:**********, с адрес:
************, осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 от ЗЗД за
заплащане на сумата 5900,00 лева – главница, представляваща предметът на
договор за заем от 06.01.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата 1279,97 лева - мораторна неустойка за периода
от 01.11.2021 г. до 21.12.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4