РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502939 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 38373/
20.10.2021г от Д. П. А. против решението на ВРС-VIIIс-в № 1176/17.09.2021г по
гр.д.№ 4967/2021г в частта му, с която е определен режим на лични отношения на
бащата Д. В. В. ЕГН ********** с децата В. Д.ов В. ЕГН ********** и П. Д.ова В.а
ЕГН **********, както следва:
всяка втора седмица на нечетен месец в годината /януари, март, май и
пр./ от 10ч в събота до 19ч в неделя с преспиване, по местоживеене на
децата, като бащата ги взима и връща обратно в дома им, като първата
среща на бащата с децата да се осъществи през втората седмица на
съответния нечетен месец в събота от 10ч до 15ч в присъствието на
майката;
първата половина от Коледната училищна ваканция - всяка четна
година, а всяка нечетна година — втората половина от Пролетната
училищна ваканция;
две седмици през Лятната училищна ваканция, когато майката не ползва
платения си годишен отпуск, който да се договаря между родителите
1
писмено в срок до 01.05. на съответната година, а при липса на
специална уговорка от 16.07. до 31.07. -четна година и от 01.08. до 15.08.
- нечетна година;
- на рождения ден на бащата - 29.03. всяка нечетна година.
Счита решението в обжалваната част за необосновано и несправедливо и
затова моли за неговата отмяна или изменение по сл.съображения :
Както правилно описва фактическата обстановка РС, бащата на децата към
датата на подаване на ИМ е дължал издръжка на двете си деца в общ размер над 20
000евро по силата на решение на РС-Саарбрюкен, Германия.
Безспорно също така се установявало, че след 5.01.2019г същият не се е
интересувал за децата си.
В случай, че е искал да бъде определен режим на лични отношения с тях, то
той е можел да поиска това да бъде определено от социалната служба в
Саарбрюкен, Германия, т.е. за периода от 5.01.2019г до началото на м.09.2020г той
не се е интересувал въобще от тях. Едва през м.09.2020г бил разбрал от училището,
че децата вече не учели там. Т.е. това били негови твърдения. Същите се
подкрепяли от факта, че детските надбавки за децата, плащани от Германия на
майката, били спрени за четири месеца от съответните власти - явно за извършване
на проверка по негов сигнал.
След като разбрал, че тези добавки се дължали на майката и той не можел да
ги получава, едва на 6.04.2021г подал исковата молба, по която е образувано делото
пред PC-Варна. Или, след повече от две години от последното му виждане с тях и
повече от две години, откакто не им бил плащал издръжката, определена от съда.
През цялото това време обаче, както и бе отразено в експертизата, майката се
е грижила изцяло за тях, въпреки че не е получавала издръжката.
Със съпруга си и децата се преместват в България от началото на м.09.2020г
и ги записва на частно уч-ще, заради езиковите им затруднения.
Т.е. през повече от две години нито бащата на децата, нито неговата сестра
или техните родителите не са правили някакъв опит да се свържат с Д. А. или поне
с родителите й, за да се видят с децата и доброволно да се осигури някакъв режим
на лични отношения.
Напълно естествено било да е настъпило отчуждаване, но това не било по
вина на майката. В същото време, обаче, с решението си съдът я задължавал да
2
присъства на първата им среща с баща им. Вещото лице в обясненията си пред съда
е пояснило, че е по-добре да бъдат проведени консултации с квалифицирани
специалисти, а не да присъства майката. А и как съдът, и на какво основание може
да я задължи да присъства на „първата среща". Да помага на човека-бащата на
нейните деца, който й дължи издръжка над 40 000лв с цел той да преодолеел
отчуждението от децата си, за което сам си бил виновен.
На следващо място. Желае да отбележи, че бащата бил трайно установен в
Германия. В такъв случай, обаче, как и къде точно би се осъществило виждането
"от 10ч в събота до 19ч в неделя с преспиване" в гр.Варна по местоживеенето на
децата.
Както било установено, родителите на бащата живеят в гр.Нова Загора и той
нямал жилище в гр.Варна. В такъв случай, къде във Варна би следвало да бъдат
децата заедно с баща си. Място, в което да им бъдат осигурени самостоятелни стаи
за преспиването. Липсват и указания от съда в тази насока.
Изрично и двете деца казали на вещото лице, че не желели да се виждат с
баща си.
Съдът отклонил искането ми за изслушване на децата, но доколкото
възрастта им дава тази възможност, то моли въззивния да допусне тяхното
изслушване относно отношението им към баща им и желанието им да се виждат с
него, да остават при него с преспиване и въобще за необходимостта от
възстановяване на тази емоционална връзка.
С оглед изложеното моли за отмяната на постановеното решение в частта, с
която е определен режим на лични отношения или след изслушването на
децата, да бъде изменен, както следва:
- след изплащане на дължимите издръжки от бащата на децата му по
банковата сметка на тяхната майка, всяка втора седмица на нечетен месец в
годината в събота от 10ч до 19ч, а първата среща да се осъществи в съботата
на съответния нечетен месец от 10ч до 15ч в присъствието на квалифициран
специалист:
- през ваканциите - винаги по желание на децата и
- на рождения ден на бащата – всяка нечетна година от 17ч до 20ч
В о.с.з. на 15.02.2022г е направено уточнение по отношение РЛО на децата с
бащата за неговия рожден ден на 29.03. да бъде в часовете, както са ги посочили -
3
от 17ч до 20ч; ако това е ден, когато децата са на училище и бъде отпразнуван в
последващите почивни дни /събота и неделя/, то тогава няма нужда от това
времево ограничаване.
В о.с.з. на 15.11.2022г, след даване ход на устните състезания се изразява
становище, че не се поддържа жалбата в частта децата да се срещали с
квалифициран специалист, както и за рождения ден на бащата да е от 17 до 20ч.
Счита, че РЛО следвало да бъде всяка втора седмица на нечетен месец в
годината събота от 10- 19ч., първата среща да се осъществи на съответния нечетен
месец от 10-15ч., но в присъствие на майката, а не на квалифициран работник.
Предоставя на съда преценката дали е необходимо срещите да се
осъществяват в присъствието на майката или не, но поне в началото желае да е в
нейно присъствие с оглед отношенията каквито били към момента.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№
47777/29.11.2021г. от Д. В. В., в който оспорва въззивната му жалба като
неоснователна.
В нарушение на разпоредбата на чл.260 ГПК, т.З ГПК не се сочи в какво се
състои порочността на решението.
Твърди се, че настъпилото отчуждение между бащата и децата не е по вина на
майката и че с оглед местоживеенето на бащата в Германия, определения режим на
лични контакти е неподходящ, защото практически нямало как да се осъществи.
Липсвали указания на съда в тази насока.
Прави се искане да бъдат изслушани двете деца, за да се установи тяхното
отношение към бащата.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част или в евентуалност след
изслушването на децата, да бъде изменен режима на лични контакти, като „след
изплащането на дължимите издръжки от бащата на децата му по банковата сметка
на тяхната майка" да бъде определен следния режим на лични контакти: всяка
втора седмица на нечетен месец в събота от 10 до 19ч, а първата среща да се
осъществи в събота на съответния нечетен месец от 10 до 15ч в присъствието на
квалифициран специалист, през ваканциите винаги по желание на децата и на
рождения ден на бащата всяка нечетна година от 17ч.до 20ч.
Счита, че в така подадената жалба не се посочи в какво се състои
порочността на решението на РС в обжалваната му част.
4
Счита същата и за неоснователна и затова моли за оставянето й без уважение
като бъде потвърдено решението на ВРС в обжалваната част.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и
заключението на в.лице по СПЕ и устните обяснения на същото в о.с.з., съдът е
стигнал до извода, че е налице СРО, което е от лека към умерена степен. Вещото
лице-кл.психолог посочва, че въпреки, че децата заявяват, че не искат да виждат
баща си, съвсем леко и двамата демонстрират лоялност спрямо него. Именно затова
психологът е посочил е, че е необходимо съдействие от страна на майката, за
преодоляване на настъпилото отчуждение.
Съдът е възприел изцяло заключението на в.лице и е постановил, че първата
среща между децата и бащата ще бъде с по- кратка продължителност и в
присъствието на майката.
Съображенията на съда са, че по този начин и чрез указаното съдействие от
страна на майката ще може по-плавно да започне възстановяването на една
прекъсната връзка.
И тук било мястото да се отбележи, че бащата винаги е искал да се вижда с
децата, както още когато са живели с майка си в Германия, така и сега, когато са се
установили трайно в България.
Възразява, че за срещите с децата е бил възпрепятстван от майката.
По настоящото дело са били определени привременни мерки относно
личните контакти на бащата с децата. В изпълнение на същите бащата два пъти
идвал от Германия, за да се види с децата си съобразно определения режим, но и в
дата случая тези срещи са осуетени от майката. В първия случай, след
пристигането му до дома, където живеят П. и В., узнал от майката, че те не са във
Варна, а във втория случай майката не направила никакъв опит да насърчи децата и
да подпомогне осъществяването на тази среща. Поведението й напълно съответства
с изводите, които е направило вещото лице-психолог, според което негативната
нагласа, която майката е оформила у децата спрямо баща им, допринася за
установения синдром на отчуждение.
Според кл.психолог Р. Г. при малкото дете П. раздялата между родителите е
дала по-малко отражение върху психо-емоционалното й състояние, докато при В.
предвид неговата юношеска възраст, интелектуално съзряване и интровертен
характер отчуждението е по-голямо.
5
Препоръките на вещото лице е тези негативни емоции да бъдат преработени с
помощта на квалифицирани специалисти, защото в противен случай синдромът на
отчуждение ще бъде задълбочен.
И тук е отговорността на родителя, който непосредствено ежедневно
упражнява родителските права и който в конкретния случай, очевидно, не може да
преодолее собствените си деструктивни чувства спрямо бащата.
Нещо повече, видно от обясненията, дадени от майката при изслушването й,
само вербално не се противопоставя бащата да общува с децата, но в същото време
изтъква, че самите деца не желаели да се виждат със своя баща.
Внимателният прочит на нейните обяснения показва, че реално тя не желае
бащата да се вижда с децата. По този начин съдът е възприел поведението на
майката и затова в мотивите на решението е посочено, че ответницата намирала за
излишно да търси начин да възстанови комуникацията на децата с баща им, тъй
като те били намерили своята среда, щастливи били от това, което получавали в
настоящата им семейна среда и били спокойни; а, ако някой ден, като пораснели и
осъзнаели, че имат нужда от баща си, сами щели да го открият. Всичко това явно и
недвусмислено показва, че майката съзнателно се стреми да отдалечи децата от
техния баща и че според нея към настоящия момент децата нямали нужда от него.
Подобно поведение не само не би следвало да се толерира, но то показва колко
трудно ще могат да бъдат възстановени нормалните отношения между бащата и
децата, след като майката не само не съдейства, но и упорито се противопоставя на
осъществяването на тези срещи.
За да бъде по-близо до децата си, бащата възнамерява да се завърне
окончателно в България. Той желае да общува с двете си деца, да участва в тяхното
възпитание и формирането им като личности. Невъзможността да се вижда с П. и
В. го травмира и обезсърчава.
Деструктивните чувства на ответницата към бащата рефлектират върху
децата и ги поставят в конфликт на лоялност.
Инстинктивно децата „избират" родителя, който полага непосредствените
грижи за тях, защото по този начин се чувстват защитени, но в същото време те се
настройват съзнателно или несъзнателно от майката спрямо другия родител.
Счита, че съдът, макар и да е определил един ограничен режим на лични
контакти между бащата и децата, то той е подходящ с оглед на непреодоляното към
6
момента отчуждение. И ако същият бъде спазван, при необходимото съдействие на
майката, биха могли да се възстановят нормалните отношения баща-деца.
Поради изложеното, моли за оставяне в сила решението
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Моли за присъждане на разноските по делото.
Отправя особено искане: да бъде оставено без уважение искането за
изслушването на двете деца, макар възрастта им да позволява да бъдат изслушани,
тъй като счита, че това би довело до допълнителното им травмиране.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА, редовно
призована, не изразява становище по жалбата.
В исковата молба Д. В. В. излага, че с ответницата са живели на съпружески
начала от края на 2005г, като от съвместното им съжителство имат две родени деца
— В., род.7.04.2006г, и П., род.22.05.2008г.
От 2012г родителите заедно с децата заживели във Федерална Република
Германия, в гр.Саарбрюкен, където семейството се установило, децата започнали
да ходят на училище.
След раздялата на страните ищецът бил осъден да заплаща издръжка в полза
на малолетните си деца.
Излага, че през лятото на 2020г, след приключването на учебната година, без
да уведоми бащата, ответницата била изпратила децата в България и без неговото
съгласие те били отписани от немското училище и записани в частни училища в
гр.Варна, за което не била уведомила дори училището в Германия. Разбрал за това
от обаждането от секретаря на гимназията „Лудвиг" в гр.Саарбрюкен, като му
казали, че майката не отговаряла на тел.обажданията от училището. По този повод
сезирал немските социални служби, които впоследствие се свързали с нея, а тя дала
невярна информация, че децата се намират в Германия.
Според ищеца целта на майката е била да продължи да получава социални
помощи за двете деца от Германия и затова информирал съответните компетентни
органи в Германия.
Бащата разбрал от „Фейсбук", че понастоящем В. учел в частна гимназия
„Антоан дьо Сент-Екзюпери"—гр.Варна, а П. - в частно езиково училище
„Малкият принц".
7
Поддържа, че контактът му с децата бил прекъснат от дълго време, като
майката съзнателно ги манипулирала и осуетявала връзката с тях, което дълбоко го
наранявало.
В този смисъл моли за уважаване на молбата му с правно основание чл.127
ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
децата В. и П. на майката, като местоживеенето на децата бъде определено при нея,
а на него да му бъде определен режим на лични отношения, както следва:
по пет дни на всеки два месеца, след предварително уведомяване на майката
поне пет дни преди определената дата, като бащата ще взима децата след училище
и ще ги завежда обратно там;
на рождените дни на децата — 07.04 и 22.05. през всяка четна година, а през
нечетна година в дните, следващи рождените им дни;
на рождения ден на бащата — 29.03;
през Коледната ваканция - всяка нечетна година от 10ч на 24.12 до 18.30ч на
29.12 и всяка четна година от 10ч на 30.12 до 18.30ч на 03.01, като бащата ще взима
и връща децата от дома, в който живеят и ще ги връща обратно там;
през Великденската ваканция - всяка нечетна година от 10ч на първия ден до
18ч на последния ден, както и
един месец през лятната ваканция, който не съвпада с годишния отпуск на
майката.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от Д. П. А., с който
оспорва изложените в ИМ твърдения и предложения от ищеца режим на лични
отношения с децата.
Твърди, че децата от 2020г заедно с нея живеят и учат в България.
Поддържа, че упражняването на родителските права спрямо децата са й
предоставени от социалната служба в Саарбрюкен, Германия, както и че ищецът е
осъден да заплаща месечна издръжка на децата си съгласно решение на РС—
Саарбрюкен от 19.07.2019г, която издръжка му се търси от главен съдебен
изпълнител.
Предходната издръжка била определена от социалната служба в Саарбрюкен
през 2015г, когато напуснал ответницата и децата си.
8
Твърди, че бащата не се е интересувал от децата от м.януари 2019г, когато ги
видял за последно. Дори било много трудно да бъде открит, за да бъде извършен
опис на имуществото му относно задължението му за издръжка за минал период.
Навежда довод, че самите деца не желаели да го посещават, което били
заявили пред Социалната служба в Германия поради неговото отношение и на
бившата му съпруга към тях.
Сочи, че училищното ръководство в Германия било уведомено за
напускането им и издало удостоверения на децата, необходими за записването им в
друго училище.
Счита, че ответникът се опитвал да се домогне да получава детските добавки
на децата.
Намира, че с настоящото производство ищецът цели да докаже пред немските
власти, че има някакво отношение към децата си, но това било абсолютно невярно.
Моли съдът да се произнесе по отношение на родителските права и
местоживеенето на децата, доколкото решението на социалната служба в
Саарбрюкен е недостатъчно по българското законодателство, а по отношение на
режима на лични отношения счита, че такъв следва да бъде определен, след като
ищецът докаже, че трайно се е завърнал в България и след изслушването на децата
или социалния доклад.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани с въззивната жалба досежно режима на лични отношения на бащата,
събраните доказателства, относими към тази част от спора, приема за установено
от фактическа страна:
Не е спорно, че страните по делото са биологичните родители на родените от
съвместното им съжителство две деца В., род.7.04.2006г, и П.,род.22.05.2008г.
Не е спорно и това, че от 2012г заживели в Германия и през 2015г родителите
се разделили, като децата се отглеждали от тяхната майка.
Няма спор и относно факта, че понастоящем в България, от м.07.2020г
майката с децата и настоящия й съпруг са се установили да живеят в България, като
децата посещават български училища.
Не спорно, че първоначално бащата е останал да живее и работи в Германия,
като в хода на въззивното производство същият се яви в о.с.з. и заяви, че се е
завърнал и се е установил да живее в България, за да може да е по-близо до децата
9
си.
С Решение 2F 189/18 UK от 19.07.2019г на Районен съд — Саарбрюкен,
Германия, подлежащо на изпълнение от 26.07.2019г, Д. В.В. е бил осъден да
заплаща издръжка в полза на децата, считано от 1.04.2018г в размер на общо 110%
на съответната минимална издръжка за съответната възрастова група съгласно
§1612 а) от ГК на Германия и от 21.08.2018г нататък динамично променяща се
издръжка. От изпратено до бащата писмо от Регионално сдружение- Саарбрюкен
от 4.06.2020г дължимият размер на присъдената издръжка в полза на децата
възлиза на 445евро месечно и към датата на издаването му бащата е бил в
просрочие за заплащането на им, както следва: за дъщеря си - в размер на
6711,52евро, а за сина си — 8270,53евро. За принудителното събиране на сумите
било образувано изп.д.№ DRII- 0851/19 на Гл.съдия-изпълнител в РС—Зарлуис.
Видно от писмо от 14.07.2020г на Регионално сдружение- Саарбрюкен била
постигната била договорка между бащата и съдия-изпълнителя ищецът да превежда
по банков път месечно по 300евро общо за двете деца от м.октомври 2020г,
От приобщената към делото електронна кореспонденция между родителите е
видно, че бащата в някакъв момент е изразявал желание да се вижда с децата, но
майката е заявила, че на тях не им е приятно да ги търси, и че ако още веднъж ги
причаква пред училище, щяла да подаде оплакване в Полицията.
Представена е и разпечатка от изпращани електронни съобщения, изходящи
от бащата и адресирани до сина В., които са останали без отговор.
Приобщен по делото е изготвеният от Д“СП“-Варна социален доклад. Според
същия след раздялата на родителите през 2015г децата останали да живеят при
майката в Германия и от 2020г се преместили в България заедно с настоящия й
партньор.
Извършеното социално проучване е установило, че децата са отглеждани и
обгрижвани в момента адекватно от своята майка, която срещала голяма подкрепа
от новия си съпруг. Живеели в къща под наем в гр.Варна, м-ст„Траката" ул.„Манол
Лазаров" № 67 - част от затворен комплекс с басейн, разполагаща с 4 спални, всяка
от които със самостоятелно санитарно помещение, всекидневна с кухненски тракт,
а към момента тяхната собствена къща била в процес на доизграждане.
Майката е посочила пред социалните работници, че понастоящем не работела
поради здравословни причини, но по професия била медицински специалист.
10
Семейството разполагало с доходи от 5500евро месечно, формирани от стари
задължения към нея и децата от страна на бащата, както и от средствата, които
настоящият й съпруг получавал.
Децата споделили, че общували през уикендите с дядо си и баба си по
майчина линия, които живеели в гр.Тервел, а с тези по бащина линия не били
контактували от 2017г и не ги търсели по телефон.
Пред социалните работници децата демонстрирали привързаност към майка
си и изразили нежелание да общуват с баща си, тъй като били разочаровани от него
и не одобряват постъпките му. Не поддържали връзка с него дори по телефон и не
знаели къде живее.
Констатирано било, че липсвал диалог и между родителите.
Според становището на соц.служба в интерес на децата било да се запази
статуквото, като на бащата бъдел определен подходящ режим за контакт, за да се
съхрани емоционалната му връзка с тях и да се минимизира рискът от родителско
отчуждение.
От свидетелските показания на разпитаната по искане на ищеца свид.В. В.а
/сестра на ищеца/ се установява, че брат й живеел в Германия от 10 години и
повече и от две години нямал връзка с децата, но не знаел по каква причина, но ги
търсел многократно. По думите на самата свидетелка лично е правила опити да се
свърже с децата, но номерът й бил блокиран.
Брат й споделял, че много му липсвали децата , правел опити да се чуе с тях
чрез майката, ходил до училище, но разбрал, че ще бъдела подадена жалба в
Полицията от майката, ако ги притеснявал.
Свидетелката последно била виждала децата преди три години, когато била
при брат си в Германия и те идвали при него събота и неделя.
Казва, че преди с.з. помолила майката да види децата, но тя й отказала.
Допълва, че децата не били присъствали на сватбата на баща им преди две години,
както и че през 2016г били гостували на баба им и дядо им в гр.Нова Загора.
Свид.В.Д., сочена от ответницата, излага, че през 2016-2017г посетила Д. в
Германия, когато вече живеела сама с децата. Била очевидец на разговори, при
които майката била стимулирала децата да отидели да се видят баща си, но те
отказвали и заявявали, че не искат да го виждат. Пред свидетелката са споделили,
че като ги взимал, баща им ги затварял в дома му и децата те стояли сами.
11
По делото е прието заключението на вещото лице-клиничен психолог Р.
Г.. В същото е посочено, че разочарованията на майката от нейния партньор и баща
на децата й В. и П. оформили негативна нагласа към него, която съзнавано или не
била предавана на децата. Според в.лице при децата е налице отчуждение от
техния биологичен баща, причина за което е, както дългият период на раздялата с
него, така и липсата на всякаква комуникация с него, вкл. и през он-лайн
платформите. Така постепенно емоционалната и доверителна връзка между бащата
и децата е била нарушена и прекратена.
Негативната нагласа, която майката е оформила у децата спрямо баща им,
допринася за установеното родителско отчуждение. Голямото разстояние и
невъзможността на родителите на В. и П. да комуникират и да използват
професионална помощ също създавали предпоставки за задълбочаване на този
синдром.
Изяснява се, че двете деца са добре възпитани и обгрижвани от тяхната майка
и нейните родители, но раздялата на семейството е дала отражение върху тяхното
психо-емоционално състояние, като при П. това е в по-малка степен изразено, а при
В., предвид неговата юношеска възраст, интелектуално съзряване и интровертен
характер, са по-изострени тези състояния.
В устните си обяснения в.лице посочва, че констатираното от него
родителско отчуждение е от лека към умерена степен. Децата отричат баща си и не
искат да се виждат с него, но все пак съвсем леко и двамата демонстрират
конфликт на лоялност спрямо него, като е необходимо съдействие от страна на
майката за преодоляване на този проблем.
Затова отправя препоръка за провеждане на консултация с квалифицирани
специалисти тези емоции да бъдат преработени. В противен случай родителското
отчуждение няма да бъде преодолян, а дори може да бъде задълбочено.
По реда на чл.59 ал.6 СК двамата родители са изслушани от РС.
БАЩАТА излага, че за последно бил виждал децата на 5.01.2019г. Пробвал
да се свързва чрез майката, за да може да ги види, но винаги имало някаква
причина, за да не може да ги вземе.
Заявява, че това положение много му тежи, както и че обича децата си и иска
да има контакт с тях.
Помолил за съдействие в писмен вид Социалната служба в Германия, за да
12
може да разбере къде били децата. След раздялата му с ответницата децата
оставали при него за кратко време, като се случвало да остават да преспиват в дома
му.
През лятото на 2017г ги оставил при неговите родители за няколко дни по
време на неговата сватба.
Твърди, че многократно изпращал съобщения до едното дете, но телефонният
му номер бил блокиран.
Признава, че не бил уведомил бившата си съпруга за настоящия си адрес в
Германия и че в момента живеел в Саарбрюкен. Причината, поради която не
заплащал издръжката на децата, била липсата на финансова възможност, тъй като
имало момент, в който бил безработен, но понастоящем изпълнявал задължението
си да я заплаща.
Изразява силно желание да се вижда с децата си и да се прибира често в
България, само да има възможност да общува с тях.
МАЙКАТА излага, че през 2017г пред социалните служби са правени опити
за доброволно урегулиране на отношенията между родителите и съвместно
определяне на режим на свижданията на бащата с децата по нейна инициатива, но в
крайна сметка такова не било постигнато, тъй като децата отказали предложения
режим.
През м.февруари 2019г по оплакване на ищеца, че ответницата не полага.d
качествени грижи за децата социалните служби посетили дома й. Ищецът бил
заявил, че ответницата ходeила на почивки без децата и изразходвала парите за
издръжка на децата за нейна изгода. Тогава тя в присъствието на децата показала на
социалните работници публикувани в социалните мрежи снимки на ищеца относно
почивките на ищеца без децата, както и снимки, на които ответницата ги е водила
на почивки в периода от 2015г до 2019г.
Пояснява, че не била целяла умишлено да манипулира децата, а да покаже каква е
истината на социалната служба.
Заявява, че у децата постепенно се е проявило нежелание да посещават дома на
баща им, тъй като той не прекарвал времето си с тях, оставял ги сами вкъщи или у
съседи, не им създавал необходимите битови удобства да пренощуват при него и те
започнали да посочват като причина да не ходят при баща си за уикендите
необходимостта да подготвят уроците си за следващата седмица.
13
Твърди, че ги е насърчавала през всички тези години да общуват с баща им,
но предвид възрастта им и поведението на баща им не можела да ги накара насила
да направят нещо, което не искат. При опитите си през 2016-2017 г. да уговори
бащата да вземе децата при него за по- продължителен период, той заявявал, че
няма възможност, а когато през летните ваканции децата следвало да прекарват
време с него, той ги оставял при своите родители и отивал на почивка. Излага, че
от 2019 г. бащата спрял да плаща издръжката на децата, сменил си адреса, без да я
уведоми, поради което се наложило да бъде ангажирано съдействието на
социалните служби. Според майката всичко това повлияло на децата и допринесло
за постепенното им отчуждение към баща им, а така също и към неговите
родители, които също не търсили контакт с децата от години. Те не са успели да се
интегрират в новото семейство на баща им и загубили интерес от контакти с него,
като майката намира, че не следва да ги увещава да се виждат с баща си при
условие, че и той не проявява интерес към тях. Намира за излишно да търси начин
да възстанови комуникацията на децата с баща им, тъй като те са намерили своята
среда, щастливи са, от това което получават в настоящата им семейна среда, и са
спокойни, а ако някой ден, когато пораснат и осъзнаят, че имат нужда от баща си,
сами да го открият. Според нея няма пречка и към момента да потърсят контакт с
него, ако желаят, като тя не би ги спряла.
Пред въззивния съд двамата родители са заявили следното:
В-цата Д. А. възразява, че не било имало среща досега между децата и
бащата.
По привременните мерки през м.11.2021г срещата се осъществила; след това
през м.01.2022 бащата не се явил. Обадила му се да попита защо не е дошъл, а той
отговорил, че си бил взел отпуск преди тази дата и сега не можел да вземе отпуск,
което означавало, че не бил планирал отпуската си по привременните мерки.
Не смятала, че децата не трябвало да се виждат с бащата. Същевременно
заявява, че не одобрява вижданията по време на ваканциите. Иска да няма
фиксирани виждания по време на ваканциите повече от един уикенд и без
преспиване.
Желае да се запази РЛО, какъвто бил по привременните мерки - всеки
нечетен месец, втората събота бащата да се вижда с децата.
Нямало пречка децата да се виждали с баща си и в други дни, ако той бил в
14
отпуск и е във Варна.
В-мият Д. В. изразява становището си, че определеният от ВРС по
привременните мерки режим на лични отношения не го устройвал.
Заради това се е прибрал окончателно в България, за да може да вижда децата
по-често.
Децата бил виждал два пъти - един път пред къщата, където живеят, на
улицата, и един път пред вратата. Първия път майка им не го поканила да влезе, а
втория път – го поканила, но аз той не пожелал да влизал вътре в къщата, защото
отивал да се види с децата си, а не отивал на гости.
С децата се видели за около половин час. Поли получила спазми, за които
той не знаел, че ги получава. Тя се прибра с майка си, а бащата останал да говори с
В..
Единият път майката била на работа и му съобщила, че няма да може да
присъства на срещата. Във времето, когато трябвало да ги вземе, се обадил, но
телефоните им били изключени. Долу-горе това били срещите.
Излага още, че не получавал никакъв отговор, въпреки че с В. се били
споразумели да си оттегля молбата от Социалната служба, за да не осъществяват
контакт чрез нея.
Надявал се поне по телефона да му се обаждат, но не се получило.
От 18.03.2022г е в България. Продължава да работи в строителната фирма,
като се е установил да живее в гр.Нова Загора; в момента работи на строителен
обект в гр.Трявна.
С оглед задължението на съда да изслуша децата по реда на чл.15 ЗЗДт, тъй
като същите имат навършени 10 години, а не са налице уважителни причини това
да не бъде сторено, се констатира следното:
При изслушването детето П., 14г, казва, че знае, че родителите й не могат да
се разберат. Не може да каже кога баща й си бил дошъл в България. Преди това
били в Германия. Те /двете деца/ и майка им от 2020г са в България.
От 2020г досега имало срещи между нас с брат й и баща им, но той или не
идвал на срещите или те не искали да го виждат. Той много пъти давал обещания и
не ги спазвал. Казвал, че ще отидат на ваканция, а той ходел после на почивка с
някой друг. Това било, когато били още в Германия. /очевидно става реч за случая,
15
когато по обясненията на бащата през лятото на 2017г оставил двете деца при
родителите си за няколко дни по време на неговата сватба, а майката им е казала,
че видяла от Фейсбук, че той бил с друга жена на почивка /.
От 2020г се виждали с него два пъти, но след това отказвали да се виждат.
Той бил ходил при тях, искал да отидат някъде, но те /т.е. сестрата и братът/
отказвали. Физически не й е вредил, но психически - да. Той, по принцип, много
лъжел. Като били в Германия и били при него пускали много силно музики и не
можели да спят от това. Това било период, в който били там при него в Германия.
Тогава П. била на 4г, когато отишли в Германия и допреди 2г живяли там. Това
били нейните спомени, че имало силна музика и това пречело да спят. Той не бил
глух, чувал си добре, но пускал силна музика, канел приятели; имало случаи да се
събудят и него да го няма. Брат й ходел на футбол и често забравял да го взима от
тренировките му.
П. изразява разочарование от баща си, била му обидена и сърдита. Той
нямало да се промени, а и тя не би му дала шанс. Често казвал, че ще се промени,
но не се случвало. Не желае да се вижда с него повече. Това е нейното желание.
Няма желание да говори с баща си и да му кажа как се чувства. И в бъдеще нямало
да има желание да се вижда с него.
В., 16г , знае, че се явява пред съда заради майка му и баща му, защото те не
можели да се разберат.
В България били от почти 3г, учи в частно училище „Малкия принц" и сестра
му също учела там.
С баща си се били виждали след като си дошли от Германия. Имало срещи;
той идвал при тях в дома им в кв.„Виница", там където живеели с майка си. Дошъл
пред тяхната къща и там се видели; срещата продължила около половин час. Той
им предложил да излязат, но те /той и сестра му/ не искали. Не знае защо, но не
искат да се виждат с него. Казва, че баща му към него не се отнасял никак, не е
имало случаи да го е удрял. Когато се разделили майка му и баща му, той бил 2-ри
клас. Оттогава се виждали с баща му. Имало период, когато той всяка събота и
неделя ги взимал при него; там нямало къде да спят на удобно място. Живеел в
апартамент, който бил с 3-4 стаи. Имало легла, но те спяли на един диван, който не
бил комфортен. Имаше дни, в които някои от неговите приятели били в жилището
му и си говорели, а те /двете деца/ през това време нямало къде да си легнат. Тогава
срещите им били все там в този апартамент. Това е за времето, когато били в
16
Германия.
След като се върнали тук, се били виждали, може би два пъти в къщата им.
Първият път сестра му станала по-емоционална; тя от една година прави проблем
със сърцето и пулса й се вдигал много, получавала сърцебиене. Ходили били при
какви ли не лекари във Варна и в София, изписвали й лекарства, за да се успокои.
Баща му не бил посягал да ги бие или да ги наказва. Те не искали да общуват
с него, защото В. сега имал някакъв изграден живот; лятото започнал да работи при
дядо си в завода за машини в гр.Тервел, всяка събота. Работел на струг и
изработвали елементи и части за машини. Искал да стане инженер, да придобие
опит отсега. Искал да набляга на това и затова не искал да се вижда с баща си. Не
искал дори да си говори с баща си. Не сме си говорили с него, за да му обясня как
се чувства, защото не се виждали.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Пределите на въззивното обжалване са ограничени до преценката в какъв обем
да бъде осъществяваният от бащата режим на лични контакти с децата.
Правото на детето/децата на лични отношения с родителя, който не
упражнява родителските права, е установено в съдебната практика с цел
обезпечаване необходимостта им от общуване с двамата родители, за да може
всеки един от тях да участва във възпитанието им, в какъвто смисъл е ПП на ВС №
1/12.11.1974г и Решение на ВКС-ІІІ ГО № 176/30.10.2019г по гр.д.№ 3993/2018г.
При положение, че страните не могат да постигат доброволно уреждане на
отношения досежно РЛО, то съдът в рамките на спорната съдебна администрация и
изхождайки от висшия интерес на децата, следва да определи такъв режим, който
да е ясен, без да създава допълнителни затруднения за страните при изпълнението
му; да не съдържа неопределеност. Освен това, недопустимо е изпълнението му да
е поставено под условие в зависимост от волята на децата или родителя,
упражняващ родителските права, като последното може да бъде предпоставка за
злоупотреба с права при евентуалното им недобросъвестно упражняване.
Очевидна е несъстоятелността на подадената жалба:
1/ по отношение на първото искане във в.ж. - РЛО с бащата да бъде поставен
под условие – след изплащането на дължимите издръжки от него за децата му по
банковата сметка на тяхната майка, като бъде определен РЛО всяка втора седмица
на нечетен месец в годината в събота от 10ч до 19ч, а първата среща да се
17
осъществи в съботата на съответния нечетен месец от 10ч до 15ч в присъствието на
квалифициран специалист.
2/ по второто искане във в.ж.- през ваканциите да бъде винаги по желание на
децата;
3/ По отношение на третото искане във в.ж. - за рождения ден на бащата – да
бъдел всяка нечетна година от 17ч до 20ч
В о.с.з. на 15.02.2022г е направено уточнение по отношение РЛО на децата с
бащата за неговия рожден ден на 29.03. да бъде в часовете, както са ги посочили -
от 17ч до 20ч; ако това е ден, когато децата са на училище и бъде отпразнуван в
последващите почивни дни /събота и неделя/, то тогава нямало нужда от това
времево ограничаване.
В о.с.з. на 15.11.2022г, в устните състезания, е изразено становището, че не
се поддържа жалбата за рождения ден на бащата да е от 17 до 20ч, както и в частта
децата да се срещали с квалифициран специалист.
Счита, че РЛО следвало да бъде всяка втора седмица на нечетен месец в
годината събота от 10-19ч., първата среща да се осъществи на съответния нечетен
месец от 10-15ч, но в нейно присъствие, а не на квалифициран работник или поне в
началото да бъде в нейно присъствие с оглед отношенията, които били към
момента.
Съвкупният анализ на данните по делото, както и личните впечатления на
съда от изявленията и поведението на двамата родители налагат извод, че
междуличностният им конфликт, особено що се отнася до майката, не е стихнал.
Доводите й за отчуждение от страна на бащата са несъстоятелни.
При употребата на понятието „синдром на родителско отчуждение“ или само
„родителско отчуждение“ следва да се има предвид, че това представлява фамилен
отговор на развод/раздяла, при който детето е отчуждено от единия и е
свръхнатоварено с неуточнено и/или преувеличено очерняне на другия набелязан
родител – мишена. Тъй като всяка човешка връзка е натоварена с двояки чувства
/амбивалентност/, т.е.едновременно към един и същи човек може да се изпитват
любов и омраза, това, което се наблюдава при децата със СРО е, че по отношение
на единия родител изпитват само положителни чувства, а спрямо другия родител –
само негативни. Такова дете изгуба реална представа за чувствата си към двамата
родители. Обикновено СРО се развива в посока от родителя, при когото детето
18
живее и който упражнява родителските права, насочено спрямо родителя, при
когото детето не живее /по-подробно информация се съдържа в статия на д-р по
психология Галина Кубратова «Фамилните войни и психичните порблеми на
децата-СРО», както и др.публикации по темата, достъпни в интернет-
пространството/.
Както е посочено от вещото лице, начинът на изложение и у двете деца
говори за привнесени фрази. Всичко това сочи на манипулативно поведение от
страна на майката, било то съзнавано или несъзнавано, с което е въвлякла децата в
конфликта си с техния баща.
Въпреки заявеното нежелание на децата да се виждат с баща им, за което
изтъкват неубедителни аргументи, съдът не остава с впечатлението за липсата на
изградена емоционална връзка с бащата, което да налага необходимост от преходен
период на адаптация, за да бъде изградена такава. Тъкмо обратното. Такава
емоционална връзка очевидно съществува, но в момента е потисната и не й се дава
възможност да бъде проявявана именно поради съществуващият конфликт на
лоялност у децата по отношение на майката като отглеждащ родител и
развиващият се синдром на родителско отчуждение спрямо бащата. Следва да се
посочи и това, че родителското отчуждение /без значение дали е съзнавано или
несъзнавано/ се отнася към формите на психическо насилие. Затова при детето П.
се наблюдава и бурна реакция, вече на телесно ниво /соматично/ чрез
физиологични симптоми - проблеми със сърцето, получавани пристъпи,
сърцебиене, ускорен пулс, които очевидно се проявяват при присъствието на
бащата или дори само когато се споменава за него; последното бе наблюдавано при
изслушването й.
Въз основа заключението на в.лице - кл.психолог, обясненията на двамата
родители и изслушаните деца, съдът формира убеждение, че фигурата на бащата
очевидно не представлява опасност за физическото, психическото и емоционалното
развитие на децата. Няма данни бащата да е със занижен родителски капацитет.
Тъкмо обратното, същият показва адекватно отношение към създадената ситуация
и желание да поддържа контакт с децата си, което се потвърждава дори чрез
заявеното още с ПО особено искане въззивният съд да не изслушва децата, за да им
бъде спестено това психическо изпитание. Тъкмо обратното е процесуалното
поведение на майката, изразяващо се в настойчивото искане те да бъдат изслушани.
При положение, че майката е отчуждаващият родител няма никакво
19
основание срещите да бъдат провеждани в нейно присъствие. Заявките от нейна
страна, че не се противопоставяла на срещите на децата с бащата, са само словесни,
докато поведението й говори за обратното. При това, използвайки нежеланието на
децата за удобно извинение и оправдание на собственото си поведение. Ето защо не
следва да й бъде давана възможност да упражнява контрол върху срещите на
децата с техния баща. Това е право на детето на личен контакт с неотглеждащия
родител, което е установено и гарантирано от Конвенцията за правата на детето, а
във вътрешното ни законодателство – от СК.
В настоящия случай децата са вече непълнолетни, имат изградена
емоционална връзка с бащата, за който не се установява да е с понижен родителски
капацитет или да има поведение, с което да вреди на децата. Затова няма основание
да бъде ограничаван РЛО, нито да бъде идентичен с този по привременните мерки,
при постановяването на които е бил съобразен фактът, че към него момент той е
живеел в Германия. И макар съдът да съобразява това новонастъпило
обстоятелство /установяването на бащата да живее и работи в България от м.март
2022г/, поради липсата на подадена от негова страна жалба, РЛО следва да остане
така, както е определен от ВРС.
Като карен се налага изводът за неоснователност на подадената от Д. Ст.А.
въззивна жалба и за потвърждаване постановеното от ВРС решение.
По разноските.
Такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство с оглед
неговия характер на спорна съдебна администрация, в която със СПН не се
признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва
съдействие за начина на тяхното упражняване, признати и гарантирани от закона.
Съдебното решение следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин интересите на малолетното или непълнолетното дете и затова ползва двамата
родители. Следователно, липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Ето защо разпоредбата на чл.78 ГПК относно
разноските не следва да намери приложение /така в Опр. на ВКС, ГК, I ГО №
385/25.08.2015 по гр.д.№ 3423/2015/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
20
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VIIIс-в № 1176/ 17.09.2021г по
гр.д.№ 4967/2021г в частта му, с която е определен режим на лични
отношения на бащата Д. В. В. ЕГН ********** с децата В. Д.ов В. ЕГН
********** и П. Д.ова В.а ЕГН **********, както следва:
всяка втора седмица на нечетен месец в годината /януари, март, май и
пр./ от 10ч в събота до 19ч в неделя с преспиване, по местоживеене на
децата, като бащата ги взима и връща обратно в дома им, като първата
среща на бащата с децата да се осъществи през втората седмица на
съответния нечетен месец в събота от 10ч до 15ч в присъствието на
майката;
първата половина от Коледната училищна ваканция - всяка четна
година, а всяка нечетна година — втората половина от Пролетната
училищна ваканция;
две седмици през Лятната училищна ваканция, когато майката не ползва
платения си годишен отпуск, който да се договаря между родителите
писмено в срок до 01.05. на съответната година, а при липса на
специална уговорка от 16.07. до 31.07. -четна година и от 01.08. до 15.08.
- нечетна година;
- на рождения ден на бащата - 29.03. всяка нечетна година.
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21