СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
15.02.22г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 13.01.22г. /с
участието на секретаря М. Д./ гражданско
дело № 14902/18г. и констатира
следното:
Предявен е иск от С. С. против К. Г. с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за сумата
15 782, 34 евро. Претендира се и законната лихва върху посочената сума
/главница/ за периода – след завеждане на делото.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Събраните в процеса доказателства удостоверяват, че:
По силата на /на основание
на/ договор за ипотечен кредит от 18.03.11г. /изменен и допълнен с анекси от
28.03.11г. и от 24.02.17г./: „МКБ Ю.“ АД /банка – заемодател/ е предоставил на
С. С. /кредитополучател/ и К. Г. /солидарен длъжник/ парична сума /кредит/ в
размер на 65 000 евро /с оглед придобиване чрез покупко – продажба на
недвижими имоти: апартамент и гараж, както и с цел финансиране на довършителни
работи, ремонти и реконструкции в тези имоти/. На 28.03.11г. /съгласно
нотариален акт № 180 на нотариус С. Т./ страните по делото /и по договора за
кредит/ са придобили собствеността върху посочените имоти. На 11.06.18г.
/съгласно нотариален акт № 88 на нотариус К.К./ С. С. и К. Г. са прехвърлили апартамента и гаража в полза на трето
лице. На 22.06.18г. процесното кредитно правоотношение е било – ликвидирано
/кредитът е бил погасен предсрочно и изцяло/.
Искът
е частично основателен:
Събраните
в процеса /и преценени в съвкупност/ доказателства: писмени, гласни и преди
всичко експертни /основна и допълнителна счетоводна експертиза/ удостоверяват,
че:
За
времето 05.11г. – 05.18г. /което обхваща и процесния период 11г. – 17г./ само С. С. е
правил /с изключение на сума в размер на общо 1 533, 85 евро, внесена на
каса от К. Г. в полза на банката/ погасявания по
договора за кредит /чрез банкови преводи и чрез плащания на каса/. След този
период /конкретно на 22.06.18г./ целият кредит е бил погасен предсрочно /при
платени равни части от двете страни по договора за остатъка от заема/ с
получената сума от продажбата на процесните имоти /съгласно сделката от 11.06.18г./, а
останалата след ликвидирането на кредита сума е била разпределена по равно между
С. С. и К.
Г./.
Изложеното налага изводите, че:
От
една страна:
За
/през/ процесния период /11г. – 17г./ С. С. е платил не
само дължимата от него сума по договора, но и задължението на солидарния
длъжник К. Г.. С оглед това: в патримониума на ищеца
е възникнало правото /по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД/ да претендира /от ответницата/ връщане
на половината от цялата внесена /през този период/ сума в размер на общо
41 223, 78 евро – съгласно констатациите на основната експертиза /т.е.
искът се явява – основателен/. От посочената обща сума обаче - следва да се
приспадне /като погасена по давност в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД – каквото
изрично възражение е заявено от К. Г./ сума в
размер на общо 13 810 евро - платени от ищеца вноски за времето до 08.13г.
както и сторено от ответницата плащане на каса в размер на 439, 13 евро /касаещо
12.17г., която дата попада в исковия период/. С оглед това: в полза на С. С.
следва да се присъди остатък в размер на сумата общо 13 487 евро: 41 224
евро минус 14 250 евро /13 810 евро плюс 439 евро/ равно на 26 974
евро делено на две равно на 13 487 евро.
От
друга страна:
Възражението
за прихващане на ответницата /заявено до
размера на сумата общо 60 195, 62 лева/ не може да бъде уважено /съобразно
изложеното по-горе: в случая не се констатира К. Г. да е надвнесла
– надвишила припадащата й се част от задължението по договора за кредит/.
Досежно
другата част от защитната теза на ответницата /извън заявеното възражение за
прихващане/:
Релевантното
обстоятелство в случая е: не дали К. Г. е разполагала
/конкретно през процесния период/ с парични средства от трудови доходи, заеми и
дарения – съобразно заявените в тази насока /в отговора на исковата молба/ твърдения
/който финансов ресурс е могъл да бъде използван за погасяване на кредита/ а:
дали ответницата /в качеството си на солидарен длъжни/ действително /реално –
фактически/ е използвала тези /лични или получени от трети лица/ средства
именно за плащане на заема /съобразно припадащата й се част от дълга в размер
на 1/2/. В този смисъл: фактите /обстоятелствата/, че К. Г.
е получила на заем /или като дарение/ сума от баща си /в каквато насока са
заявени твърдения и са събрани свидетелски показания/, че ответницата е реализирала
трудови доходи и е получила заеми от трети лица /съобразно заявените такива твърдения
и представените в тази връзка писмени доказателства: договор за потребителски кредит
от 07.16г., платежно нареждане от 07.18г., 3 бр. записи на заповед, документи
за трудови доходи и др., съответно събраните в същата насока гласни доказателства/
не могат /сами по себе си/ да наложат /дори и да се приемат за доказани/
директен /пряк, категоричен, еднозначен/ извод в горната /посочената –
конкретна/ релевантна връзка. Така застъпената от ответницата теза не се явява
подкрепена /от една страна/ от събраният по делото писмен и експертен
доказателствен материал /преценен по съдържание – в съвкупност/. Същата теза не
се явява доказана /от друга страна/ и чрез показанията на разпитаните в процеса
свидетели /конкретно тези на ответницата; останалите свидетели подкрепят изцяло
твърденията на ищеца/. В последната връзка: на практика – гласните
доказателства /на свидетелите на ответницата, които не са били преки очевидци на
релевантните събития/ не опровергават констатациите на счетоводните експертизи
- че К. Г. е погасила /за времето до 22.06.18г. – когато кредитното правоотношение е било
ликвидирано/ процесния заем само до размера на посочените по-горе суми /които
са приспаднати от общия размер на заявената по настоящото дело отговорност/.
С
оглед изложеното: в случая следва да се приеме, че – по делото липсват надлежни
доказателства, които да дерогират /изключат/ правото на ищеца по чл. 127, ал. 2
от ЗЗД.
Предвид
изхода на спора: в полза на страните следва да бъдат присъдени съдебни разноски
/в хипотезите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ съгласно представените по делото
списъци по чл. 80 от ГПК /без посочената в списъка на ищеца сума в размер на
400 лева, доколкото същата не касае настоящото производство, а изпълнително
такова/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА /на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД/ К.Т.Г. ЕГН ********** да плати на С.В.С. ЕГН **********
сумата общо 13 487
евро; законната лихва върху тази сума от 09.08.18г.
до цялостното й изплащане и 2 412 лева – съдебни разноски /на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК; съразмерно на уважената част от иска/.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 13 487 евро.
ОСЪЖДА С.В.С. да плати на К.Т.Г. 450 лева - съдебни
разноски /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; съразмерно на отхвърлената част от
исска/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: