Мотиви към Присъда №26004 от 18.02.2021 г. по НЧХД №215/2019 г. на Районен съд
Луковит
Съдебното
производство е образувано по повод тъжбата на А.И.А. ***, с която обвинява Б.С.Б.,
К.Г.Б., С.Б.С., Д.Б.С. и Ж.П.Б.,***, в извършването на престъпления по чл. 130,
ал. 1 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 146, ал. 1 НК. Срещу всеки от петимата
подсъдими има повдигнато обвинение за това, че на 14.07.2019 г., около
20,00 часа в с. Дерманци, ул. „Г. Б. “ *,
всеки от тях в съучастие с останалите, й причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява лицева половина, малка
разкъсно-контузна рана в очния ъгъл в ляво, подкожни хематоми в окосмената част
на главата, охлузни рани в лумбалната
област и долната част на гръдния кош.
С
тъжбата е повдигнато обвинение срещу Б.С.Б. за извършено престъпление по чл.
146, ал. 1 НК за това, че на същата дата – 14.07.2019 г., на същата улица „Г.
Б. “, около 10,00 – 10,30 часа, й казал нещо унизително за честта и
достойнството, казвайки й: „Курво, ще ти еба майката, от тук няма да минаваш!“.
Обвинение
за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК е предявено и срещу К.Г.Б. – за
това, че на същата дата и място, около 20,00 часа, й казала нещо унизително за
честта и достойнството: „Курво, защо минаваш по тази улица“.
Заедно
с тъжбата А.И.А. е предявила и граждански искове срещу подсъдимите, които не са
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, поради усложняващите
обстоятелства, че част от подсъдимите са непълнолетни, а единият е бил
непълнолетен към датата на деянието. Това налага наред с предпоставките по чл.
45 ЗЗД да се обсъжда и родителската отговорност, което би затруднило разглеждането
и решаването на основния за настоящия процес въпрос за наказателната
отговорност.
В
съдебно заседание тъжителката се явява лично и с повереника адв. П.Р.. Поддържа
тъжбата и пледира за признаване на подсъдимите за виновни по всички повдигнати
обвинения, за които да бъдат наказани. Претендират и разноски.
Всички подсъдими се явяват лично в
първото заседание, дават обяснения, отричайки да са извършили деянията, в които
ги обвинява А.А.. Подсъдимият Б.Б.
твърди, че преди инкриминираната дата възникнал конфликт между неговия род и
сина на тъжителката заради съмнения за извършени блудствени действия от
страна на сина й С. Я. с неговата племенница А.. Заявява, че тъжителката на
процесната дата и място е нападнала дъщеря му – Д.С., както и че по-късно
вечерта множество хора от ради им ги нападнали.
Подсъдимата К.Б. също отрича да е
наранявала тъжителката, а единствено я дръпнала за косата и ръката, за да спаси
дъщеря си Д., която била нападната от нея. Потвърждава, че по-късно вечерта
били нападнати от нейни роднини.
Подсъдимата Д.С. описва версията,
изнесена от родителите й – че е била нападната от тъжителката, която я съборила
на земята и започнала да я рита, биела й шамари, скубела я. Подсъдимата се
разпищяла и тогава дошла майка й, която я прибрала вкъщи и я успокоила.
Подсъдимият С.С.
отрича обвинението срещу него, като заявява, че разбрал за нападението на
тъжителката над сестра му, когато тя се прибрала вкъщи разстроена.
Подсъдимата Ж.Б. разбира
обвинението, но заявява, че не е вярно изнесеното от тъжителката, защото изобщо
не я виждала в този ден. Когато тъжителката нападнала Д., Ж. бива вътре в
къщата и гледала телевизия. Научила какво се е случило едва когато слязла и
видяла, че Д. плаче.
Адвокат Р. М., упълномощен от всички
подсъдими, пледира за оправдаване на петимата му подзащитни. Относно Б.Б. счита, че липсват каквито и да било доказателства да е
осъществил престъплението по чл. 146, ал. 1 НК и това по чл. 130, ал. 1 НК.
Относно обвинението срещу К.Б. счита, че същата следва да бъде оправдана,
защото е действала при условията на неизбежна отбрана, защитавайки дъщеря си Д.С.
от нападението на тъжителката. Останалите подсъдими въобще са нямали контакт с
тъжителката.
Право на последна дума е упражнено
само от К.Б., тъй като другите подсъдими са се отказали от лично участие до
края на производството. Тя поддържа казаното от защитника и заявява, че е
защитила детето си от нападението на тъжителката, затова не се признава за
виновна и иска да бъда призната за невинна.
По фактите:
Петимата подсъдими са
членове на едно домакинство: Б.С.Б., роден на *** г. и К.Г.Б., родена на ***
г., са родители на непълнолетната Д.Б.С., родена на *** г. и на С.Б.С., роден
на *** г. Последният съжителствал на семейни начала с непълнолетната Ж.П.Б.,
родена на *** г. Всички заедно живеели в къща, находяща се в с. Дерманци, общ.
Луковит, ул. „Г. Б. “№*. Подсъдимият Б.Б. е
освобождаван от наказателна отговорност по силата на решение по АНД 368/2003 на
РС Луковит, влязло в законна сила на 17.11.2003 г., и е наказван по силата на
споразумение, одобрено по ЧНД 394/2006 на РС Луковит, в сила от 13.12.2006 г.,
с глоба от 500 лева, платена на 14.12.2006 г. Останалите подсъдими не са
осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност.
В
същото село на ул. „М.“ №** живеела и пострадалата А.И.А., родена на *** *** „А.“.
При сина на пострадалата – С. М. Я., живеело и дете от рода на подсъдимите – А.
П.Б.. Семейството на подсъдимия подозирало сексуално блудство спрямо детето,
което разпалило вражда между двете семейства.
На
13.07.2019 г. подсъдимият Б.С.Б. бил на празненство, организирано от роднина
пострадалата. Там възникнало скарване между него и С. Я. - сина на
пострадалата, което принудило подсъдимия да напусне празника.
На
14.07.2019 г. сутринта имало размяна на реплики по повод конфликта между
подсъдимия Б.Б. и С. Я. - син на пострадалата, както
и между бащата на подсъдимия и пострадалата.
По обяд около 12.00
часа конфликтът между враждуващите
родове ескалирал до степен, че бил смутен общественият ред в селото –
преследвали се с автомобили, гонели се с брадви и колове. Това станало повод да
бъде подаден сигнал на телефона за спешни повиквания 112 от случаен гражданин,
който съобщил следното: „…тука БМВ-та се разкарват, страшилище е из село, с
криваци, с брадви, с пистолети, то е страшилище…аз не ги познавам, те щяха да
ме блъснат…с коли се гонят, тук все едно е стрелбище…Аз бях с децата моите и
щяха да ме блъснат, затова викам да се обадя…те постоянно се движат из селото…“
Подсъдимата К.Б. в 12.30 часа
заявила на тел. 112: „…тръгнали са, идват у нас да ни нападат…заканваха се,
жените дойдоха да ни бият, а сега в момента идват мъже с колове…тръгнали са,
ето ги, в камерите ги виждам, че идват…“
В резултат на сигнала
в 13.30 часа полицейски орган съставил на основание чл. 65 ЗМВР срещу сина на
пострадалата С. Я. Протокол за предупреждение да не се саморазправя с
подсъдимия Б.Б..
По-късно
вечерта около 20,00 часа пострадалата посетила дома на дъщеря си. На връщане
минала по улица „Г. Б. “ и когато била до къщата на подсъдимите, върху нея се
нахвърлили подсъдимите К.Б., Д.С. и Ж.Б., а от къщата излезли и Б.Б. и С.С.. Жените я влачели,
дърпайки я за косата, а мъжете я ритали и удряли.
Свидетелката
И. А. М. чула виковете за помощ на пострадалата и излязла на терасата си,
откъдето я видяла да паднала на улицата. В този момент все още трите подсъдими
я дърпали за косата, а подс. Б.Б.
и С.С. я удряли. Свидетелката се развикала от
терасата да спрат, след което слязла веднага на улицата, за да помогне на А. А.. Когато свидетелката излязла на улицата,
нападението вече било преустановено и тя видяла подсъдимите в гръб.
Пострадалата била силно уплашена, което наложило свидетелката да я изпрати до
дома й.
По
това време свидетелят А. А. М., в качеството му на общински съветник и
председател на Комисията по етнически въпроси, вече бил уведомен от началника
на полицията в гр. Луковит, че имало проблем в махалата. Отделно чул, че А.А. е пострадала и тръгнал към дома й, за да разбере какво е
станало. Заварил я силно изплашена и много изпоцапана. От нея научил, че е
„бита“. Свидетелят постлал одеяло, за да не изцапа автомобила, и я откарал до
Филиала за спешна медицинска помощ в гр. Луковит, където била приета в 21:50
часа и били констатирани следните увреди по лицето: разкъсно-контузна рана,
оток и кръвонасядане, по окосмената част на главата болезнени отоци/хематоми,
заедно с дълбоки охлузвания по тялото. Тези телесни увреждания са причинили на А.А. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В
същото време пред дома на подсъдимите се струпали множество хора от рода на
пострадалата, сред които и сина й С. Я., които ги заплашвали със саморазправа. Жена
с неустановена самоличност и подсъдимата К.Б. търсили помощ чрез телефон 112. Сред
съобщеното от жената са и следните обстоятелства: „…тук в Дерманци става
убийство голямо, тичат да се бият с автомати, с ножове, ако може да дойдат
полиция ли, жандармерия ли…много са…една жена е закарана в болница…много,
много, сигурно са 40 или 50 човека…“ На въпроса на оператора да се
представи, лицето подало сигнала заявява: „Не мога да ви дам информация, че
ако разберат, ще тичат и на нас.“
Относно
същите обстоятелства в докладната, изготвена от полицейски служител до
прокурора по повод възложената проверка, е записано: „…тълпата от граждани
наистина бе голяма, но никой не е пострадал, защото не бе допуснато
саморазправа между двете семейства“.
По повод сигналите на
място дошли представители на РУ Луковит, които разпръснали насъбралото се
множество от хора и съставили 7 броя протоколи за предупреждение, включително
срещу пострадалата А.А., да не се саморазправят с К.Б.
и семейството й. От докладната на полицай Калчев се установява, че
предупредителни протоколи са били съставени срещу „по-агресивните лица“,
участващи в тълпата.
На
17.07.2019 г. подсъдимите Б.Б., съпругата му К.Б. и
дъщеря им Д.С. подали тъжба до Районна прокуратура Луковит, в която изложили
оплакванията си, че Б.Б. бил заплашван с убийство от С.
Я. на 13.07.2019 г. На следващия ден, инкриминираната дата, майка му А.А. отправяла закани за убийството му пред неговия баща С.Б.,
както и за развратни действия с Д.С.. В тъжбата е описана версията, че към
20.00 часа вечерта А.А. нападнала Д.С., а по-късно
множество мъже и жени от нейния род, повече от 50 човека, дошли пред дома на
тъжителите, въоръжени с продръчни средства и
отправяли закани за убийство, палеж на имота им и други закани и обиди.
Тъжителите търсили помощ чрез телефон 112 и намесата на полицията преустановила
нападението, което било заснето от охранителните камери на имота им.
По
тъжбата била образувана прокурорска преписка и възложена проверка на полицията
да събере данни за извършено престъпление от общ характер и правната му
квалификация.
В
докладната записка до прокурора полицейският служител Л. К. посочил, че той
лично е бил изпратен пред дома на тъжителите след подадения от тях сигнал на
112 в помощ на колегите си от РУ Луковит. На място спрели идващите С. Я., М. Я.,
М. Я., А. М. и К. Я. (роднини на пострадалата А.А.),
след което ги „успокоили“, „накарали“ ги да се приберат по домовете си и им
казали, че „ако има някой бит или пострадал да си подаде жалба по законов ред“.
С
постановление от 25.09.2019 г. по пр.пр.№661/2019 г. прокурор от РП Луковит
отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката с мотиви, че
няма данни за извършени престъпления от общ характер, а само данни за обиди и
клевети, които се преследват по частен път. Твърденията за телесни увреждания
на А.А. и Д.С. не били подкрепени с медицински
свидетелства, които да удостоверяват степента и характера на уврежданията.
По
доказателствата:
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена, като се довери на свидетелските
показания на И. М., А. М., частично на обясненията на подсъдимите,
на писмените доказателства – полицейски докладни, справка от телефон
112, приложената прокурорска преписка, протоколи за предупреждение, медицински
документи, справки за съдимост, експертните заключения по
съдебно-медицинската експертиза, изпълнена от съдебния лекар д-р П.Д., и съдебно-психологичната
експертиза, изготвена от психолога М.Д., както и вещественото доказателство
– запис от обажданията на тел. 112, приобщен по делото чрез възпроизвеждането
му в съдебния протокол.
Наличието се сериозен
конфликт между рода на подсъдимите, от една страна, и рода на пострадалата, от
друга страна, се признава от страните и се подкрепя от другите доказателства –
показанията на св. А. М. , св. И. М., приложената прокурорска преписка,
справката от тел. 112 (л. 167), посоченото в т. 1, 4, 5 и 6 на докладна записка
от 15.07.2019 г. и в информационната карта за дейността на наряда, изготвена от
полицейски служител П.И. (л. 171 и л. 173), посоченото в т. 4 на докладна
записка, изготвена на същата дата от друг полицейски служител И. Д. (л. 172)
От показанията на св.
И. М. се установява, че петимата подсъдими едновременно са увреждали
пострадалата – жените са я дърпали за косата, а мъжете са я ритали.
Свидетелката е очевидец и показанията й не будят съмнение за предубеденост, в
каквато насока се опитват да я дискредитират подсъдимите. Въпреки далечните
родствени връзки на мъжа, с когото свидетелката живее, и пострадалата, не се
установиха никакви признаци на услужливост в показанията. Свидетелката бе оценена
от съда като надежден източник за събитията, които са предмет на делото, след
като показанията й бяха подкрепени изцяло от другите източници – медицинските
документи, удостоверяващи телесните наранявания на пострадалата, оценени от
съдебния лекар като такива, които могат да бъдат причинени именно по описания
начин, както и от показанията на св. А. М.„…разбрах, че жената е минавала по
улицата и са се изпокарали с жената, и са я били.“
Фактът, че А. е била
наранена в събитията, провокирани от конфликта между двата рода, се установява
и от Докладна записка (л. 171) на полицейски орган за престъпните деяния и
сигнали на територията на общината за процесния период, който под №4 е
докладвал за масов бой в с. Дерманци и пострадала жена, която била транспортирана
до болницата. От журнала за оказаната спешна медицинска помощ е видно, че по
това време не е регистриран друг подобен случай. В докладната записка под №5 е
докладвано, че към 22 часа служител на ФЦСМП е съобщила, че в лечебното
заведение е била закарана А.А. с охлузни
рани от нанесен побой.
Достоверността на
версията, изнесена от тъжителката, се потвърждава и от медицинските документи
за увредите, констатирани непосредствено след побоя, както и от заключенията на
двете съдебни експертизи. Съдебният лекар д-р Д. дава заключение за
медико-биологичните характеристики на нараняванията, както и че съответстват на
описания от тъжителката механизъм на причиняването им. От изследванията на
психолога М.Д. се установява субективното преживяване на пострадалата в
резултат на уврежданията, а именно, че отбягвала социални контакти в рамките на
около седмица след нападението, в резултат на преживения ситуативен
стрес и съпътстващите го негативни преживявания – гняв, безсилие, унижение,
тревожност, обида. Към момента на изследването социално функциониране и ритъм
на живот на пострадалата са възстановени.
Обстоятелството, че
подсъдимите и пострадалата са били по това време на местопроизшествието, се
потвърждава и от техните обяснения. Недостоверни обаче са изнесените от тях
защитни версии, че пострадалата А.А. нападнала
непълнолетната подсъдима Д.С.. Тази версия е в пълно противоречие с вече
кредитирания доказателствен източник – показанията на св. И. М.. Подсъдимата К.Б.
признава, че свидетелката е викнала от терасата си: „Защо я биете толкова
много!“, което противоречи на заявеното, че успокоявала дъщеря си – подсъдимата
Д.С., която не можела да се изкаже от уплаха. Обяснението й, че не откарали Д.
в болница, за да не се срещнат с А.А., след като
отричат да са я наранявали, е нелогично, защото няма основателна причина да
очакват, че А.А. ще е в болница. Самата Д.С., която
също поддържа версията, че е била нападната от А.А.,
и твърди, че имала силни болки в главата, посинявания по бедрото, обяснява
отказа си да посети болница с друга причина – опасността да ги нападнат по
пътя. Налице са и достатъчно доказателства, показващи реакцията на подсъдимата К.Б.
в ситуации, в които се счита застрашена и/или увредена. От записите от тел. 112
е видно, че тя двукратно в инкриминирания ден е търсила съдействие от
полицията, което сочи, че разполага с достатъчно социален опит да потърси
медицинска помощ за дъщеря си, включително по телефона, ако действително тя е
била наранена. Св. А. М., който се познава от години с подсъдимия Б.Б. и е помогнал за потушаване на конфликта вечерта след
нападението над пострадалата, също заяви, че пред него не е споменавал, че
дъщеря му Д. е била бита.
Обясненията на
подсъдимите също така разкриват и някои съществени вътрешни противоречия.
Подсъдимите К.Б., Б.Б. и Ж.Б. твърдят, че последната
била на втория етаж с бабата Т., където гледали телевизия, докато подс. С.С. твърди, че бабата е
била на масата заедно с баща му - подс. Б.Б..
В подкрепа на
изводите за доказаност на деянията, извършени от подсъдимите, е наличието на
мотив от тяхна страна на увредят пострадалата. Мотивът им е очевиден предвид
ескалиращият конфликт между двата рода, чиято кулминация е последвала
процесните деяния.
Съдът не се довери и на
показанията на св. К. И. М. – брат на тъжителката, с чиито показания тя се
опитва да докаже, че на 14.07.2019 г. сутринта около 10.00-10.30 ч. подсъдимият
Б. я псувал, казвайки й: „Курво, ще ти еба майката, от тука няма да
минаваш!“. Показанията на свидетеля са непоследователни – твърди, че по
обяд сестра му била нападната, а подсъдимият С.С.
насочвал вила към неговия имот, хвърлял камъни. Чак след уточняващ въпрос на
повереника свидетелят заявява: „…и тримата – Б., баща му и С. да псуват сестра
ми – Майка ти ще еба, курво!“ и ей такива неща. Аз като излязох и те спряха да
я псуват.
Освен това близката
родствена връзка с пострадалата и фактът, че в конфликта са били въвлечени
родовете на спорещите, поставят под сериозно съмнение услужливостта на този
свидетел в полза на тезата на тъжителката.
Затова съдът прие, че
липсват достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи извод, че
спрямо тъжителката подсъдимият Б. е изрекъл инкриминирания израз.
Липсват доказателства
и за това вечерта около 20.00 часа да е била обидена от подс.
К.Б. с думите: „Курво, защо минаваш по тази улица!“.
Правни изводи:
Съгласно чл. 130, ал.
1 НК „Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години
или с пробация.“
Въз основа на
установената фактическа обстановка съдът прие, че всеки един от подсъдимите е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК. Доказано е авторството в условия на съизвършителство
– всеки от петимата подсъдими е извършвал конкретни действия, насочени срещу
телесната неприкосновеност на пострадалата. Подсъдимата Б., С. и Б. са дърпали
и влачили пострадалата за косата, като преди това първата я съборила на земята.
Подс. Б. и С. са я ритали. В резултат на това
пострадалата е получила травматични увреждания, чиято медико-биологична
характеристика отговаря на юридическото описание на лека телесна повреда.
Забраненият увреждащ
здравето резултат е постигнат от съучастническата дейност на подсъдимите,
действали в условията на съизвършителство по смисъла
на чл. 20, ал. 2 НК.
Следва да се посочи,
че при съизвършителството не е важен конкретният
принос на всеки един от съучастниците, защото престъпният резултат (в случая
телесното увреждане) е последица от съвместно осъществяване на изпълнителното
деяние. Тази постановка е приета още в
т. 6 на Постановление №2 от 16.12-1957 г. на Пленума на Върховния съд и
съдебната практика е константна до момента.
Всеки от подсъдимите
е действал в условията на пряк умисъл – действията им са били пряко насочени
към увреждане на здравето на пострадалата. Естеството на тези действия –
събаряне, влачене, скубане, ритане, е такова, че предполага неминуемо да доведат
до разстройство на здравето, което означава, че всеки от подсъдимите е
съзнавал, че ще постигне този забранен резултат. Налице е и допълнителното
условие с оглед усложнената престъпна дейност в нейната форма на съизвършителство – общност на умисъла. Всеки от
съизвършителите ясно е възприемал поведението на останалите, което е било
насочено към постигане на една и съща цел – увреждане на здравето на
пострадалата, и се е съгласявал със същото. Без значение е дали подсъдимите са
имали предварителна уговорка да нападнат пострадалата или координираните им
действия са били спонтанни, същественото е, че никой от тях не е демонстрирал
несъгласие с общата деятелност, която е преустановена едва след намесата на св.
И. М.
От субективна страна
съдът се занима с особеностите на личността на непълнолетните подсъдими Д.С. и Ж.Б.,
както и на С.С., който е бил непълнолетен към датата
на деянието. Съдът на основание чл. 387 НПК и за постигане целта на чл. 7 от
Директива 2016/800/ЕС относно процесуалните гаранции за деца, които са
заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство изиска
индивидуални Комплекси оценки за личността, образованието, средата и условията
на живот на подсъдимите непълнолетни С. и Б..
Личностните
характеристики са изготвени от квалифицирани служители – В. М.– секретар на
МКБППМН при Община Луковит, В. М. – инспектор ДПС при РУ Луковит и Д. Ц. –
главен социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ – Луковит, Отдел
„Закрила на детето“. И двете момичета имат правилно интелектуално и личностно
развитие, с формирани морални ценности, устойчиви нагласи и стереотипи в
поведението, от което следва, че всяка от тях е имала обективно възможността да
разбира свойството и значението на извършеното спрямо пострадалата и да
ръководи постъпките си, който извод се подкрепя и от обстоятелството, че към
датата на деянието Д.С., което означава, че са наказателно отговорни лица по
смисъла на чл. 31, ал. 2 НК.
Подсъдимият С.С., към датата на деянието е навършил 17 години. Тази
възраст, съпоставена с интелектуалното му състояние, възприето пряко от съда
при даването на обяснения от негова страна, също не будят съмнение, че той е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и не е имал дефицити,
влияещи на способността му да ръководи постъпките си.
Следва да се обърне
внимание на това, че в случая се касае за деяния, които от най-ранна детска
възраст личността разбира, че са неприемливи и забранени – физическо нараняване
на друг човек. Въпросът за способностите им съгласно чл. 31, ал. 2 НК би
подлежал на по-задълбочено експертно изследване само в случай, че поведението е
било свързано с нарушение на по-абстрактни и сложни за възприемане запрети, за
които би могло да се предположи, че индивидуалното личностно развитие на дееца
не е достатъчно, за да бъдат осъзнати.
По тези съображения
съдът прие, че Б.Б. е извършил престъплението по чл.
130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Поради това, че той е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност (настъпила е реабилитация по право), и
предвид вида и размера на предвидените наказания, Б. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание – глоба.
Съгласно чл. 78а, ал.
1 НК глобата е в размери от 1000 до 5000 лева. Съдът наложи глоба в минималния
размер от 1000 лева, като съобрази, че пострадалата и нейните роднини също са
участвали активно с други действия, които са допринесли за ескалирането на
конфликта.
По обвинението в
извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК този подсъдим следва да бъде
оправдан, тъй като не се доказа сутринта на 14.07.2019 г. Б.Б.
да е казал нещо унизително за честта и достойнството на пострадалата.
Подсъдимата К.Б. също
е извършила виновно престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и
спрямо нея са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание – глоба, отново в минимален
размер по същите съображения.
Защитната теза,
поддържана от адв. Р.М., че Б. е действала при условията на неизбежна отбрана,
не намира опора в събраните по делото доказателства, въз основа на които съдът
изгради описаната по-горе фактическа обстановка.
Б. също следва да
бъде оправдана по обвинението за обида, тъй като не бе доказано тя е изричала
срещу пострадалата инкриминирания израз (псувня).
Съгласно чл. 78а, ал.
6 НК когато деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено
порицание или възпитателна мярка.
Подсъдимият С.С. е извършил престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК, поради което и неговата вина следва да бъде призната, след което да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание обществено порицание. Другото административно наказание –
възпитателни мерки, е неприложимо, тъй като С. в хода на делото навърши
пълнолетие
Непълнолетната Д.С.
също е извършила престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и
затова съдът я призна за виновна, след което я освободи от наказателна
отговорност, като й наложи административно наказание обществено порицание. Това
административно наказание съдът прие, че ще постигне целите за поправяне на
непълнолетната ефективно. Този извод се налага въз основа на данните от индивидуалната
оценка. Общественото порицание ще позволи на непълнолетната да оцени вредното
влияние на семейството си, което я е въвлякло в родовия конфликт, тъй като ще
получи ясна представа за негативната обществена оценка на поведението си.
Непълнолетната Ж.Б.
също е извършила престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за
което съдът я призна за виновна и също освободи от наказателна отговорност,
като и на нея наложи административно наказание обществено порицание по същите
съображения.
Изпълнението на
общественото порицание съдът възложи на кмета на с. Дерманци, който да прочете
публично присъдата. Предвид малката общност на населеното място и множеството
участници в конфликта, довел до извършване на горните престъпления, това
изпълнение ще изпълни не само индивидуалната цел на административното
наказание, но и генералната превенция.
При този изход на
делото подсъдимите следва да понесат съдебните разноски на пострадалата –
адвокатското възнаграждение за повереника и разходите за експертизи.
Съдът намира, че
следва да обсъди реакцията на правозащитните и
правоохранителните органи спрямо официално съобщаваните данни за
ескалиращия конфликт. От доказателствата по делото се установи, че на обяд на
14.07.2019 г. преди извършване на процесните престъпления срещу пострадалата, чрез
системата за спешни повиквания 112 са постъпили два сигнала, достатъчни, за да
се прецени, че напрежението между двата рода нараства. Повикване от случаен
гражданин е било по повод гонения с автомобили из населеното място и обикаляне
на въоръжени лица. Последвало е обаждане от подс. Б.,
която съобщава, че има закани срещу семейството й и че ги нападат, включително,
че това се вижда на камерите им. Тези прояви очевидно смущават обществения ред,
но от полицейските докладни става ясно, че не са били предприети адекватни
действия по установяване на участниците и тяхното санкциониране, освен
съставянето на предупредителен протокол срещу сина на пострадалата. Съгласно
чл. 65, ал. 1 ЗМВР предупредителен протокол се съставя при данни за предстоящо
извършване на правонарушение. Затова при наличието на данни за вече извършени
действия по сериозно смущаване на обществения ред и данни за отправени закани,
е следвало да се предприемат действия по ангажиране на отговорността на
участниците. Противното означава, че защитата на права и сигурността на
гражданите се оставя на техните самоуправни действия,
както се е случило по-късно.
Предпоставка за нови
прояви е и напълно необоснованият прокурорски акт, с който е отказано да се
образува досъдебно производство по тъжбата на трима от подсъдимите. Прокурорът е приел, че няма данни за извършени
престъпления от общ характер, а само данни за обиди и клевети, които се
преследват по частен път. Следва обаче да се обърне внимание, че в приложената
към делото преписка и в обстоятелствата на тъжбата има данни хулигански прояви
и закани, отправени от десетки лица, които след процесните престъпни прояви
срещу пострадалата, са се струпали пред дома на подсъдимите. Подобно поведение
не може да бъде оценено като такова, срещу което защитата е по частен ред.
Необосновани от процесуална гледна точка са и изводите, че твърденията за
телесни увреждания не били подкрепени с медицински свидетелства. Това е така,
защото гражданите, които твърдят, че са пострадали, не са длъжни да доказват
това, а задължението е върху държавният орган да разкрие всички значими
обстоятелства, включително относно телесните увреждания. Очевидно е извършена
повърхностна проверка без да се съберат данни от всички възможни източници,
включително записи от камерите, за които подс. Б. съобщава
и във вечерния сигнал.
Постановлението на
прокурора, с което е отказано да се образува ДП, не подлежи на съдебен контрол,
но същото може да бъде атакувано пред Окръжна прокуратура Ловеч, в случай че
подсъдимите искат да получат разследване на проявата, която е била насочена
срещу тях.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
……………………..