№ 306
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М.Г.
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от М.Г. Административно наказателно дело №
20211110207989 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, ЕИК *********, представлявано от
управителя К.М.К. срещу наказателно постановление № 22-007307 от
23.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
В периода 19.10.2020 г. - 11.11.2020 г. инспектори от Дирекция
"Инспекция по труда" - София извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в ***, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Средец“, ул. „Позитано“ № 30, за което бил съставен протокол от
проверка № ПР2028641/11.11.2020 г. Проверяващите установили, че са
налице нарушения на трудовото законодателство, едно от които било, че ***,
в качеството си на работодател, е начислил, но не е изплатил на АН. Б. СТ. в
пълен размер уговореното трудово възнаграждение за месец декември 2018 г.
Със същия протокол, в т. 5, на дружеството било дадено предписание,
на основание чл. 404, ал. 1 КТ, да изплати в пълен размер уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа за м.12.2018 г., със срок за
1
изпълнение на предписанието до 27.11.2020 г. Протоколът бил връчен на
управителя на дружеството на 11.11.2020 г.
От 07.01.2021 г. до 15.02.2021 г. инспектори от Дирекция "Инспекция
по труда" - София извършили последваща проверка на дружеството по
спазване на трудовото законодателство, резултатът от която оформили в
протокол № ПР2100403/15.02.2021 г. В протокола било посочено, че
работодателят не е изпълнил предписанието по т. 5 от протокола от
11.11.2020 г., като не е представил документи, удостоверяващи плащане на
трудовото възнаграждение в пълен размер за м.12.2018 г. по отношение на
АН. Б. СТ., с което е нарушен чл. 415, ал. 1 КТ. Посочено било, че това
представлява нарушение на чл. 128, ал. 2 КТ, а нарушението е извършено на
28.11.2020 г.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на
15.02.2021 г. от Р. В. АНГ. - „главен инспектор“ при Дирекция "Инспекция по
труда" - София за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. В акта било отразено, че
***, в качеството си на работодател, не е изпълнил дадено му предписание да
изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършена
работа за м.12.2018 г. на АН. Б. СТ.. В АУАН било прието, че нарушението е
извършено на 28.11.2020 г. в предприятието на работодателя - датата,
следваща датата, на която изтича срокът за изпълнение на предписанието.
Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. АУАН
бил съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на
дружеството. Актът бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството
на 15.02.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното
наказателно постановление № 22-007307 от 23.03.2021 г. от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София, при пълна идентичност на
описаното нарушение и приетата правна квалификация, с което на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда.
По делото е представена платежна ведомост за м.12.2018 г., издадена от
***, в която като чиста сума за получаване от АН. Б. СТ. е посочена сумата от
1 534,55 лв.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Р. В. АНГ. и АН. Б. СТ..
Свидетелят А. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН,
като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа
на какви доказателства е направила извод за извършено нарушение на
трудовото законодателство. В показанията си твърди, че е съставила
посочения по-горе АУАН за установеното от нея нарушение.
Свидетелят С. сочи, че е работил в дружеството-жалбоподател като
шпакловчик-бояджия. Твърди, че е получил трудовото си възнаграждение за
м.12.2018 г., в размер около 2 000 лв., около 25.12.2018 г. Сочи, че сумата е
била получена ръка и чрез „Изипей“.
Съдът намира показанията на свидетелите за подробни, последователни
и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги
2
кредитира с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите
Р. В. АНГ. и АН. Б. СТ. и писмените доказателства по делото, приети по
надлежния процесуален ред - протокол от проверка № ПР2028641/11.11.2020
г., протокол № ПР2100403/15.02.2021 г., ведомости, сигнал, заповед № 3-
0058/11.02.2014 г., заповед № ЧР-977/21.08.2017 г., заповед № ЧР-
852/11.04.2018 г. и длъжностни характеристики.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от валидно
упълномощен представител на нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от Р. В. АНГ., която работи на длъжност
"главен инспектор" в Дирекция „Инспекция по труда“ - София. Съгласно
длъжностната й характеристика има правомощието да съставя актове за
установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.
416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се издават от
ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. В настоящия случай НП е съставено от
Димо Георгиев Иванов, който работи на длъжност „директор“ на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София, като със заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на
Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е оправомощен
да издава НП.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на
посочената в акта и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП е
посочена дата на извършване на нарушението - 28.11.2020 г., доколкото се
сочи изрично, както в акта, така и в НП, че дружеството - жалбоподател, в
качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание, в
срока даден му от контролните органи, а именно до 27.11.2020 г., поради
което и нарушението е извършено на първия ден, следващ изчитане на срока
за изпълнение на предписанието. Посочено е и място на извършване на
нарушението - предприятието на работодателя.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
3
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на
жалбоподателя, на когото екземпляр от акта е бил връчен.
Следователно съдът следва да разгледа спора по същество:
Нормата на чл. 404, ал. 1 КТ урежда възможност за налагане на
принудителни административни мерки (ПАМ) с цел предотвратяване и
преустановяване на нарушения на трудовото законодателство, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Конкретната
хипотеза на т. 5 от протокола касае даване на задължително предписание на
работодателя за изплащане на неизплатено трудово възнаграждение в пълен
размер.
По делото безспорно се доказа, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение, като не е представил в дадения му срок
доказателства, удостоверяващи плащане на трудовото възнаграждение в
пълен размер за м.12.2018 г. по отношение на АН. Б. СТ.. За неизпълнение на
задължението за заплащане на възнаграждението е дадено задължително
предписание, неизпълнението на което от своя страна представлява
нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. Доколкото срокът и изпълнението на
конкретно определено задължение по КТ са елемент от задължителното
предписание, то констатацията за влизането му в сила и неизпълнението на
задължението в указания срок, са необходимо и достатъчно условие за
ангажиране на отговорността на дружеството за неизпълнението на
предписанието, съгласно чл. 415, ал. 1 КТ, без да е необходимо да се
разглежда по същество доколко това предписание е законосъобразно с оглед
предвидения за това друг ред на оспорване. Липсват данни предписанието да
е било оспорено по надлежния ред /по реда на АПК/, вследствие на което да е
било отменено с влязъл в сила съдебен акт, респ. допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение да е било спряно. Следователно
предписанието е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение в указания
срок, а неизпълнението му е скрепено с налагането на имуществена санкция
или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. - чл. 415, ал. 1 КТ. След влизане на
предписанието в сила съдът следи единствено за изпълнението на същото,
тъй като фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност, включва от обективна страна
неизпълнение на това предписание. В този смисъл ирелевантно в настоящото
производство се явява обстоятелството дали работодателят е изплатил
възнаграждението на АН. Б. СТ. и по какъв начин, след като в дадения му
срок не е представил доказателства за това обстоятелство. Жалбоподателят е
следвало да ангажира доказателства пред контролните органи на Инспекцията
по труда или в производство по реда на АПК. В случая фактическият състав
на нарушението, за което е наложено наказание, включва като елемент
единствено неизпълнение на вече дадено предписание. Безспорно е, че
предписанието не е изпълнено нито в дадения срок, нито по-късно.
В хипотезата на неизпълнено предписание на Инспекцията по труда,
нарушението е осъществено с неизпълнение на задължението в определения
срок, което в конкретния случай е сторено на 28.11.2020 г., първият ден след
изтичане на срока за изпълнение на предписанието, както правилно е посочил
административнонаказващият орган.
4
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
Не са налице предпоставки за приложимост на чл. 28 ЗАНН. В
тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, по тълкувателно дело №
7/2010 г. на ОСК, е посочено, че специалният състав на маловажно нарушение
по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28
ЗАНН. В процесния случай разпоредбата на чл. 415в КТ също не може да
намери приложение. Съгласно посочената норма за нарушение, което може
да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в
кодекса и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв. От цитираната разпоредба, и с оглед установените факти в
производството, е видно, че в настоящия случай не са налице предпоставките
за приложението й.
Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата
санкционна разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ, който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 10 000 лв. Имуществената санкция в случая е наложена в
минимален размер, поради което не може да се приеме, че тя не съответства
на тежестта и характера на нарушението и на целите на наказанието.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007307 от
23.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
София, с което на ***, ЕИК *********, представлявано от управителя К.М.К.
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5