М О Т И В И по решение № 368/21.10.2019 г.по нахд № 1000/19 г. по описа на Дупнишки районен съд :
Производството по делото е по реда на чл.378 и сл. на глава 28 от НПК.
Образувано
е на основание чл.78а НК,
въз основа на постановление вх. № 2877/2018 г. от 02.09.2019 г. на РП- Дупница,
с което е направено предложение обвиняемите
Т.С.В., родена на ***г. в Кралство Испания, българка, българско
гражданство, с постоянен адрес ***, неомъжена, неосъждана, с ЕГН ********** и К.Р.П.,
родена на ***г***, неосъждана, с ЕГН **********, обвинен в извършване престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК по отношение на обвиняемата В., да бъдат освободени
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Обвиняемата В., редовно призована
за датата на с.з. се явява лично, като за нея и обвиняемата П., тъй като
разследването по отношение на нея е проведено при условията на чл.206, във вр.с чл.269, ал.3, т.4, б.“б“ от НПК, са представлявани от
упълномощен от тях защитник в процеса –адв. Райнов,
който пледира да бъде постановено решение, с което подзащитните
му да бъдат признати за виновни, като бъдат освободени от наказателна
отговорност и да им бъде наложено административно наказание в минимален размер
като, за В., с оглед на обстоятелството, че деянието е извършено като
непълнолетна моли да ѝ бъде наложено наказание „обществено порицание“.
След съвкупна преценка на
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Йордан Георгиев Деянски е роден
на *** г. в гр. Дупница, живущ ***, българин, българско гражданство, неосъждан,
разведен, безработен, ЕГН **********.
На 22.10.2018
год., около 15,00 часа, непълнолетната (15 годишна тогава) св. В. Владкова
заедно със свои приятелки и съученички, а именно св. Д.Г. и св.И.Д. *** в
посока центъра на града, като вървели по десния тротоар на улицата в тази
посока. Стигайки до книжарница “Планета“ на същата улица, тротоара се
стеснявал, а между него и пътното платно имало метална предпазна ограда.
Свидетелките Д. и Г. вървели една до друга, а св. Владкова
вървяла след тях и си пишела по телефона. Там трите свидетелки били застигнати
от обвиняемите К.Р.П. и Т.С.В. - непълнолетната (17 годишна тогава). Застигайки
свидетелките, двете обвиняеми казали на св. В. да върви по-бързо, за да не и
набият шамари. Тогава св. Владкова се обърнала и
видяла двете обвиняеми, като ги попитала защо не минат от другата страна, като
бързат. Тогава обв. П. отвърнала с думите: “Ти
заяждаш ли се нещо?“, а обв. В. с думите: “Искаш ли
да ти набием шамарите?“ и в същия момент обв. П.
нанесла юмручен удар в лицето на Владкова и я
блъснала, при което тя паднала, по гръб на тротоара. Тогава обв.
П. хванала св. Владкова за косата и започнала да
блъска главата й в металната ограда на тротоара, пред книжарницата, а обв. В. започнала да нанася ритници по краката на Владкова. Междувременно обв. П.
пуснала главата на свидетелката, а обв. В. нанесла
ритник в лицето на Владкова в областта на лявото й
око и я заплашила с гадежето си. След това двете
обвиняеми си тръгнали, а св. Владкова останала да
лежи на тротоара. В този момент от книжарница “Планета“ излязла св. Д.М.-
продавач-консултант в книжарницата, която помогнала на Владкова
да стане, видяла я, че плаче и накуцва и й дала вода. През цялото време докато двете
обвиняеми нанасяли, без причина, побой на св. Владкова,
двете й приятелки-св. Д. и св. Г. наблюдавали случващото се, викали на
обвиняемите да спрат да бият приятелката им, но не посмели да се намесят. Св. Г.
придружила Владкова до ФСМП-гр.Дупница, но от там я
препратили за преглед при личният й лекар. Владкова
се прибрала в домът си, където разказала за случилото се на баба си и вуйчо си,
а те я завели на лекар-хирург в МБАЛ “Св.Ив.Рилски 2003“ -гр. Дупница. Вечерта
св. Владкова разказала за случилото се и на
родителите си и на следващия ден майка й -св. Спасова- Николова депозирала
заявление до РУ -гр. Дупница за случая.
От изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в следствие нанесеният на 22.10.2018 год. побой,
св. В. Владкова е получила следните травматични
увреждания: Контузия на главата. Оток и кръвонасядане
на клепачите на дясно око, които увреждания са й причинили болка и страдание,
без разстройство на здравето й.
Обвинението се
доказва от показанията на свидетелите В. Владкова, М.
Спасова – Николова, Д.Г., Д.М., И.Д., Т.П., съдебно -медицинска експертиза,
приложените документи и от справки за съдимост.
Предвид
гореизложеното обвиняемата Т.С.В. е осъществила, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с
чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
Обвиняемата Т.С.В.
е роден на *** год. в Кралство Испания, българка, български гражданин, не
омъжена, ученичка, неосъждана.
Предвид
гореизложеното обвиняемата К.Р.П. е осъществила, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК.
Обвиняемата К.Р.П.
е родена на *** ***, българка, български гражданин, неосъждана.
От обективна страна, обвиняемата Т.В., на 22.10.2018 год. (около 15,00 часа), в гр. Дупница, на ул.
„Св. Ив. Рилски“, пред книжарница „Планета“, в съучастие като съизвършител с К.Р.П. ***, (чрез блъскане на земята,
хващане за косата и удряне главата на пострадалата в метална ограда на тротоара
от П., и нанасяне на ритник с крак в
дясно око на пострадалата от В.), са причинили на В.В.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство
на здравето, а именно: контузия на главата, оток и кръвонасядане
на клепачите на дясното око, като деянието
е извършено по хулигански подбуди (демонстрирайки чувството си на
превъзходство, пренебрежение и явно неуважение към обществото, както и неуважение
и незачитане на личността на В. Владкова), като макар
и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си.
За да е налице фактическия състав на чл.131, ал.1
т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК следва да са налице от
обективна страна следните предпоставки: да е налице лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, същата да е
извършена по хулигански подбуди; деянието да е извършено при пряк умисъл. Едва
при наличието на тези предпоставки би бил осъществен фактическия състав на
посоченото престъпление от общ характер.
Безспорно свидетелката В.В.
*** вследствие на действията на обвиняемите е претърпяла увреждане имащо
характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК, изразяваща
се в болка и страдание, без разстройство на здравето, а именно: контузия на
главата, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното
око.
Деянието е извършено при пряк умисъл. За умисъла на
едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай обвиняемите
са нанесли по гореописания начин телесни удари и са съзнавали, че извършват акт
на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на свидетелката Владкова и че употребяват сила, но независимо от това са
извършили това си действие добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане,
в това число и на такова от вида на действително
причиненото. Обвиняемити са насочили всичките си
усилия към осъществяването на акта, съзнавайки общественоопасния
характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат, тъй
като и двете обвиняеми всяка поотделно съзнавала какво извършва другата и са
действали при общност на умисъла.
Налице е квалифицирания състав на чл. 131, ал.1, т.
12 от НК. Съдебната практика безпротиворечиво е
изяснила смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” – едно деяние е такова,
когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са
подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в
явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и
човешката личност.
Процесното деяние е
извършено по мотиви изразяващи явно неуважение към обществото както и към
човешката личност. Такива са налице, тъй като обвиняемите съвсем безпричинно и
на публично място- улица са нападнал словесно и физически свидетелката Владкова. В този аспект е налице ясно изразено поведение от
страна на извършителите, което
представлява явно неуважение към Владкова и пренебрежително отношение към елементарни
правила на поведение и човешката личност. В случая извършителите,
демонстрирайки чувството си на превъзходство, са целели чрез нападението над пострадалата да
покажат явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на
установения правов ред и морал, както и към човешката личност. Установено е, че
обвиняемите и пострадалата не се имали лични отношения на вражда, неприязън и
други подобни, което изключва личния мотив за причиняване на телесната повреда.
Обвиняемите не са били провокирани по какъвто и да било начин от пострадалата.
Именно проявената демонстративна, провокираща непристойност на действията на
обвиняемите, характеризира мотивите за извършването им като хулигански.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на извършителя се налага извода, че
от субективна страна обвиняемите В. и П. са извършили деянието, престъплението
е извършено виновно умишлено, при общ
пряк умисъл, като всяка от тях е съзнавала обществено-опасния
характер на деянието, предвиждала е обществено-опасните му последици и е искала
настъпването им. Това е така,
защото обвиняемите са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, предвиждали са и са искали
настъпването на обществено опасните последици. На този извод навежда и начина
на причиняване на телесните увреждания – чрез блъскане на земята, хващане за
косата и удряне главата на пострадалата в метална ограда на тротоара от П.,
и нанасяне на ритник с крак в дясно око
на пострадалата от В..
Изпълнителното деяние спрямо пострадалата Владкова е извършено от обвиняемите В. и П. чрез действия,
които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези
действия са били извършени на публично място- улицата, пред книжарница
„Планета“ макар, че публичността не е
задължителен елемент от състава на престъплението съгласно Тълкувателно
постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС на РБългария.
При всички тези изложени по-горе съображения се налага извода, че действията на
обвиняемите могат да бъдат
квалифицирани единствено като действия, осъществени по хулигански подбуди с
причиняване на лека телесна повреда.
ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от вида и размера на
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода до три години при
лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, както и
от наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на обвиняемите обстоятелства,
като се съобрази и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар.
генерална и специална превенции.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на обвиняемите.
Отегчаващо вината обстоятелства -няма.
Причините и условията, способствали за извършване на престъплението:
ниска правна култура, незачитане установения правов и обществен ред и
незачитане телесната неприкосновеност на личността.
В резултат от
извършеното престъпление няма съставомерни
имуществени вреди. С оглед предвиденото наказание по чл.131, ал.1, т.12, във
връзка с чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до една година или “ „Пробация“.
Видно от справки за съдимост (л.34 и л. 40), обвиняемите Т.В.
и К.П. не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда
на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК. Императивният характер на разпоредбата на
чл.78а от НК, чистото съдебно минало на обвиняемите В. и П. към датата на
деянието, липсата на причинени съставомерни
имуществени вреди и липсата на отрицателни предпоставки по чл. 78а, ал.7 от НК,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване на обвиняемите В. и П. от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание „глоба“ по чл.78а ал.1 от НК.
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената
опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
На основание
чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.2, от НК, във връзка с чл.305,
ал.5, предложение последно от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК съдът
освободи от наказателна отговорност обвиняемата П. и ѝ наложи
административно наказание ГЛОБА, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, в размер на минималния визиран в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно 1000.00 (хиляда) лева, съобразено
със затрудненото материално състояние предвид обстоятелството, че същата е
безработна. По отношение на обвиняемата В., съдът се съобрази с
обстоятелството, че същата е с добри характеристични данни, не е известна на
инспектор ДПС, не са прилагани мерки по ЗБППМН и това е инцидент в живота
ѝ, и тъй като е била непълнолетна е приложима разпоредбата на чл. 78а,
ал. 6 от НК, поради което съдът ѝ наложи наказание наказание
„Обществено порицание”, което на
основание чл. 52 от НК да се изпълни чрез обявяване на решението на таблото за
съобщения в община Дупница, за срок от 3 / три/ дни.
Съдът счита, че наложените наказания в максимална степен ще изпълни
целите на наказанието и ще спомогнат, както за превъзпитаването на обвиняемите,
така и ще подействат и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди обвиняемите
Т.С.В. и К.Р.П., със снета по-горе самоличност, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплатя солидарно, по сметка на ОД на МВР – Кюстендил, сумата от 100.80
лв. (сто лева и осемдесет стотинки), представляващи разноски по досъдебното
производство.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: