Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 02.10.2019
г.
В името
на народа
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на 02.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
участието на секретаря Надя Борисова като разгледа
докладваното от съдията н.а.х.д. №
554 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА А.Н.Х.
ЕГН **********, с адрес *** за ВИНОВЕН в
това, че на 01.10.2019 г. извършил непристойни действия, изразяващи се в
сбиване на публично място – на детската площадка пред блок № 4 в кв.
„Олимпиада“, като нанесъл удар с крак на Н. Т. А., ЕГН **********, с което
нарушил обществения ред, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието не може да се квалифицира, като престъпление по чл. 325 от НК, представляващи акт на дребно хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, поради
което на основание чл. 1, ал. 1 от УБДХ му
налага НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на 400 лв.
ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН А.Н.Х. на основание чл. 9, ал. 2 УБДХ вр. 84 ЗАНН вр. чл. 304 НПК по повдигнато обвинение, че с деянието е изразил
явно неуважение към обществото, както и че нарушението на обществения ред е
:“грубо“.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския окръжен съд в срок от 24
часа, считано от днес, като в случай на жалба насрочва делото пред СОС за
07.10.2019 г. от 11.30 часа.
Препис от решението да се
изпрати на началника на РУ-Ихтиман за сведение, след влизане на настоящото
решение в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мотиви:
Производството е по чл. 3 и следващите от УБДХ.
В Районен съд – Ихтиман е
внесена за разглеждане преписка във връзка с обвинение за извършено от А.Н.Х.,
ЕГН **********, дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ,
констатирано с Акт № 204/02.10.2019 г. за това че на 01.10.2019 г. извършил
непристойни действия, изразяващи се в сбиване на публично място – на детската
площадка пред блок № 4 в кв. „Олимпиада“, като нанесъл удар с крак на Н. Т. А.,
ЕГН **********, с което изразил явно неуважение към обществото и грубо нарушил
обществения ред.
ИРП – редовно уведомени, не
изпращат представител.
Нарушителят, доведен от
органите на РУ на МВР-Костенец, в съдебно заседание не оспорва фактите, описани
в акта за констатиране на дребното хулиганство, като твърди, че е бил
провокиран.
Съдът, като обсъди събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 14 НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.10.2019 г. около 19:30
часа синът на нарушителя А.Х. се прибрал разплакан в дома им и казал на баща
си, че дете, което живее в съседство, му е откраднало топката. Нарушителят А.Х.
излязъл заедно с детето, за да потърсят топката. В периода между 19.30 и 20.00 часа отишли на детската площадка пред
блок № 4 в кв. „Олимпиада“ в гр. Костенец. Там се намирала Н. Т.А.– прабаба на
детето, за което синът на нарушителя обяснил, че е откраднало топката му.
Нарушителят Х. поискал обяснение за открадната топка, Н. А.отговорила, че
правнукът ѝ не е крал никаква топка. Нарушителят Х. се ядосал и ѝ
нанесъл удар с крак в областта на лицето. Това било въприето от присъстващите
на детската площадка деца, които се изплашили и разбягали, както и от М. Н. и Й.
П.. За случилото се бил подаден сигнал в РУ на МВР Костенец. Била извършена
проверка, при която на детската площадка бил установен нарушителят Х. и
задържан. Вследствие на случилото се срещу него бил съставен процесният акт за
констатиране на дребно хулиганство.
Горната фактическа обстановка
се установява от приложените писмени доказателства – обясненията на Н. А., М. Н.,
Й. П., частично от обясненията на нарушителя А.Х., включително, дадените в
съдебно заседание, от приложените докладни записки, АУАН и протокол за
задържане на лице.
Съдът кредитира изцяло обясненията
на Н. А., М. Н. и Й. П., тъй като са логични, последователни и непротиворечиви.
Намират опора в приложените докладни записки. Същите имат характер на
производни доказателства за случилото се, но няма пречка да бъдат ползвани за
проверка достоверността на първичните доказателства в лицето на посочените
обяснения. Без съществено значение е дали при идването си на площадката
нарушителят Х. е крещял, както е посочено в обясненията на Й. П. или е започнал
разговор с Н. А., в какъвто смисъл са нейните обяснения, както и тези на М. Н..
Съдът не кредитира писмените
обяснения на нарушителя Х. в частта, в която твърди, че пострадалата А. е
започнала да крещи на сина му, той се разплакал, както и изложеното в съдебно
заседание, че бил провокиран, което станало причина за нанасяне на удар на А..
Обясненията на нарушителя в тази част са изолирани и имат характер на защитна
версия. Никой от другите трима присъствали на деянието – пострадалата, както и
М. Н.и Й. П. не съобщават за подобно обстоятелство. За последните две жени няма
причина да се приеме, че са заинтересовани по някакъв начин от изхода на
производството – М. Н. дори не познава пострадалата. Прави впечатление, че и
двете свидетелки на събитието не съобщават за каквато и да е провокация или
активно поведение на пострадалата Атанасова. Поради това и доколкото
обясненията на Н. А., М. Н., Й. П. в частта относно поведението на Атанасова,
че същата не е крещяла, не е разплакала детето на нарушителя и не е провокирала
последвалото поведение, са логични, последователни и непротиворечиви, именно те
следва да бъдат кредитирани.
Други противоречия в
доказателствените източници не са налични, поради което е безпредметно да бъдат
подробно анализирани.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От обективна страна, А.Н.Х. е
осъществил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ - на
01.10.2019 г. извършил непристойни действия, изразяващи се в сбиване на
публично място – на детската площадка пред блок № 4 в кв. „Олимпиада“, като
нанесъл удар с крак на Недка Тодорова Атанасова, ЕГН **********, с което
нарушил обществения ред, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието не може да се квалифицира, като престъпление по чл. 325 от НК.
От субективна страна, съдът
счита, че нарушитеят е действала при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 от
УБДХ. Съзнавал е обществено опасния характер на извършваното от него деяние –
че нанася удар с крак в областта на лицето на пострадалата на публично място и
е целял това.
Деянието не може да се
квалифицира като престъпление, тъй като степента на обществена опасност не е с
достатъчно висок интензитет. Това е така, защото нарушителят е имал личен
мотив, макар и крайно неубедителен за предприемане на подобно поведение –
открадната топка на сина му от внучето на пострадалата. За пълнота следва да се
отбележи, че личният мотив не изключва напълно квалифициране действията като
хулигански (вж. в този смисъл т. 3 от Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н.
д. № 4/74 г., Пленум на ВС). На следващо място интензитетът на хулиганските
действия не е висок. Изразили са се в нанасяне на един удар и това поведение не
е до такава степен грубо нарушаващо обществения ред и скандализиращо
обществото, за да бъде деянието престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Както беше посочено не могат да
се споделят доводите на нарушителя, че е бил провокиран, тъй като е недопустимо
заради твърдения за открадната топка от сина му да нанесе удар с крак на
възрастна жена. Това е така дори да се приеме за достоверна защитната му теза,
че пострадалата е крещяла и разплакала детето му, тъй като механизмът за
разрешаване на такъв спор не е чрез нанасяне на удари.
На основание чл. 9, ал. 2 УБДХ
вр. 84 ЗАНН вр. чл. 304 НПК нарушителят следва бъде признат за невинен по
обвинението, повдигнато с акта за констатиране на дребно хулиганство, че с
поведението си е изразил явно неуважение към обществото и грубо е нарушил
обществения ред. Явното неуважение не съставомерен признак на дребното
хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ и не следва да бъде въвеждан като такъв, а
нарушението на обществения ред не е в степен грубо, по изложените по-горе
съображения, чрез които се разясни защо деянието не съставлява престъпление.
Спазвайки принципите при
индивидуализиране на наказанието, според които наказанието следва да бъде
съобразено с тежестта на нарушението и личността на нарушителя. Конкретната
деяние е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други от този
тип. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени
конкретната форма и механизъм на изпълнителното деяние – засегната е телесната
неприкосновеност на възрастна жена чрез нанасяне на удар с крак в лицето
ѝ. Осъществено е на детска площадка пред деца, които са се разбягали и
изпаднали в паника от случилото се. Тук следва да бъде отчетена и негативната
реакция в обществото. В този смисъл показателно е изразеното искрено възмущение
от присъствалите на площадката Мария Наджакова и Йорданка Пашалийска. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени искреното
съжаление, изразено от нарушителя, обстоятелството, че хулиганските му действия
са изчерпани само с един удар, както и пълното съдействие, указано на органите
на МВР, видно от дадените по делото обяснения.
Предвид това съдът намира, че
на нарушителя следва да бъде наложено наказание глоба в размер към максимума на
УБДХ, а именно 400 лв. Така ще има възможност да осъзнае сериозността на
извършеното, като ще бъде постигната индивидуална и генерална превенция. Съдът
намира, че не следва да бъде налагано най-тежко наказание задържане в
структурно звено на МВР, тъй като в много висока степен ограничава правата на
нарушителя. Предвид изразеното от него искрено съжаление за извършеното,
динамиката на ситуацията, признанието, че е виновен и е допуснал грешка с
действията си, е безпредметно спрямо него да се въздейства с толкова висок интензитет,
граничещ с репресия.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 6, ал. 1, б. "а"
от УБДХ, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: