№. 455 / 18.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
18.07.2018 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и. деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и. в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 1022 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК, обективно съединен с искови претенции с правно основание чл.59 ал.2 СК и. чл.53 от СК.
Ищцата С.Н.М. xxx твърди в исковата молба, че с ответника сключили граждански брак през 2014 година с акт №. 0510 от 16.09.2015 година на Община Русе, който е първи и. за двамата. Твърди, че по време на брака се родило дете, което го записали с имената на съпруга В. Е. М.. Поддържа, че при раждането на детето, с ответника вече били в продължителна фактическа раздяла. Твърди, че първоначално след сключването на брака живеели заедно, но в последствие се разделили. Грижите за дъщеря си поела тя с помощта на своята майка и. биологичния баща на детето и. не е имала претенции към ответника и. няма такива и. по настоящем. Твърди, че в брачните им отношения е настъпило явно дълбоко и. непоправимо разстройство, нежелание и. от страна на двамата бракът им да продължи, но и. невъзможност да предяви иска си по взаимно съгласие. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което прекрати сключения между страните граждански брак, без да се произнася по въпроса за вината; да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето В. Е. М., както и. да постанови да носи предбрачното си фамилно име - С..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Е.Ю.М. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и. не изразява становище по исковете.
Отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане” – град Монтана счита, че съдът ще постанови решение, което ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и. ще е в интерес на детето В. Е. М..
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. становищата на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 16.09.2014 година, по време на който се родило детето–В. Е. М., ЕГН xxxxxxxxxx. Установено е по делото, че при раждането на детето, страните вече са били в продължителна фактическа раздяла. Няма спор между страните, че детето е от В. Б. Я., който в нотариално заверена декларация заявява, че припознава детето В. Е. М. като свое дете. От данните по делото е видно също така, че ответникът в нотариално заверена декларация е декларирал, че детето В. Е. М. не е с негов биологичен произход.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и. се установява по безспорен и. несъмнен начин от събраните писмени доказателствени средства.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и. непоправимо разстройство, поради което следва да се допусне развод и. се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и. докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и. доходи да осигуряват благополучието на семейството и. да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Установено е, че от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали каквито и. да било усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо повече, и. двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и. двамата съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, при което по време на фактическата раздяла брачната връзка съществувала само формално и. не съответствала на закона. Разстройството на брака е и. непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. По време на фактическата раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата на лични контакти и. на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и. прекрати брака като дълбоко и. непоправимо разстроен, при условията на чл.49 ал.1 от СК.
По време на брака на страните се е родило детето – В. Е. М.. Страните нямат спор относно това кой е биологичния баща на детето, както и. че същото е припознато от него - В. Б. Я., което обстоятелство се установява по категоричен начин от приложената по делото декларация. Ето защо и. предвид заявеното от майката искане тя да упражнява родителските права по отношение на детето В. съдът намира, че родителските права по отношение на това дете следва да бъдат предоставени на майката.
Страните са съгласни съдът да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име, като същата се казва С.Н. С..
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавни такси, както следва: сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и. сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Разноските по делото остават в тежест на всяка от страните, както ги е направила, съобразно чл.329 ал.1 ГПК.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И. :
ДОПУСКА развод между С.Н.М. xxx, област Монтана, ул.”Д. и. п. №. 2., ЕГН xxxxxxxxxx и. Е.Ю.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и. ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 16.09.2014 година с акт №. 0510/16.09.2014 година на Община Русе, поради настъпило в него дълбоко и. непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето В. Е. М., ЕГН xxxxxxxxxx да бъде при майката С.Н.М. на адрес: xxx, област Монтана, ул.”Д. и. п. №. 2..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето В. Е. М., ЕГН xxxxxxxxxx на майката С.Н.М..
След прекратяване на брака ищцата С.Н.М. ще носи предбрачното си фамилно име С..
ОСЪЖДА Е.Ю.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25,00 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и. сумата от 5,00 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :