РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Враца, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, касационен състав, в публично заседание на 20.07.2021
г. /двадесети юли, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАД № 344 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 285, ал.1, изр. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
касационна жалба на К.И.Г., чрез адв. Г.П. ***, против Решение №
2133/19.04.2021г., постановено по адм. исково дело № 294/2020 г. по описа на
АдмС – Враца, с което е отхвърлен предявения от касатора иск против
ГД“ИН“-София за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в размер на 5 000 лева за периода 07.07.2017г. до 03.09.2019г.
произтичащи от бездействието на началника на Затвора-Враца да издаде Заповед
относно продължаване на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“ по
Присъда по НОХд № 14/2003г. на ОС-Ловеч при „специален режим“, след изтичане на
едногодишния срок по чл.198 ал.3 от ЗИЗС.
В касационната жалба
се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват
се направените от първо-инстанционния съд изводи за зачитане на началния срок
от 13.11.2017г., а не от датата на инцидента 07.07.2017г. Направено е искане за постановяване на решение
от касационната инстанция, с което първоинстанционното решение да бъде отменено
и искът да бъде уважен.
В с.з. касаторът, чрез
адв. Г.П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Представят се писмени бележки с доводи
идентични с тези в жалбата. Претендират се разноски.
Ответникът - ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София, редовно призован не се представлява в
съдебно заседание. От процесуалния му представител, ст. юрисконсулт Г.Х. е
представен писмен отговор по касационната жалба, в който изразява становище за
неоснователност и недоказаност на същата, а оспореното решение намира за правилно,
обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за
постановяване на решение, с което да се остави в сила оспореното решение на
АдмС-Враца, като законосъобразно, обосновано и правилно.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.
Административен съд
Враца, в настоящия касационен състав, като взе предвид становищата на страните
и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания,
съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по
реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от касатора К.И.Г., изтърпяващ
наказание „доживотен затвор“, иск за присъждане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за периода 07.07.2017г. до
03.09.2019г. произтичащи от бездействието на началника на Затвора-Враца да
издаде Заповед относно продължаване на изтърпяване на наказанието „доживотен
затвор“ по Присъда по НОХд № 14/2003г. на ОС-Ловеч при „специален режим“, след
изтичане на едногодишния срок по чл.198 ал.3 от ЗИЗС. За да постанови този
резултат съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка, в контекста на приложимите материалноправни норми и във
връзка с възраженията на страните и въз основа на това е формирал правни изводи
за неоснователност на предявената искова претенция.
От правна страна,
първоинстанционния съд е приел, че в проведеното исково производство, че искът
е допустим, но неоснователен.
В случая е прието, че ищецът К.И.Г. изтърпява
наказанието „доживотен затвор“ при специален режим, считано от 13.11.2017 г.,
когато е влязло в сила определение № 690/11.10.2017 г. по ЧНД № 546/2017
г. по описа на Окръжен съд – Враца. Следователно едногодишният срок по чл. 198,
ал. 3 от ЗИНЗС е изтекъл на 13.11.2018 г., а не на 07.07.2018 г., както се
твърди в исковата молба. Лицето е преведено в Затвора – Ловеч на 16.10.2018 г.
съгласно заповед № 4265/03.10.2018 г. При това положение за Началника на
Затвора - Враца не е било възникнало задължение да се произнесе относно
продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим. Преди
изтичане на едногодишния срок преценката на органа е само по целесъобразност,
която не подлежи на съдебен контрол. Правопораждащият факт за предявяване на
исковата претенция по настоящото производство е именно бездействие на Началника
на Затвора – Враца в периода до 07.07.2018 г. Обективните и субективните
предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се очертават
от ищеца с исковата молба. При наведените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения и формулираният във връзка с тях петитум и въз основа на събраните
по делото доказателства първоинстанционния съд е приел, че не е налице
твърдяното незаконосъобразно бездействие на Началника на Затвора – Враца. При
липсата на един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 284
от ЗИНЗС не може да се реализира отговорността на ответника.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените
от касатора отменителни основания.
Оспореното Решение на
АдсмС-Враца е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан
е заявения спор и са конституирани надлежните страни. Същото е правилно – няма
допуснати нарушения на материалния закон и няма допуснати съществени
процесуални нарушения.
Касационната инстанция
намира, че в първоинстанционното производство не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на ищеца или
изразяващо се в лишаване от правото му на лично участие по делото. Ищецът е бил
редовно призоваван и лично, както и чрез процесуален представител – адвокат, е
участвал и осъществявал защитата си в проведените съдебни заседания,
удовлетворени са почти всички негови доказателствени искания, включително са
допуснати и разпитани посочените от него двама свидетели, приети и обсъдени са
и депозираните от процесуалния му представител писмени бележки.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди,
тъй като не е установено бездействие на началника на Затвора-Враца за посочения
период в исковата молба. Правно обоснован е и изводът на съда, че едногодишния
срок следва да се счита от момента на влизане в сила на съдебния акт, а именно
13.11.2017г.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, обуславя извод, че не е
налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, а ангажирането на отговорността на
административния орган изисква кумулативното (едновременното) наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и
по повод извършване на административна дейност; вреда; причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата /в случая
липсва бездействие/ отговорността на държавата в лицето на съответната
правосубектна институция към която принадлежи органа, не може да бъде
ангажирана и правилно съдът се е десезирал от произнасянето за настъпили вреди
и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и
нарушението.
Правилна е и
преценката на съда за недължимост на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на касатора К.И.Г. доколкото от доказателствата по делото се установява,
че едногодишният срок по чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС е изтекъл на 13.11.2018 г., а
не на 07.07.2018 г., както се твърди в исковата молба. Лицето е преведено в
Затвора – Ловеч на 16.10.2018 г. съгласно заповед № 4265/03.10.2018 г. При това
положение за Началника на Затвора - Враца не е възникнало задължение да се
произнесе относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален
режим.
По изложените
съображения решението на първоинстанционния съд, с което предявения иск в общ
размер от 5000 лв. е отхвърлен, е правилно и законосъобразно, поради отсъствие
на касационните основания по чл.209 от АПК и следва да бъде
оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на
основание чл.221, ал. 2 от АПК, касационен състав
на Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/19.04.2021г., постановено по
адм. исково дело № 294/2020 г. по описа на АдмС – Враца.
Решението е
окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.