№ 3990
гр. София, 31.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110201206 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „...“ ЕООД, представлявано от управителя
А.Б., чрез упълномощен адв.И. Р., против наказателно постановление /НП/
№691102-F686249/13.02.2023 г., издадено от директор на ТД-НАП-София -
офис „Оборище“, въз основа на съставен на 23.11.2022 г. на „...“ ЕООД,
представлявано от А.Т.Б., акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F686249, за това, че „...“ ЕООД, в качеството си на регистрирано и
задължено лице по ЗДДС, не е изпълнило задължението си да подаде справка-
декларация по чл.125,ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчния период месец юли 2022 г., в
законоустановения срок /до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася/ - до 15.08.2022 г. /14.08.2022 г. -
неработен ден/, с което на 16.08.2022 г. в гр.София, е извършило нарушение
на чл.125,ал.1,вр.ал.5 от ЗДДС, поради което и на основание чл.179,ал.1 от
ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В НП е отразено, че справката-декларация е подадена по електронен път
1
на 01.09.2022 г., т.е. със закъснение от 17 дни, нарушението е установено на
25.10.2022 г. след извършената проверка, възложена с резолюция от
27.09.2022 г., и нарушението е извършено за първи път.
Посочено е и че АУАН е съставен по реда на чл.40,ал.2 от ЗАНН, защото
не е явил по изпратената по електронен път покана на „...“ ЕООД и получена
такава от дружеството, негов пълномощник, в посочения срок. Екземпляр от
акта бил връчен на пълномощник на Дружеството на 17.01.2023 г.
От „...“ ЕООД било депозирано пред административно наказващия
орган писмено възражение срещу АУАН, в което е посочено, че неподаването
на декларацията се дължи на допуснат пропуск.
Недоволен от НП и наложената с него санкция от „...“ ЕООД,
представлявано от управителя А.Б., чрез упълномощения адв.И. Р. то било
обжалвано чрез административнонаказващия орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и недоказано, за което
са изложени следните доводи: за месец юли 2022 г. Дружеството е съставило
справка-декларация и е наредило плащане на дължимия ДДС на 12.08.2022 г.,
но е пропуснато изпращането по електронен път на НАП на вече съставената
справка-декларация, като дължимия данък по нея е внесло в срок, а на
01.09.2022 г. Дружеството, констатирайки посочения пропуск, незабавно по
електронен път е изпратило справката-декларация; в случая е налице очевидна
маловажност на деянието, за което е приложим чл.28 от ЗАНН. Написано е в
жалбата и че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН
е съставен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.34,ал.1,б.“в“
от ЗАНН, като неподаването на декларация се счита известно на органа по
приходите още от първия ден на изтичане на срока за деклариране; НП
създава впечатление за антидатиране - за издаване извън срока по чл.34,ал.3
от ЗАНН, тъй като на него е изписана дата 13.02.2023 г., а е връчено на
Дружеството на 03.01.2024 г., през който период „...“ ЕООД не е търсено, нито
е известено по друг начин за издаденото НП. С оглед на това се иска отмяна на
НП и присъждане на направените по делото разноски.
Към жалбата са приложени в копие: справка за регистрация по ЗДДС на
„...“ ЕООД; банково извлечение от „Райфайзен Банк“ АД за периода
2
30.07.2022 г. - 31.08.2022 г.; уведомление за приемане на постъпили данни от
01.09.2022 г.
В съдебното заседание жалбоподателят „...“ ЕООД, редовно призован,
се представлява от преупълномощения от адв.Р. адв.Д., който пледира НП да
бъде отменено, повтаряйки накратко изложените в жалбата съображения.
Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък и фактура.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, се
представлява от юрисконсулт Г., който пледира жалбата срещу НП да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а НП да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно, считайки, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, НП и АУАН са издадени в законовопредвидените
срокове и доколкото нарушението е формално и осъществяването му не се
свързва с настъпили конкретни вреди, няма основание за преценка на случая
като маловажен, при обективна и безвиновна отговорност на дружеството.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение.
При проведения разпит на актосъставителя И. С. тя в показанията си
повтаря синтезирано кратко като цяло отразената в АУАН фактология, като
казва й „Проверка в електронната системата за подадените справки -
декларации извършваме служебно, единствено когато ни е възложена
проверка. В системата се съдържа информация кога и какво е подадено“.
По делото като доказателства са приложени от административно
наказващия орган, в копие: резолюция от 27.09.2022 г. на старши инспектор по
приходите при ТД-НАП-София за извършване на проверка на „...“ ЕООД и
искане от 28.09.2022 г. за представяне от „...“ ЕООД на посочени документи;
справка-декларация за ДДС за данъчен период месец юли 2022 г., подадена на
01.09.2022 г.; протокол от 23.11.2022 г. за извършена проверка; покана до „...“
ЕООД за съставяне на АУАН с удостоверение за извършено връчване по
електронен път на 14.11.2022 г.; заповед на изпълнителния директор на НАП
3
относно компетентността на административно наказващия орган и
актосъставителя.
От събраните по делото доказателства, които съдът кредитира, се
установява с необходимата категоричност, че ...“ ЕООД, като регистрирано и
задължено лице по ЗДДС, било длъжно да подава справка-декларация по
чл.125,ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от
ЗДДС, за всеки данъчен период – за всеки месец, в законоустановения срок -
до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася. За месец юли 2022 г. Дружеството съставило справка-декларация и
наредило плащане на дължимия ДДС на 12.08.2022 г., но пропуснато
изпращането й по електронен път на НАП до 15.08.2022 г. /14.08.2022 г. бил
неработен ден/. На 01.09.2022 г., установявайки този пропуск, ...“ ЕООД
подало по електронен път тази справка-декларация.
С резолюция от 27.09.2022 г. на старши инспектор по приходите при ТД-
НАП-София било назначено извършване на проверка на „...“ ЕООД и с искане
от 28.09.2022 г. били изискани от Дружеството посочени документи, които то
представило. При извършената проверка по документите от инспектор при
НАП било прието, че „...“ ЕООД на 16.08.2022 г. в гр.София е извършило
нарушение на чл.125,ал.1,вр.ал.5 от ЗДДС, защото не е изпълнило
задължението си да подаде справка-декларация по чл.125,ал.1 от ЗДДС,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчния
период месец юли 2022 г., в законоустановения срок до 15.08.2022 г., във
връзка с което на 14.11.2022 г. била изпратена покана на Дружеството за
явяване на негов пълномощник за съставяне на АУАН, какъвто бил съставен
по реда на чл.40,ал.2 от ЗАНН, защото не се явил в посочения в поканата срок
представляващ „...“ ЕООД. Екземпляр от акта бил връчен на пълномощник на
Дружеството на 17.01.2023 г., срещу който от „...“ ЕООД било депозирано
пред административнонаказващия орган писмено възражение срещу АУАН,
което последният преценил като неоснователно, без да изложи никакви
съображения за това. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП с
изписана на него дата на издаване 13.02.2023 г., което било изпратено на „...“
ЕООД след повече от 10 месеца и получено от пълномощник на Дружеството
на 03.01.2024 г. НП било обжалвано на 15.01.2024 г.
4
Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните
доказателства /показанията на актосъставителя С., които са ясни и
непротиворечиви/ и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на писмените и гласни доказателства, като прецени
относимостта им към предмета на делото и взаимната кореспонденция и
еднопосочност помежду им.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано
лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на
обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на което тя е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
предвид изложените в нея доводи.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
Доказателствата по делото обосновават правния извод, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната и формално от
5
обективна страна „...“ ЕООД е извършило на 16.08.2022 г. визираното
нарушение на чл.125,ал.1,вр.ал.5 от ЗДДС, защото не е подало в НАП до
15.08.2022 г. включително справка-декларация по чл.125,ал.1 от ЗДДС за
данъчния период месец юли 2022 г., което не се и отрича или оспорва от
Дружеството.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със
субективната съставомерност на административно правния деликт не следва
да бъде изследван.
От друга страна, обаче, в конкретния случай съдът категорично приема
за приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай на
административно нарушение, относно така описаното в НП /и АУАН/ такова.
Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС:
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в случая,
защото това нарушение, осъществено чрез бездействие, не разкрива по-
висока степен на обществена опасност от други нарушения от този вид, а и в
НП е отразено, че то е първо. Отделно, съгласно доказателствата по делото,
неподаването на справката-декларация в законовоопределения за това срок
настоящият съдебен състав приема за технически пропуск, доколкото за месец
юли 2022 г. Дружеството е наредило плащане на дължимия ДДС на 12.08.2022
г., освен което, на 01.09.2022 г., самостоятелно установявайки гореспоменатия
пропуск, „...“ ЕООД подало по електронен път в НАП тази справка-
декларация. По тези съображения съдът намира, че „...“ ЕООД не следва да
бъде санкционирано по административен ред и че извършеното от него
6
представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и че в разглеждания
казус ще е достатъчно до жалбоподателя „...“ ЕООД да бъде отправено
писмено предупреждение, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Такова предупреждение,
наред с повдигането на административно обвинение спрямо него за
констатираното нарушение, предмет на настоящето производство, чрез
съставянето на АУАН, по мнението на съда, би постигнало целите по чл.12 от
ЗАНН и най-вече да предупреди и превъзпита дееца към спазване на
установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни
нарушения.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление на
посоченото основание.
Независимо от изложеното до тук, съществен за правилното решаване
на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в
предсъдебната фаза на производството.
При служебната проверка, осъществена от съда, се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, на процесуално
основание, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до накърняване на процесуалните права на
наказаното лице в производството, в т.ч. и на правото му на защита, въпреки,
че съдът приема, че и НП, и АУАН са съставени от съответно компетентен и
оправомощен за това орган, в кръга на правомощията му, в който смисъл са и
приложените по делото доказателства в тази връзка. Тази преценка на съда се
обосновава от обстоятелството, че:
- НП е издадено въз основа на АУАН № F686249, съставен на 23.11.2022
г., за посоченото в него нарушение, извършено на 16.08.2022 г. Предвид, че
инспекторите при НАП служебно имат неограничен достъп до електронната
системата за справките - декларации, които се подават по електронен път, и в
която електронна система е налична информация за всички регистрирани по
ЗДДС лица, както и информация от кого, кога и какво е подадено, която
7
информация може да бъде установена по всяко време, съдът намира, че от
16.08.2022 г., в рамките на 3 месеца – т.е. до 16.11.2022 г., е било възможно да
бъде приключена извършената проверка и да бъде съставен АУАН, че не са
били налице каквито и да било обективни пречки за актосъставителя да спази
преклузивния тримесечен срок по ЗАНН и да състави в него АУАН. Предвид
посоченото настоящият съдебен състав е категоричен, че е нарушена
императивната разпоредба на чл.34,ал.1,пр.1,алт.1 от ЗАНН, с оглед на което е
неприложима разпоредбата на чл.34,ал.1,пр.1,алт.2 от ЗАНН – за
възможността актът за установяване на административно нарушение да бъде
съставен и в едногодишен срок от извършване на нарушението. В този смисъл
е и задължителната трайна съдебна практика – ТР №48/28.12.1981 г. по н.д.
№48/81 г., на ОСНК на ВС;
- НП оставя впечатление за антидатиране, тъй като няма никакво
логично обяснение защо след като в него е изписана като дата на издаване
„13.02.2023 г.“, то е било изпратено на „...“ ЕООД след повече от 10 месеца и
получено от пълномощник на Дружеството на 03.01.2024 г., без никакви
доказателства, при отсъствие дори на данни в периода 13.02.2023 г. до края на
2023 г. от НАП да са предприемани някакви действия за връчването му на „...“
ЕООД или за известяване на Дружеството по друг начин за издаденото НП.
Отразеното до тук представлява съществено нарушение, като същото не
може да бъде отстранено в съдебната фаза, т.е. съдът не може да санира и
валидира АУАН и НП, имайки предвид и характера на настоящето
производство, което безусловно превръща НП в незаконосъобразно и в такова
- не можещо да породи правновалидни последици, с него не може да се
ангажира административнонаказателната отговорност на „...“ ЕООД в случая,
поради което същото следва да бъде отменено.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
8
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение,
направеното в пледоарията на процесуалния представител на
административнонаказващия орган искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът преценява, че следва да бъде оставено без уважение
като неоснователно, поради което и не го уважава, а искането на адв.Д. за
присъждане на направените по делото разноски, които съгласно
представените доказателства /списък на извършени разноски и платежно
нареждане за извършен банков превод/ са в размер на 480 лева, които са
платени, настоящият съдебен състав намира, че то следва да бъде уважено, но
не в така претендирания размер, а в размер на 400 лева, който преценява като
справедлив и съответен - с оглед изготвяне на жалбата срещу НП и участие в
проведеното едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел –
актосъставителят, и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и
при съобразяване на направеното от процесуалния представител на
административнонаказващия орган възражение за прекомерност на исканите
разноски, респективно НАП следва да бъде осъдена да заплати 400 лева в
полза на „...“ ЕООД ..., съответно искането за разликата до претендирания
размер следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, поради
което и съдът не го уважава за разликата от 80 лева до претендирания размер
от 480 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №691102-F686249/13.02.2023 г.,
издадено от директор на ТД-НАП-София - офис „Оборище“, против „...“
ЕООД, представлявано от А.Т.Б., за това, че „...“ ЕООД, в качеството си на
регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е изпълнило задължението си да
подаде справка-декларация по чл.125,ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчния период месец юли 2022 г.,
в законоустановения срок /до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася/ - до 15.08.2022 г. /14.08.2022 г. -
9
неработен ден/, с което на 16.08.2022 г. в гр.София, е извършило нарушение
на чл.125,ал.1,вр.ал.5 от ЗДДС, поради което и на основание чл.179,ал.1 от
ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „...“ ЕООД
... направени от него разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400
/четиристотин/ лева, за производството пред СРС по настоящето НАХД.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10