Определение по дело №515/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2679
Дата: 5 юли 2013 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20131200500515
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

3.6.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.05

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Цветелина Цонева

дело

номер

20114100600213

по описа за

2011

година

С присъда № 46 от 01.03.2011г. по НЧХД № 1702/2008г. Великотърновски районен съд е признал подсъдимия Й. Х. С. за виновен в това, че на 26.07.2008 г. в с. К., общ. П. Т., причинил на Д. Г. С. от гр. П. Т., лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като на осн. чл. 78 А НК, вр. с чл. 2, ал. 2 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложиил административно наказание глоба в размер на 500 лв. Районният съд е осъдил подсъдимия С. да заплати на Д. И. С. и Е. Д. С., в качеството им на наследници на починалия Д. Г. С., сумата в размер на 2000 лв., като гражданския иск е отхвърлен за разликата над 2000 лева до 4000 лева като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати на наследниците на починалото лице, сторените разноски- сумата в размер на 1162 лв., представляваща направени по делото разноски - 12 лв. Такса за образуване на производството, 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар и 150 лв. За съдебно– медицинска експертиза. С. е осъден да заплати по сметка на ВТРС сумата в размер на 100 лв., от които 20 лв. – пътни разноски за свидетели и 80 лв. ДТ върху размера на уважения граждански иск.

Недоволен от присъдата останал подсъдимият Й. С., който чрез адв. Г. П. я обжалва в законноустановения срок. Излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Излагат се съображения, че липсват доказателства относно авторството на деянието, доколкото показанията на свидетелите са взаимноизключващи се, като по делото са останали незияснени факти

В съдебно заседание въззивника- подсъдим, участва лично и със защитник адвокат Г. П., чрез който поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения. Излагат се подробни съображения за необоснованост на процесната присъда, тъй като на съдебното следствие не са събрани доказателства от които да се направи извод, че подсъдимия е извършил инкриминираното деяние. На това основание се пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която С. да бъде изцяло оправдан и да се отхвърли изцяло гражданския иск.

Пострадалото лице е починало пред първа инстанция. Районният съд е конституирал като частни тъжители и граждански ищци съпругата и дъщерята на пострадалия. Първостепенният съд правилно е конституирал наследниците като частни тъжители, доколкото след смърта на частния тъжител правото да подържа обвинението за престъпление от частен характер преминава върху неговите наследници, предвид и че делото е образувано въз основа на тъжба, която отговаря на изискванията на закона. Въззиваемата Д. С., като частен тъжител, участва в съдебно заседание лично и с повереник адвокат Т.. Частната тъжителка Е. С. не се явява, представлява се от адв. Т.. Тъжителите пледират за неоснователност на жалбата. Искат от съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло присъдата на районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.

Въззивната жалба е подадена срещу невлязла в сила присъда. Със същата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Правото на жалба е надлежно и срочно упражнено. Жалбата изхожда от страна в наказателния процес, упражняваща процесуална функция на защита. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност, визирани в чл. 320 НПК, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По отношение основателността на жалбата:

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди инвокираните с жалбата фактически и правни основания, и като взе предвид доводите на страните възведени по реда на съдебните прения и обсъди поотделно, и в тяхната взаимна връзка и зависимост събраните по делото по реда на НПК доказателства, и след като извърши на основание чл. 314 НПК, цялостна проверка на невлязлата в сила присъда досежно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното със същата наказание и присъден размер на обезщетение, намира за установено следното:

Подсъдимият Й. Х. С. е роден на 02.01.1944г. в с. К., община П. Т., живущ в същото село, с основно образование, разведен, не работи, неосъждан, с ЕГН *.

Подсъдимият Й. Х. С. и пострадалото лице Д. С. били съседи. През месец юли 2008г. С. бил приет за изследвания в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” – гр.В.Т.. На инкриминираната дата -26.07.2008г., около 10 - 10.30 часа С. се прибрал в село К., където живеел, за да си вземе необходимия багаж за престоя си в болницата. Преди това се бил обадил на свой познат – св.В. Е. Х., когото помолил да отиде у тях, за да свършат някаква работа. С. помолил св.Х. вече да влезе в двора и да го изчака заедно с жена му Д. С., тъй като имал и среща със живущ в селото англичанин на име П. Д. В двора на къщата била и семейна приятелка на С.- св. М., която беряла кайсии. Отправяйки се към дома на англичанина С.минал покрай подсъдимия Й. С., който през това време с жената, с която живеел на семейни начала, сеел пясък на пътя и измазвал къщата си. След като приключил разговора си с англичанина и тръгнал да се прибира към дома си, отново минал покрай подсъдимия С., който ненадейно го ударил в гръб в лявата част на главата с дървен кол. При това С. паднал по средата на улицата, загубвайки за миг съзнание, след което започнал да вика жена си по име.Подсъдимият посегнал да повтори удара като викал на С.- „Да умреш! Умри!”. Втори удар не последвал, тъй като съпругата на пострадалия и св.В. Х. вече били до тях. Св. Х. и съпругата на пострадалия, помогнали на последния да се прибере в къщи, тъй като бил замаян. В областта на лявото му ухо имало охлузвания, като самото то било силно зачервено, а според свидетелката М. дори имало и кръв в тази област. За инцидента бил получен сигнал в РУ „Полиция” – гр.П.Т., като на мястото пристигнал дежурният екип от полицейски служители свидетелите Н. и Г., които съставили на подсъдимия предупредителен протокол по Закона за МВР. Пред тях той отрекъл да е удрял пострадалия, като твърдял, че последният бил паднал на земята и някакво магаре го било ритнало.

Пострадалият бил откаран от св. Х. заедно със съпругата си в ЦСМП –гр. П. Т., където бил прегледан от д-р Р. Последният констатирал оток в областта на слепоочието и посъветвал пострадалия да извърши по-обстоен преглед в гр.В.Т., включително и изследване със скенер, което той направил. Извършени били прегледи от невролог – д-р Р. и специалист УНГ – д-р К., който установил спукана мембрана на лявото ухо.

Въз основа на направените изследвания и представена медицинска документация д-р Р. издал на пострадалия Съдебно медицинско удостоверение, в което отразил, че му е причинена контузия на главата в лява слепоочна област и травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на ляво ухо, които увреждания, са преценени като временно разстройство на здравето, със срок на оздравителните процеси при съответно лечение около 50-60 дни. Вещото лице по допусната от съда съдебно-медицинска експертиза, счита, че има неяснота относно механизма и начина на причинената увреда на слуха, но не изключва възможността същата да е получена по описания в тъжбата начин. Твърди, че при удар с кол може да се получи съответно налягане и това да причини разкъсване на тъпанчевата мембрана, но е малко вероятно. Според него е налице временно разстройство на здравето, със срок на възстановителния период около 30 – 45 дни. Травматичната раптура може да се установи първите 24 часа.

Според приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият Й. С. не е осъждан /реабилитиран за престъпление по чл. 130 ал.1 вр. чл.36 и чл. 54 НК/.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, показанията на свидетелите Й. Р., О. Н., Г. Г., А. Г., В. М., В. Х., както и приобщените по делото писмените доказателства – Медицинско свидетелство от 01.08.2008г., издадено от д-р Й. ., протокол за полицейско предупреждение от 28.07.2008г., съставен от гл.полицай О. Н., резултати от ренгеново изследване, медицински рецепти, издадени от д-р Р., д-р К., резултати от проведени аудиометрии, справка за съдимост, заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Е.Б. – УНГ специалист.

С оглед на това, че обясненията на подсъдимия противоречат на показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът следва да изложи подробни съображения защо дава вяра на свидетелските показания.

Обвинителната теза се основава на показанията на свидетелите В. Х. /пряк очевидец на инцидента/, от писмените доказателства- Медицинско свидетелство от 01.08.2008г., издадено от д-р Й. Р., протокол за полицейско предупреждение от 28.07.2008г., съставен от гл.полицай О. Н., резултати от ренгеново изследване, медицински рецепти, издадени от д-р Р. и д-р К., резултати от проведени аудиометрии, а така също и от заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Е. Б. – УНГ специалист. Косвено обвинителната теза се подкрепя и от показанията на свидетелите А. Г. и В. М., Й. Р.- доколкото последните трима са видели пострадалото лице непосредствено след инцидента, както и свидетелите О. Н. и Г. Г., които са пристигнали на мястото на инцидента, на което място са установили присъствието единствено на подсъдимия и приятелката му. За да прецени достоверността на всички събрани доказателства и доказателствени средства, съдът обсъди всяко едно поотделно с оглед собствената му вътрешна логическа непротиворечивост, обективност и отношението му с останалите събрани по делото доказателства

Преки доказателства подкрепящи обвинението и касаещи основният факт, подлежащ на изясняване в настоящото производство, а именно относно факта на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се съдържат в показанията на прекия очевидец на инцидента -свидетеля В. Х.. Същият е наблюдавал през цялото време пострадалото лице и е възприел в детайли нанесения удар с дърво,падането на Д. С. на земята, виковете от страна на пострадалия ,репликите на подсъдимия към пострадалия„ Да умреш! Умри!”. Възприел е и опи‗ът за втори удар на пострадалия. В тази връзка защитата твърди, че са налице противоречия в показанията на св. Х. и св. М.. Несонователни са твърденията на защитата, че в показанията си св. М. не е удостоверила присъствието на св. Х. на инцидента. Съдът е на противоположното мнение, доколкото видно от показанията на същата е видно, че в къщата на Д. С. е дошло едно момче, но доколкото св. М. не го познава не може да го назове и по име. Косвени доказателства се съдържат в приетите по делото медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза. Съдът изцяло кредитира показанията на посочения свисдетел, като депозирани от лице, очевидиц на събитието, за което свидетелстват, без съмнения за тяхната обективност и непредубеденост, изложени в пълна логическа и хронологична последователност показания на останалите свидетели по делото. Всеки един от тези свидетели /без полицейските служители/ е видял състоянието на пострадалия след инцидента. Св. А.Г. е възприел шумутевицата от инцидента, както и е видял пострадалия паданал на земята. Св. В. М. е възприела състоянието на постарадалия веднага след инцидента. Нараняванията в областта на ухото са възприети от св. Д-р Р., който е установил нараняванията в областта на лявото ухо на пострдалия в деня на деянието. По отношение на авторството на деяниоето свидетелстват и двамата полицейски служители, който констатират, че на мястото на деянието са присъствали подсъдимият, жената , с която живее на семейни начала и съпругата на пострадалия. Съставили са и протокол за предупреждение на подсъдимия.

Верността на показанията на свидетелите, съдът провери посредством приобщените по делото писмени доказателства и заключението на съдебномедицинска експертиза. В тази връзка наведените доводи от страна на защитата, че районния съд не е възприел изцяло констатациите на разпитаното вещо лице д-р Б., съставило заключението по съдебно- медицинската експертиза се явяват неоснователни. Вещото лице д-р Б. е заявило изрично, че травматичната раптура може да се установи първите 24 часа. Травма на ушния канал е установена действително още същият ден. Още същият ден специалистите невролог – д-р Р.и специалист УНГ – д-р К. са установил спукана мембрана на лявото ухо. Тянхата диагноза е констатирана в Съдебно медицинско удостоверение, издадено от д-р Р., в което отразил, че на пострадалия е причинена контузия на главата в лява слепоочна област и травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на ляво ухо, които увреждания, са преценени като временно разстройство на здравето, със срок на оздравителните процеси при съответно лечение около 50-60 дни. Д-р Р. е разпитан като свидетел по делото, като в показанията си той описва и състоянието на пострадалия, виждайки го в дения на инцидента. Разпитаният експерт д-р Б. заявява, че нанесената травма представлява временно разстройство на здравето. Действително д-р Б. от позицията на експерт, посочва и друг начин, по който може да бъде получено телесно увреждане, като преди това няколкократно е заявил , че няма спор относно вида на причиненото на пострадалия телесно увреждане. От това негово изявление, базирано на неговия опит, че е налице принципна възможност, това увреждане да е получено и по друг начин, не може да бъде обоснован извода, че не е изяснен механизма на причиняване на телесната повреда, доколкото по делото са събрани множество и безпротиворечиви гласни доказателства, относно удара и нанесената травма.

Разпитаните свидетели А. Г., В. М. и В. Х. са еднопосочни в показанията си, че отношенията между подсъдимия и пострадалия са били влошени.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Анализът на гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Подсъдимият Й. Х. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130,ал. 1 НК

От обективна страна на 26.07.2008г. в с. К., общ. П. Т., причинил на Д. Г.С. от гр. П. Т., лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, съпроводено с болки и страдания, състоящо се в увреда на тъпанчевата мембрана с възстановителен период от 30 до 45 дни, не опасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК

Субект на престъплението е пълнолетно наказателноотговорно лице.

От субективна страна, подсъдимият е осъществил процесното деянÞе при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на извършеното от него деяние и последиците от неговото извършване, като същевременно деянието е извършено от подсъдимия под контрола на съзнанието на последния, при което същият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от своето деяние и пряко е целял настъпването им. Извод за прекия умисъл съдът прави от влошените отношения между подсъдимия и пострадалия, от начина по който е нанесен удара, а така също и от възможността да се предвиди настъпването на съставомерния резултат.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че наказанието определено от първоинстанционния съд, е напълно съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Изводите на първостепенния съд за наличие на всички предпоставки на чл. 78 а НК за правилни. Наложената глоба е съобразена с разпоредбата на чл. 2, ал.2 НК и принципа на по-благоприятния закон, действащ към датата на деянието.

По гражданският иск.

Предявен е иск за сумата от 4000 лева, представляващ обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди вследствие причинено разстройство на здравето. Правното основание на иска е деликтно, поради и което, за да бъде уважен същият следва да бъде доказано, че вследствие на виновно, противоправно поведение подсъдимият е причинил на пострадалия разстройство на здравето, в причинна връзка с което са настъпили неимуществени вреди в претендирания размер. Неимуществените вреди се изразяват в увреждане, изразяващо се в нарушаване на човешкото здраве чрез травма на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, което от своя страна е причинило болки и страдания на подсъдимия, стрес и уплаха на неговите близки. Претърпените от страна на пострадалия болки и страдания следва да бъдат репарирани по отнощение на неговите наследници. Доколкото размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съобразно доказателствата по делото, то присъдената от районния съд сума в размер на 2000 лева, съответства на събраните доказателства относно характера и продължителността на болките и страданията, претърпени от пострадалия и подлежащи на репариране. Доколкото в отхвърлителната част до пълният предявен размер на гражданския иск, не е подаден протест или жалба от страна на гражданския ищец, то в тази й част присъдата не е предмет на настоящия въззивен контрол, поради и което правни изводи в тази насока не следва да се формират.

По отношение на наведените възражения от страна на защитата,че граждански иск за претарпени неимуществени вреди от непозволено увреждане е личен, като тези претенции за неимуществени вреди са ненаследими е налице следното. Кръгът на лицата, които търпят имуществени и неимуществени вреди при непозволено увреждане на здравето или причиняване на смърт, съответно от престъпленията, включващи такъв вид непозволено увреждане е определен в Постановление № 4/1961 г. на Пленум на ВС, допълнен с Постановление № 5/1969 г. Когато пострадалият е претърпял неимуществени вреди, правото да ги претендира е лично неимуществено право, поради което, доколкото за гражданския ищец липсва разпоредба, аналогична на тези по чл. 74, ал. 2 и чл. 76 НПК, която да предвижда изрично по силата на закона наследимостта му, следва, че то преминава към наследниците му само ако преди това обаче вече е било обективирано в предявен иск пред съда и се е трансформирало в имуществено наследимо право.Следователно, ако пострадалият е претърпял неимуществени вреди, предявеил е граждански иск и същият е конституран от съда, като граждански ищец, а граждански иск е приет за съвместно разглеждане и в последствие е починал, призованите да го наследяват по закон лица имат право да поискат от съда да се конституират като граждански ищци. В настоящия случай видно с протоколно определение на съда от 09.04.2009г. е допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, като тъжителят Даниел Георгиев Стефанов е конституиран кÓто граждански ищец . Ето защо призованите наследници по закон –съпругата и дъщерята на починалия граждаснки ищец имат право да претендират неимуществени вреди от причиненото деяние ведно със законната лихва.

По разноските

По отношение на твърденията на защитата на подсъдимия за прекомерност на адвокатския хонорар на повереника е налице следното. Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г./, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в наредбата минимален размер за съответния вид помощ. По делото е приложен такъв писмен договор за правна защита и съдействие. В НПК не е предвидена възможност съдът да извършва преценка дали е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и да присъжда по-нисък размер на разноските в тази част.

Не е направено искане за присъждане на разноски пред въззивна инстанция.

С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 46 от 01.03.2011г., постановена по НЧХД 1702/2008г., на Великотърновския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Решение

2

126DFE0BD75C789DC22578A400237936