О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 1252
гр. Русе, 22 ноември 2023 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 22 ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Съдия:
Диан Василев
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 503 по описа за 2023 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК,
вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е молба вх. № 4501 от 31.10.2023 г. от адвоката-пълномощник
на Т.Л.К. ***, адв. Н.Д. за изменение на решение №271 от 16.10.2023 г. по адм. дело
№503/2023г. на АС Русе, в частта за разноските.
Молителят иска, определеното от съда
в мотивите на съдебния акт възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закон за
адвокатурата за адвокатско възнаграждение да бъде присъдено в полза лично на
адвоката, а не както е записано в диспозитива на решението – в полза на жалбоподателя
Т.Л.К. ***
Насрещната страна, в дадения 7-дневен
срок изразява становище за неоснователност на молбата.
Съдът намира искането за допълване на
определението за процесуално допустимо, подадено от надлежна страна, в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е основателна.
С решение №271 от 16.10.2023 г. по
адм. дело №503/2023г. на АС Русе, съдът е уважил жалбата на Т.Л.К. ***,
насочена срещу Заповед № 8121к-6418/07.07.2023г. на главния секретар на
Министерство на вътрешните работи. В производството пред съда К. е
представляван от адв. Н. Денев, АК-Русе. Това представителство е безплатно,
като в пълномощното на л.22 от делото, на гърба на същото, в графа „договорено
възнаграждение“ е записано – „безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА“.
С мотиви, че предвид изхода на спора,
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, съдебният състав се произнесе по
искането за разноски, като прие, че съгласно
чл.38, ал.1 от ЗА „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие“. А според ал.2 на същата норма
„В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати“. Съответно, спазвайки чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения по административни дела
по Закона за Министерството на вътрешните работи минималното определи дължимото
такова на 750 лева.
В диспозитива на съдебният акт обаче
тези разноски бяха присъдени не лично на адв. Д., а в полза на Т.Л.К. ***.
Разпоредбата на посочената правна
норма на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА въвежда задължение за съда да определи
адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при
условията на ал. 1 на текста, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2
ЗА, то следва да е в размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е сторил и
съда.
За уважаване на искането по чл. 38,
ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА
и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 143 АПК,
за което съдебната практика е категорична.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина
на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Когато, обаче на страна
в производството е оказана безплатна адвокатска помощ, на основание сключен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за
предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 ЗАдв основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в
производството процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да се
посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, като наличието на посоченото основание не се нуждае от доказване.
Погрешно съдът в диспозитива на своя
съдебен акт присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат
заплатени на Т.Л.К. ***. Такива в негова полза в съдебното решение правилно са
присъдени досежно 10 лева държавна такса за завеждане на делото. Тези за
дължимото адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
административни дела по Закона за Министерството на вътрешните работи следва да
се присъдят лично на адв. Н.Д., АК-Русе, тъй като той представлява
жалбоподателя по реда на чл.38, ал.1 от ЗА.
При тези обстоятелства искането за
изменение на решение №271 от 16.10.2023 г. по адм. дело №503/2023г. на АС Русе, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение
се явява основателно и следва да бъде уважено.
Предвид изложеното и на основание чл.
248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ и допълва решение №271 от 16.10.2023 г. по адм.
дело №503/2023г. на АС Русе в частта за разноските, като в диспозитива
на съдебния акт ВМЕСТО записаното „Осъжда Министерство на вътрешните работи да заплати на Т.Л.К.
***, ЕГН ********** направените по делото разноски в общ размер на 760
(Седемстотин и шестдесет) лева, включващи в себе си 750 лева - за адвокатско
възнаграждение и 10 лева държавна такса за завеждане на делото“,
ДА СЕ ЧЕТЕ :
ОСЪЖДА Министерство
на вътрешните работи да заплати на Т.Л.К. ***, ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 10 лева държавна такса за завеждане на делото.
ОСЪЖДА Министерство
на вътрешните работи да заплати на адвокат Н.Д. Иванов, АК-Русе, Личен № **********
сумата от 750 (Седемстотин и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.38, ал.1 и ал.2 от Закон за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в
7-дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия: