№ 134
гр. С., 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110210701 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД срещу НП № 22-007438/05.07.2021 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – С. (ДИТ – С.) инж. Д. Г. И., с което на
жалбоподателя, за нарушение, квалифицирано по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ), на
основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда
(КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. В жалбата се прави искане за
отмяна на НП поради липса на вина, като се поддържа, че уведомлението по чл.62, ал.3 от
КТ е подадено от работодателя веднаг, след като същият е установил, че трудовият договор
все още е активен в регистъра на НАП; алтернативно се излага молба за намаляване на
размера на определената имуществена санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от
процесуален представител. Не излага допълнително аргументи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна не поддържа направеното с жалбата искане за отмяна на НП.
Изнася съображения в посока потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
При извършена проверка на контролните органи на въззиваемата страна по спазване на
1
трудовото законодателство на „А.“ ЕООД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „С.“, ул. „К.“ №72, ет.6, ап.12, представлявано и управлявано от Б. Д. Д., е
констатирано, че при преглед на изисканото и представено трудово досие на В. Д. Ч., с ЕГН:
********** е установено, че работодателят със заповед на основание чл.325, ал.1, т.4 от
Кодекса на труда (КТ) е прекратил трудовото правоотношение с лицето, считано от
20.07.2020г. Видно от справката от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от Кодекса на труда КТ), с вх. № 22388213188398/ 08.05.2021г. уведомлението за
регистрация на прекратяването на трудовия договор с това лице е подадено на 08.05.2021г.
Проверяващите заключили, че в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор,
сключен с В. Д. Ч., „А.“ ЕООД в качеството на работодател или упълномощено от него
лице, не е изпратил уведомление за прекратяване до съответната териториална дирекция на
Националната агенция по приходите, в нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ).
Резултатите от извършената проверка на 10.05.2021г., 20.05.2021г., 21.05.2021г. и на
28.05.2021г. били обективирани в Констативен протокол изх. №ПР2114764/28.05.2021 г., с
който били дадени и конкретни предписания на „А.“ ЕООД, в качеството на работодател.
Копие от протокола бил връчен на управителя на дружеството.
Въз основа на констатациите от извършената проверка, свидетелят АН. Н. БЛ. съставила на
„А.“ ЕООД АУАН № 22-007438/28.05.2021 г., за това, че работодателят или упълномощено
от него лице не е изпратил уведомление до съответната териториална дирекция на НАП в
нарушение на чл.62,ал. 3 от Кодекса на труда КТ) за прекратяване на трудовия договор,
сключен с В. Д. Ч..
На база на така съставения АУАН, при идентично описание на нарушението и
квалифициране на същото по чл.63, ал.2 от КТ, е издадено обжалваното НП, което било
връчено на 14.07.2021 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от събрания по делото доказателствен
материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля АН. Н. БЛ., и
събраните по делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка, заповед за
прекратяване на трудово правоотношение, справка за приети и отхвърлени уведомления,
уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ, заповеди за компетентност, длъжностни характеристики,
сигнал за нарушение на трудовото законодателство справка ТР, както и останалите
материали по делото, приети по надлежния процесуален ред. Св. Б. в съдебно заседание
поддържа в цялост констатациите по АУАН. Съдът цени показанията на свидетеля като
логични и без противоречия, подкрепени от писмените доказателства по делото, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок срещу подлежащ на
оспорване административен акт. По същество същата е неоснователна.
2
След служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат отмяна на атакуваното НП на формално основание.
При съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в
чл.36-46 от ЗАНН. Постигната е пълна индивидуализация на нарушението и на нарушителя,
без да се ограничава правото му на защита. При издаване на НП не са допуснати нарушения
на правилата, разписани в чл.52-58 от ЗАНН.
Атакуваните АУАН и НП са издадени от компетентен орган видно от представената и
приета по делото заповед № 3- 0058/ 11.02.2014 г., на директора на дирекция„Инспекция по
труда“, и след преценка на наличните доказателства.
Събраните по делото доказателства водят до извода, че дружеството-жалбоподател от
обективна страна е извършило нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, тъй като не е изпълнило
задължението си като работодател. То е прекратило трудовото правоотношение с лицето В.
Д. Ч., считано от 20.07.2020г. Справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
от КТ с входящ с вх. № 22388213188398/ 08.05.2021г. обаче показва, че не е уведомило ТД
на НАП в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор чрез подаване на
уведомление и е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ. Този извод се подкрепя от
показанията на разпитания по делото свидетел и представената адмнистративно-наказателна
преписка.
Съдът намира, че липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. чл. 415в, ал. 2 от
КТ, доколкото не е налице маловажност на нарушението. Настоящата съдебна инстанция
преценява, че извършеното нарушение от жалбоподателя административно нарушение не е
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност
на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл.11 от ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл.93, т.9 от НК следва да бъде приложена в административно-
наказателното производство по аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед
доктриналната класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на
обществено-опасни последици, нарушението по чл.62, ал.3 от КТ следва да се отнесе към
така наречените „нарушения на просто извършване“, „формални нарушения“. Същото се
явява довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние чрез
бездействие – неподаване на уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за прекратяване на трудов
договор - без законът да изисква настъпване на определен противоправен резултат извън
самото деяние. Нарушението е формално, а поведението на нарушителя, изразено в негово
бездействие, изцяло изпълва състава на нарушението, без да е необходимо от това да са
настъпили имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка не може да се приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде
освободено от административно-наказателна отговорност. Тук преценката се прави не с
3
оглед наличието или не на вредни последици, а съобразно степента, с която така нареченото
формално нарушение е застрашило конкретни обществени отношения. В разглеждания
случай извършеното деяние с достатъчна степен на интензивност е застрашило обществени
отношения - предмет на защита, за да се приеме, че е административно нарушение. При
определяне дали едно деяние е малозначително или маловажен случай, водещо значение
има именно обществената опасност на деянието, а не тази на дееца. Разбира се, на същата
плоскост следва да бъде преценявана и обществената опасност на дееца, но последната
представлява само помощен критерий за оценка обществената опасност на деянието. В
процесния случай, обсъжданото просрочие е типична проявна форма на нарушение по чл.62,
ал.3 от КТ, поради което не може да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наред с
това, следва да се има предвид, че нарушението, макар и формално, е масово и от
изключителен обществен интерес. Несвоевременното изпращане на уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ води до затруднения в работата на Националния статистически институт и тази
на приходните агенции. Освен това, нарушителят е работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР
на КТ и като такъв следва да е запознат с нормативната уредба, касаеща неговата дейност - в
частност тази по КТ - и стриктно да я спазва. Накрая съдът подчертава, че с разпоредбата на
чл.415в, ал.2 от КТ законодателят категорично е заявил, че нарушението на чл.62, ал.3 от КТ
не може да бъде приемано за маловажно. Спрямо юридическите лица, всяко нарушение от
обективна страна води след себе си правомощие на компетентните държавни органи да
налагат имуществена санкция. Тяхната отговорност е обективна и безвиновна, а
имуществената санкция се налага при констатирано нарушение на установения ред на
държавно управление и изпълнение на задължения към държавата съобразно редакцията на
чл.83, ал.1 от ЗАНН. Ето защо, обсъжданото нарушение по чл.62, ал.3 от КТ не следва да се
класифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият
орган основателно не е приложил чл.28 от ЗАНН. Дори и да е налице отсъствието на вреди,
на застрашени права и/или законни интереси както за служителя, така и за фиска, то това
може да бъде оценявано единствено като смекчаващо отговорността и да се има предвид
при определяне размера на санкцията. То обаче не може да обоснове маловажност на
деянието. В тази връзка съдът намира, че за постигане целите на административното
наказание, определени в чл.12 от ЗАНН, а именно: да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, административно-наказващият орган
правилно е преценил, че същите могат да бъдат постигнати чрез налагане на минималното
предвидено административно наказание от законодателя - имуществена санкция в размер на
1500 лева по чл.414, ал.3 от КТ. Съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което правилно е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност по чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ. Процесният случай касае
нарушение на трудовото законодателство при специална нормативна уредба. За допуснатото
нарушение относимата санкционна разпоредба на КТ предвижда налагане на имуществена
санкция с нормативно установен минимум от 1500 лева и съответен максимум от 15000
лева. Административнонаказателната отговорност на дружеството-нарушител е ангажирана
4
при отчитане тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи вината обстоятелства. При налагане на наказанието е съобразен нарушителят и
липсата на непосредствени вреди или накърняване на законни интереси и права. Отчитайки
предписанията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е наложил имуществена санкция
в минимално предвидения от закона размер, а съдът не намира основания за нейната отмяна.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция прие, че обжалваното НП е правилно,
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и предвид претенцията на процесуалния представител на
КФН за присъждане на съдебни разноски съдът намира, че следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правна помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл.37,
ал.1 от ЗПП, заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/ по предложение на
Национално бюро за правна помощ /НБПП/. Касае се за съдебно производство, протекло в
едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел, настоящото производство не се
отличава с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв
вид, затова следва да се присъди възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007438/05.07.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – С. (ДИТ – С.), с което на „А.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“, ул. „К.“ №72, ет.6, ап.12, представлявано
и управлявано от Б. Д. Д., на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено административно
нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ).
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ – С. (ДИТ – С.)
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд – С.-град в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5