Решение по дело №371/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63в от ЗАНН.

С решение №143/16.07.2024г., постановено по АНД№591/2024г. по описа на РС-Монтана е потвърдено наказателно постановление №12-2400052/09.04.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], с което на „МАРИДЕЛ 2012“ЕООД,[населено място] ,представлявано от управителя В. М. Н., в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.413,ал.2 от КТ ,за нарушение на чл.15,ал.2, вр. с ал.3 от Наредба №2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,при извършване на строително-монтажните работи, и е осъдено дружеството да заплати на ИТ-Монтана разноски по делото в размер на 100лв.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора „МАРИДЕЛ 2012“ЕООД,[населено място],представлявано от управителя В. М. Н., с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в касационната жалба.В с.з. не се явява управителя на дружеството ,но в писмена молба,вх.№2031/09.09.2024г. чрез адв.Г. и адв. С.-Д. поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена.Претендира разноски.

Ответникът по жалбата-Директор на Д.„Инспекция по труда”, [населено място] ,чрез юрк. К. моли да се потвърди решението на съда,като правилно и законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна.

Административен съд -Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,по изложените по-долу съображения.

Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-2400052/19.03.2024г. и наказателно постановление №12-2400052/ 09.04.2024г. за това,че при извършена проверка по документи на 26.02.2024г.във вр. с извършена проверка на обект:„Модернизация на образователната инфраструктура –ремонт на ФСПГ“В. [община]“,находящ се в [населено място],[улица], обект на „МАРИДЕЛ 2012“ЕООД,[населено място] е установено от контролните органи на „ИТ”-Монтана,че представената при проверката оценка на риска за обекта не обхваща всички етапи на договореното строителство /ремонт на скатен покрив,при което съществува риск за живота и здравето на работещите/ ,не е извършена съвместно с подизпълнители,при което дружеството не е изпълнило задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,като не оценило всички етапи на договорното строителство, с което е застрашило живота и здравето на работещите в обекта ,с което е нарушен чл.15,ал.2, вр с ал.3 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,при извършване на строително-монтажните работи,за което на основание чл.416,ал.5, във връзка с чл.413,ал.2 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500лв. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Решението на РС-Монтана е правилно и законосъобразно.За да потвърди издаденото НП ,съдът е приел,че факта на нарушение е доказан със събраните писмени и гласни доказателства ,при което на дружеството правилно се следва ангажиране на административно-наказателна отговорност.Приел е, че се касае за доказано нарушение на чл.15,ал.2, вр. с ал.3 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,при извършване на строителни и монтажните работи,съгласно който текст „Оценката на риска обхваща всички етапи на договореното строителство, избора на работно оборудване и всички параметри на работната среда“, а съгласно ал.3 „Оценката на риска се извършва съвместно с предварително обявените подизпълнители и се актуализира при включването на нови в процеса на работа“,което безспорно е доказано по делото. Този негов извод се споделя от настоящата касационна инстанция ,като съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.221,ал.2 АПК. Нарушението е доказано от субективна и обективна страна, при което настоящата касационна инстанция приема ,че Районния съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален и процесуален закон.Не се споделят в този смисъл възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от съда и от АНО ,при което решението на съда ,като правилно и законосъобразно , следва да се потвърди. Правилно определена е и наложената санкция, при спазване изискванията на чл.27,ал.2 ЗАНН.

Претендират се разноски от ответника,чрез юрк.К. под форма на юрисконсултско възнараждение ,които са дължими с оглед нормата на чл.63д,ал.1 и ал.4 5 от ЗАНН в размер близък до минималния по чл.27е от НЗПП ,вр с чл.37 ЗПП, -100лв. за касационна инстанция.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №143/16.07.2024г., постановено по АНД№591/2024г. по описа на РС-Монтана.

ОСЪЖДА „МАРИДЕЛ 2012“ЕООД,с ЕИК:*********, [населено място], представлявано от управителя В. М. Н. ДА ЗАПЛАТИ на ИТ-Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лв за касационна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.