РЕШЕНИЕ
№ 13930
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20241110100634 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от Регламент ЕО № 261/2004 г.
Ищецът – Й. С. В., твърди, че с ответника – (фирма), са сключили
договори за превоз, като е закупил самолетен билет за полет (номер) от (град),
(държава), (летище), (терминал) до (град), (държава), (летище), на дата
08.03.2023 г. Твърди, че поради стачка на летищния персонал полетът му е бил
отменен. Посочва, че на същата дата на Летище „Б.“ са се изпълнявали други
полети. Твърди, че, вследствие посоченото неизпълнение на договора за
превоз, има право на неустойка в размер на 400 евро, съгласно чл. 5, т. 1, б.
„в“, вр. чл. 7 от Регламент ЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с
разстояние над 1500 км. За посочената сума в полза на ищеца срещу ответника
в производството по ч. гр. д. № 54562/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, е издадена заповед № ***** за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2023
г., срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Ето защо и в
изпълнение на указанията на съда, ищецът предявява иска по чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на сумата в размер на 400 евро, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноските по
производството.
Ответникът, оспорва исковете с твърдението, че закъснението на
процесния полет се дължи на изключващи отговорността на превозвача
обстоятелства, а именно: стачка на служителите в управление на въздушното
движение, продължаваща от 07.03.2023 г. до 09.03.2023 г. Твърди, че на
08.03.2023 г. е предложил на ищеца премаршрутиране за 10.03.2023 г. Ищецът
1
доброволно е презаверил полета си за полет (номер) на 13.03.2023 г. Ето защо,
моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД,
вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от Регламент ЕО № 261/2004 г. за сумата в размер
на 400 евро и има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в
издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения № ***** от 17.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54562/2023 г. по описа на
СРС, 35 състав. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е
предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното.
С Определение № *****/23.04.2024 г. са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е
налице договор за превоз за (номер) от (град), (държава), (летище), (терминал)
до (град), (държава), (летище), на дата 08.03.2023 г., че процесният полет е с
разстояние над 1500 км., че полетът е бил отменен.
За основателността на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от
РЕО № 261/2004 г. и с оглед отделените за безспорни обстоятелства в тежест
на ищеца е да докаже, че са налице основанията за ангажиране на договорната
отговорност на ответника съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г.,
предвид факта, че процесният полет с разстояние над 1500 км. е бил отменен.
При доказване на посочените обстоятелствата в тежест на ответника е
да докаже, че са налице обстоятелства по чл. 5, т. 3 от РЕО № 261/2004 г.,
изключващи отговорността му, или погасяването на дълга.
Спорният въпрос по делото касае дължимостта на претендираното
обезщетение при наличие на твърдените от ответника обстоятелства, които
той определя като извънредни, а именно стачка на служителите в
управлението на въздушното движение във (държава), която е засегнала
всички полети на 08.03.2023 г., включително и процесният полет № (номер).
Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени
доказателства, че полет № (номер) SOF-BVA е отменен на 05.03.2023 г.,
поради предприети стачни действия в управлението на въздушното движение
във (държава) (л. 27 от делото).
Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, на която се позовава
ответникът, предвижда изключване отговорността на превозвача при
възникването на извънредни обстоятелства, като установява правилото, че
опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7,
ако докаже, че отмяната, респективно закъснението на полета е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки, т.е. от обстоятелства, които се намират
2
извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от
Регламент № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Съображение 14 от
преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни превозвачи не
носят отговорност за отменен, респективно закъснял полет, а това са случаите,
когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е
направено и неизчерпателно изброяване на случаи, при които се счита, че са
налице извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност
по Регламента, като политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които
оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според
съображение 15 от преамбюла към Регламента, извънредни обстоятелства се
смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на
въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите
мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или
отменени полети. Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14
от Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin
Peska срещу Travel Service a.s., изрично е посочено, че не всички извънредни
обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач.
За да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът следвало да
докаже, че настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат
избегнати чрез предприемането на съобразени с конкретната ситуация
необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне отговорността за
заплащане на обезщетение за отменен полет, следва да бъде доказано освен
наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички
необходими/разумни мерки.
Тъй като освобождаването от плащане на обезщетение представлява
дерогация от обичайното правило, насочено към защита на потребителите, то
трябва да се тълкува стриктно (Решение Friederike WallentinHermann/Alitalia –
Linee Aeree Italiane SpA, C-549/07, ECLI:EU:C:2008:771, т. 17 и цитираната
съдебна практика.). Следователно всички извънредни обстоятелства,
съпътстващи събитие като посочените по-горе в съображение 14 следва да
бъдат подложени на оценка във всеки конкретен случай (Решение Friederike
Wallentin-Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA, C-549/07,
ECLI:EU:C:2008:771, т. 22.). В решение по дело C-28/20 от 23.3.2021г. се
приема, че стачката на персонала на въздушния превозвач по хода на
колективното трудово преговаряне, макар и конфликтно събитие, е присъщо за
нормалното упражняване на дейността на работодателя събитие. В друго свое
решение (от 17 април 2018 г., Helga Krüsemann and Others v TUIfly GmbH)
Съдът приема, че при упражняването на своята дейност обичайно на
опериращите въздушни превозвачи може да се налага да се справят със
спорове и с конфликти със служителите или с част от тях. Подобно обаче на
3
мерките за преструктуриране и реорганизация, разглеждани по делото, по
което е постановено това решение, и на социалните конфликти, които може да
произтекат от тях, мерки относно условията на труд и заплащане на персонала
на опериращ въздушен превозвач са част от нормалното упражняване на
дейността на посочения превозвач. Съдът е приел (решение от 7 май 1991 г.,
Organisationen Danske Slagterier, C-338/89, EU:C:1991:192, т. 18), че стачка,
която се предхожда от предвиденото в приложимото национално
законодателство предизвестие, за която е било обявено, че може да обхване
сектори, които оказват влияние върху дейността на предприятие, което
първоначално не е засегнато от тази стачка, не представлява извънредно и
непредвидимо събитие. Заключил е, че намерението на законодателя на Съюза
е да включи в понятието „извънредни обстоятелства“ само обстоятелствата,
върху които опериращият въздушен превозвач няма никакъв контрол. За да
предвиди в съображение 14 от Регламент № 261/2004, че извънредни
обстоятелства може да възникнат в случаи на стачки, които оказват влияние
върху дейността на опериращия въздушен превозвач, законодателят на Съюза
е имал предвид стачките, които са външни за дейността на съответния
въздушен превозвач. Поради това само стачни движения, последвани от
ръководители на полети или от персонала на летище, може да представляват
„извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента (така
решение от 4 октомври 2012 г., Finnair, C-22/11, EU:C:2012:604).
В настоящия случай се установява, че стачката е обявена от френските
ръководители на полети (л. 25 от делото), поради което представлява
„извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004.
На следващо място следва да се посочи, че по делото категорично се
доказа (от извадка от информационната система на ответника – л. 29-32 от
делото), че поради отменения полет ответникът е предложил на ищеца
алтернативни полети, като последният е приел да пътува на 13.03.2023 г. и се е
качил на борда на полет № (номер).
С оглед гореизложеното съдът намира, че в настоящото производство
ответникът доказа предпоставките за освобождаване от отговорност по чл. 5, §
3 от Регламент № 261/2004 г., което налага предявеният иск за обезщетение по
чл. 7 от Регламент ЕО № 261/2004 г. да бъде отхвърлен в цялост като
неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но същите не следва да му бъдат присъдени,
доколкото не са представени доказателства за реалното заплащане на
претендираните такива във възражението по чл. 414 ГПК в заповедното
производство, както и тези претендирани в исковото производство в открито
съдебно заседание на 27.05.2023 г.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. С. В., ЕГН: **********, с адрес: (град),
(адрес) срещу „(фирма).“ АД, представлявано от „(фирма). – клон Б.“ К., ЕИК
(номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) , установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и
чл. 7 от Регламент ЕО № 261/2004 г. за установяване между страните, че
„(фирма).“ АД, представлявано от „(фирма). – клон Б.“ К., ЕИК (номер) дължи
на Й. С. В. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет
№ (номер) (град-град) от 08.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 03.10.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, за която
сума е издадена Заповед № *****/17.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 54562/2023 г. по описа на СРС, 35
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5