Р Е Ш Е Н И Е

№……..…/…………..

Гр. София,15.07.2019  г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 СЪСТАВ в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

при участието на секретаря Анелия Груева като разгледа т.д.№ 2477 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал.4 от ГПК.

Дружеството „Ш.Б.“ ЕАД, ЕИК *******предявява иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване на ответното дружество „С.Т.*“ ЕООД поради изпълнение, насочено върху дялове на едноличния собственик на капитала П.П..

Ищецът твърди, че е кредитор на парично вземане на П.П.. За това парично вземане е издаден изпълнителен лист от 29.12.2017 г. по ч. гр. д.4091/2017 г. по описа на РС - Монтана. За принудителното събиране на присъдената с този изпълнителен лист в полза на ищеца сума е образувано изп. дело № 20187480400400 по описа на ЧСИ М.И.. Изпълнението е насочено върху дяловете на длъжника в ответното дружество, като е наложен запор върху тях, вписан  в ТР към АВ по партидата на дружеството. Поддържа, че по изпълнителното дело длъжникът не е изпълнил задължението си, поради което  взискателят е овластен от съдебния изпълнител с нарочно постановление да поиска по съдебен ред прекратяване на дружеството. Ето защо ищецът поддържа, че има правото да поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от изпълнителен лист от 29.12.2017 г. по ч. гр. дело 4091/2017 г. по описа на  РС-Монтана, П.Й.П.е осъден да заплати на „Ш.Б.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 535 000 лева, заедно със законната лихва от 20.12.2017 г. и разноски по делото – 10 700 лева – държавна такса и 9 600 лева – адвокатско възнаграждение.

След справка по партидата на ответното дружество – „С.Т.*“ ЕООД, ЕИК ******, се установява, че П.Й.П.е едноличен собственик на капитала на дружеството.

На 19.07.2018 г. е вписан запор върху дяловете на П.Й.в „С.Т.*“ ЕООД, ЕИК ******, до размер на сумата от 612 483,48 лева – дължими към 04.07.2018 г. въз основа на изпълнителен лист от 29.12.2017 г. по ч. гр. дело 4091/2017 г. по описа на  РС-Монтана, в полза на „Ш.Б.“ ЕАД.

С постановление от 29.10.2018 г. от помощник ЧСИ Ф.Б.при ЧСИ М.И. въз основа на молба на „Ш.Б.“ ЕАД на основание чл. 517, ал.4 от ГПК взискателят „Ш.Б.“ ЕАД е овластен с правата по чл. 571, ал.4 от ГПК да предяви иск пред СГС за прекратяване на „С.Т.*“ ЕООД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Основната цел на производството е да се осигури възможност взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори чрез заплащане дела на съдружника, което може да бъде сторено от самото дружество или от съдружника, имащ интерес от подобно плащане. В случая на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване на дружеството и възможността в последващото ликвидационно производство да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

Предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК са: 1) наличието на наложен запор върху дял от търговското дружество по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, който следва да бъде вписан от Агенцията по вписванията по реда на вписване на залог върху дял от търговско дружество; 2) изпълнението да е насочено върху всички дялове в дружеството, в случаите, когато длъжникът е притежател на всички дялове в дружеството.

Положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е овластяването на взискателя с нарочно постановление от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството. Съществуването на вземането не е предмет на преценка в производството по чл. 517 от ГПК, тъй като законът не поставя такова изискване нито по отношение допустимостта на иска, нито по отношение на неговата основателност.

В настоящия процес не се твърди и не се установява обстоятелство, обуславящо прекратяване на изпълнителното производство, а издаденото постановление за овластяване удостоверява тази предпоставка за упражняване на потестативното право.

Не се твърди, а и не се установява до приключване на устните състезания удостоверените по предписания ред вземания да са погасени. Ответникът не въвежда в процеса и обстоятелства, поставящи под съмнение имущественото покритие на притежаваните от длъжника дялове.

При тези обстоятелства налице са предпоставките за налагане на търсената от ищеца промяна, гарантирантираща му и възможност да удовлетвори притезанието си, насочвайки изпълнението върху притежавания от длъжника ликвидационен дял.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ длъжностното лице по регистрация е овластено да назначи ликвидатор, когато такъв не е определен от органите на търговското дружество. По аргумент от чл. 156, ал. 3 вр. чл. 266 и сл. ТЗ Съдът е ангажиран от законодателя да определи ликвидатора в частната хипотеза на възникнал спор, доколкото длъжностното лице по регистрацията не е в състояние да го разреши. В тази насока и нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК очертава съдържанието на съдебното решение - прекратяване на дружеството. Последващата процедура по ликвидация е последица от вписаното в търговския регистър решение като администрирането й е в компетенциите на длъжностното лице по регистрацията. Не съществува и правна пречка длъжностното лице по регистрацията да съобрази противоречивите интереси на предпоставения с оглед правилата ликвидатор и конкретната причина, довела до ликвидация на дружеството. В този смисъл е и нормата на чл. 398б ГПК (отм.). Последващият процесуален закон - действащият понастоящем ГПК не ангажира непосредствено съда с назначаване на ликвидаторите. Подобна необходимост не произтича и от естеството на дейността. При тези съображения настоящият състав приема за приложим утвърдената от чл. 266, ал. 1 ТЗ компетентност на длъжностното лице по регистрацията да назначи ликвидатор.

Относно разноските по делото

Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на делото такива му се следват по представения списък с разноски.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от „Ш.Б.“ ЕАД, ЕИК *******дружеството „С.Т.*“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Й.П..

ОСЪЖДА „С.Т.*“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Ш.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, съдебен адрес:г***, ет.3, адв. М.П. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 650– разноски по делото за заплатена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на основание чл. 517, ал. 3, изр. последно от ГПК.

Препис от решението, след влизане в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството „С.Т.*“ ЕООД, ЕИК ****** и за откриване на производство по ликвидация.

 

 

СЪДИЯ: