Присъда по дело №74/2022 на Районен съд - Провадия

М О Т И В И

към Присъда по НЧХД № 74 по описа за 2022 год. на
Провадийския районен съд, III състав

Производството по делото е образувано по тъжба, подадена от АТ. ЯН.
АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област *****, ул. „Руски” № 49
срещу подсъдимата Г. Г. Г., ЕГН **********, родена на 11.06.1989 г., с адрес
гр. ****, област ****, ул. „Добри Недев” № 15 за това, че на 04.07.2020г. не е
изпълнила определение от 08.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1394/2018 г.
по описа на РС – Провадия относно лични контакти на детето М. А.а Я., ЕГН
********** с неговия баща АТ. ЯН. АТ., ЕГН **********, като не е
осигурила присъствието на детето, за да бъде осъществен определения режим
на личен контакт между тях в гр.****, ул. „Добри Недев“ №15 –
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител не се явява, изпраща
процесуален представител, който пледира за осъдителна присъда. Претендира
разноски.
В съдебно заседание подсъдимата Г. се явява лично и с адв. К.. Дава
обяснения и моли да бъде призната за невинна. Твърди, че предоставя детето
на бащата, както и че предния ден той е казал, че няма да ходи.
Адв. К. прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства,
пледира за оправдателна присъда и прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
В дадената последна дума на подсъдимата, Г. заявява, че не иска да
бъде съдена.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по
делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г.Г. и тъжителят А.А. живеели на семейни начала, като
на 18.09.2017 г. им се родило детето М. А.а Я.. Впоследствие родителите са
влошили отношенията си и се разделили през 2018г.
Подсъдимата Г. подала молба по ЗЗДН до РС – Провадия, по която
било образувано гр.д. № 810/2018 г. по описа на същия съд. По делото било
постановено решение № 240/11.09.2018 г., с което молбата на подсъдимата Г.
не била уважена. По нейна жалба решението на първоинстанционния съд
било отменено с решение № 2169/13.12.2018 г., постановено по в.гр.д. №
2340/2018 г. на ОС – ****. С решението на въззивния съд били наложени
мерки за защита от домашно насилие спрямо тъжителя А.А., като същия е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
подсъдимата Г.Г. и детето М. Я.. Въз основа на това решение била издадена
заповед за защита на подсъдимата Г.Г. и детето М. Я.. Не е налице
ограничаване правото на бащата да доближава детето.
По повод подадена искова молба от Г.Г. за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето М. Я., било
образувано гр.д. № 1394/2018 г. по описа на ПрРС. С протоколно определение
1

от 08.07.2019 г. по гр.д. № 1394/2018г. на ПрРС били постановени
привременни мерки, с които упражняването на родителските права по
отношение на детето М. А.а Я. било предоставено на майката – подсъдимата
Г.Г., било определено местоживеенето на детето на нейния адрес: гр. ****, ул.
„Добри Недев” № 15, като на бащата – тъжителят А.А., бил определен режим
на лични отношения с детето: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00
часа до 18:00 часа, като била определена и месечна издръжка, която
тъжителят А. следвало да заплаща на детето, чрез неговата майка –
подсъдимата Г., в размер на 150 лева.
От разпитаните свидетели по делото -св. Д. С. и св.А.А. - служители на
МВР се установява, че органите на реда неколкократно са били сезирани от
страна на тъжителя за оказване на съдействие за предаване на детето от
страна на Г.Г..
На 05.03.2020 г. на подсъдимата Г. бил съставен протокол за
полицейско предупреждение по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР от полицейски
служител Р.Х. при Участък – ****, с който същата била предупредена в
качеството й на родител на малолетната М. А.а Я. да не я оставя без надзор и
достатъчна грижа и по този начин да не създава опасност за нейното
физическо, душевно и морално развитие до навършване на 18 – годишна
възраст. Със същия протокол подсъдимата Г. е била предупредена да
изпълнява и по никакъв начин да не осуетява изпълнението на определението
на РС – Провадия по гр.д. № 1394/2018 г. относно режима на лични контакти
на АТ. ЯН. АТ. с детето М. А.а Я.. В протокола изрично е посочено, че
подсъдимата Г. е уведомена, че при неспазване на горните предупреждения,
същата ще отговаря по чл. 182, ал. 1 от НК и чл. 182, ал. 2 от НК. Протоколът
е подписан от предупредената след като се е запознала със съдържанието му.
Гореизложеното било причина тъжителят А. да изпрати уведомление
до подсъдимата Г. /получено от нея видно от обяснения, дадени в с.з.,
проведено на 05.09.2022г./, както и до ОД на МВР – ****, че за месеците от
юли до декември 2020 г. ще изпълнява режима си на лични отношения с
малолетното дете, както е определен от съда и конкретно за месец юли –
04.07.2020 г. и 18.07.2020 г. за часовете от 10.00 часа до 18.00 часа.
На 03.07.2020г. тъжителят се е обадил на подсъдимата, за да потвърди,
че на следващия ден ще осъществи режима си на контакт и ще отиде да вземе
детето.
Въпреки това, когато на 04.07.2020 г. тъжителят А. отишъл с брат си –
свидетеля Н.Я. А. и неговата приятелка в 10.00ч., да вземе дъщеря си от дома
на подсъдимата Г., тя и детето не били там. От къщата излезли братът на
подсъдимата Г. – свидетелят М.Г.Г. и баща й – свидетелят Г.Г.Д.. Двамата
започнали да крещят, че детето го няма. Тъжителят А. настоявал да види
детето М., но брат й и баща й станали агресивни. Бащата на подсъдимата Г. се
развикал към тъжителя А. и придружаващите го, поради което те тръгнали от
адреса. Тъжителят А. се обадил на тел. 112 и поискал съдействие от
полицията. След 10.00 часа пристигнал полицейски патрул от двама
служители. Полицейските служители влезли в двора на къщата, като
установили, че детето М. го няма. Братът и бащата на подсъдимата Г. –
2

свидетелите М.Г. и Г.Д., заявили на полицаите, че подсъдимата Г. е завела
детето на плаж във ****.
За случая на 04.07.2020 г. била съставена докладна записка от
полицейски служител – свидетеля А.А. до началника на РУ – Провадия, с
която последният е уведомен, че на 04.07.2020 г. съвместно с полицейски
служител – свидетеля Д.С. посетили адреса в гр. ****, ул. „Д. Недев” № 15
около 10.00 часа по разпореждане на ОДЧ за възникнал скандал. На място
полицейските служители установили, че в случая има спор за свиждане с дете
/съдебно решение/. На адреса ги чакал АТ. ЯН. АТ. от гр. *****, който им
показал решение на РС – Провадия, по което той има право на свиждане с
детето М. А.а Я. всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. А.
заявил, че на 03.07.2020 г. се е обадил по телефона на Г. да я информира, че
ще дойде на следващия ден в 10.00 часа да си вземе детето. Когато дошъл на
04.07.2020 г. в гр. ****, разбрал, че детето му не е там. В докладната записка,
е посочено, че действително Г. и детето М. не са били в дома си и че по данни
на М.Г. /брат на Г./ те били заминали същия ден на плаж във ****. След това
А. си тръгнал, а полицейските служители тръгнали към с. ****.
По тъжба на АТ. ЯН. АТ. против Г. Г. Г. било образувано НЧХД №
256/2020 г. по описа на РС – Провадия. По което с присъда № 3 от 29.04.2021
г. подсъдимата Г. Г. Г. е призната за виновна за това, че на 01.08.2020 г. не е
изпълнила определение от 08.07.2018 г. по г.д. № 1394/2018 г. на РС –
Провадия относно лични контакти на детето М. А.а Я. с неговия баща АТ.
ЯН. АТ., поради което и на основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 78а от НК
подсъдимата Г. е освободена от наказателна отговорност и на същата е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Присъдата
е влязла в сила на 15.05.2021 г. След постановяване на присъдата подсъдимата
Г. не е препятствала срещите на детето М. Я. с тъжителя А..
Подсъдимата Г. Г. Г. е родена на 11.06.1989 г., с адрес: гр. ****,
област ****, ул. „Добри Недев” № 15, българка, български гражданин,
неомъжена, неосъждана, с основно образование, безработна, с ЕГН
**********.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от събраните по
делото гласни доказателства, приобщени чрез разпита на свидетелите М.Г.,
Г.Д., Н. А., Д. С. и А.А., обясненията на подсъдимата, справки за съдимост,
материалите по пр. преписка № ТОП -1203/2019 г. по описа на РП – ****, ТО
- Провадия и останалите писмени доказателства, приобщени по делото,
веществено доказателствено средство – CD с надпис: 105300-1332/2021, рег.
№ 105820-303/23.07.2021 екз. 2, съдържащо 2 бр. ел. картони и 1 бр. аудио
запис с имена на файловете, представено от РЦ – 112 – гр. **** и др.
По делото се сформират две групи свидетелски показания. От една
страна са Д. С., А.А. и Н. А., а от друга М.Г. и Г.Д..
От показанията на свидетелите Д. С. и А.А. се установява, че
служители на МВР неведнъж са посещавали адреса, на който живее Г.Г., по
молба на тъжителя за оказване на помощ при предоставяне на детето по повод
осъществяване режима му на лични контакти. Свидетелят С. споделя, че
веднъж дори не предоставила детето и заявила, че ще го вземе само през
3

трупа й. Разказва за процесния случай, при който А. е казал, че предния ден я
е предупредил, че ще отиде, а роднините й заявили, че е отишла на плаж.
Детето не било на адреса. Имало грубо държане от страна на бащата и брат на
подсъдимата.
Св. Н. А. /брат на частния тъжител/ споделя, че на брат му е определен
режим на лични контакти с детето, които две години не били спазвани,
защото не му давали детето и дори подавали неистински сигнали срещу тях,
че ги биели. Започнал да вижда детето едва декември 2020г. след намесата на
ДСП. За процесната дата – 04.07.2020г. излага, че при отиването им в 9.57-
9.58ч. Г. била с изключен телефон, а на вратата първоначално никой не
отворил. Обадили се на полицията, когато излязъл М. - брат на Г.. Станал
скандал, били заплашвани за употреба на брадви. Това ставало и пред
полицаите. Последните влезли и проверили, че действително Г. и детето ги
няма, по думи на близките те били на плаж. Сочи, че предната вечер А. се е
обадил на Г., като е говорил на високоговорител и й казал, че на 04.07. ще
дойде да вземе детето. Отговора й е бил, че няма да го даде и че ще отиде
напразно.
Свидетелят М.Г. /брат на подсъдимата/ излага пред съда, че предния
ден частния тъжител се е обадил и е заявил, че на 04.07.2020г. няма да идва да
взема детето, след което тя му е казала, че тогава ще го заведе на разходка.
Веднъж казва, че отношенията са им добри, че тя не се е притеснявала да даде
детето и че винаги го е давала, а впоследствие казва, че откакто той е
отвлякъл детето и е бил Г. тя имала страх. Подчертава обаче, че това било
преди време, а не за процесната дата. Не си спомня да е давал показания във
връзка с този случай.
Свидетелят Г.Д. /баща на подсъдимата/ първоначално посочва, че е
чул, че А. да казва, че няма да идва на следващия ден, после, че М. му е казал
това. Впоследствие излага, че А. се е обадил вечерта, че ще дойде, че дъщеря
му сутринта е чакала А. да дойде да види детето и като не дошъл после
заминала на плаж. Едновременно твърди, че е казал на полицаите, че А. е
заявил, че няма да дойде, а след това, че не помни дали е казал.
Съдът кредитира първата група свидетелски показания, а именно тези
на Д. С., А.А. и Н. А., като същите са еднопосочни, взаимнодопълващи се и
логически свързани. Показанията на служителите на МВР съдът оценява като
напълно незаинтересовани. Доколкото не е налице спор между страните, че
веднъж е имало случай, в който детето да не е предоставено на бащата и да се
твърди, че то и майка му са на плаж, за настоящият състав не е налице
съмнение, че именно на 04.07.2020г. се е развила въпросната ситуация.
Отделно, това се подкрепя и от приобщеното по делото веществено
доказателство – аудиозапис на позвъняването на тел. 112 на 04.07.2020г. в
09.58 часа.
Съдът не кредитира показанията на втората група свидетели, които
бяха с множество вътрешни противоречия и нелогични. Същите не се
подкрепят и от останалия доказателствен материал.
Обясненията на подъдимата Г. съдът приема като защитна теза.
Същите са крайно противоречиви и объркани. Прави впечатление също така,
4

че едва при настоящото /второ по ред/ разглеждане на делото подсъдимата си
„спомня”, че А. А. се е обадил предния ден и й съобщил, че няма да идва да
вземе детето. В тази връзка са прочетени обясненията, на основание чл.279,
ал.1, т.3 от НПК.
Ето защо, с оглед всичко гореизложено съдът приема, че подс. Г. е
извършила описаното в тъжбата изпълнително деяние, като в качеството й на
родител на 04.07.2020г. не е изпълнила определение от 08.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1394/2018 г. по описа на РС – Провадия относно
лични контакти на детето М. А.а Я., ЕГН ********** с неговия баща АТ. ЯН.
АТ., ЕГН **********, като не е осигурила присъствието на детето, за да бъде
осъществен определения режим на личен контакт между тях в гр.****, ул.
„Добри Недев“ №15 – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Осъществяването от обективна страна на престъплението по чл.182,
ал.2 от НК може да е чрез неизпълнение или чрез осуетяване на изпълнението
на съдебното решение. Съгласно съдебната практика /Решение № 212 от
24.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 848/2018 г., II н. о., НК/, неизпълнението на
съдебното решение, което по своята същност е престъпление на формално
извършване, може да се изрази в непредаване на детето или във фактическо
недопускане на правоимащ да осъществи определените от съдебното решение
лични контакти. При втората форма-осуетяване на изпълнение, може да се
създаде обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено
решението, което пък е резултатно престъпление.
В настоящия случай е налице първата хипотеза на чл.182, ал.2 от НК –
неизпълнение на определението, с което са постановени привременни мерки,
в който случай деянието също е съставомерно /така, ТР №22/20.04.1983г. по
н.д. №23/1983г. на ОСНК на ВС/.
Ирелевантно в случая е издадената заповед за защита, която не лишава
бащата да вижда детето или дали впоследствие режима е останал в този
вариант, доколкото до постановяване на крайния съдебен акт той е меродавен
в отношенията между страните. Не е спорно и това, че 04.07.2020г. е бил ден,
в който бащата е можел да види детето си.
От субективна страна съдът намира, че подс. Г. е действала с пряк
умисъл за извършване на престъпление по чл.182, ал.2 от НК, като е искала и
целяла престъпния резултат – неизпълнение на съдебния акт и по този начин
ограничаване режима на лични контакти на детето с баща му.
Съдът намира, че деянието по чл.182, ал.2 от НК е доказано от
обективна и субективна страна, а отделно от изложеното и не се отличава с
липса на обществена опасност или занижена такава.
Съдът прие, че не е налице възможност подсъдимата да не бъде
наказана, тъй като същата е била запозната с привилегията по чл. 182, ал. 3 от
НК с протокол за полицейско предупреждение по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР от
05.03.2020 г., както и че не са налице основанията, предвидени в закона, за
освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като е налице една от забраните по чл. 78а,
ал.7 от НК – при множество престъпления. С влязла в сила присъда № 3 от
29.04.2021 г., постановена по НЧХД № 256/2020 г. на РС - Провадия
5

подсъдимата Г.Г. е била призната за виновна за това, че на 01.08.2020 г. не е
изпълнила определение от 08.07.2018 г. по г.д. № 1394/2018 г. на РС –
Провадия относно лични контакти на детето М. А.а Я. с неговия баща АТ.
ЯН. АТ., поради което и на основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 78а от НК
подсъдимата е била освободена от наказателна отговорност и на същата е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Данните
за извършените от подсъдимата две престъпления при реална съвкупност
сочат на невъзможност за прилагане на чл.78а, ал.1 от НК /в този смисъл
Решение №493/13.02.2015г. по н.д. № 1574/2014г., ВКС, I н.о., Решение
№178/28.05.2015г. по н.д. № 538/2015г., ВКС, III н.о. и др./.
При определяне на наказанията съдът съобрази, че с изменение на чл.
182, ал. 2 от НК – ДВ, бр. 16 от 2019 г., е предвидено кумулативно налагане
на две наказания пробация и глоба, като минимално предвиденият в закона
размер е 2000 лева, а максимално предвиденият размер – 5000 лева. Когато се
касае за особено тежки случаи, е предвидено кумулативно налагане на
наказанията: лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до
десет хиляди лева. Деянието е извършено от подсъдимата на 04.07.2020 г.
При определяне вида и размера на наказанията за престъплението, в
извършването на което подсъдимата беше призната за виновна, съдът
прецени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно
изискванията на закона.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимата не бяха отчетени.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимата, съдът прие добрите й характеристични данни, както и фактът,
че след постановяване на присъдата по НЧХД № 256/2020 г. на РС –
Провадия и към датата на постановяване на присъдата по настоящото дело
същата не ограничава контактите на бащата с детето.
Като съобрази гореизложеното съдът счете, че за извършеното деяние
на 04.07.2020 г. е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и
следва да наложи на подсъдимата кумулативно предвидените в закона
наказания: пробация - която да се изпълни чрез приложението на следните
пробационни мерки: на основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и подписване
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2
пъти седмично; на основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК: задължителна
периодични срещи с пробационния служител в пробационната служба по
настоящия адрес на осъдената, за срок от 6 месеца, както и глоба в размер на
2000 лева.
Съдът определи и наложи на подсъдимата Г.Г. горните наказания, като
прие, че така индивидуализирани съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от
НК, същите ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК и ще въздействат
поправително и възпитателно на подсъдимата.
Съдът осъди подсъдимата да заплати и направените от тъжителя
разноски по делото в размер на 400лв. за адвокатски хонорар, намален поради
прекомерност, по искане на насрещната страна, каквато възможност е
6

предвидена съгласно Решение № 163 от 13.04.2010 г., постановено по н.д. №
14/2010 г. по описа на ВКС, I н.о.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си, като
присъдата и мотивите следва да се разглеждат като едно единно цяло.

19.09.2022г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	30
Дата:	5 септември 2022 г. (в сила от 17 януари 2023 г.)
Съдия:	Десислава Георгиева Петрова

Дело:	20223130200074
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 февруари 2022 г.

Присъда по дело №74/2022 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите