Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19.02.2018г. гр. Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка
Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1537 по описа
за 2017г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК
във връзка с чл. 38 от ЗУЕС във връзка с чл. 51 от ЗУЕС.
Ищецът твърди, че ответникът притежава
самостоятелен обект – апартамент №42 с площ от 64,52 кв.м. на пети жилищен етаж
в сграда, която се намира в гр. Асеновград, ж.к.“Запад“, ул.“Лозница“ №8,
бл.6/5, вх.Б и е етажна собственост. На общо събрание на собствениците,
проведено на 10,09,2014., е взето решение да се събират по 15 лева месечно за
фонд „ремонт и обновяване“ от собствениците на апартаменти с тази площ,
консумативните разходи да се разпределят според брой живущи във всички
самостоятелни обекти, а консумативните разходи, свързани с асансьорната уредба
– според брой живущи в самостоятелни обекти от ет.3 до последния етаж, а за
управление на сградата – 6 лева на самостоятелен обект. На общо събрание,
проведено на 16,10,2014г. е взето решение първата сума да се увеличи, считано
от месец октомври 2014г., като за обектите с площ от 64,52 кв.м. тя да бъде 42
лева. Ответникът не изпълнил горните задължения, поради което председателят на
управителния съвет на етажната собственост чрез
пълномощника си по сключен договор за професионален домоуправител е
подал заявление за събиране на сумата от общо 491,25 лева, от които 96,35 лева
месечни такси за консумативни разходи и такса домоуправител за периода от месец
януари 2014г. до месец ноември 2016г., 267 лева непогасен остатък от вноските
за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец октомври 2014г. до месец
август 2015г,. 10 лева непогасен остатък от вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“ за месеците ноември 2015г. и декември 2015г., 40 лева месечни
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец февруари 2014г. до
месец септември 2014г. (осем месеца по 5 лева), 36 лева месечна такса за
консумативни разходи за периода от месец януари 2014г. до месец септември
2014г. (девет месеца по 4 лева) и 41,90 лева за ремонт на асансьорна уредба,
извършен на 10,03,2015г. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че дължи на ищеца горните суми. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск.
Твърди, че не е получил покана за доброволно изпълнение на задължението, а
приложените към исковата молба констативни протоколи не са му били връчени
надлежно. Освен това срокът, за който е избран управителен съвет, както и за
който е сключен договор за управление на етажната собственост със „Домоуправа
3“ ЕООД, е изтекъл на 01,10,2016г. Поради това те не могат да представляват
етажната собственост и да претендират събиране на посочените суми. Протоколите
от проведените общи събрания не са предоставени на собствениците в окончателния
им вариант, поради което същите не могат да вземат отношение по тях и да ги
обжалват. През 2015г. е заплатил на ищеца сумата от 360 лева (12 вноски по 30
лева). Моли да бъде дадена възможност на страните да постигнат споразумение за
разсрочване на задължението. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и процесуално недопустим.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
По приложеното ч.гр.д.№1245/2017г. е уважено подаденото от ищеца заявление,
като е разпоредено ответникът да му заплати процесните суми. Срещу издадената
заповед за изпълнение №725/16,06,2017г. е подадено възражение, като настоящият
иск е предявен в предвидения едномесечен срок от съобщението за това. Ето защо
същият е допустим.
Възражението, че срокът, за който е
избран управителен съвет, както и за който е сключен договор за управление на
етажната собственост със „Домоуправа 3“ ЕООД, е изтекъл на 01,10,2016г. и поради
това те не могат да представляват етажната собственост и да претендират
събиране на посочените суми е неоснователно. В чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС е
предвидено, че Управителният съвет (управителят) продължава
да изпълнява функциите си до избора
на нов управителен съвет (управител). След като не се твърди и не се
доказва, че такъв е избран и с оглед на представените писмени доказателства, се
налага извод, че няма пречка етажната собственост да се представлява по този
начин в настоящото производство.
Не е спорно между страните, че ответникът притежава правото на собственост
върху описания в
молбата недвижим имот, както и че сградата, в която се намира този апартамент е
етажна собственост.
На 10,09,2014г. е проведено общо събрание на
етажните собственици, на което е взето решение да се събират по 15 лева месечно за фонд „ремонт и
обновяване“ от собствениците на апартаменти с тази площ, консумативните разходи
да се разпределят според брой живущи във всички самостоятелни обекти, а
консумативните разходи, свързани с асансьорната уредба – според брой живущи в
самостоятелни обекти от ет.3 до последния етаж, а за управление на сградата – 6
лева на самостоятелен обект. На следващо общо събрание, проведено на 16,10,2014г. е
взето решение да се сформира бюджет в размер на 10000 лева, средствата, от
който да бъдат използвани за извършване на ремонтни дейности в етажната
собственост, като средствата да бъдат събрани на 10 равни вноски. Размерът на
месечната вноска за обектите с площ от 64,52 кв.м. е 42 лева. С решение от
проведеното общо събрание на 12,10,2015г. е предвидено, че се дължат вноски за
фонд ремонт и обновяване и за месеците ноември и декември 2015г. в размер на 15
лева.
Задълженията на собствениците на обекти в сграда, която е
в режим на етажна собственост са посочени в чл. 6 от ЗУЕС.
Съгласно, ал. 1,т. 9 на същата
разпоредба собствениците са длъжни да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части, а съгласно т. 10. – да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата.
В тежест на ищеца е да установи размерът на
консумативните разходи, извършени в посочения от него период. Това е
необходимо, тъй като с решението на общото събрание не е определен размер на
дължимата сума, а е предвидено разпределение на реално направените разходи
според броя на живущите. При липса на данни за всеки месец от процесния период какви
са разходите и какъв е броя на живущите както в етажната собственост, така и в
жилището на ответника, не е възможно да се определи дължимата от последния
сума. С оглед на това предявените искове за признаване на установено, че
последният дължи такива в размер на 96,35 лева за периода до месец ноември
2016г. и в размер на 36 лева за периода от месец януари до месец септември
2014г. са неоснователни.
Частично неоснователна е и претенцията за заплащане на
сумата от 35 лева, представляваща месечна такса за фонд „Ремонт и обновяване“
за периода от месец февруари 2014г. до месец август 2014г., тъй като решението
на общото събрание, на което се позовава ищецът, е от месец септември 2014г.
Ето защо ответникът дължи заплащане на същата за месец септември. В негова тежест е да установи, че е изпълнил
това задължение, но той не е направил това. Ето защо предявеният иск следва да
бъде уважен в тази му част и предвид диспозитивното начало следва да бъде
признато за установено, че ответникът дължи сумата от 5 лева.
В тежест на ответника е да установи и че е изпълнил
задължението си да заплати сумата от 42 лева месечно за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от месец октомври 2014г. до месец август 2015г. Видно от
представените от него приходни касови ордери, той е направил това частично,
като за месец февруари и за периода от месец април до месец август е заплащал
на етажната собственост сумата от 30 лева месечно. С оглед на задължението му
за заплащане на 6 лева месечно, възнаграждение за управител, то съдът приема,
че за погасяване на другото задължение са платени 24 лева на месец или общо 144
лева. Ето защо непогасено е останало задължението му заплащане на общо 276
лева, но предвид следва да се признае за установено спрямо ищеца, че дължи
сумата от 267 лева за процесния период. Дължимата сума за същия фонд за
месеците ноември и декември 2015г. е в размер на 15 лева и по изложените
по-горе съображения с оглед представените приходни касови ордери за заплащане
на такса към етажната собственост от по 30 лева за всеки един от месеците,
съдът приема, че това задължение е погасено. Съответно предявеният иск за
признаване на установено, че се дължи остатък от 10 лева е неоснователен.
Изпращане на покана за доброволно изпълнение не е
необходимо условие, за да възникне задължението за заплащане на горните суми,
тъй като то възниква по силата на решение на общото събрание. Поради това
възражението в този смисъл е неоснователно. Всички възражения на ответника,
свързани с оспорване на приетите констативни протоколи са неоснователни, тъй
като същите не притежават материална доказателствена сила, обвързваща съда.
Съставянето им само по себе си не установява релевантни за спора факти, поради
което и същите са неотносими. Неотносимо е и възражението, че протоколите от
общите събрания не са били предоставени на етажните собственици, тъй като ЗУЕС
не предвижда това като условие за възникване на задълженията по приетите
решения.
В тежест на ищеца е да бъде установено, че на
10,03,2015г. е извършен ремонт на асансьорна уредба. Той не е направил това
чрез пълно и пряко доказване. В представената от него фактура от същата дата не
се съдържат данни относно мястото и доставката, за която е съставена. Не е
доказано също така, че частта от посочената в нея, която се дължи от ответника
е 41,90 лева. Освен това самият ищец твърди, че средствата, събрани във фонд
„Ремонт и обновяване“ съгласно решение на общото събрание от 16,10,2014г. ще
бъдат използвани именно за ремонт на асансьорната уредба. Тоест етажната
собственост няма основание да събира още един път изразходвани именно за това
средства без съответно решение на общото събрание. Ето защо претенцията за
признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 41,90 лева също е
неоснователна.
На основание чл.
86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава в изплащането на сумата от 267
лева в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на направените по делото разноски в съразмерно с уважената част от
иска или от общо 325 лева, направени разноски в заповедното производство и 325
лева, направени в настоящото ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 387,37 лева.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.К.Г.,
ЕГН ********** *** дължи на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
Асеновград, ж.к. Запад, ул.“Лозница“ №8, блок 6/5, представлявана от Иван
Георгиев Великов, законен представител на пълномощника на управителния съвет
„Домоуправа 3“ ЕООД, сумата от 267 (двеста шестдесет и седем лева),
представляваща вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец октомври
2014г. до месец август 2015г. включително и сумата от 5 (пет) лева, представляваща
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за месец септември 2014г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението 14,06,2017г. до окончателното й изплащане на вземането за което е
издадена заповед за изпълнение №725/16,06,2017г. по ч.гр.д. № 1245/2017г. по
описа на АРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за признаване на установено, че дължи сумата от 96,35
лева (деветдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) месечни такси за
консумативни разходи и такса домоуправител за периода от месец януари 2014г. до
месец ноември 2016г., сумата от 35 лева (тридесет и пет лева) месечни вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец февруари 2014г. до месец август
2014г., сумата от 36 лева (тридесет и шест лева) месечна такса за консумативни
разходи за периода от месец януари 2014г. до месец септември 2014г. и сумата от
41,90 лева (четиридесет и един лева и деветдесет стотинки) за ремонт на
асансьорна уредба, извършен на 10,03,2015г.
ОСЪЖДА
Н.К.Г., ЕГН **********
*** да заплати на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. Асеновград,
ж.к. Запад, ул.“Лозница“ №8, блок 6/5, представлявана от Иван Георгиев Великов,
законен представител на пълномощника на управителния съвет „Домоуправа 3“ ЕООД
сумата от 387,32 лева (триста осемдесет и седем лева и тридесет и две
стотинки), представляваща направени в настоящото и в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: