Р Е Ш
Е Н И Е-59
Гр.В.
04.12.2017 Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател
: Г. Й.
Членове :1.
2.
при секретаря И. К. ................. и с участието на прокурора......................................
изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №123 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по
исковата молба на от „В. Р." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
В. ул... с ЕИК.., представлявано от управителя И. Б. Г. с адрес за връчване на
призовки и съобщения:гр.С., ул.., чрез адв. Л. К. Д. от Софийска адвокатска
колегия срещу:
1. Л.С.В., ЕГН **** с адрес: ***;
2. П.С.С., ЕГН *****
3. Д.Н.Н., ЕГН ****;
4. Н.П. М. П., ЕГН ..... с
адрес *** - всички в качеството
им на в качеството им на продавачи и срещу
5. М.А.М. ЕГН ****, с адрес ***
– в качеството му на
купувач, със законен представител майка му – Ю. Г. М.,ЕГН **..с правно основание:
чл. 33, ал. 2 от ЗС.
В исковата молба се поддържа ,че „В. Р." ЕООД е собственик на недвижими
имоти, придобити през 1994 г. чрез два договора за покупко - продажба, а
именно:
1. С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № том I, дело 119/19.. г. от 24.01.1994
г. по описа на нотариус И. А., с район на действие Видински Районен съд са
придобити следните два имота:
а) Една трета (1/3) ид. ч. от
дворно място, находящо се в гр. В., на улица .., съставляващо парцел VI - 2986,
в квартал 525, целият около 650 кв.м. и
б) Партерен етаж от
построената в описания по-горе парцел триетажна масивна жилищна сграда,
застроена върху 108 кв.м., заедно със западното отделение от мазето.
2. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 3, том, III, дело 736/1994 г. от 30.03.1994 г. по описа на нотариус И. А.
с район на действие В. Р. с. е придобит следния имот: първи етаж от пристройка
към реституираната сграда, находящ се в гр. В. на улица., застроена в парцел VI
- 2986 в кв. 525, по плана на гр. В.,без дворно място, със застроена площ на
сградата 51 кв.м. и мазе № 1 от 12 кв.м.
В резултат на посочените по-горе прехвърлителни сделки
ищецът „В. Р." ЕООД станал изключителен собственик на партерния етаж от
триетажна масивна жилищна сграда, ведно с първия етаж от пристройка към
реституираната сграда и съсобственик на дворното място, представляващо поземлен
имот с идентификатор № 10971.501.396 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Видин.
II. С
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, акт № 148, том V,рег. №
4799, дело № от 2016 г. от 19.08.2016 г.
по описа на нотариус Т. А. с район на действие РС – В., рег. № 162 от НК, първите четирима от ответниците прехвърлили
на петия ответник следните недвижими имоти:
1. Самостоятелен обект
в сграда с
идентификатор № 10971.501.396.1.2,разположена в поземлен
имот с ид. № 10971.501.396 по кадастралната карта и кадастралните регистри на В.
одобрени със заповед № РД - 18 - 5 ОТ 28.01.2008 г. на изпълнителният директор
на АГКК и последно изменени със заповед 18-14805-10.12.2014 г. на Началника на СГКК
– В. - „жилище-апартамент" /както неоснователно го бил нарекъл нотариусът/
със застроена площ 183.50 кв.м., ведно с прилежащите му избени помещения № 2 и № 3 и две мазета,
заедно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата, съставляваща сграда
№ 1,както и
2. Пет
дванадесети (5/12) ид.ч. от поземлен имот с ид. № 10971.501.396 - целият с площ
от 820 кв.м.
III. С оглед
наличието на самостоятелни обекти на правото на собственост в триетажната масивна жилищна сграда,
принадлежащи на различни собственици, сградата ех 1еgе се подчинявал на режима на етажна собственост.
В конкретния случай обаче режимът на етажна
собственост бил приложим единствено и само за сградата заедно с общите и
прилежащи към същата части, но не е приложим за дворното място. Дворното място
било отделен самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като видно от
всички нотариални актове и скици същото не било прехвърляно като прилежаща част
към жилищната сграда. Това фактическо и правно положение се установявало при
анализа на придобиваните документи:
1. С Нотариалния акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 3, том, III, дело 736/1994 г. от
30.03.1994 г. бил прехвърлен единствено първият етаж от пристройката, като
изрично било отбелязано в акта, че имотът се прехвърля „без дворното
мясгпо". Ако дворното място било в режим на етажна собственост, т.е.
прилежащо към сградите, такава сделка би била невъзможна.
2. В Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 51, том I, дело 119/1994 г. от 24.01.1994
г. се сочело, че се прехвърля първият етаж от триетажната сграда, като изрично
се сочи, че нормата на чл. 38 от ЗС намира приложение единствено за общите
части на сградата. В придобивния документ било направено ясно разграничение
между общите и прилежащите части на сградата и дворното място (поземления
имот), което не се третирало като обща, прилежаща или обслужваща част към
сградите.
3. По аналогичен начин били
описни и обектите ,предмет на прехвърлителна сделка в Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот, акт № 148, том V, рег. № 4799, дело № от 2016 г.
от 19.08.2016г. В този акт било отбелязано, че се прехвърля самостоятелен обект
от сграда с идентификатор № 10971.501.396.1.2 - Жилище - апартамент, със
застроена площ 183,50 кв.м. ведно с прилежащите му избено помещение № 2, избено
помещение № 3, две мазета и припадащите се идеални части от общите части на
сградата, съставляващи сграда № 1 (едно). Отделно от този обект, като
самостоятелна част от друг обект на правото на собственост, се прехвърляли 5/12
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 10971.501.396, с начин на трайно ползване-ниско
застрояване.
4. Ставало дума
за едно и
също дворно място, което
в различните придобивни документи
се сочело с различна площ (в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 51, т. I, дело № 119/1994г. - 650 кв.м, а в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 148, т. VI рег. № 4799, дело № 592/2016г. -
820 кв.м.). Обстоятелството, че дворът не можел да се разглежда като прилежащ
към сградата се доказвало и от факта, че притежаваните от съсобствениците
идеални части не съответствали на общите части,прилежащи към отделните
самостоятелни обекти от сградата. Предвид изложеното, в конкретния случай,
дворът бил в режим на обикновена съсобственост.
5. Отделно
от посоченото, Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони определя прилежаща площ само за
жилищни сгради в жилищни комплекси, а не за такива в индивидуални (УПИ)парцели.
6. Разграничението
на двата обекта на правото на собственост - жилищните сгради и дворното място
(поземления имот) било видно и от отбелязването на прехвърлянето на отделните обекти
по различни партиди в Имотния регистър към Служба по вписванията. Идеалните
части от поземления имот били отбелязани по партида № 127234, като
купувач бил М.М., а самостоятелният
обект в сградата бил по друга партида № 127232 и купувач отново бил М. М..
Ако обектът на
прехвърлителната сделка бил
един, то отбелязването в имотния
регистър щяло да бъде по една единствена партида, а не по две различни, както
било в процесния случай. Отделно от това
прехвърлянето единствено на самостоятелен
етаж от сградата,
представляващ самостоятелен обект
на правото на
собственост, без да се прехвърлят идеални части от дворно място в
конкретния случай би било абсолютно действително.
От всички посочено дотук било видно, че дворното място
е самостоятелен обект на правото на собственост, различен от сградата и
прилежащите и части, поради което по отношение на него се прилагали правилата
за съсобствени недвижими имоти. Според константната практика, когато мястото,
върху което е изградена сградата в етажна собственост не принадлежи на всички
етажни собственици, то няма статут на обща част на етажната собственост (арг.
от Решение № 2639/2.11.1973 г., 1ГО, ВС).
В подкрепа на твърденията, изложени по-горе, била и
практиката на ВКС, според която при прехвърляне от един от съсобствениците на
притежавания от него имот, участващ в общия по регулация парцел, извършено на
трето лице, всъщност се прехвърляла идеална част, а не реално определен имот,
поради което следвало да намери приложение чл. 33, ал. 2 ЗС -право на иск за
изкупуване прехвърлената част от общия парцел от другия участник в
съсобствеността върху него (арг. от Решение №776/15.6.1992 г. по гр. д. №
412/92 г. на ВС, 4 г.о.).
Ето защо ищецът „В. Р." ЕООД имал ясно дефиниран
правен интерес от предявяване на иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС, за изкупуване на
частта от съсобствения двор, представляващ поземлен имот с ид. № 10971.501.396,
продадена на третото лице М.М. при
неспазване на изискванията по чл. 33, ал. 1 от ЗС - за представяне от продавача
пред нотариуса на писмени доказателства, че са предложили на „В. Р." ЕООД
да купи тази част при същите условия и писмена декларация, че „В. Р." ЕООД
не е приело това предложение.
IV. За да бъде уважен конститутивния иск по чл. 33,
ал. 2 от ЗС било необходимо процесната правна сделка да е действителна.
Сделката, предмет на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, акт
№ 148, том V, рег. № 4799, дело № 592 от 2016 г. от 19.08.2016 г. страдала от
следните съществени пороци:
1. На
първо място прехвърлянето
на два самостоятелни обекта на
правото на собственост - самостоятелен обет на сграда с идентификатор
№ 10971.501.396.1.2 и 5/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
10971.501.396, чрез покупко-продажба, изисквало като условие за действителност
на сделката, договарянето на отделна цена за всеки от двата самостоятелни
обекта. В процесния нотариален акт нямало посочена продажна цена за двата обекта.
Според константната и еднопосочна практика на ВКС, поради каузалния характер на
договора за покупко - продажба, липсата на уговорка между страните относно
цената на всеки един от отделните обекти, водело до нищожност поради липса на
основание на договора за покупко-продажба. Поради изложеното, дори съдът да
приемел, че сделката е действителна, то дори при уважаване на евентуалния иск
по чл. 33, ал. 2 от ЗС, нямало как да се плати цената на прехвърлените 5/12
идеални части от дворното място, защото за тях нямало определена цена.
2. На второ
място, като част от предмета на прехвърлителната сделка на сграда с идентификатор
№ 10971.501.396.1.2 било описано, че се прехвърлят и припадащите се идеални части
от общите части на сградата, съставляваща сграда № 1. Видно от представените нотариални
актове от 1994 г. ищецът „В. Р." ЕООД бил собственик на етаж от сграда №
1, поради което счита, че с процесният нотариален акт приобретателите по
атакуваната сделка прехвърлят права,
които същите не
притежават и именно
поради това същите
са непротивопоставими на ищеца.
Ето защо, при условията на евентуалност ищецът „В. Р."
ЕООД имал правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожността
на сделките обективирани в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот, акт № 148, том V, рег. № 4799, дело № 592 от 2016 г. от 19.08.2016 г.
Иска се да бъде постановено решение с което да се уважи изцяло иска по чл.
33, ал. 2 от ЗС като се постанови изкупуването от „В. Р." ЕООД на
продадената част от съсобствения имот - 5/12 ид.ч. (пет дванадесети идеални
части) от поземлен имот с ид. № 10971.501.396, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. В., като се осъди „В. Р." ЕООД да заплати на ответника
купувач М.А.М. платената от него сума по договора за покупко - продажба като
цена на прехвърления му имот.
Ако съдът намери иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС за
неоснователен, при условията на евентуалност се иска да се прогласяви
нищожността на сделките ,обективирани в Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот, акт № 148, том V, рег. № 4799, дело № 592 от 2016 г. от
19.08.2016 г., с които първите четирима ответници са прехвърлили на петия
ответник самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.501.396.1.2,
разположена в поземлен имот с ид. № 10971.501.396 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на В. ,одобрени със заповед № РД - 18 - 5 от 28.01.2008
г. на изпълнителният директор на АГКК и последно изменени със заповед
18-14805-10.12.2014 г. на Началника на СГКК – В. - „жилище-апартамент" със
застроена площ 183.50 кв.м., ведно с прилежащите му избени помещения № 2 и № 3
и две мазета, заедно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата, съставляваща
сграда № 1, както и пет дванадесети (5/12) ид.ч. от поземлен имот с ид. №
10971.501.396 - целият с площ от 820 кв.м.
Претендират се всички направени по делото разноски. Към
исковата молба са приложени :
1. Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 51, том I, дело 119/1994 г. от 24.01.1994 г. по описа на нотариус
И. А. с район на действие РС – В.
;
2. Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № 3, том, III, дело 736/1994 г. от 30.03.1994 г. по
описа на нотариус И. А., с район на действие РС – В.
3. Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот, акт № 148, том V, рег. №4799, дело № 592 от 2016
г. от 19.08.2016 г. по описа на нотариус Т. А., с район на действие РС – В.,
рег. № 162 от НК;
4. Копие от електронна
справка за имот от Служба по вписвания В. - 2 бр.
Депозиран е отговор на исковата молба от М.А.М. с ЕГН: **********, представляван от Ю.
Г. М.
ЕГН:**********,като майка и законна представителка двамата с адрес:
гр.В., ул.. чрез адв.-пълномощник М. В. от АК-В. със съдебен адрес за връчване
на съобщения и книжа: гр.В., ул.. .Правят се възражения за родова подсъдност на
делото и за нередовност на исковата молба.Поддържа се ,че предявеният евентуален
иск за прогласяване на нищожността на сделката е недопустим поради липса на правен интерес у ищеца за предявяване
на този иск. Принципно съобразно правната теория и съдебна практика за
успешното упражняване на потестативното право на изкупуване по предявен иск с
правно основание чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС предполагли договорът за продажба на
идеалната част да е действителен. Искът по чл.33,ал.2 от ЗС не можел да бъде
уважен,ако сделката е нищожна по смисъла на чл.26 от ЗЗД, както и ако вече е
унищожена -тогава липсвало правоотношение ,в което да встъпи ищеца.
Поддържа се ,че предявеният иск с правно основание чл.33,ал.2
от Закона за собствеността за изкупуване от ищеца - „В. Р."ЕООД на 5/12
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №10971.501.396 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.В. придобитите от ответника М.А.М. и станали негова собственост
по силата на договора за покупко продажба бил неоснователен.В конкретният
случай дворното място - поземлен имот с идентификатор №10971.501.396 по
кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.В. представлявало обща част към построената в него триетажна
жилищна сграда в режим на етажна собственост на основание чл.38 от ЗС, поради
което не било в режим на обикновена съсобственост и не подлежало на изкупуване
по чл.33,ал.2 от ЗС от ищеца.Изразяват се подробни доводи в това отношение.
Към отговора са приложени :
1. Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот, акт №148, том V,рег.№4799, дело №592 от 19.08.2016г
на нотариус Т.А. с район на действие РС-В.;
2, Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №82, том VI, нот.дело №2079/1992г. на
нотариус при Видинския районен съд ;
3.Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №83, том VI,
нот.дело №2080/1992г. на нотариус при Видинския районен съд;
4. Решение №136/08.05.1992г.
на кмета на Община-В.;
5. Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот, акт №67, том VI,рег.№5525, дело №695 от 16.09.2016г
на нотариус Т.А. с район на действие РС-В., рег.№162 от регистъра на
Нотариалната камара;
6. Схема на самостоятелен
обект в сграда.
Депозиран е отговор на исковата молба от ответниците Л.С.В.,
ЕГН **********, П.С.С. ЕГН **********, Д.Н.Н. , ЕГН ********** и Н.П. М.– П.
ЕГН **********,чрез адв. К. Д., от АК – Т.,съдебен адрес:***.№ 2400 по описа за
2016 г. на РС – В. ,в който поддържат ,че предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС иск е неоснователен и че са неоснователни и въведените при условията на евентуалност
основания за нищожност.
Основно съображение за неоснователност на иска по чл.33, ал.2 от ЗС
била неприложимостта на тази норма по отношение на продадените от ответниците
5/ 12 ид.ч. от поземлен имот с ид.№ 10971.501.396. Възможността за изкупуването
била изключена поради естеството на земята -обща част по смисъла на чл.38 от
ЗС, при съществуващата етажна собственост в поземления имот.Етажната
собственост в поземления имот била видна от актовете за собственост, които са
следвали през годините, от процедурата по отчуждаване на собствеността и
последващото й възстановяване на
собствениците.Изразени са подробни доводи в този смисъл.
Към отговора са приложени
:Нотариален акт за покупко-продажба № 104, том II, дело № 534 от 1958 г. на РС –
В.;Разпореждане № 1547
от 19.09.1959 г.
на Министерски съвет
за отчуждаване на сграда за държавни нужди;Препис от Разпореждане № 1547
от 19.09.1959 г. на Министерски съвет за отчуждаване на сграда за държавни
нужди, собственост на И. Д. К., Ц. П. М. и Л. В. Л., с предвидено на
обезщетяване в пари и друг имот;Акт № 721 за държавна собственост на недвижим
имот от 27.12.1960 г. на ГНС В.;Решение № 136/08.05.1992 г. на Кмета на Община
В.;Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 82, том VI, нот.дело №
/ 1992 г. на РС –В.;Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том
VI, нот.дело № / 1992 г. на РС –В.; Договор за продажба на част от общински
(държавен) имот, съсобствен с физически лица по реда на Наредбата за държавните
имоти от 24.11.1992 г.;Обяснителна записка от X 2014 г. на „Т." ЕООД,
ведно с Скици - 2 бр., Регистър, Скица - проект, извлечение от Кадастрален
регистър на недвижимите имоти;Уведомление от АГКК с приложения вх. Рег. №24-21876/26.11.2014
г.,Нотариален акт № 187, том XIV, дело №от 16.09.2016 г .на СВ –В.;Скица на ПИ
№ -07.09.2016 г.на СГКК – В.;Справка по кадастралната карта от 12.01.17 г. на
СГКК-В.;Справка по кадастралната карта от 12.01.17 г. на СГКК-В.
Справка по кадастралната карта от 13.01.17 г. на СГКК-В.;Схема № 15- от
05.08.2016 г.;Схема № от 07.09.2016 г.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
„В. Р." ЕООД е собственик на недвижими имоти,
придобити през 1994 г. чрез два договора за покупко - продажба, а именно:
1. С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 51, том I, г. от 24.01.1994 г. по описа на нотариус И. А., с район на
действие Видински Районен съд са придобити следните два имота:
а) Една
трета (1/3) ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. В. на улица.,
съставляващо парцел VI - .. в квартал 525, целият около 650 кв.м. и
б) Партерен
етаж от построената в описания по-горе парцел триетажна масивна жилищна сграда,
застроена върху 108 кв.м., заедно със западното отделение от мазето.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том, III, дело 736/1994 г. от
30.03.1994 г. по описа на нотариус И. А., с район на действие Видински Районен
съд е придобит следния имот: първи етаж от пристройка към реституираната
сграда, находящ се в гр. В. на улица., застроена в парцел VI - 2986 в кв. 525,
по плана на гр. В.без дворно място, със застроена площ на сградата 51 кв.м. и
мазе № 1 от 12 кв.м.
В резултат на посочените по-горе прехвърлителни сделки
ищецът „В. Р." ЕООД станал изключителен собственик на партерния етаж от
триетажна масивна жилищна сграда, ведно с първия етаж от пристройка към
реституираната сграда и 1/3 ид.ч.от дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор № 10971.501.396 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. В..
С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот, акт № 148, , от 2016 г. от 19.08.2016 г. по описа на нотариус Т. А., с
район на действие РС – В., рег. № 162 от НК
ответниците Л.С.В., ЕГН **********,
с адрес: ***,П.С.С., ЕГН **********,***, Д.Н.Н.,
ЕГН **********,*** и Н.П. М.– П., ЕГН **********, с
адрес *** продали на М.А.М. ЕГН **********, с адрес *** – в
качеството му на
КУПУВАЧ следните недвижими имоти:
1. Самостоятелен обект
в сграда с
идентификатор № .501.396.1.2,разположена в поземлен имот с
ид. № 10971.501.396 по кадастралната карта и кадастралните регистри на В.
одобрени със заповед № РД - 18 - 5 ОТ 28.01.2008 г. на изпълнителният директор
на АГКК и последно изменени със заповед 18-14805-10.12.2014 г. на Началника на
СГКК – В. - жилище-апартамент със застроена площ 183.50 кв.м., ведно с
прилежащите му избени помещения № 2 и №
3 и две мазета, заедно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата,
съставляваща сграда № 1,както и
2. Пет
дванадесети (5/12) ид.ч. от поземлен имот с ид. № 10971.501.396 - целият с площ
от 820 кв.м.
Относно историята и
предназначението на процесната триетажна
сграда от представените по делото доказателства и от заключението на вещото
лице се установява следното :
Дворно място от 668 кв.м.,
съставляващо парцел УП-3-67 в кв. 13 по плана на гр.В., заедно с триетажна масивна жилищна сграда застроена върху 108
кв.м. с Разпореждане №
1547/19.09.1959 г. на
Министерски съвет е
отчуждено за държавни нужди в полза на Градски народен съвет В..
В проект , работна фаза от Държавен архив В., е записано
че процесната сграда е била Резиденция на ОК на БКП, проекта е от м.ноември 1983г.- единна сграда, включваща сутерен, два етажа, тавански етаж.
Като отделна постройка в двора
има гараж.
Преди реституцията сградата е
била единна и конструктивно, и
функционално,като достъпът до трите етажа се осъществявал от общо стълбище.
Достъп до първия етаж е имало от южната страна, както и
от веранда. Между първи и втори етаж е
имало и изградена допълнителна вътрешна стълба /тя съществува
на приложените
чертежи от октомври
1983г./, която е
свързвала функционално етажите. Към момента на извършване на огледа на място от страна на вещото лице /14.09.2017г./, се оказва, че въпросната вътрешна стълба е
премахната от новия собственик на втория етаж.След придобиване на имота през 2016г. и в резултат от извършения ремонт на втория етаж е затворен стълбищният отвор към първия
етаж, като е отлята армирана бетонна
плоча на мястотото на вътрешното стълбище.
С Решение на кмета на Община В. от 08.05.1992 г. е извършена реституция на първи /партерен/и втори етаж /в старата
сграда/, като впоследствие поетапно са извършени и сделки /покупко-продажби/ на
отделните етажи /първи и втори/ на пристройката, която до продажбите остава
собственост на държавата.
Възстановявана е собственост в
единна /функционално и конструктивно/ сграда, в която не са съществували
самостоятелни обекти. Сградата като Резиденция на ОК на БКП съгласно
приложените проекти е единен конструктивен и вътрешно функционално свързан
обект и в нея самостоятелни обекти не е имало. Самостоятелен обект
е бил единствено гаражът, който се намира в имота и не
е свързан конструктивно с Резиденцията. Към момента на реституцията се е
касаело за единна сграда, ползвана за нуждите и предназначението на резиденция.
Собствеността по етажи във времето е била на различни лица ,като поетапно собственици са били:
Преди отчуждаването В. А. Д. и И. Д. К. са били
собственици на партерния етаж заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място съгласно
нот.акт №57 ,т.II,нот. /1958 г.
Преди отчуждаването Ц. В. Г. е била собственик на
втория надпартерен етаж съгласно нот.акт
№104 т.II , г.заедно с 5/12 ид.ч.от дволното място.
Преди отчуждаването Л. В. Л. и П. Л. В. са били
собственици на третия етаж и на 3/12 ид.ч.
от дворното място.
След тях собственик на цялата сграда е станала
държавата ,като с с Разпореждане № 1547/19.09.1959г. на
Министерския съвет е отчуждено за държавни нужди:
дворно място от 668 кв.м., съставляващо парцела VII-3-67,
кв. 13, по плана на гр. В., заедно с триетажна масивна сграда,застроена върху
108 кв.м., собственост
на И. Д. К. Ц. П. М. и Л. В.Л.
С
Решение № 136 от 08.05.1992г. на кмета на Община В.е извършена поетапно реституция /възстановяване
на отчуждена собственост/ на части от етажи от старата сграда :възстановена е собствеността на партерен етаж от триетажна масивна сграда, застроен върху
108 кв.м., заедно
със западно отделение
от мазето,припадащите се идеални части от общите части на сградата,
както и 1/3 идеални части от дворно място.
Собствеността е възстановена на В. А. Д. и И. Д. К..Възстановена е и собствеността на втори етаж /над партерния/, две
мазета от източната
страна на сградата
и 5/12 идеални
части от дворното
място,като собствеността е възстановена на
Ц. В. Г. Останалата част от старата
сграда - целият застроен трети тавански етаж с целия таван, едно
помещение от мазето, припадащите се общи части отсградата, както
и 3/12 идеални
части от дворното
място, както и
новата пристройка към отчуждената сграда, са останали държавна
собственост.По този начин е
извършена реституция на части от етажи от старата
сграда, застроени върху 108 км.м., но новата пристройка към резиденцията, застроена върху 51 кв.м.е останала държавна собственост. Етажите
от тази пристройка са продавани впоследствие от държавата /в частност държавно
предприятие „Х.“ ЕООД.-В./ на съответните собственици на етажи от старата сграда. Етажите /първи
и втори/ от тази пристройка държавата е продавала само като етажи, без идеални
части от дворното място,видно от Нотариален акт № 3, т. III, от
30.03.1994г.
Към момента ищецът
„В. Р. ЕООД“ е собственик на
-партерен етаж, западното
отделение от мазето, ведно със съответните
идеални части от
общите части на сградата, ведно с 1/3 идеална част от дворно място. Имотът е продаден
на ищеца от лицата, на които етажът е реституиран /И. К. и В. Д. с нотариален акт № 51, том I, н.дело 119 от 24.01.1994г.1. Предишният документ за собственост е
нот. акт №, том II, дело № от 18.09.19.. г.
-първи етаж от пристройка с площ от 51 кв.м.. мазе № 1-12 кв.м. ,
заедно с общите
части на пристройката. Имотът
е продаден от държавно
дружество „ Х.“ ЕООД с нотар. Акт № 3, том III, дело от 30.03.19..г.
Партерният етаж и пристройката са отделни обекти на придобиване ,но в момента
функционално са един общ обект на собественост съгласно заключението на вещото лице.
Ответникът М.А.М. въз
основа на нот.акт акт.., рег. № ., дело 592 от 19. 8.2016 г. е собственик на :
-втори етаж /надпартерен/, избени помещения № 2 и № 3, припадащите се идеални части от общите
части на сградата, както и 5/12 идеални части от от дворно място. Продавачи на имота са ответниците Л.В., П.С., Д.Н. и Н. М. – П.. Предходният документ за собственост е нот.акт № 104. том II, дело. от 19....г.
-втори етаж от пристройка, заедно с общите части от пристройката. Продавач е държавно
дружество „Х.“ ЕООД.
Вторият етаж и пристройката са отделни обекти на придобиване,но в момента функционално са един общ обект на
собственост съгласно заключението
на вещото лице.
Дружеството „С. Р.“ ЕООД с нотар акт № том VI, рег. №., дело № 695 от 16.09.2016г. е закупило :
-трети етаж, избено помещение в старата част на сградата, припадащите се
части от общите части на сградата, както и 3/12 идеални части от дворно място.
Продавач е Н. М.- П.,която е придобила собствеността с Нотар акт №, том
VI, дело.. от 1992г. и Нотар акт №, том VI,
дело .. от 1992г.
- Хангар/депо,гараж/ с площ от 46 кв.м., находящ се в дворното място Гаражът е отделна сграда, със собствен
идентификатор, която не е свързана конструктивно със другата сграда в имота. С
нотариален акт № 82, т. VI, дело №
2079/1992г.
гаражът е придобит от Н.П.М. като: самостоятелна сграда без идеални части от
дворното място - масивен гараж с площ от 37,60 кв.м. и масивна тоалетна с площ
от 4, 80 кв.м. На 16.09.2016г. същият е продаден на „С. Р.“ ЕООД.
По този начин след одържавяването на имота и
реституцията с последващи сделки са налице 6 самостоятелни обекта :
1. Партерен етаж, западното
отделение от мазето, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата,
ведно с 1/3 идеална част от дворното
място.
2. Първи етаж от пристройка с
площ от 51 кв.м., мазе № 1 от 12 кв.м. ,заедно с общите части на пристройката и без идеални части от дворното място,
3.Втори етаж /надпартерен/,
избени помещения № 2 и № 3, припадащите се идеални части от общите части на сградата,
както и 5/12 идеални части от от дворно място.
4.Втори етаж от пристройка,
заедно с общите части от пристройката без идеални части от дворното
място.
5.Трети етаж, избено помещение
в старата част на сградата, припадащите се части от общите части на сградата, както и 3/12 идеални части от
дворно място.
6. Хангар /депо,гараж/ с площ от 46 кв.м. без идеални части от дворното място.
От приложените по делото нотариални актове е видно ,че е извършено и
разпределение на ползването на парцела, а именно разпределението е следното:
-собственикът на партерния етаж има право да ползва южната част от
дворното място съгласно нотар.
акт № 51, т. I, дело 119 от 24.01.1994 г.и нот. акт 57. т.II, дело.. от 19.09.19..г.
-собственикът на втория етаж /надпартерния/ има право да ползва източната
и западната част от дворното място съгласно нот. акт № 104, т. II, дело 534 от 30.10.1958г./.
Така установената фактическа обстановка се доказва по
несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства и от заключението
на вещото лице С. В.П. ,което съдът кредитира ,тъй като намира ,че е изготвено
професионално и обективно и изцяло кореспондира с писмените доказателства.По
същество страните не оспорват събраните по делото факти и доказателства ,а имат
правен спор единствено относно правните последици от извършените сделки и
правното положение на триетажната сграда и дворното място.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено
от правна страна следното :
Съгласно Чл. 33 ал.1 и 2 от Закона за
собствеността съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на
трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.Ако
декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи
частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите
съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при
действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок
от продажбата.
Съсобственикът може да
предяви искане за изкупуване на дял, прехвърлен от друг съсобственик, само ако
приобретател е външно, трето, т. е. неучастващо в съсобствеността лице. В този
смисъл е трайната съдебна практика: Решение № 50 от 01.06.1956 г на ВС по гр. дело
№ 36/1956 г.; - Решение № 439 от 18.III.1961 г. по гр. дело № 45/1961 г., IV г.
о.; - Решение № 1820 от 12.12.2001 г. на ВКС по гр. дело № 155/2001 г.; -
Решение № 1515 от 28.VII.2003 г. на ВКС по гр. дело № 1266/2002 г. Ако един
съсобственик прехвърли дела си на друг от съсобствениците, без изобщо да го
предлага на някои от останалите, правото на изкупуване по чл. 33 от ЗС не може
да бъде упражнено.
Разпоредбата на чл. 33 от ЗС визира само продажбата като елемент от
фактическия състав на изкупуването. Затова, ако съсобственикът е отчуждил
своята част чрез дарение или друг безвъзмезден акт, правото на изкупуване за
другите съсобственици не възниква. С Решение № 1515 от 28.07.2003 г. по гр.
дело № 1266/2002 г., ВКС приема, че разпоредбата на чл. 33 от ЗС има
ограничителен характер и правото на изкупуване не може да бъде упражнено при
други видове сделки със съсобствен имот - замяна, дарение или алеаторен договор
за гледане и издръжка.
Разпоредбата на чл. 33 от ЗС обуславя упражняването на
правото на изкупуване от две алтернативно определени предпоставки: а)
съсобственикът-прехвърлител трябва да е предложил на другите съсобственици да
купят дела, който той е решил да продаде при определени условия, и да получи
съгласието на всички или на някои от тях и въпреки това да извърши продажбата в
полза на трето лице; б) съсобственикът-прехвърлител да е сключил договор за
продажба на своя дял с трето лице без изобщо да отправи предварително
предложение до другите съсобственици. Липсата на предложение до другите
съсобственици за сключване на такъв договор с тях не е предпоставка за
валидност на прехвърлителния договор, който съсобственикът-отчуждител е сключил
в надлежната форма с третото лице. Липсата на една от двете алтернативни
предпоставки не прави този договор нищожен-в този смисъл е установената съдебна
практика: - Решение № 14 от 14.03.1977 г. по гр. дело № 84/1976 г. на ОСГК на
ВС; - Решение № 661 от 28.07.1987 г. по гр. дело № 454/1987 г., II г. о. на ВС;
- Решение № 776 от 15.06.1992 г. по гр. дело № 412/1992 г., IV г. о. на ВС; -
Решение № 507 от 01.07.1994 г. по гр. дело № 381/1994 г., I г. о.; - Решение №
1004 от 28.12.1999 г. на ВКС по гр. дело № 487/1999 г., II г. о.; - Решение №
105 от 15.05.2000 г. на ВКС по гр. дело № 1159/1999 г., IV г. о.; - Решение №
1820 от 12.12.2001 г. на ВКС по гр. дело № 155/2001 г., IV г. о.; - Решение №
90 от 12.02.2003 г. на ВКС по гр. дело № 2960/2001 г., IV г. о. В
горецитираните решения се възприема становището, че нарушението на чл. 33 от ЗС
не е противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. За тези случай
законът създава право на защита на съсобственика с разпоредбата на чл. 33, ал.
2 от ЗС, според която ако съсобственикът не е поканен да купи частта на
продавача или са уговорени привидни условия във вреда на другия съсобственик,
той може да изкупи частта на продаващия при действителните условия на сделката
с купувача. Правото на изкупуване от съсобственика води до извод, че сделката
не е нищожна, а действителна. Изкупуването е възможно при действителен, но не и
при нищожен договор. При нищожен договор съсобственикът не може да упражни
правото на изкупуване, защото съсобственикът-продавач остава собственик на
своята част. Задължението на съсобственика, решил да прехвърли своя дял, да
отправи предложение най-напред до другите съсобственици, цели да защити само
тяхното право на предпочитание, техните интереси срещу риска от встъпване на
външно лице в отношенията на съсобственост. Обществените интереси не се
увреждат непосредствено от прехвърлянето на дял от общия имот върху третото
лице. Поради това няма и нужда да се обяви прехвърлянето на такъв дял върху
третото лице за нищожно. Интересите на другите съсобственици са защитени
достатъчно с възможността да изкупят дела, продаден на третото лице, без да е
предложен предварително на тях. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС изисква
съсобственикът- прехвърлител да представи пред нотариуса писмени доказателства,
че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
да декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Предложението е волеви акт, изхождащ от съсобственика, решил да прехвърли дела
си. Необходимо е пред нотариуса, при сключване на продажбата с третото лице,
съсобственикът-прехвърлител да представи писмени доказателства, че преди това е
отправил предложение до другите съсобственици, като напр. втори екземпляр или
препис от нотариална покана, препис от телеграма, съдържаща неговото
предложение, писма от съсобствениците, с които те, позовавайки се на устното
или писменото предложение на прехвърлителя, съобщават, че не го приемат или пък
искат промени в условията и др. В случаите, когато писмената покана, отправена
до другите съсобственици на недвижимия имот, не е получена от тях, ВС приема,
че няма писмена покана за изкупуване на имота по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗС
- Решение № 261 от 14.02.1961 г. по гр. дело № 9787/1960 г. В посоченото
решение съсобственикът-прехвърлител е изпратил телеграма до другия
съсобственик, но е отказано получаването й с бележка, че адресатът се намира в
провинцията. По този начин съсобственикът не е узнал съдържанието на телеграмата
и ВС приема, че същият не е валидно поканен и не е отказал да изкупи имота
съгласно чл. 33 от ЗС, респ. че няма покана и отказ от съсобственика. Фактът,
че прехвърлителят е предложил на другите съсобственици да купят неговия дял се
установява само с писмени доказателства. Свидетелски показания за установяване
поканата към съсобственика за изкупуване са недопустими както пред нотариуса,
така и в производството по изкупуване - Решение № 452 от 16.02.1957 г. по гр.
дело № 7738/1956 г., IV г. о. на ВС.
Ищец по този иск може да бъде само съсобственик на
същия недвижим имот, дял от който е прехвърлен на трето лице. Законът за
собствеността не урежда въпроса срещу кого трябва да се предяви искът за
изкупуване. Освен купувачът-трето лице, като ответник трябва да бъде
конституиран винаги и продавачът. Продавачът и купувачът имат в процеса
положението на пасивно необходимо задължителни другари (Чл.215 ал.2 ГПК,респ.чл. 172, ал. 2 от ГПК отменен ). В този смисъл се ориентира и
съдебната практика - Решение № 412 от 24.IV.1985 г. по гр. дело № 1026/1984 г.,
I г. о. на ВС и Решение № 449 от 27.VI.2002 г. на ВКС по гр. дело № 703/2001 г.
Това процесуално положение на страните, според Решение № 412 от 24.IV.1985 г.,
произтича от обстоятелството, че правата и задълженията на продавача и купувача
се пораждат от един и същ факт - сключения договор за покупко-продажба, който е
повод да се предяви иска за изкупуване и по този факт в съдебното решение
следва да се направят еднакви констатации по отношение на страните по договора, а именно:
-че продавачът съсобственик не е поканил другия
съсобственик и че ищецът отговаря на условията за изкупуване;
- обстоятелството, че материалната законна сила на
постановеното решение по чл. 33 от ЗС ще се разпростира еднакво между страните,
а именно, че имотът е изкупен от ищеца по силата на решението, че от този
момент купувачът по договора престава да бъде собственик, а собственик става
изкупвачът, че съсобственикът, ищец по иска по чл. 33 от ЗС, дължи цената на
изкупените части.
Искът за изкупуване трябва да бъде предявен преди
изтичането на определен от закона срок - два месеца от деня на продажбата на
дела. Този срок винаги е преклузивен, а не давностен. В множество съдебни
решения е разгледан въпросът за началния момент на двумесечния срок за
предявяване на иска за изкупуване по чл. 33 от ЗС. Съдебната практика приема,
че така определеният начален момент - денят на продажбата - има сила само в
случаите, когато съсобственикът-прехвърлител е сключил продажба с третото лице,
след като предварително е поканил другите съсобственици да купят дела му и те
не са приели: Решение № 953 от
25.03.1959 г. по гр. дело № 943/1959 г., I г. о. на ВС; - Решение № 72 от
01.VII.1959 г. по гр. дело № 48/1959 г., ОСГК на ВС; - Решение № 1470 от
05.VI.1964 г. по гр. дело № 694/1964 г., I г. о. на ВС; - Решение № 100 от
01.03.1995 г. по гр. дело № 1430/1993 г., IV г. о. на ВС; Решение № 449 от 27.06.2002 г. на ВКС по гр.
дело № 703/2001 г., IV г. о.; Решение №
72 от 05.IV.2004 г. на ВКС по гр. дело № 2645/2002 г., IV г. о. Когато
съсобственикът не е отправил предложение до другите съсобственици или до някои
от тях, в горецитираните решения се поддържа схващането, че двумесечният срок
за изкупуване ще започне да тече от деня, в който непоканеният съсобственик е
узнал за продажбата, сключена с третото лице.
С влизане в сила на решението по конститутивния иск, с
което се уважава молбата на заинтересования съсобственик, той придобива
съсобствеността върху частта, която изкупува. Това изходно положение е свързано
с два твърде съществени извода. На първо място, изкупуващият съсобственик -
ищец по чл. 33 от ЗС замества третото лице-купувач в сключената продажба. Той
става носител на ония права и задължения, на които е бил носител изместеният от
него купувач. Ако купувачът още не е изплатил напълно цената на недвижимия имот
или не е изпълнил към продавача други задължения по сделката, лицето, което
изкупува имота и встъпва в правата на купувача при действително уговорените
условия, следва да поеме и задълженията, които купувачът още не е изпълнил към
продавача. Наред с това изкупуващият съсобственик следва да заплати на купувача
всичко дадено в изпълнение на продажбата. Той следва да доплати на продавача
само частта от цената, което последният още не е получил от купувача, а не да
му заплати цената в пълен размер - Решение № 2762 от 06.12.1965 г. по гр. дело
№ 1736/1965 г. и Решение № 1771 от 02.02.1994 г. по гр. дело № 2018/1992 г.
Изкупвачът - съсобственик по чл. 33, ал. 2 от ЗС дължи обаче действително
уговорената цена между продавача и третото лице, а не посочената в нотариалния
акт, дори когато посочената в акта цена е по-ниска от действителната. Обстоятелството, че
продавачът и купувачът не са посочили в нотариалния акт действителната цена на
имота, а са посочили по-ниска такава с оглед заплащането на по-малък размер на
държавните и местни такси по прехвърлянето на имота, не може да създаде никакви
права в полза на съсобственика-изкупвач и той е длъжен да заплати при
изкупуването на имота действителната му цена. Добросъвестността на изкупвача не
е основание да заплати посочената в нотариалния акт цена, ако е по-ниска от
действителната - Решение № 144 от 01.12.1955 г. по ч. гр. дело № 100/1955 г.,
ОСГК на ВС. На второ място, изкупуващият става собственик не от деня, в който
съдебното решение е влязло в сила, нито от деня, в който той е предявил иска
си, а от деня, в който изместеният от него купувач е придобил собствеността, т.
е. от деня, в който продажбата между предишния собственик и купувача е била
сключена в надлежната форма.
След влизане в сила на съдебното решение за изкупуване
третото лице-купувач излиза от продажбеното правоотношение, и то с обратна
сила. То вече не дължи на продавача цената или неплатената част от нея. Това,
което купувачът е платил и понесените от него разноски по нотариалното
прехвърляне, той ще получи от изкупвача. Това пък, което той не е платил на
своя продавач, ще бъде платено на последния от изкупвача. Поради това влязлото
в сила съдебно решение за изкупуване не открива възможност за изместения
купувач да поиска разваляне на договора за продажба по силата на правилата
относно евикцията (чл. 187 и сл. от ЗЗД). Ако изкупвачът не изпълни
задължението си да плати определената от съда цена, заедно с разноските, ще се
обезсили самото съдебно решение за изкупуване, и то по право. Това ще
възстанови с обратна сила продажбеното правоотношение между първоначалните
страни по сделката.
Окръжен съд-В.,нодим от
посочените по-горе теоретични постановки и задължителна съдебна практика ,както
и от събраните по делото доказателства
,приема ,че се установява по безспорен
начин ,че дворно място от 668 кв.м., съставляващо парцел VII-3-67 в кв. 13 по плана на гр.В. заедно с триетажна
масивна жилищна сграда застроена върху 108 кв.м. с Разпореждане №
1547/19.09.1959 г. на
Министерски съвет е
отчуждено за държавни нужди в
полза на Градски народен съвет В..Преди отчуждаването е напълно безспорно ,че
триетажната жилищна сграда е била в режим на етажна собственост и че дворното
място е било обща част към сградата –това е видно от нотариалните актове на
собствениците ,в които е отразено ,че всеки един има етаж и приспадащата се към него ид.ч.от общите
части на сградата .След реституцията на имотите положението се е запазило
непроменено .
Във връзка с
гореизложеното се поставя основния въпрос по настоящото дело :дворното място
самостоятелен обект на собственост ли е или е принадлежност към сградата .
Отговорът на този въпрос е решаван непротиворечиво в
константната и задължителна съдебна практика на ВКС .Например в Решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2054/2014 г., II г. о, е постановено, че: „По материалноправния въпрос, с
оглед на който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав
възприема изцяло разрешението, дадено в Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.
д. № 979/09 г. на I г. о. и Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/11 г.
на II г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които дворното място е
обща част на сградата, само доколкото принадлежи на всички етажни собственици,
при което, ако в него има сграда-индивидуална собственост, теренът не е изгубил
самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата значение, т. е. не
представлява обща част. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла
на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е
налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята.
Когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална
собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не,
специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята
като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не
само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик
не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му.“.
В конкретния случай дворното място е обща част по
естеството си по смисъла на чл. 38, ал.
1 ЗС тъй като е налице пълна идентичност
между етажните собственици и собствениците на земята.
Общите части в
етажната собственост са предназначени да обслужват отделните самостоятелни
обекти. Те са тяхна принадлежност и по правилото на чл. 98 ЗС следват главната
вещ. Прехвърлянето на обект в етажна собственост включва и общите части от
сградата, в това число и земята, и без изрично да е посочено в договора.
Правилото на чл. 98 ЗС няма да намери приложение само когато етажната
собственост е учредена в сграда, която е суперфициарна собственост по чл. 63
ЗС./Решение № 138 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 265/2009 г., I г. о., ГК/.
В задължителната съдебна практиката на ВКС ,напр.в Решение № 177 от 13.07.2010 г., по гр.д.№
745/2009 г., Г.К., II Г.О. на ВКС се приемао ,че при етажна собственост всеки
от етажните собственици може да се разпореди с правото си на собственост върху
притежавания от него самостоятелен обект, без да иска съгласието на останалите
етажни собственици, тъй като идеалните части от дворното място и от другите
общи части се прехвърлят заедно с обекта, към който принадлежат по разпореждане
на закона.
Разпоредбата на
чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложима в случай на отделно притежание на
сградите в съсобственото място /Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5323/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. Н. /.Предмет на делото е
сграда –близнак в режим на т.н.хоризонтална етажна собственост,но правното
разрешение е идентично и в случаите на т.н.вертикална етажна собственост,която
е налице по настоящото дело.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
441/2011 г. по гр. д. № 1056/2010 г. на I г. о. на ВКС е посочено, че
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗС създава ограничение за правото на разпореждане
със сграда, суперфициарна собственост - собственикът й е длъжен да я предложи
за продажба първо на собственика на земята и само ако той откаже, да може да я
продаде на трето лице, при същите условия, при които я е предложил на
собственика на земята. Разрешението е обусловено от целта на закона -
собствеността върху земята и сградата да се концентрира в едно лице, като предпочитанието
е собственикът на земята да стане собственик и на сградата, суперфициарна
собственост. В решението е направен преглед на последователната практика на ВКС
/ решения № 45 от 01.04.60 г. на ОСГК на ВС; решение № 101 от 11.02.09 г. по
гр. д. № 461/08 г. на ВКС, IV ГО; решение № 1060 от 24.11.10 г. по гр. д. №
427/10 г. на ВКС, I ГО, решение № 858 от 23.12.09 г. по гр. д. № 3069/08 г. на
ВКС I ГО, решение № 978/13.01.10 г. по гр. д. № 2413/08 г. на ВКС, I ГО и др./ за
хипотезите на неприложимост на горното ограничение - при т. н.
"хоризонтална етажна собственост", когато съсобствениците на дворното
място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него. Посочена е и
обосноваващата това разрешение идея -в тази хипотеза земята представлява обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, която не подлежи на изкупуване, а също не
подлежи на изкупуване и сградата, суперфициарна собственост. Неприложимостта на
чл. 66, ал. 1 ЗС на още по-голямо основание важи и при разпореждане с отделни
обекти в сгради, етажна собственост /т.н.вертикална етажна собственост,която е
налице в случая/, като е посочено, че това са единствените случаи, в които
горните разпоредби не се прилагат, въпреки наличието на съсобственост в
дворното място и въпреки наличието върху него на отделна собственост на сграда
или част от нея.
С оглед на гореизложеното главният иск следва да бъде
отхвърлен ,тъй като не е налице съсобственост на дворното място по смисъла на
Чл.33 ал.2 Закона за собствеността ,а същото е принадлежност към самостоятелните
обекти в сградата и следва главната вещ дори и в съответните нотариални актове
за собственост прехвърлянето на ид.части от общите части на дворното място да
не е уговорено изрично.
Следва да бъде отхвърлен
и предявеният от „В. Р." ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул...с ЕИК. представлявано от управителя И. Б. Г. с адрес
за връчване на призовки и съобщения:гр.С. ул.., чрез адв. Л. К. Д. от Софийска
адвокатска колегия срещу:
1. Л.С.В., ЕГН ****, с адрес:
***;
2. П.С.С., ЕГН *******;
3. Д.Н.Н., ЕГН ******
4. Н.П. М. П., ЕГН ***** с
адрес *** - всички в качеството
им на в качеството им на продавачи и срещу
5. М.А.М. ЕГН **********, с
адрес *** със законен представител майка му - .Ю. Г. М.,ЕГН
**********
иск при условията на
евентуалност за прогласяване на нищожността
на сделките ,обективирани в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот, акт № , том V, рег. № 4799, дело № от 2016 г. от 19.08.2016 г., с които първите
четирима ответници са прехвърлили на петия ответник самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 10971.501.396.1.2, разположена в поземлен имот с ид. №
10971.501.396 по кадастралната карта и кадастралните регистри на В.,одобрени
със заповед № РД - 18 - 5 от 28.01.2008 г. на изпълнителният директор на АГКК и
последно изменени със заповед 18-14805-10.12.2014 г. на Началника на СГКК – В.
- „жилище-апартамент" със застроена площ 183.50 кв.м., ведно с прилежащите
му избени помещения № 2 и № 3 и две мазета, заедно с припадащите се ид.ч. от
общите части на сградата, съставляваща сграда № 1, както и пет дванадесети
(5/12) ид.ч. от поземлен имот с ид. № 10971.501.396 - целият с площ от 820
кв.м.
В съдебната практика и в
практиката на нотариусите се приема за безспорно ,че при продажба на имот в
режим на етажна собственост не следва да се посочва отделно цената на идеалните
части от общите части на сградата ,тъй като същите са неразривна част от главната
вещ /в този смисъл е напр.решение Решение № 441 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1056/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. Г./. В горното решение се сочи ,че ако като ищецът има право да изкупи различни
идеални части от мястото и сградата, а в нотариалния акт за продажба не са
уговорени отделни продажни цени за тях, сумата на изкупуването следва да бъде
определена от съда по правилото на чл. 162 от ГПК,т.е.съдът следва да определи
размера по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.
Ако се приеме ,че непосочването на отделна цена на
общите части на сградата води до нищожност на сделката ,то предявеният евентуален
иск отново би следвало да се отхвърли ,тъй като в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 51, том I, нот. дело № .. 1994 г. на РС – В.
,с който ищецът е придобил обекти в
етажната собственост липсва отделна продажна цена на придобитите 1/3 ид. ч. от
дворното място ,което води до отпадане на материалната и процесуална легитимация на
ищеца .С оглед на прогласеното в Конституцията равенство на гражданите пред
закона е недопустимо един и същи факт да има различни правни последици спрямо
различни граждани –в конкретния случай е недопустимо непосочването на цената на
идеалните части от земята да прави ищеца действителен собстник ,а същия
„дефект“ на нотариалния акт да прави сделката на ответниците нишожна.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
На основание Чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата ищецът „В. Р." ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул...с ЕИК. представлявано от управителя И. Б. Г. с адрес
за връчване на призовки и съобщения:гр.С...ул.., чрез адв. Л. К. Д. от Софийска
адвокатска колегия следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. В. Г. от
Видинската адвокатска колегия възнаграждение в размер на в размер на 3000 лв.Съдът
намира ,че размерът на възнаграждението следва да бъде еквивалентен на този
,платен на процесуалния представител на ищеца.
Ищецът „В. Р."
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.. с ЕИК., представлявано от
управителя И. Б. Г. с адрес за връчване на призовки и съобщения:гр.С., чрез
адв. Л. К. Д. от Софийска адвокатска колегия
следва да бъде осъден да заплати на Л.С.В., ЕГН **** с адрес: ***,П.С.С., ЕГН *****,Д.Н.Н.,
ЕГН ****** и Н.П. М. П. ЕГН **** с адрес *** направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 350 лв.и за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 33 ал.2 Закона за
собствеността Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. Р." ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул... с ЕИК.., представлявано от управителя И. Б. Г. с
адрес за връчване на призовки и съобщения:гр.С. ул... чрез адв. Л. К. Д. от
Софийска адвокатска колегия иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС срещу:
1. Л.С.В.,
ЕГН *****, с адрес: ***;
2. П.С.С.,
ЕГН *******
3. Д.Н.Н.,
ЕГН *****;
4. Н.П. М.–
П., ЕГН ***** с адрес *** - всички в качеството им на в качеството им
на продавачи и срещу
5. М.А.М.
ЕГН **********, с адрес *** със законен представител майка му – Ю. Г. М.,ЕГН
**********
за изкупуване от „В. Р. ЕООД на продадените с Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот, акт № 148, том V,рег. № 4799, дело № от 2016 г. от 19.08.2016 г.
по описа на нотариус Т. А., с район на действие РС – В., рег. № 162 от Нотариалната
камера 5/12 ид.ч. (пет дванадесети
идеални части) от поземлен имот с ид. № 10971.501.396, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„В. Р." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.. с ЕИК.,
представлявано от управителя И. Б. Г. с адрес за връчване на призовки и
съобщения:гр.С. чрез адв. Л. К. Д. от Софийска адвокатска колегия срещу:
1. Л.С.В.,
ЕГН *****, с адрес: ***;
2. П.С.С.,
ЕГН *****;
3. Д.Н.Н.,
ЕГН *****;
4. Н.П. М. П.,
ЕГН *****, с адрес *** - всички в качеството им на в качеството им
на продавачи и срещу
5. М.А.М.
ЕГН **********, с адрес *** със законен представител майка му – Ю. Г. М.ЕГН
*****
иск при условията на евентуалност за прогласяване на нищожността на сделките ,обективирани в
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, акт № 148, том V, рег. №
., дело № .. от 2016 г. от 19.08.2016 г., с които първите четирима ответници са
прехвърлили на петия ответник самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10971.501.396.1.2, разположена в поземлен имот с ид. № 10971.501.396 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на В. ,одобрени със заповед № РД -
18 - 5 от 28.01.2008 г. на изпълнителният директор на АГКК и последно изменени
със заповед 18-14805-10.12.2014 г. на Началника на СГКК – В. -
„жилище-апартамент" със застроена площ 183.50 кв.м., ведно с прилежащите
му избени помещения № 2 и № 3 и две мазета, заедно с припадащите се ид.ч. от
общите части на сградата, съставляваща сграда № 1, както и пет дванадесети
(5/12) ид.ч. от поземлен имот с ид. № 10971.501.396 - целият с площ от 820
кв.м.
ОСЪЖДА „В. Р." ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. В. ул.. с ЕИК., представлявано от управителя И. Б. Г. с адрес
за връчване на призовки и съобщения:гр.С. ул.". чрез адв. Л. К. Д. от
Софийска адвокатска колегия ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат М. В. Г. от Видинската адвокатска колегия възнаграждение в размер на
в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА „В. Р." ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. В. ул... с ЕИК.., представлявано от управителя И. Б. Г. с адрес
за връчване на призовки и съобщения:гр.С. ул., чрез адв. Л. К. Д. от С. а. к. ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.В., ЕГН ****, с адрес: ***,П.С.С.,
ЕГН ******,Д.Н.Н., ЕГН **** и Н.П. М. П.,
ЕГН ****, с адрес *** направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 350 лв.и за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. а. с. в
двуседмичен срок от връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :