Решение по дело №156/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 2
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Емилия Дишева
Дело: 20204220200156
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Дряново , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
Секретар:Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно
наказателно дело № 20204220200156 по описа за 2020 година
разгледа докладваното от съдия Дишева АНД № 156 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Д. И. от гр. ***, ул. ***, против НП №
316/04.05.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР-Габрово, с което за нарушение
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 от ЗЗ е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лева. Искането е съдът да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят
страдал от заболяване на дихателните пътища, което не му позволявало да диша с
маска.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Ответната страна не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
От фактическа страна:
На 14.04.2020 г., около 10,45 ч., жалбоподателят И. Д. И. вървял по тротоара на
ул. “Ген. Ф. Радецки“ в гр. Дряново без поставена защитна маска или друго средство,
покриващо носа и устата, което било възприето от св. Н.К. и И.П., двамата служители
на РУ гр. Дряново.
От показанията на св. К. се установява, че жалбоподателят вървял сам по
улицата и около него не е имало други хора. На място св. К. съставил против
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, в който допуснал
грешка, поради което след разпореждане на Началника на РУ Дряново, на 27.04.2020
г. в присъствието на И.П. съставил против жалбоподателя И. Д. И. нов АУАН №
316/27.04.2020 г., за това, че на 14.04.2020 г. около 10,45 ч., в гр. Дряново, на ул. “Ген.
Ф. Радецки“ № 5 е посетил открито обществено място, като не е поставил защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство
покриващо носа и устата, с което не изпълнява Заповед № РД-01-197/22.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, във връзка с обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на
Р. България извънредно положение, с което виновно е нарушил чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето. АУАН е подписан от жалбоподателя, който изрично е вписал, че
няма възражения.
Въз основа на АУАН № 316/27.04.2020 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление № 316/04.05.2020 г. на Директор ОДМВР-Габрово, в което е приета
идентична фактическа обстановка, като е посочено, че на 14.04.2020 г. около 10,45 ч.,
в гр. Дряново, на ул. “Ген. Ф. Радецки“ № 5, И. Д. И. е посетил открито обществено
място, като не е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, или друго средство покриващо носа и устата, с което не изпълнява Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63,
ал. 1 от Закона за здравето, във връзка с обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание на Р. България извънредно положение, поради което за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 от ЗЗ е
наложено административно наказание глоба в размер 300 лв.
От представената медицинска документация по делото се установява, че
жалбоподателят от години страда от белодробно заболяване - Декомпенсирана ХДН и
ХОББ – тежка форма с чести екзацербации, налагащи хоспитализации, като в
периодите от 14.02.20 г. до 21.02.2020 г. и 06.03.2020 г. до 12.03.2020 г. е бил лекуван
в Пневмологично отделение в “Специализирана болница за активно лечение на
белодробни болести- Габрово“ ЕООД. От обясненията на жалбоподателя става ясно,
2
че когато е на закрито място поставя предпазна маска, но когато се движи по улицата
се уморява бързо, което е придружено със задух и маската му пречи да диша.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в кръга на неговата служба, във връзка с
разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, действащ към датата на извършване на деянието,
който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 63,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, действащи към датата на извършване на деянието, при възникване
на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион, като
мерките на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от
директора на съответната регионална здравна инспекция.
Със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, в
сила от 13.03.2020 г., изменена многократно и отменена със заповед № РД-01-263/
14.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на
територията на Република България до 13.05.2020 г. включително, във връзка с
епидемичната обстановка, свързана с разпространение на COVID-19 на територията
на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на
Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен
щаб, създаден със Заповед №Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя на
Република България. Със заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването в допълнение на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. е създадена т. 9,
гласяща: “Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места
(в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка
обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са
предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят
обществени услуги).“
Съдът счита, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
3
правила, които са ограничили правото на защита на наказаното лице.
На първо място съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържа
описание на нарушението, задължително следва да бъдат посочени законовите
разпоредби, които са били нарушени, като между двете следва да има съответствие.
В конкретния случай при описание на деянието в АУАН е посочено, че с
поведението си жалбоподателят не изпълнява Заповед № РД-01-197/22.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, каквато заповед на практика не съществува, тъй като
Заповед № РД-01-197 е издадена на 11.04.2020 г., а не 22.04.2020 г.
На следващо място макар в наказателното постановление правилно да е
посочено, че Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. е изменена и допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, неизпълнението на
посочените заповеди не е изведено като част от правната квалификацията на деянието.
Както беше посочено и по-горе посочената за нарушена правна норма чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето въвежда забрана нарушаване или неизпълнение на конкретни
противоепидемични мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването, а не на
самия акт, поради което задължително е следвало да се конкретизирана и посочи
съответната релевантна точка от заповедта, чието предписано правило за поведение е
било нарушено от жалбоподателката, доколкото първата посочена заповед съдържа
няколко противоепидемични мерки, описани в седем точки, а допълващата я заповед
още една противоепидемична мярка, въведена с т. 9.
С оглед гореизложеното съдът намира, че както в АУАН, така и в НП е налице
разминаване между словесното описание на нарушението и посочената за нарушена
норма. Непосочването на конкретната нарушена противоепидемична мярка
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
накърняване правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно
нарушение се твърди, че е извършил и да реши как да се защитава срещу него, което
представлява самостоятелно основание обжалваният акт да бъде отменен, като
неправилен и незаконосъобразен.
На последно място следва да се посочи, че макар от събраните по делото
писмени и гласни доказателства да се установява, че на 14.04.2020 г. около 10,45 ч.,
жалбоподателят И. Д. И. е бил на открито обществено място – вървял по ул. “Ген. Ф.
Радецки“ в гр. Дряново, без да е поставил защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, или друго средство покриващо носа и устата, като описаното
поведение може да се направи извод, че се касае за неизпълнение на
противоепидемичната мярка по т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
4
Министъра на здравеопазването, съдът счита, че независимо от формалното
осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ, извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От представената медицинска документация по делото
безспорно се установи, че жалбоподателят от години страда от белодробно заболяване
- Декомпенсирана ХДН и ХОББ – тежка форма с чести екзацербации, налагащи
хоспитализации, като в периодите от 14.02.20 г. до 21.02.2020 г. и 06.03.2020 г. до
12.03.2020 г. е бил лекуван в Пневмологично отделение в “Специализирана болница
за активно лечение на белодробни болести- Габрово“ ЕООД. От обясненията на
жалбоподателя става ясно, че когато е в магазин или друго закрито място поставя
предпазна маска, но когато се движи по улицата се уморява бързо, което е
придружено със задух и маската му пречи да диша, поради което не я поставя. В деня,
в който е установено нарушението жалбоподателят е вървял сам по тротоара, като в
непосредствена близост до него не е имало други хора, които да са били пряко
застрашени от поведението му. Поради това съдът счита, че с оглед здравословното и
физическо състояние на жалбоподателя е налице и маловажност на случая, тъй като се
отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от стандартния
случай на поява на лице на обществено място без поставена маска или друго защитно
предпазно средство.
Поради изложените съображения съдът приема, че жалбата се явява
основателна и обжалваното НП следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 316/04.05.2020 г. на Директора на
ОДМВР, гр. Габрово, издадено против И. Д. И., с ЕГН **********, от гр. ***, ул.
***, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и на основание чл. 209а, ал. 4, предл.
2 от ЗЗ е наложено административно наказание глоба в размер 300 лв., като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5