Решение по дело №328/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, ……08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети ноември двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИРЧЕВ

                     НЕДЕЛИНА СИМОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 328 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С решение от 31.07.2017г., постановено по гр. д. № 392/2016 г. по описа на СРС, 82 състав са  уважени  предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,  като е признато за установено, че Ц.Б.Л. и К. Б.Л. дължат всеки от тях на „Т.С.“ ЕАД : сума от по 1497. 50 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2012г. – м.04.2015г., ведно със законната лихва за забава от 14.10.2015г., сумата 233. 02 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2012г. – 05.10.2015г.; сумата от 51. 14 лв. – сума за разпределение на топлинната енергия за периода м.09.2012г. – м.04.2015г. и сумата 8. 94 лв. – законна лихва за забава от 30.10.2012г. до 05.10.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 61994/2015г., на СРС, 82 с-в.

Решението е обжалвано изцяло от ответниците. Въззивниците Ц.Б.Л. и К. Б.Л. поддържат, че решението на СРС е неправилно и необосновано, поради неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на доказателства. Твърдят, че по делото не е доказано качеството им на потребители на топлинна енергия и количеството и качеството на доставена топлинна енергия. Молят съда да отмени решението и да постанови друго за отхвърляне на исковете.

Въззиваемият – ищец  „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач „Т.“ ООД не заявявят становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо.

СРС е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и по чл. 86, ал.1 ЗЗД. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало валидно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като ищецът е изпълнил задълженията си по договора, а ответниците не са заплатили уговорената цена като насрещно задължение

Исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1  ГПК пред СРС е проведено след издадена на 28.10.2015г. по ч.гр.д. № 61994/2015г. на СРС, 82 състав, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Ц.Б.Л. и К. Б.Л., по заявление на „Т.С.“ ЕАД.  

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 16.11.2015г. са подадени два броя възражения от всеки от длъжниците Ц.Б.Л. и К. Б.Л., чрез пълномощник адв. Т., които не са подписани лично или чрез посочения упълномощен представител. Тази нередовност не е констатирана от първоинстанциониня съд до приключване на устните състезания.

В хода на настоящото въззивно производство, с разпореждане от 14.02.2018г.,  въззивният съд е дал указания на всеки от въззивниците – длъжници в заповедното производство, да подпишат възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК лично или чрез пълномощник с доказателства за представителна власт към момента на подаване на възраженията. С молба от 08.03.2018г., в изпълнение на указанията, са представени два броя пълномощни с дата 16.11.2015г. от жалбоподателите за адв. Т., подала възраженията, но последните отново не са подписани. В последното съдебно това неизпълнение е констатирано и докладвано в о.с.з., но въззивниците не са се явили лично или чрез упълномощен представител и указанията за подписване на възраженията по чл. 414 ГПК не са изпълнени до приключване на устните състезания.

Съгласно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, исковият съд по чл. 422 ГПК  не е освободен от задължението да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Преценката на исковия съд за допустимостта на иска е самостоятелна и не зависи от преценката на заповедния съд. Подаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника е специална предпоставка за допустимост на исковото производство по чл. 422 ГПК. Съгласно задължителните указания на ВКС в цитираното ТР, при преценка допустимостта на иска, съдът преценява данните в заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства, посочени от страните. Ето защо в случая следва да се приеме, че липсва подадено възражение от всеки от длъжниците и издадената заповед за изпълнение е влязла в сила спрямо двамата. При така изложеното следва, че не е налице подадено в срок възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в сила, а образуваното по реда на чл. 415, ал.1  ГПК исково производство – процесуално недопустимо.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1. ГПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено като процесуално недопустимо.

Разноски не следва да се присъждат на въззиваемия, поради липса на извършени реално процесуални действия в настоящата инстанция.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение 31.07.2017г., постановено по гр. д. № 392/2016 г. по описа на СРС, 82 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото като процесуално недопустимо.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

           ЧЛЕНОВЕ:  1.        

         

                                 

                                2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение 31.07.2017г., постановено по гр. д. № 392/2016 г. по описа на СРС, 82 състав. ПРЕКРАТЯВА производството по делото като процесуално недопустимо.