№ 4722
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110208600 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на „ Б.К. **** *“ ООД против Наказателно постановление № 42-
0005499 от 22.02.2023г., издадено от директор на РД ”АА“ - гр.София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :
1.на основание чл.98, ал.4, т.1 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на
3000/три хиляда/лева, за нарушение на чл.14, ал.4, вр.чл.7, ал.2 от Наредба №41/04.08.2008г.
на МТ.
В жалбата са изложени доводи за процесуални нарушения свързани с изтичане на
давностния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, тъй наказващ орган е знаел преди 06.02.2022 г. за
извършеното нарушение. Излагат се доводи за липса на реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН,
като липсва изчерпателно описание на твърдяно нарушение.
Жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Депозирана молба в която взема становище по същество на спора. Моли да бъдат присъдени
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, не
взема становище по същност на делото. Единствено се прави възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар. Моли да бъде присъдено възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
Като прецени доводите на жалбоподателя и обсъди събраните в хода на производството по
делото доказателства, настоящият състав на Софийски районен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
1
На 06.01.2023година е съставен АУАН с който е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.14, ал.4,
вр.чл.7, ал.2 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ, въз основа на което е издадено и
обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Оспореното НП е постановено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и
териториална компетентност и при спазване на процесуалните правила и норми.
В съставения АУАН са посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
направено е описание на нарушението и описание на обстоятелствата, при които е било
извършено, като е посочена и нарушената законова разпоредба. Наказателното
постановление на свой ред също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа
пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са както датата на
установяване на нарушението, съдът намира, че са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от
ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на
наказаното лице. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Посочена е нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът се довери на показанията на разпитан в хода на съдебно следствие свидетел В., като
намира показанията му за последователни и непротиворечиви с приложените по делото
писмени доказателства. Свидетеля описва установеното от него в хода на извършвана
проверка нарушение от страна на жалбоподател.
Налице е нарушение от страна на жалбоподател, в качеството му на лице организират и
извършват обучението в учебен център на курсове за обучение на водачи за придобиване на
начална квалификация и периодично обучение, на изискването на чл. 14, ал. 4 от Наредба №
41 от 04.08.2008 г. на МТ/в сила от 09.07.2021г./, а именно продължителността на един
учебен час следва да е 60 минути. Съгласно чл. 91, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАвП ИА "Автомобилна
администрация" осъществява контролът по спазване на ЗАвП. Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
на МТ е издадена въз основа на законова делегация на ЗАвП. Поради това и конкретно
осъществената контролна дейност се явява законосъобразна. По-нататък, налага се да се
посочи, че с оглед представените писмени доказателства жалбоподателя е провеждал
обучението в учебен център на курсове за обучение на водачи за придобиване на начална
квалификация и периодично обучение с продължителността на един учебен час е 45 минути.
Видно от горното, жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 41
от 04.08.2008 г. на МТ поради което и правилно е ангажирана отговорността му по чл. 98,
2
ал. 4, т.1 от ЗАвП. Деянието е извършено при пряк умисъл – деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН; с други
думи, пренесено на плоскостта на конкретния случай, същият е съзнавал, че провежда курса
на обучаваните лица с времетраене на учебен час по 45 минути всеки. Предвид твърдо
установения размер на санкцията по чл. 98, ал. 4, т.1от ЗАвП безпредметно се явява
обсъждането на въпроса за индивидуализацията на наказанието.
Прочие, при извършената служебно проверка, съдът не констатира съществени нарушения
на процесуалните правила или нарушения на материалния закон при съставяне/издаване на
АУАН и НП. Атакуваното постановление се явява законосъобразно от материалноправна и
процесуалноправна гледна точка, както и съобразено с релевантните факти. Впрочем,
останалите установени или засегнати по делото фактически положения, извън обсъдените
по-горе, се явяват ирелевантни за делото и тяхното обсъждане в настоящото изложение се
явява безпредметно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по направено искане за
присъждане на извършените от въззиваема страна разноски. Предвид изхода на делото,
съобразявайки представените писмени бележки от директора на РД АА, неголямата
фактическа и правна сложност на делото, както и потвърждаването на оспореното НП,
съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на РД ”АА“ - гр.София, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
80, 00 лв. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че за присъждане на
възнаграждението законодателят е поставил изискване юридическите лица или еднолични
търговци да са били защитавани от юрисконсулт, независимо дали същият е взел пряко
участие в проведените съдебни заседания или се е възползвал от възможността единствено
да представи писмена защита.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 42-0005499 от 22.02.2023г., издадено от директор на РД ”АА“ -
гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :
1.на основание чл.98, ал.4, т.1 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на
3000/три хиляда/лева, за нарушение на чл.14, ал.4, вр.чл.7, ал.2 от Наредба №41/04.08.2008г.
на МТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН, жалбоподател „ Б.К. **** *“
ООД да заплати на РД ”АА“ - гр.София, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна
по настоящото дело.
3
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните през
Административен съд –гр.София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4