П Р
О Т О
К О Л
Град София, 09 октомври 2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 4 – ти състав в
публично съдебно заседание на девети
октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ
ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
АНИТА
АНДРОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 3163 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14.35 ч., се явиха:
/Във
връзка с обявената към настоящият момент в Р България извънредна епидемична
обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед №
РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС, откритото с.з. по настоящото
производство се разглежда посредством двупосочна онлайн аудио и видео връзка
чрез програма „Skype“
в 14–а заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ
Т.А.С. – присъства в помещение в
СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.
В съдебна зала се явява адв.В.И.– САК – надлежно упълномощен защитник на осъдения С., с
представено по делото пълномощно.
ОСЪДЕНИЯТ
Т.А.С.: Чувам и виждам добре всичко.
НАЧАЛНИКЪТ
на ЗАТВОРА – гр.София
– редовно призован, се представлява от Т.Г.– ИСДВР в Затвора – гр.София, с
представено по делото пълномощно, присъстваща
в помещение в СЦЗ, пригодено за
осъществяване на дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна
връзка.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като съобрази становището на страните, както и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед и на
осъществената онлайн аудио и видео връзка с осъдения С. и с процесуалния
представител на СЦЗ, НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в това
с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото
досие.
Т.А.С.
– роден на ***
***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен /по негови
данни живущ във фактическо съжителство/, осъждан, без образование, месторабота преди
задържането – в строителството с пътни настилки, като общ работник, жител и
живущ ***.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения С. в
процеса.
ОСЪДЕНИЯТ Т.А.С.: Наясно съм с правата си като
осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения Т.А.С.
– чрез упълномощения от него защитник адв.В.И.– от САК, с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/, от изтърпяване
на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
Адв.И.: Поддържаме молбата. Няма да сочим доказателства,
нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства, нямам
доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Т.Г.: Изпратила съм актуална
справка, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на осъденото
лице, която моля да приемете.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ постъпилата актуална
справка относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното спрямо осъденото
лице наказание „Лишаване от свобода“, на присъстващите в залата страни – за
запознаване и становище, а съдържанието на същата – РАЗЯСНИ на останалите
страни.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да
се приеме писменото доказателство.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на изисканата
и постъпила от Затвора – гр. София актуална справка относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъденото лице наказание
„Лишаване от свобода“ – към предмета на делото, СЧИТА, че същата следва да бъде
приобщена към доказателствения материал по воденото производство, в насока на
което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмено доказателство – постъпилата актуална справка от Затвора–гр.София, рег. № 277 от 06.10.2020 г., относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения Т.А.С.
наказание „Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ
/поотделно/:
Няма да сочим доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА
приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата за УПО не е
основателна. Осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
му наказание, но не е налице втората изискуема предпоставка – същият да е дал
достатъчно доказателства за поправянето си. В този смисъл са и становищата на
пенитенциарната администрация – видно от изготвения доклад, оценката на риск от
рецидив при осъдения е в средни, непроменени стойности; фиксирани са конкретни
проблемни зони, по които е необходимо възпитателната работа да продължи; рискът
от сериозни вреди към обществото също е със средни стойности; работата с
лишения от свобода продължава. Видно от посоченото в доклада, целите и задачите
заложени в индивидуалния план на присъдата, се изпълняват, но не са изпълнени
към момента, поради което считам и, че не са постигнати целите на наказанието
по смисъла на чл.36 НК. Моля да оставите молбата без уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Т.Г.:
Становището на Началника на СЦЗ е,
че е изпълнена първата предпоставка за УПО, но не е налице втората предпоставка
– достатъчно данни за поправяне на осъдения в рамките на затвора. Целите на
наложеното наказание не са изпълнени в цялост, предвид характера и тежестта на
извършеното нарушение. Оценките на риск от рецидив и от вреди не са намалени, поради
което корекционната работа с осъдения следва да продължи. Моля да оставите
молбата на осъдения за УПО, без уважение.
Адв.И.: Моля да уважите подадената от нас
молба, тъй като тя отговаря на изискванията, предвидени в закона. Осъденият е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание. През времето на изтърпяване на
наказанието, същият е бил дисциплиниран, награждаван е, това е един трудов
човек, който работи в обектите, които са предоставени за изпълнение от затвора.
При това положение, аз предоставям на съда да прецени – доколко подсъдимият е
изпълнил втората предпоставка, за да бъде напълно законно неговото
освобождаване. Става въпрос за един срок от 19 дни, които в никакъв случай няма
да повлияят на подсъдимия, за да може за такова кратко време да изпълни
превенцията, която се предполага. Същият има 3 деца, жена му разчита
изключително на неговата подкрепа, и в момента цялото бреме е върху нея. Относно
характеристичните данни на осъдения – той не е конфликтен, изпълнява
задълженията си, не принадлежи към никакви групи в затвора; не се съпротивлява;
изпълнява безропотно задълженията си, поради което моля съдът да уважи молбата
му за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ Т.А.С. /в своя защита/: Моля да одобрите
молбата ми за УПО.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Т.А.С.: Моля да бъда освободен, да се
грижа за децата си, не се занимавам с глупости.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да
постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните, изложени в
днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото,
намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.437,
ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1 от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от адв. В.И.– от
САК, в качеството й на упълномощен защитник на осъдения Т.А.С., с правно основание чл.70, ал.1,
т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на
конкретното осъдено лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него общо
наказание „Лишаване от свобода“.
В днешното с.з., представителите на
СГП и СЦЗ изтъкват идентични съображения, че независимо от наличието на първата
формална предпоставка за постановяване на УПО, с оглед изтърпяната част от
наложеното по отношение на С. наказание „лишаване от свобода“, не са налице
доказателства за неговото трайно поправяне.
В конкретика, прокурорът акцентира, че видно от доклада и от
становищата на пенитенциарната администрация, рискът от рецидив при осъдения е
в средни, непроменени стойности. Сочи и, че при осъдения са фиксирани конкретни
проблемни зони, по които е необходимо възпитателната работа да продължи, предвид
което и доколкото не са постигнати целите на наложеното спрямо С. наказание
„Лишаване от свобода“ по смисъла на чл.36 НК, пледира молбата за УПО да бъде
оставена без уважение.
Представителят на СЦЗ изразява сходни съображения, като
посочва, че целите на наложеното по отношение на осъдения наказание не са
изпълнени в своята цялост, предвид характера и тежестта на извършеното от С.
престъпление. Изтъква, че оценките на риск от рецидив и от вреди не са
намалени, предвид което корекционната работа с осъдения следва да продължи.
В обратен синтез е становището на адв.И., която сочи, че молбата
на осъдения отговаря на изискванията предвидени в закона. Сочи, че С. е
изтърпял по-голямата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като
остатъкът от 19 дни няма да повлияе спрямо него да бъдат изпълнени в цялост
превенциите, предвидени в закона. Сочи, че С. е дисциплиниран, награждаван е, не
е конфликтен, трудов човек, който работи в обектите, на които е бил назначаван
и на които е изпълнявал задълженията си. Пояснява, че С. е баща на 3 деца, за
които следва да се грижи, а към момента цялото бреме за тяхното отглеждане поема
майката на децата.
В своя защита и в последната си
дума, осъденото лице моли да бъде условно предсрочно освободен, за да може да
се грижи за децата си.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че
осъденият С. *** на 10.07.2019 г., когато по отношение на същия е приведено в
изпълнение, на основание чл.68, ал.1 НК, наложеното му с присъда № 20729/15 г.
по описа на СРС наказание, в размер на 1 година „Лишаване от свобода“, изтърпяно
към дата 12.06.2020 г. От последно цитираната дата, С. търпи определеното му по
НОХД 2070/19 г. по описа на СГС, НО, 21 състав, за извършено от него
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 НК, наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 1 година и 3 месеца, определено да бъде изпълнявано при
първоначален „строг“ режим.
Съгласно приложените по делото
материали, в конкретност – въз основа на представената и приета като писмено
доказателство в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ, се установява, че
осъденият С. е изтърпял към момента фактически 1 година и 27 дни; от работа 26
дни, или всичко – в размер на 1 година, 1 месец и 23 дни, който срок фактически
изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретния случай, предвид данните за съдимостта на осъденото лице,
следва
да се счете като относим към обосноваване наличието на първата предпоставка за приложение
института на УПО, доколкото
С. е изтърпял много повече от половината от наложеното му общо наказание в
размер на 1 година и 3 месеца „Лишаване от свобода“, като остатъкът, който
следва да търпи, се равнява към днешна дата в размер на 1 месец и 4 дни.
От доказателствените материали по
делото, с оглед преценката за наличието на останалата материално–правна
предпоставка за постановяване на УПО по отношение на С., а именно – дали
изтърпяната част от наказанието е оказала необходимото за изпълнение целите на
наказанието поправително въздействие по отношение на конкретния осъден, настоящият
съдебен състав черпи изводи за наличие на минимални положителни промени в
поведението на осъденото лице, въз основа на приложените от затворническата администрация
становища и доклади. Така в приложения доклад на ИСДВР от 31.07.2020 г. се отчита,
че С. се стреми да избягва проблемните ситуации, конфликти и пререкания; стреми
се да спазва реда и режимните изисквания, като е награждават веднъж, съгласно
Заповед № 63 от 19.02.2020 г. с „Писмена похвала“ и не е наказван до момента. С
оглед изявено от него желание да работи, е назначен на работа съгласно Заповед
№ 4 от 10.01.2020 г. като „чистач–коридор 8 група“ по чл.80 ЗИНЗС, с която
работа се справя добре. Изтъква се, че осъденият се включва в изпълнение плана
на присъдата, съобразно възможностите си; декларира мотивация за промяна на
криминалното си поведение, но по–скоро същата е формална. В този смисъл, изтъкнатите
незначителни данни за поправяне на
осъденото лице, СЪДЪТ възприема като доказателствена маса в полза извода за това,
че не са налице убедителни и достатъчно красноречиви доказателства за
изпълнение превенциите на наложеното по отношение на С. наказание „Лишаване от
свобода“, в тяхната цялост.
СЪДЪТ, независимо от изложените по–горе
минимални положителни характеристики за поведението и личността на С., черпи
извод за наличие на една изключително отрицателна характеристика от затворническата
администрация по отношение на личностното и поведенческо проявление на С. в
местата за лишаване от свобода, по време на целия му престой в тези места. Така,
в цитирания доклад на ИСДВР се сочи, че през целия престой в затвора, С.
показва едно формално отношение към
изпълнение плана на присъдата, и към мотивация промяна на криминалното си
поведение, чрез което показва, че не
може да изпълнява в пълна степен поставените му цели и задачи; демонстрира привидно
позитивно отношение към корекционно–възпитателния процес; не се включва в
регламентираните социални дейности, с оглед на което ИСДВР сочи, че при С. не
са налице достатъчно позитивни промени, от които да е видно, че е предприета
линия на просоциално поведение, насочено към осъзнаване от страна на осъдения на
минали грешки и извличане на поука от тях. В доклада на ИСДВР се сочи и, че С. не
е показал достатъчно позитивни промени в начина на мислене и на поведение, с
което да се наложи убеждение, че е налице личностна готовност за живот на
свобода. Изтъква се, че е необходимо С. да преосмисли напълно човешките си
ценности и приоритети, за да утвърди в поведението си модели, адекватни на
обществените очаквания, поради което и корекционната работа по отношение на
същия следва да продължи. С оглед анализа на оценката на риск от рецидив и от
вреди, ИСДВР излага, че при С. са изразени множество дефицити, които са
останали непроменени; оценката на риск продължава да бъде в средните стойности
– 42 точки, а рискът от вреди за обществото остава среден, какъвто е бил
първоначално зададен. Отчетените дефицити в зоните за нуждите са „образование и
обучение“, доколкото С. е без образование, не вижда смисъл от продължаване на
същото; по отношение зона „умение за мислене“ – отчита се частична способност С.
да разпознава проблемите си, но не умее да разреши същите адекватно; не
осъзнава в пълна степен последствията от криминалното си поведение спрямо
обществото, а в зона „отношение към правонарушението“ се отчита, че С. не
приема отговорността за извършеното правонарушение. С оглед изложеното, ИСДВР
заключава, че по време на престоя си в местата за лишаване от свобода, до
настоящият момент, въпреки сравнително дългия период на престой на С. в тези
места и постоянно провежданата корекционна дейност, осъденият не е дал
убедителни доказателства за завършен процес на поправяне; не е показал със
своето отношение към провежданите дейности, да бъдат отчетени промени в
оценката на риск от рецидив и от вреди, поради което и не е осъществена в
цялост прогресивната система при изпълнение на наказанието. Не са налице
достатъчно позитивни промени в мисленето и поведението на осъдения за
обосноваване на извод, че целите на наказанието са постигнати и, че е налице
личностна готовност за живот на свобода.
Впрочем, тези изводи на ИСДВР са
изложени и в становищата на ИФ Началник на Затвора–гр.София и на ИФ – Началник сектор
ЗО „Кремиковци“, които са напълно идентични по отношение изцяло отрицателната
поведенческа нагласа и проявление на С. по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода. В посочените становища отново се изтъква, че рискът от
рецидив и вреди при осъдения е с некоригирани стойности, въпреки корекционната
работа в продължение на повече от 1 година; няма данни за нужното поправяне на С.,
като проблемните зони остават дефицитни и към настоящият момент; осъденият е
със самооправдателни и предимно криминални
нагласи; не се отчитат промени, които да докажат, че осъдения се е поправил и
превъзпитал.
В заложения първоначален план на
присъдата, са поставени много цели и задачи, по отношение преценка на миналото
поведение; обогатяване на поведенческия репертоар със социално приемливи модели
на поведение, които до настоящият момент не са изпълнени и не са постигнал
целения ефект, предвид дадените становища от затворническата администрация. Впрочем,
криминалното мислене на осъдения С., СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА въз основа на данните за неговата съдимост, видно от която, той е
бил осъден в предходен период от време и за престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 НК, наказанието за което е изтърпял ефективно.
В този смисъл, СЪДЪТ ОТЧИТА, че независимо от известните, но незначителни
положителни данни за поведението на осъдения С., отрицателните такива са
изключително многобройни и вземат превес при изграждане извода на съда за това,
че молбата на осъдения не се явява основателна и не следва да бъде уважена. СЪДЪТ НЕ ОТЧИТА категоричен и
безусловен положителен ефект от въздействието на определеното спрямо С. наказание
„лишаване от свобода“, като с оглед на всички съображения, посочени по–горе,
настоящият състав ПРИЕМА, че с цялостното си поведение, С. не е доказал своето
реално поправяне.
Независимо от изтъкнатите от
защитата добри характеристични данни, отрицателните нагласи при осъденото лице
са изключително много, които следва да бъдат преценени като преимуществени
спрямо незначителните добри характеристични данни и факта, че С. има 3 деца, за
които следва да полага грижи.
СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед изпълнение
целите на наказанието, наложено по отношение на осъдения С., генералната и специална
превенция на това наказание, следва и занапред спрямо него да бъде продължена
корекционната дейност, независимо, че остава период от 1 месец до изтърпяване
на наказанието, в който период би могло да бъде оказана необходимата
възпитателна и положително въздействаща линия по отношение поведението на
осъденото лице, с оглед съобразяване на това поведение с бъдещо непротивоправно
такова в обществения живот.
В този смисъл и като съобрази, че с
оглед нуждите за изпълнение целите на наказанието е необходимо спрямо осъдения
да бъде продължена корекционната работа, с оглед засилване възпитателното
въздействие и същевременно осъществен контрол за по–позитивно стабилизиране на
неговата личност, СЪДЪТ ПРИЕ, че
подадената молба от С. следва да бъде оставена без уважение, доколкото към
настоящият момент СЪДЪТ не отчита изискващите се безспорно убедителни и
категорични доказателства за трайно поправяне на осъденото лице, воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения Т.А.С.
– роден на ***
***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен – живущ във
фактическо съжителство, осъждан, без образование, месторабота преди задържането
– в строителството, с пътни настилки, жител и живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ – в размер на 1 година и
3 месеца, който остатък се равнява на 1
месец и 4 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест в
7 – дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
Адв.И.:
Моля за копие от протокола.
С оглед направеното искане от защитата, да се издаде препис
от протокола от днес проведеното с.з., на адв. И..
Протоколът е изготвен в открито
съдебно заседание, което приключи в 15.20
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: