№ 4089
гр. С., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110111420 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
адрес, представлявано от A. А. с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответниците Р. Й. Л., ЕГН: **********, А. В. Л., ЕГН: **********, Й. В. Л., ЕГН:
********** и Й. В. Л., ЕГН: **********, четиримата с адрес АДРЕС, че дължат на ищеца
при квоти 5/8 за Р. Й. Л., 1/8 за А. В. Л., 1/8 за Й. В. Л. и 1/8 за Й. В. Л., следните суми:
сумата от 4595,44 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес:
гр. С., ж.к. „Д.“, бл.. отчитан под абонатен № ., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –19.11.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 742,82 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2019г. до 28.10.2021г., сумата от 46,54 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 19.11.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 9,86
лв. за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г., като сумите се разпределят както следва:
1. Ответника Р. Й. Л., дължи сумата от 2872,15 лв. /двe хиляди осемстотин
седемдесет и два лева и 15 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за горепосочения имот, ведно
със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 464,26 лв.
/четиристотин шестдесет и четири лева и 26 стотинки/ за периода от 15.09.2019г. до
28.10.2021 г., сумата от 29,09 лв. /двадесет и девет лева и 09 стотинки/, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
6,16 лв. /шест лева и 16 стотинки/ за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г.;
2. Ответника А. В. Л., ЕГН: **********, дължи сумата от 574,43 лв. /петстотин
седемдесет и четири лева и 43 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за горепосочения имот, ведно
1
със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 92,85 лв.
/деветдесет и два лева и 85 стотинки/ за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021 г., сумата от
5,82 лв. /пет лева и 82 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
19.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,23 лв. /един лев и 23 стотинки/
за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г.;
3. Ответника Й. В. Л., ЕГН: **********, дължи сумата от 574,43 лв. /петстотин
седемдесет и четири лева и 43 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за горепосочения имот, ведно
със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 92,85 лв.
/деветдесет и два лева и 85 стотинки/ за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021 г., сумата от
5,82 лв. /пет лева и 82 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
19.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,23 лв. /един лев и 23 стотинки/
за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г.;
4. Ответника Й. В. Л., ЕГН: **********, дължи сумата от 574,43 лв. /петстотин
седемдесет и четири лева и 43 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за горепосочения имот, ведно
със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 92,85 лв.
/деветдесет и два лева и 85 стотинки/ за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021 г., сумата от
5,82 лв. /пет лева и 82 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
19.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,23 лв. /един лев и 23 стотинки/
за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици/потребители на
т.енергия в процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Нелбо Инженеринг“ ООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такъв, който съдържа
доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и правят възражение за погасителна давност на
задължението.
С определение от 19.09.2022 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответниците, редовно призовани, се представляват от адв. Д., който който поддържа
писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя
списък.
2
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 66215/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец, срещу
ответниците, е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 4595,44 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл.. инсталация
**********/аб. № ., ведно със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 742,82 лв. за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021 г., сумата от 46,54 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 9,86 лв. за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г. С
възражения от 12.01.2022 г. ответниците са оспорили вземането с мотив, че не дължат.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак №0057/16.11.1980г. община
Белене, В. Л. и Р. Й. Глузова са сключили граждански брак на 16.11.1980г., като съпругата е
приела фамилното име Л..
Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
16.05.1990г. В. Л. е закупил процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“,
бл.162, вх.4, представляващ ап. №33.
Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г. по
искане 6807/02.12.22г., В. Л. е починал на 17.04.2007г., като негови живи родственици са
съпругата му - Р. Й. Л. и трите му деца- А. В. Л., Й. В. Л. и Й. В. Л..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ФИРМА“ АД на клиентите в гр. С., се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. С., ж.к. „Д.“,
бл.162, вх. Г, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са
решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Нелбо Инженеринг“
ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 11.06.2002 г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 02.06.2017г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил обща фактура № **********/31.07.2020 г., съобщение към фактура №
**********/31.07.2019 г. и извлечение за дължими суми на абонатен № **********.
По делото са приети главни отчети и изравнителни сметки, представени от „Нелбо
Инженеринг“ ООД за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От приетите като доказателства по делото Договор за продажба на недвижим имот и
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г., се установява, че
ответниците са съсобственици на процесния апартамент. Същия е закупен от Р. Й. Л. и В. Л.
в режим на СИО, като след смъртта на последния, имота е станал съсобствен между
ответниците при дялове 5/8 ид.ч. за Р. Й. Л. и по 1/8 ид. ч. за трете деца на починалия А. В.
Л., Й. В. Л. и Й. В. Л..
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
3
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение № ОУ- 1/27.06.2016
г. на ДКЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от процесуалния представител на
ответниците, съдът отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № ., под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от
ответниците, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените
искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в процесния имот, находящ се в гр.С., ж.к. „Разсадник
Коньовица“ , бл.11, вх, А, ап. 20, е доставена и потребена топлинна енергия на обща
стойност от 4660,21 лв. (съобразно отразеното във фактурите, приложени на л.26-28 от
делото- 2294,57+2365,64=4660,21), като отговорността на всеки от ответниците е по 1/ 8 за
децата и 5/8 за съпругата. Неоснователно е възражението на ответниците, че неправилно е
изчислен размера на дела за топла вода при неосигурен достъп за 3-ма потребители,
доколкото по делото се установи, че собствениците са 4-ма.
Възражението на ответниците за погасяване на претендираната сума по давност,
съдът намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за
топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие
от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г.,
че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в”
ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 29.11.2022г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 29.11.2018г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.05.2018г. до 30.09.2018г., като последното е с падеж
14.11.2018 г. Задължението за м. октомври 2018 г. е с падеж 14.12.2018 г., поради което
същото не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това съдът приема, че ответниците дължат на ищеца сумата от 4314,90 лв.
(2365,64-345,31=2020,33+2294,57=4314,90) за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
определена след приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2018г. до
30.09.2018г. в размер на сумата от 345,31 лв. (73,19+73,19+66,31+66,31+66,31=345,31). За
4
разликата над тази сума и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. иска следва да се
отхвърли като погасен по давност. Или съобразно притежаваните от всеки от ответниците
ид.ч. Р. Й. Л. дължи сумата от 2696,80 лв., а отв. А. В. Л., Й. В. Л. и Й. В. Л. по 539,36 лв.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня посочен, като краен срок за заплащане на фактурата. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява доказан за периода от 15.09.2019 г. /след датата на срока за плащане по
фактура № **********/31.07.2019 г. / до 28.10.2021г., която сума по тази фактура съда
изчисли служебно върху главницата от 2020,33 лв. в размер на сумата от 434,93 лв., а върху
главницата от 2294,57 лв. за периода от 15.09.2020-28.10.21г. в размер от 260,70 лв. Или
общо дължимата сума за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021г., е в
размер на 695,63 лв. (434,93+260,70), като съобразно притежаваните ид.ч. Р. Й. Л. дължи
сумата от 434,75 лв., а отв. А. В. Л., Й. В. Л. и Й. В. Л. по 86,95 лв. За разликата над тази
сума иска следва да се отхвърли.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Нелбо
Инженеринг“ ООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си
материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи
възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 66215/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника Р. Л. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 137,17 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, а ответниците А. Л., Й. Л. и Й. Л. – по 123,19 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ищеца следва да заплати на адв.
Д. сумата от 612,95 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
четиримата ответници в двете производства.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Й. Л., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл.. че дължи на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, сумата от 2696,80 лева (две хиляди шестстотин деветдесет и
шест лева и 80 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл.. отчитан под абонатен № ., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 19.11.2021 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 434,75
лева (четиристотин тридесет и четири лева и 75 стотинки), представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№20776/01.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
5
66215/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2872,15 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
30.09.2018г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 464,26 лв., както и исковете сумата от 29,09 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 6,16 лв. за
периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. Л., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл.. че дължи на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, сумата от 539,36 лева (петстотин тридесет и девет лева и 36
стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С.,
ж.к. „Д.“, бл.. отчитан под абонатен № ., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
19.11.2021 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 86,95 лева (осемдесет и
шест лева и 95 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г.
до 28.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед №20776/01.12.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 66215/2021 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 574,43 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018г. и иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 92,85 лв., както и исковете
сумата от 5,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.11.2021г. до
изплащане на вземането и лихва в размер на 1,23 лв. за периода от 01.12.2018г. до
28.10.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. В. Л., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл.. че дължи на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, сумата от 539,36 лева (петстотин тридесет и девет лева и 36
стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С.,
ж.к. „Д.“, бл.. отчитан под абонатен № ., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
19.11.2021 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 86,95 лева (осемдесет и
шест лева и 95 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г.
до 28.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед №20776/01.12.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 66215/2021 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 574,43 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018г. и иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 92,85 лв., както и исковете
сумата от 5,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.11.2021г. до
изплащане на вземането и лихва в размер на 1,23 лв. за периода от 01.12.2018г. до
28.10.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. В. Л., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл.. че дължи на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, сумата от 539,36 лева (петстотин тридесет и девет лева и 36
стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С.,
ж.к. „Д.“, бл.. отчитан под абонатен № ., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
19.11.2021 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 86,95 лева (осемдесет и
6
шест лева и 95 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г.
до 28.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед №20776/01.12.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 66215/2021 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 574,43 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018г. и иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 92,85 лв., както и исковете
сумата от 5,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.11.2021г. до
изплащане на вземането и лихва в размер на 1,23 лв. за периода от 01.12.2018г. до
28.10.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Й. Л., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“
ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 137,17 лв., (сто
тридесет и седем лева и 17 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 66215/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА А. В. Л., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“
ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 123,19 лв., (сто
двадесет и три лева и 19 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 66215/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Й. В. Л., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“
ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 123,19 лв., (сто
двадесет и три лева и 19 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 66215/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Й. В. Л., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“
ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 123,19 лв., (сто
двадесет и три лева и 19 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 66215/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Р. Л. Д. от
САК, с личен №**********, сумата от 612,95 лв. (шестстотин и дванадесет лева и 95
стотинки), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответниците Р. Л., А. Л., Й. Л. и Й. Л., по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 66215/2021 г. по
описа на СРС.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Нелбо Инженеринг“
ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 66215/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7