ПРОТОКОЛ
№ 600
гр. Смолян, 11.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100595 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:20 часа се явиха:
ИЩЦАТА Р. А. П., редовно призован, не се явява. За нея процесуалният й представител
адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА „***“ ООД, редовно призовано, се явява процесуалният представител
адв. П. П..
Постъпила е молба с вх. № 5865/08.11.2022 г., адв. П. П., като ведно с нея се представят
писмени бележки с вх. № 5866/08.11.2022 г., заявява становище за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за ищеца. Представят се писмени доказателства.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. О. – От името на доверителката ми поддържам исковата молба, оспорвам писмения
отговор.
АДВ. П. – Оспорвам така предявения иск, поддържам отговора на исковата молба, ведно с
приложените към него писмени доказателства. Моля да се приеме допълнителното писмено
доказателство, представено с молбата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявени са искове с правното основание на чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, а именно да
1
бъде постановено решение, с което ответното дружество „***" ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ****, представлявано от управителя В.М.И., да бъде осъдено да
заплати на Р. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес град ****, сумата от 333,00 лева,
представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем №
439529 от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.06.2022г. - датата
на предявяване на иска - до окончателното й изплащане.
Твърденията на ищцата са, че на основание чл. 8 от договора за заем е начислена неустойка
за неизпълнение на задължението по чл.6 от договора за заем – като клаузата за неустойка е
нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита
на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 8 от договора е неравноправна
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и
обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да
бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.
Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във
вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в
негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.
Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона
за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите,
поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Размерът
на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в
договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната
лихва).
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. В разпоредбата на на чл.11, ал.1 ЗПК е посочено
съдържанието на договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. И, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1
от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече
нищожност на сключения договор. В случая са нарушени т.9 и т.10 от посочената
разпоредба.
Договора за заем е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и като последица съгласно чл. 23 от
ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,без лихви и разходи.
По Договора за паричен заем № 439529 от 15.06.2021г. ищцата твърди, че е заплатила на
ответника сумата от 833,00 лева., поради което и разликата над 500,00 лева /получената в
заем сума/ и платената сума от 833,00 лева, или сумата в размер на 333,00 лева е платена при
2
начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника иска се оспорва. Оспорват се твърденията
в исковата молба, че не са спазени изискванията на цитираните правни норми.
В погасителния план към договора за заем са описано подробно размера на погасителната
вноска с включена неустойка по чл. 8 от договора и без нея, както самия размер на
разсрочената на месечни вноски неустойка по чл. 8 от договора. В погасителния план е
направено описание на падежните дати и размера на дължимите погасителни вноски по
договора за заем в зависимост от предоставените обезпечения, уговорени в чл.3, ал.9 и чл. 6
от договора за заем, сключен между страните. Заемателят се е запознал с погасителния план
към договора за заем, видно от положения под същия подпис с изписване на трите имена от
страна на Заемателя. Лихвеният процент е фиксиран към момента на сключване на
договора, без възможност за последваща промяна и не са посочени последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
Относно изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12, т. 20, и чл. 12, ал. 1, т.9 от ЗПК
Видно от чл. 3 на сключения договор за заем № 439529 е направено подробно описание на
параметрите на отпуснатия заем.
В договора не са посочени референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, тъй като лихвеният
процент е фиксиран за целия период на договора и е в размера, посочен в чл.3 от договора.
Съгласно чл.8 от ОУ към договора, ГПР на заема не може да бъде променян. Не е
необходимо и да има допускания тъй като към момента на сключване на договора всички
разходи по договора са известни и няма липсващи или променливи параметри.
В чл.3 от процесния договор е направено пълно и подробно описание на параметрите на
отпуснатия заем - главница, лихва, ГПР, дата на падеж, периодичност на вноските, брой на
погасителните вноски, искани обезпечения, вид вноска, такса за усвояване, общ размер на
кредита, дата на първо и дата на последно плащане. Твърдението на ищцата за
неизчерпателност на така посочените параметри на кредита е неоснователно, тъй като
неустойката по чл.8 от договора за заем не е част от параметрите по отпуснатия заем.
Същата има обезпечителен обезщетителен и санкционен характер с оглед основанието за
начисляването й - не предоставяне на искано обезпечение по договора - посочено в чл.3 и
чл.6 от договора за заем. В случай, че заемателят предостави обещаното обезпечение, то
неустойката не се дължи. Клаузата на чл.8 от договора за паричен заем не е недействителна.
С нея страните уговарят неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на
заема.
Лихвения процент е точно и ясно посочен в чл.3 от договора за заем и не надвишава
позволения от законодателя размер. Лихвата по договор за заем има възнаградителен
3
характер.
Поради изложеното, се оспорват твърденията на ищеца за неспазване изискванията на чл.11
от ЗПК. В чл.3 от договора са дадени точно и изчерпателно всички параметри по договора за
заем съгласно законовите изисквания в тази връзка.
По чл.5 от договора за заем е посочена информация относно правото на заемателя при
погасяване на главницата или част от нея по договора за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи;
Относно спазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
Съгласно чл.3, т.5 от договора ГПР по заема е в размер на 49.050%. Според законовата
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Размерът на ГПР съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК не може да бъде повече от 50 %. В случая ГПР
по процесния договор за заем е в размер на 49.050% и е изцяло в определената императивна
законодателна рамка.
Освен това, в чл. 9 от договора и в чл.7, ал.3 от ОУ е предвидена възможност потребителят
да се откаже от договора, без да сочи причината и без да дължи обезщетение и неустойка в
14-дневен срок от сключване на договора, с което правата на потребителя са защитени.
Неустойката не се включва в размера на общия разход по кредита по смисъла п.1, т.1 от ДР
на ЗПК, условията на чл. 1., ал.4, вр. ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими.
Затова и клаузата, която урежда дължимостта и не противоречи на посочената норма.
Условията на клаузата на чл. 8 са индивидуално уговорени и това е станало с прякото
влияние на потребителя Р. А. П. във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП особено имайки в предвид
и факта, че е можела да предостави гарант и след сключването на договора за да не дължи
заплащане на неустойка. С договорения точен определян размер в чл.8 на неустойката
потребителя Р. А. П. е преценила икономическите последици за себе си ако се наложи да
заплати тази неустойка във връзка с чл. 143, ал. 18 от ЗЗП, както и в последствие е
предприела действия по заплащане, като не е изпаднала в забава за да дължи на кредитора
само чистата стойност на кредита както е предвидил законодателя в ЗЗП. Също така
условията скрепени в клаузата на чл. 8 от процесния договор са ясни и разбираеми съгласно
чл. 145,ал.2 от ЗЗП.
Неустойката се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване основанията за
нейното начисляване.
Законната лихва за забава е уредена в чл.86, ал.1 от ЗЗД, същата има обезщетителна функция
4
за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Освен това
обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора,
ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.
Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС, постановено по т. д. №1 от 2009г. на
ОСТК Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент.
Тежестта на доказване по предявения иск е на ищцовата страна, която следва да установи
твърденията си относно извършените плащания в посочения размер, като недължимо
платени на ответното дружество, а именно, че не е следвало да бъдат плащани, поради
изложените твърдения за неравноправност на посочените клаузи и недействителност на
договора.
АДВ. О. – Моля да се приемат като доказателства документи включително и представената
справка. Моля да отделим, за безспорно, че доверителката ми е заплатила сумата в размер
590,89 лева, както и че годишния процент на разходите се включва в тази сума, т.е. общата
заплатена сума на ответника“ е в размер на 590,89 лева.
АДВ. П. – Към отговора на исковата молба съм представил разпечатка от компютърната
счетоводна програма, от която е видно общата заплатена сума по процесния договор като
едната част в размер на 120,00 лева е заплатена като редовна вноска за останалите 470,89
лева сума като предсрочно погасяване по процесния договор или общо 590,89 лева.
Предвидената неустойка по чл. 8 от Договора не е включена в годишния процент на
разходите. В него са включени само разходите, които са свързани с договорните лихви.
Неустойката по чл. 8 не намира причина в ГПР и тя не е включена, тъй като е неизпълнение
по вече сключения договор и предвид забраната на чл. 19, ал.3, т. 1, в която законодателят е
разпоредил, разходите да не се включват в ГПР. В тази връзка, категорично заявявам, че
неустойката не е включена в ГПР. Представям справка от системата на дружеството от
25.07.2022 г.
Предвид заявеното от процесуалните представители на страните, приема, че се признава за
безспорно между тях, че общата заплатена сума от ищцата е в размер на 590,89 лева, като
неустойката по чл. 8 от Договора не е включена при изчисляването на ГПР, посочен в
договора за кредит.
АДВ. О. – Моля да бъде назначена ССчЕ, вещото лице, по която да даде заключение какъв
би бил размер на годишния процент на разходите по договора за кредит и ако при
изчисляването участва сумата, уговорена и дължима като неустойка по чл. 8 от Договора в
общ размер на 262,73 лева.
АДВ. П. – Противопоставям се на това искане, подробно сме посочили платената сума,
видно от представеното от мен писмено доказателство към отговора. Считам, че обект на
5
изчисляване на предвидената неустойка и включването и в ГПР е в пряко нарушение на чл.
19, ал.3, т.1, поради което считам, че не следва да се допусне такъв въпрос и обследване на
нарастването на ГПР. Логично е ГПР да нарасне и ако се включи неустойката за забава в
размер на 20 %, естествено е, че ще нарасне ГПР.
АДВ. О. – Ще направя искане за намаляване на размера на иска на 90,89 лева. Тези 90,89
лева последицата от недействителността на договора е недължимостта на платеното над
сумата, която подлежи на връщане. От името на доверителката ми ми моля на основание чл.
214 ГПК да допуснете изменение на размера на иска като същия се счита предявен са
сумата от 90,89 лева. Що се отнася до възраженията за недопускане на поисканата ССчЕ
нашите твърдения са такива, че неустойката представлява част от задължителния елемент от
общите разходи по кредите съгласно § 1, т.1 от ДРЗПК, че същата формално е уговорена
като неустойка, и същата представлява скрита договорна лихва и като такава размера следва
да участва при изчисляване на годишния размер на разходите, тъй като такива са нашите
твърдения и имаме право да ангажираме доказателства за установяването им, а съдът ще се
произнесе по правния въпрос следва или не следва неустойката да участва.
АДВ. П. – Процесуално допустимо е искането изменение на иска, но се противопоставям
още веднъж по отношение на допускането на ССчЕ във връзка с изясняване на делото от
фактическа страна. За улеснение на съда по отношение на сумата, за която се иска
изменение на иска в размер на 90,89 лева, ако дадете възможност ще предоставя на ищеца
да се запознае с още една по- подробно счетоводна справка, която разбива самите парични
суми както по дати така и по пера, от която е видно освен размера на платените суми и
разбиването като по пера главица, договорена лихва и неустойка. Представям същата
справка на съда и моля съдът да я приеме, ако не се противопоставя ищеца, тъй като считам,
че допълнително ще обременим и като време и като разноски по настоящото дело
допускането на една ССчЕ, която да установи нещо, което е видно от справката.
АДВ. О. – Поддържам искането за назначаване на ССчЕ.
Съдът намира, че няма пречка да се допусне искането изменение на размера на претенцията,
като същата да се счита предявена за сумата в размер на 90,89 лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата в размер
на 90,89 лева.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените в днешно съдебно заседание справка от
счетоводната система на „***“ 25.07.2022 г.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна. Счита, че не е наложително
назначаването на исканата експертиза с оглед наличните писмени доказателства, а и
предвид заявеното от страните във връзка с отделяне на безспорните обстоятелства, които
6
съдът ще обсъжда в съвкупност по същество.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ищцата за
назначаване на съдебно- счетоводна експертиза.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. О. – От името на доверителката ми моля да постановите решение, с което да уважите
иска за връщане на недължима платена сума в размера, за който беше допуснато изменение,
а именно 90,89 лева. Поддържам съображенията изложени в исковата молба за
недействително на процесния договор за кредит, тъй като ГПР не е този, който е посочен в
него, тъй като при изчисляването му не взета предвид и дължимата неустойка в размер на
262,73 лева, която следва да участва като елемент от общите разходи по кредита при
изчисляване на ГПР. Ако се вземе предвид и тази сума ГПР по договор за кредит би
надхвърлил размера съгласно чл. 19, ал.4 от ГПР, който е 50% и поради това договора се
явява недействителна на основание чл. 23 от ЗПК. С оглед изхода на делото моля да
присъдите разноските за водене на делото в размер на 50,00 лева заплатена държавна такса,
а на мен като неин представител да определите възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА. Моля да ми бъде дадена възможност за писмени бележки, в които да изложа и
практиката на ОС- Смолян, постановена по сходни случаи, по които предмет на обсъждане е
бил договор за потребителски кредит със страна, по който е ответното дружество.
Представям списък с разноски.
АДВ. П. – След като се уверите в твърдяното от нас в отговора на исковата молба, моля да
постановите решение, с което да отхвърлите исковете като неоснователни и недоказани и
моля при постановяване на решението си да вземете предвид писмените бележки, които съм
приложил към молбата- становище.
ДАВА възможност за представяне на писмена защита за процесуалния представител на
ищцовата страна в едноседмичен срок, считано от днес.
Съдът обяви, че ще се поразнесе с Решение на 09.12.2022 г.
Протоколът е изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 13,50 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7
Секретар: _______________________
8