№ 287
гр. Сливен, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230200724 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „В 5555” ООД – с. Т., общ. Б.С., обл.
В., представлявано от управителя В.С.Н., чрез процесуалният му представител адв. Ч. от АК
– Бургас, надлежно упълномощен, против НП № 676779-F680852/10.04.2023 год., издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС
за нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118,
ал. 8 от ЗДДС. Моли издаденото НП да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, алтернативно иска да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или
да бъде намален размера на наложеното административно наказание.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като
незаконосъобразно. Алтернативно пледира да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
или да бъде намален размера на наложеното административно наказание. Пледира да им
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Моли да им бъде присъдени юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение относно размера на адвокатското възнаграждение.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 11.10.2022 год. бил съставен АУАН № F680852 от същата дата на дружеството –
жалбоподател за това, че на 10.10.2022 год., при извършена проверка на обект, находящ се в
гр. Сливен, м. „Д.К.“, стопанисван от дружеството, след извършен физически оглед на
проверявания обект било установено, че на територията на обекта били налични 2 броя съда
с изградена връзка между тях, стоящи на собствената си тежест с обща вместимост 2000
литра. В акта било отразено, че представляващия дружеството декларирал, че горивото от
съдовете се използвали за зареждане на челен товарач с рег. № *****, който се използвал за
дейността на фирмата. В акта било посочено, че била направена справка в ИС „ФУДВ“ и
било установено, че дружеството няма регистрирано ЕСФП и е деклариран 1 брой съд с
вместимост 2000 л., вид на горивото – газьол, с предназначение: за зареждане на машини. В
акта било отразено, че дружеството не било регистрирано като земеделски производител,
както и че горивото не се използвало за инсталации за производство или отопление. В акта
било посочено, че от направена справка от ИС на НАП – Контрол на горивата било видно,
че за период от 01.01.2022 год. до 10.10.2022 год. задълженото лице е получило 16 150 л.
гориво; както и че към наличните в обекта резервоари нямало регистрирана и въведена в
експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП) чрез средства за измерване на
разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено
съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите. В акта било
отразено, че дружеството не е изпълнило задължението си при зареждане на течни горива по
чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от стоящи на собствената си тежест резервоари с
вместимост над 1000 литра да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. 3, ал. 2 и ал. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МП, с което е допуснало нарушение на разпоредбите
на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС.
Актът бил връчен на представляващия дружеството на 11.10.2022 год. (л. 17 – 19 от делото).
Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 676779-
F680852/10.04.2023 год. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на
дружеството - жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС за
извършеното нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. В НП било посочено, че при определяне на
административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и било констатирано, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на представляващия
дружеството на 03.05.2023 год. (л. 13 – 16 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
2
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че
при извършената проверка на 10.10.2022 год. в обект, находящ се в гр. Сливен, м. „Д.К.“,
стопанисван от дружеството, след извършен физически оглед на проверявания обект било
установено, че на територията на обекта били налични 2 броя съда с изградена връзка между
тях, стоящи на собствената си тежест с обща вместимост 2000 литра, като горивото от
съдовете се използвало за зареждане на челен товарач, който се използвал за дейността на
фирмата. Безспорно е установено, че дружеството не е регистрирано като земеделски
производител и горивото не се е използвало за инсталация за производство или отопление.
Поради това правилно е прието за установено, че дружеството не е изпълнило задължението
си при зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от стоящи
на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрира и отчита
зареждането по реда на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МП, което е
квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-
18/2006 год. на МФ лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от
ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с
вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и
3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за
производство и/или отопление.
Съдът намира за неоснователно твърдението, че в настоящия случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно
нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 год.
на МФ във връзка с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС се изразява в констатирано от проверяващите
неизпълнение на жалбоподателя задължение да регистрира и отчита зареждането с течни
горива по реда предвиден в Наредба № Н-18/2006 год. на МФ. Действително извършеното
нарушение е за първи път, но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и
извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. ЗДДС урежда обществените отношения
свързани с данъчното облагане на лицата, като законодателят е предвидил по – тежки
санкции за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и
при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат
всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от
3
жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
По отношение на размера на наложеното на жалбоподателя наказание съдът
констатира, че същото е наложено на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС. Съгласно
цитираната разпоредба извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лева; както и че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. Следователно след като констатираното нарушение се изразява в това, че
дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита зареждането по реда
на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МП и с оглед на квалификацията
на нарушението по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ, то е следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, касаещ именно случаите когато
нарушението не води до неотразяване на приходи и да наложи санкцията по ал. 1, а не по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС. Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно
постановление, в частта относно основанието за налагане на административното наказание,
като го преквалифицира на чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и да намали
размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” от 3000,00 лева
на 500,00 лева.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя „В 5555” ООД – с. Т.,
общ. Б.С., обл. В., представлявано от управителя В.С.Н. за присъждане на направените
разноски в настоящото производство е неоснователно. В Определение от 25.01.2022 год. по
ЧКАНД № 205/2021 год. по описа на СлАС е посочено, че когато НП е изменено в частта
относно наложеното административно наказание, не може да се приеме, че са налице
основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда
и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е
посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл.
27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00
лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 676779-F680852/10.04.2023 год.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „В 5555” ООД – с. Т., общ.
Б.С., обл. В., представлявано от управителя В.С.Н., за нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба
№ Н-18/2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр.
1 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция”
от 3000,00 лева (три хиляди лева) на 500,00 лева (петстотин лева).
ОСЪЖДА „В 5555” ООД – с. Т., общ. Б.С., обл. В. , представлявано от управителя
В.С.Н. с ЕИК *****, да заплати в полза на Национална агенция за приходите разноски в
размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5