Решение по дело №58/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 104
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 31 май 2021 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20217120700058
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

град Кърджали, 31.05.2021 год.

 

                                                  В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ..…..… в публично заседание ……..……

на единадесети май ….…….................................................................................................................

през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                       

при секретар ……………………………. Мариана Кадиева, …….............………..…….

като разгледа докладваното от ..................... съдията Виктор Атанасов .................................... 

административно дело №58 .... по описа за ........................ 2021 година ...................................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.268, във вр. с чл.267, ал.1 и ал.2, т.5 и чл.171, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба от Б.Б.И., с посочен в жалбата адрес: ***, с ЕГН **********, против Решение №57 от 02.03.2021 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с Вх.№94-00-1137 от 16.02.2021 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, подадена от Б.Б.И., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Разпореждане с Изх.№С210009-137-0000982 от 08.02.2021 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив ИРМ – Кърджали, с което е отказано погасяването по давност на задължения, като неоснователна.

Жалбодателят заявява в жалбата, че в срок обжалва Решение №57 от 02.03.2021 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, като незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон и на постановеното в тази връзка Тълкувателно решение №2/2017 год. по Тълкувателно дело №3/2016 год. на ВАС, като твърди, че образуваното изпълнително дело №***/*** год. и изпълнителното основание - влязло в сила наказателно постановление, издадено от Министерство на енергетиката, с което му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на *** лева, е погасено по давност. Излага подробни съображения за това, като сочи каква е разликата между глобата и останалите публични държавни и общински вземания и развива довод, че фактът, че глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителната давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Сочи, че давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материалноправен въпрос и че чл.79 от ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания и че поради това, не следва от разпоредбата на чл.79 от ЗАНН да се извежда аргумент в подкрепа на приложението на чл.171, ал.1 от ДОПК. Развива довод, че породеният в практиката проблем възниква във връзка с въвеждането на чл.82, ал.4 от ЗАНН, която изрично изключва приложението на чл.82, ал.3 от ЗАНН по отношение на глобата, за която в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство, като сочи, че нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН изразява идеята за засилена защита на фиска и обезпечаване събиране на публичните вземания, но че не може обаче, да се поддържа, че с разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН законодателят цели да удължи срока за изпълнение на административното наказание „глоба” на пет години, след като веднъж е започнало изпълнението и че подобно разбиране противоречи на целите на административното наказание, визирани в чл.12 от ЗАНН. Твърди, че разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН изключва приложението само на чл.82, ал.3 от ЗАНН, но не изключва приложението на чл.82, ал.2 от ЗАНН, който предвижда прекъсването на давността с всяко действие, предприето за изпълнение на наказанието, нито правилото, че след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като счита, че неприложимостта на чл.82, ал.3 от ЗАНН не е достатъчно основание, за да се приложи давността по чл.171, ал.1 от ДОПК. Развива съображения за това, като твърди, че срокът по чл.171, ал.1 от ДОПК не би следвало да намери приложение за глобата и поради това, че в общия случай той започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение и че при данъците, таксите, осигурителните вноски, митните сборове, задължението за внасяне в бюджета възниква въз основа на закона, което обяснява и защо определянето на началния момент, в който започват да текат давностните срокове, няма връзка с евентуална ревизия и издаден ревизионен акт и че поради това сроковете по чл.171 от ДОПК са достатъчно дълги, така че да гарантират събираемостта на вземанията и интереса на фиска, дори ако се наложи провеждане на административно производство за установяване на публичното вземане. Развива довод, че при глобата обаче, определянето на толкова дълги давностни срокове не е оправдано, т.к. задължението за плащане на глобата не възниква по силата на закона, а в резултат на проведено административнонаказателно производство и след влизане в сила на наказателното постановление и давностните срокове за изпълнение текат от влизане в сила на наказателното постановление, а освен това, в общия случай, целта на публичното вземане не е нито превантивна, нито възпитателна, както е при глобата. Жалбоподателят се позовава на ТР №2/2017 год. по ТД №3/2016 год. на ВАС, в което било прието, че след прекъсването на давността по чл.82, ал.2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание се прилагат сроковете по чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН. Твърди, че в настоящия случай абсолютно всички срокове са изтекли предвид това, че изпълнителното дело е образувано през 2017 год. въз основа на влязло в сила наказателно постановление през 2016 год., на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН и че дори и да се приеме, че с всяко предприето действие по принудително изпълнение се прекъсва давността и започва да тече нова давност, то в случая, видно от издаденото разпореждане, последното действие било извършено на 31.10.2018 год., като то представлявало обезпечителна мярка, наложена с Постановление №С180009-022-0080012 от 31.10.2018 год., видно от Разпореждане №С210009-137-0000982 от 08.02.2021 год., в което публичният изпълнител подробно описал какви действия са били предприети и на кои дати. Жалбоподателят твърди, че към датата на подаване на възражението му за изтекла погасителна давност - 19.01.2021 год., са изтекли повече от две години след извършване на последното действие, а съгласно чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Сочи, че нормата на чл.82, ал.2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато тя е прекъсната - давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност и че това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието „глоба” става неизпълнимо по принудителен ред. Счита, че този извод е изцяло в унисон с мотивите в Тълкувателно решение №2/28.02.2018 год. по ТД №2/2017 год. на ОСНК на ВКС, което е задължително за прилагане от административните органи и съдилищата. Отново сочи, че нормата на ал.4 на чл.82 от ЗАНН изключва приложението единствено и само на т.нар. „абсолютна погасителна давност”, предмет на регламентация на „предходната алинея” - ал.3 на чл.82 от ЗАНН, но че тя по никакъв начин не обосновава извод, че при образувано изпълнително производство в срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН, от тази дата насетне приложим е институтът на общата погасителна давност, уредена в чл.171 от ДОПК, а напротив, по аргумент от ал.2 на чл.82 от ЗАНН, чието приложение не е изключено от разпоредбата на ал.4, която е категорична, че не се прилага единствено и само „предходната алинея”, а не целият текст на чл.82 от ЗАНН. Жалбоподателят сочи, че от тази дата - 31.10.2018 год., давността е прекъсната и започва да тече нова давност, но след нея не са предприемани действия по принудително изпълнение и до настоящия момент са изтекли повече от две години. Твърди, че е неправилен изводът и на публичния изпълнител, и на директора на ТД на НАП - Пловдив, че след налагането на обезпечителни мерки давността спира да тече, което не е така за вземания, произтичащи от наложени административни наказания „глоби” и че именно заради такова тълкуване на давностните срокове, върховните съдии са постановили тълкувателни решения, с които всички органи, имащи отношение по прилагане и изпълнение на административни наказания, следва да се съобразяват. Жалбоподателят твърди, че в настоящия случай безспорно се касае за сроковете по ал.1 на чл.82 от ЗАНН, като поради изложеното моли съда, като вземе предвид посочените тълкувателни решения, които са задължителни за прилагане от органите на държавно управление и съдилищата, да реши преписката по същество, а именно - да прекрати изпълнителното производство, образувано срещу него, ведно с всички правни последици от това.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят Б.Б.И. от ***, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – териториалният директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.Д. Г. Д., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив, като правилно и законосъобразно, като намира, че същото е постановено съгласно изискванията на материалния и процесуалния закон, както и счита, че публичният изпълнител е извършил правилно своите действия. Заявява, че подробни съображения са изложени в представеното писмено становище, приложено към административната преписка, които съображения поддържа. Моли за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Към изпратената в съда административна преписка е представено писмено становище, в което са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.268, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението на директора на компетентната териториална дирекция пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Оспореното решение е било изпратено на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№94-00-1137#2 от 04.03.20210 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.20/, като видно от прието като доказателство заверено копие от Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, с баркод *** на куриерска фирма „Стар Пост”/л.26/, това Решение №57 от 02.03.2021 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, е получено лично от жалбоподателя Б.И., на датата 12.03.2021 год., което е удостоверено с подписа на лицето, чието име е вписано като получило пратката – Б. Т., както и с подписа на куриера, доставил пощенската пратка. Жалбата против това решение е подадена на датата 15.03.2021 год., направо в Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№521/15.03.2021 год./л.2/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 3-я/третия/ ден след получаването на препис от Решение №57 от 02.03.2021 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, т.е. спазен е 7/седем/-дневният преклузивен срок за обжалване на решението, регламентиран в чл.268, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, като жалбата е подадена от длъжник, т.е. от лице с правен интерес, макар и не по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и като такава, следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалваното решение, приема за установено от фактическа страна следното:

С възражение с Вх.№С210009-000-021747 от 19.01.2021 год./Вх.№94-00-491 от 19.01.2021 год./ на ТД на НАП Пловдив ИРМ - Кърджали/л.32/, жалбоподателят Б.Б.И. от *** - длъжник по изпълнително дело №***/*** год., е поискал да бъде прекратено това изпълнително дело, поради изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.82 от ЗАНН, за изпълнение на наложеното му наказание „глоба”, в размер на 50000 лева, като във възражението са развити доводи, идентични с тези, развити и в жалбата, по повод която е образувано настоящото административно дело.

С Разпореждане с Изх.№С210009-137-0000982 от 08.02.2021 год./л.30/, издадено на основание чл.226, ал.1 от ДОПК, публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис – Кърджали, е отказал да прекрати, поради изтекла погасителна давност, производството по събиране на посоченото във възражението публично вземане, описани в разпореждането, както следва: вид задължение – глоба, вид документ и номер и дата – наказателно постановление №Е-НП-24 от 09.05.2016 год., издадено от Министерство на енергетиката, главница/нелихвоносна/ – *** лева или общо публични задължения, в размер на *** лева. За да постанови отказа, публичният изпълнител/С. Ф./ при ТД на НАП Пловдив офис – Кърджали, е посочил, че „Глоба по Наказателно постановление №Е-НП-24/09.05.2016 год. на Министерство на енергетиката – София влиза в сила на 29.12.2016 год. и давностният срок започва да тече от 30.12.2016 год. и че на 07.08.2017 год. задължението е предадено за събиране в ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, за което е образувано ИД №***/*** год. и че съгласно разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН, давността се прекъсва и започва да тече нов давностен срок.”. Посочено е, че са „Издадени Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0019825/27.03.2018 год., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх. №С180009-022-0021190/30.03.2018 год., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0043692/25.06.2018 год. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0080012/31.10.2018 год., с които е наложен запор върху банковите сметки и запор върху МПС.”. В разпореждането е посочено също, че съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, с налагането на обезпечителни мерки давността спира да тече и предвид изложеното, давностният срок за посоченото задължение, съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК, не е изтекъл, поради което възражението следва да се остави без уважение.

Това разпореждане е било връчено лично и срещу подпис, на жалбоподателя Б.Б.И., на датата 12.02.2029 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес”/л.31/.

Жалбоподателят Б.И. е подал в срок жалба срещу така издаденото Разпореждане с Изх.№С210009-137-0000982 от 08.02.2021 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис - Кърджали, до директора на ТД на НАП – Пловдив, регистрирана с Вх.№94-00-1137 от 16.02.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив /л.27-л.28/, в което е изложил аргументи в насока, че изводите на публичния изпълнител са незаконосъобразни и необосновани, като е изложил и доводи и съображения, идентични с тези, изложени във възражението и в жалбата, по повод която е образувано настоящото производство, а именно – че са изтекли давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.82 от ЗАНН, за изпълнение на наложеното му наказание „глоба”, в размер на *** лева. С тази жалба отново е поискал да бъде прекратено изпълнителното производство, образувано срещу него, за събиране на това публично вземане, ведно с всички правни последици от това.

Така, по повод тази жалба е постановено и обжалваното Решение №57 от 02.03.2021 год. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив/л.21-л.25/, с което, на основание чл.267, ал.1 и ал.2, т.3 и т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата с Вх.№94-00-1137 от 16.02.2021 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, подадена от Б.Б.И., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Разпореждане с Изх.№С210009-137-0000982/08.02.2021 год., с което е отказано погасяването по давност на задължения, издадено от С. Ф. - публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, като неоснователна.

В мотивите към решението е посочено, че след извършената цялостна проверка на административната преписка, е установено, че спрямо задълженото лице /жалбоподателя Б.Б.И./ има образувано изпълнително дело/ИД/ под №***/*** год. за събиране на публични държавни вземания и че изпълнителният титул, с оглед на който е образувано ИД спрямо лицето, е наказателно постановление №Е-НП-24/09.05.2016 год. на Министерството на енергетиката - София. В мотивите са описани извършените изпълнителни действия, вкл. описаните в обжалваното разпореждане четири постановления за налагане на обезпечителни мерки, както и издадените впоследствие Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до Банка „ДСК”, с Изх.№С180009-029-0039558/14.11.2018 год. и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до „Централна кооперативна банка” АД, с Изх.№С200009-029-003891/22.10.2020 година.

В мотивите към решението е прието, че подадената срещу разпореждането на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив ИРМ – Кърджали, жалба е неоснователна, като е посочено, че задължението по наказателно постановление №Е-НП-24/09.05.2016 год. на Министерството на енергетиката – София, е глоба и че следва да се отбележи, че институтът на давността по отношение на наложеното наказание „глоба” е уреден в чл.82 от ЗАНН. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б.„а”, във вр. с ал.2 от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: две години от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието и че след извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, а съгласно ал.3 от същата разпоредба, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1. Посочено е също, че съгласно чл.82, ал.4 от ЗАНН, разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането и в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.

В мотивите към решението е посочено, на следващо място, че по отношение на вземането – глоба, в размер на *** лева, влязло в законна сила на 30.12.2016 год., предвидената в чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН двугодишна давност, е започнала да тече от влизането в сила на НП и че на основание чл.220, ал.1, във вр. с чл.163, ал.3 от ДОПК, НП е изпратено в ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, за събиране. Отбелязано е, че изхождайки от разпоредбата на чл.163, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се събират по реда на този кодекс, ако в закон не е предвидено друго и че на основание цитираната от ДОПК разпоредба, публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон не е предвидено друго. Посочено е, че съгласно чл.220, ал.1 от ДОПК, когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител при ТД на НАП по постоянния адрес или седалището на длъжника за образуване на изпълнително производство и че изпълнителният процес започва чрез изпращане на изпълнителното основание от органа, който го е издал, на компетентния изпълнителен орган, както и че молбата за изпълнение поражда състояние на висящ изпълнителен процес, като тя прекъсва погасителната давност относно изпълняемото право. Описано е, че в случая, изпълнителното основание - НП №Е-НП-24/09.05.2016 год. на Министерството на енергетиката – София, е изпратено на ТД на НАП - Пловдив офис Кърджали в срока по чл.82, ал.1 от ЗАНН, за което е образувано изпълнително дело №***/*** год., като е прието, че е налице предприето действие спрямо наказания за изпълнение на наказанието и съответно, че давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност и следователно, ако в рамките на две години от влизане в сила на НП, с което е наложена глоба, компетентния орган предприеме действия спрямо наказания за изпълнение на наказанието, давността но ЗАНН ще се счита за прекъсната, по аргумент на чл.82, ал.2 от ЗАНН, тъй като тези действия следва да се приемат за изрично волеизявление на публичния взискател да бъдат предприети действия по принудителното изпълнение, което прекъсва давността. Според приетото в мотивите, този извод следвал от Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 год., което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Посочено е, че ако в рамките на двугодишния срок по чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН се образува изпълнително производство за това вземане, предприемат се действия спрямо наказания за изпълнение на наказанието, то според задължителното тълкуване, дадено от ОСС на ВАС в Тълкувателно дело №2/12.04.2017 год./вероятно се има предвид решение/, ще се счита, че започва да тече нов давностен срок от две години по чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН, както и че разпоредбата на ал.3 на чл.82 от ЗАНН също предвижда една обща погасителна давност от три години от влизане в сила на НП, като е прието, че за да се приложат разпоредбите на чл.82, ал.4 от ЗАНН, образуването на изпълнителното дело, независимо от прекъсването на давността, трябва да е преди изтичането на този три годишен срок. Прието е също, че след образуване на изпълнителното дело започва да тече нова две годишна давност, която може да бъде прекъсната по реда на чл.82, ал.2 от ЗАНН, без да важи ограничението на чл.82, ал.3, предвид нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН, а от това е изведен извод, че с оглед на изложеното, приложими по отношение на абсолютната давност са разпоредбите на чл.171 и чл.172 от ДОПК.

В мотивите към решението е прието също, че предприемането на действията, описани по-горе в решението, за налагане на обезпечителни мерки, имат за правна последица, съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, спиране на давността, като е отбелязано, че посочената норма не съдържа в себе си срок, за който спирането има своето действие, поради което следва да се приеме, че след като и към момента все още тече изпълнителния процес и не са последвали основания за възобновяване на давността, същата продължава да бъде спряна и съответно, в случая не е налице погасяване на публичното задължение по давност по чл.171 от ДОПК.

На следващо място, в мотивите е посочено, че независимо от изложеното по-горе, следва да се отбележи, че с издаването на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0019825 от 27.03.2018 год. е прекъсната давността, т.е. прието е, че това е „действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието” по смисъла на чл.82, ал.2, предл.първо от ЗАНН и че това действие прекъсва две годишната давност, тъй като е насочено към изпълнение на наказанието, т.к. съгласно цитираната разпоредба, „след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.”. В мотивите се сочи, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба” се прилага давностният срок по чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН – две години. Сочи се, освен това, че публичният изпълнител впоследствие е издал четири постановления за налагане на обезпечителни мерки, като последното е издадено на 31.10.2018 год., а на 14.11.2018 год. е издадено Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до Банка „ДСК”, с Изх.№С180009-029-0039558/14.11.2018 год. Изведен е извод, че в новия двугодишен срок, който изтичал на 14.11.2020 год., са предприети действия спрямо наказания за изпълнение на наказанието - издадено било Разпореждане до „ЦКБ” АД, с Изх.№С200009-029-003891 от 22.10.2020 год., което било в срока на двугодишната погасителна давност и се явявало действие  по принудителното събиране на публичното вземане. Сочи се, че в т.10 на Тълкувателно решение №2/2013 год. на ВКС били дефинирани действията, които не се явяват изпълнителни действия и не прекъсват давността, като в тази връзка се сочи, че действията, извършени от публичния изпълнител и предприети спрямо наказания, за изпълнение на наказанието, не попадат в този кръг. Предвид изложеното, в мотивите е изведен и крайния извод, че направеното възражение за изтекла давност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По административната преписка, изпратена в съда, са приложени и съответно са приобщени по делото писмените доказателства, от които се установява изложената фактическа обстановка, като по същата всъщност няма и спор между страните. Тук следва да се отбележи, че по преписката е представено и е прието като доказателство цитираното в обжалваното решение Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-00800 от 31.10.2018 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали/л.58/, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Банка „ДСК”, BIC ***, на длъжника Б.Б.И., за сумата от *** лева, като видно от приложеното известие за доставяне с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес”/л.59/, екземпляр от това постановление за налагане на обезпечителни мерки е било получено от длъжника Б.И., на датата 02.11.2018 год. Във връзка с така издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки, на същата дата – 31.10.2018 год., до Банка „ДСК” ЕАД *** е изпратено и запорно съобщение с Изх.№С180009-003-0175464/31.10.2018 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, на основание чл.202, ал.1, във вр. с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК/л.56/, получено в Банка „ДСК” ЕАД *** на датата 05.11.2018 год., видно от приложеното известие за доставяне на куриерска фирма „М и БМ Експрес”/л.57/. Впоследствие, от същия публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, до Банка „ДСК” ЕАД *** е издадено и изпратено и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, с Изх.№С180009-029-0039558 от 14.11.2018 год./л.44/, получено в Банка „ДСК” ЕАД *** на датата 19.11.2018 год., видно от приложеното известие за доставяне на куриерска фирма „М и БМ Експрес”/л.45/. В отговор на изпратеното запорно съобщение и разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, от Банка „ДСК” ЕАД *** - ЦУ е изпратен отговор до ТД на НАП офис Кърджали, с Рег.№02-20-00981 от 05.02.2019 год. и с Вх.№С190009-000-0068186 от 11.02.2019 год. на ТД на НАП офис Кърджали/л.41/, в което са посочени 16 банкови сметки на длъжници – клиенти на банката, с наложени запори по тези сметки, в т.ч. и Б.Б.И., като в отговора е посочено, че ползването на тези сметки е преустановено от клиентите и същите са закрити служебно.

По административната преписка е приложено и е прието като доказателство и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, с Изх.№С200009-029-0038391 от 22.10.2020 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали, адресирано до „Централна кооперативна банка” АД ***/л.40/, с което е разпоредено, след получаването му да се прехвърлят наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите суми по сметката на длъжника Б.Б.И., до размер от *** лева, по посочената сметка на ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали. Това разпореждане за изпълнение на запорно съобщение е било изпратено на адресата му „Централна кооперативна банка” АД ***, по електронен път, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.39/, като електронната препратка, съдържаща разпореждането с посочения номер, е била активирана на 23.10.2020 год., в 09:10 часа. В отговор на изпратеното разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, от „Централна кооперативна банка” АД *** – Дирекция „Запори и кореспонденция”, е изпратен отговор до публичния изпълнител при ТД на НАП офис Кърджали, издал разпореждането, с Изх.№123541 от 26.10.2020 год. и с Вх.№С200009-000-0507138 от 30.10.2020 год. на ТД на НАП офис Кърджали/л.38/, в който отговор е посочено, че Б.Б.И. има открита сметка, като е посочен и номерът/IBAN/ ***, както и изрично е посочено, че сметката е без авоар и че е блокирана до пълния размер на дължимата сума, посочена в разпореждането за изпълнение на запорно съобщение, а именно – *** лева.

Следва да се посочи, че всички тези действия са предприети от публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, във връзка с публично вземане, подлежащо на принудително изпълнение, в размер на *** лева, по образуваното срещу Б.Б.И. от ***, изпълнително дело/ИД/ №***/*** год., като по преписката няма доказателства или данни, след това разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 22.10.2020 год., изпратено по електронен път до „Централна кооперативна банка” АД *** и получено на 23.10.2020 год., да са предприемани някакви други действия по посоченото изпълнително дело.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

При служебно извършената проверка съдът установи, че оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, като съгласно чл.266 от ДОПК, това е директорът на компетентната териториална дирекция – случая директорът на ТД на НАП - Пловдив. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Кърджали, да прекрати поради изтекла давност вземания, в писмена форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, реквизити. Самият изричен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради извод, че погасителната давност не е изтекла по отношение на описаното публично вземане, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл.226, ал.1 от ДОПК и в рамките на неговите правомощия.

При издаване на обжалваното решение административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така и правните основания по чл.267, ал.1 и ал.2, т.5 от ДОПК.

По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив, съдът намира следното:

Вземанията по влезли в сила наказателни постановления – съответно глоби, наложени на ФЛ, представляват публични вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5/пет/-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл.172, ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност, съгласно чл.172, ал.3 от ДОПК. По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления/съотв. фишове за налагане на глоби и електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система/ обаче е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече и тази уредба е дадена в чл.82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според чл.82, ал.3 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1, като съгласно ал.4 на чл.82 от ЗАНН, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. На следващо място е нужно да се посочи, че глобата е вид административно наказание по смисъла на чл.13, б.„б” от ЗАНН, което се налага с наказателно постановление, за извършено административно нарушение. Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение. Видовете изпълнителска давност са обикновена и абсолютна, като при това, специалният закон - чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН, дерогира 5-годишната обща давност по ДОПК и предвижда обща изпълнителска давност от две години за изпълнение на административното наказание глоба, наложено с наказатемлно постановление. Така, спорът по настоящото делото се свежда до въпроса, изтекла ли е тази изпълнителска давност, т.е. спорът по делото е правен, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират най-общо във въпроса, налице ли е погасяване по давност на публичното задължение на жалбоподателя И., възникнало въз основа на влязлото в сила наказателно постановление №Е-НП-24 от 09.05.2016 год. на Министерство на енергетиката.

По делото не е спорно, че това наказателно постановление, с което е наложено наказание „глоба”, в размер на 50000 лева, е влязло в сила на 29.12.2016 год. и от следващия ден – 30.06.2016 год., е започнал да тече срокът от две години по чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН. Не е спорно, че на 07.08.2017 год. това задължение е предадено за събиране на ТД на НАП – Пловдив Офис – Кърджали и че на 08.10.2017 год., по този повод е било образувано и изпълнителното дело под №***/*** год., по което, до длъжника Б.И. е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с Изх.№С170009-048-0177968 от 18.10.2017 год., на основание чл.221 от ДОПК/л.117/. От това следва най-напред извода, че в случая е налице хипотезата на чл.82, ал.4, предл.I/първо/ от ЗАНН, а именно - в двугодишния срок по чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН, считано от датата на влизане в сила на наказателното постановление, за събирането на наложената с него глоба е образувано изпълнително производство, поради което в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.82, ал.3 от ЗАНН, според която, както бе посочено и по-горе, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН, т.е. изключена е абсолютната давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН. Така,  макар да се касае за наказателно постановление, влязло в сила на 29.12.2017 год. и към датата на подаване на възражението за изтекла давност – 19.01.2021 год., да са изтекли повече от три години, според правилото на ал.3 на чл.82 от ЗАНН, доколкото приложението на същата е изключено от ал.4 на чл.82 от ЗАНН, то задължението не е погасено по давност.

Разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН изключва приложението само на чл.82, ал.3 от ЗАНН. Тя не изключва приложението на чл.82, ал.2 от ЗАНН, който предвижда прекъсването на давността с всяко действие, предприето за изпълнение на наказанието, нито правилото, че след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Неприложимостта на чл.82, ал.3 от ЗАНН обаче не е достатъчно основание, за да се приложи давността по чл.171, ал.1 от ДОПК, както е прието в мотивите на обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив, като точно в обратен смисъл е възприетото в цитираното Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 год. по Тълк.дело №3/2016 год. на ОСС от I и II колегия на ВАС. В мотивите към това тълкувателно решение е възприето, че след като се налага прилагане по аналогия и то във връзка с наказание, това означава, че приложение ще намери чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН и новата давност, която започва да тече след прекъсване на давността поради предприемане на действия по изпълнение на административното наказание, ще е отново две години.

Неправилно е и възприетото в мотивите към обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив, че предприемането на действията за налагане на обезпечителни мерки, описани в решението, имали за правна последица, спиране на давността, съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, като посочената норма не съдържала в себе си срок, за който спирането има своето действие. Така, доколкото в ЗАНН няма правила относно спирането на давността, следва да намерят приложение общите норми на ДОПК за спирането на давността по отношение на публичните вземания, каквито са вземанията по влезли в сила наказателни постановления, съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Налагането на обезпечителните мерки, по аргумент от нормата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, има за последица спиране на давностния срок за събиране на съответното публично вземане. В случая обаче, съдът счита, че запорите, наложени с описаните четири постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, първото от които - на 27.03.2018 год., а последното - на 31.10.2018 год., представляват действия по изпълнението, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в ал.2 на чл.195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане/чл.195, ал.3, т.1 от ДОПК/ или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание/чл.195, ал. 3, т.2 от ДОПК/. Анализът на посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни мерки по чл.198, ал.1, т.1 – т.4 от ДОПК е допустимо и след образуването на изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл.220, ал.1 от ДОПК изпълнителното дело се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател, а в чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК е предвидена възможност, когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание, очевидно няма пречка и след образуването на изпълнителното дело да бъдат наложени обезпечителните мерки възбрана или запор. Но налагането на възбрана или запор след започването на изпълнителното производство/т.е. след изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК/, не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, съгласно която, в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство по см. на чл.221, ал.1 от ДОПК/, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно налагането на запор или възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характера на действие по принудително изпълнение.

В случая, запорите са наложени с описаните в решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, а преди това и в разпореждането на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, четири постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, в условията на образувано изпълнително производство по изпълнително дело №***/*** год., поради което наложените запори – запор върху МПС – лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с рег. №*** и запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в търговски банки, представляват действия по принудително изпълнение съгласно чл.221, ал.4 от ДОПК. Този извод не се променя нито от наименованието на постановлението на публичния изпълнител - „за налагане на обезпечителни мерки”, нито от посоченото правно основание за тяхното издаване - чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3/респ. чл.202, ал.1/, във вр. с чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК/, нито от обстоятелството, че правното действие на запора като обезпечителна мярка/чл.206 от ДОПК/ е еднакво с правното действие на запора като действие по принудителното изпълнение - наложените запори след започването на изпълнителното производство са действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.215, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК. Поради това, в случая наложените запори нямат сочения в обжалваното решение правен ефект на спираща давността обезпечителна мярка по смисъла на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК.

Наложените въз основа на посочените четири постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, запори, последното от които е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-00800 от 31.10.2018 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, екземпляр от което е било получено от длъжника Б.И., на датата 02.11.2018 год., като действия по принудителното изпълнение, предприети спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанието, са породили правно действие и правен ефект на прекъсващи погасителната давност факти, като изпълнително действие по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, след прекъсването на която давност започва да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б.„а”, във вр. с ал.2 от ЗАНН. Това е и разрешението, дадено с цитираното Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 год. по Тълк.дело №3/2016 год. на ОСС от I и II колегия на ВАС и съгласно което, след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба”, се прилага давностният срок по чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН, т.е. две години.

Разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН регламентира, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Спорният момент е, кои са действията на надлежните органи, предприети спрямо наказания за изпълнение на наказанието, т.е. какви са действията по принудителното изпълнение, предприети по образуваното изпълнително дело и кога са извършени те, с оглед преценката на момента на прекъсване на давността и респ. на преценката, дали са изтекли две години от този момент. Действията по принудителното изпълнение са уредени в Глава 25 „Принудително изпълнение”, Раздел ІV „Действия” на ДОПК - чл.220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор, вписването на възбрана и др. Следва обаче, да се направи разграничение между визираните в цитираната разпоредба на чл.172, ал.2 от ДОПК „действия по принудително изпълнение” и респ., кои от тях са извършени в хода на образуваното изпълнително производство и съответно действия, които може да извършва публичния изпълнител, но които нямат характера на такива „действия по принудително изпълнение”. Конкретен отговор на въпроса, кои са действия по принудително изпълнение е даден в Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 год. по Тълкувателно дело №2 от 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Основен разграничителен критерий е, че това са действията, за които длъжникът е уведомен с възможност да участва в производството. Съгласно т.10 от мотивите на посоченото тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Според мотивите към т.14 от същото ТР, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва, а освен това, давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това.

Така, в настоящия случай, съдът в настоящия състав намира, че давността е била прекъсната с Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-00800 от 31.10.2018 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Банка „ДСК”, BIC ***, на длъжника Б.Б.И., за сумата от *** лева, екземпляр от което постановление е бил получен от длъжника Б.И., на датата 02.11.2018 год., а запорното съобщение с Изх.№С180009-003-0175464/31.10.2018 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, на основание чл.202, ал.1, във вр. с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК, в изпълнение на същото това постановление за налагане на обезпечителни мерки, е получено в Банка „ДСК” ЕАД *** на датата 05.11.2018 год. Давността следва да се счита за прекъсната от датата 02.11.2018 год., на която дата е получено постановлението за налагане на обезпечителни мерки от длъжника И., като при това положение, давностният срок от две години по чл.81, ал.1, б.„а”, във вр. с чл.82, ал.2, предл.II/второ/ от ЗАНН, изтича на 02.11.2020 год. включително. Възражението за изтекъл давностен срок по изпълнително дело №***/*** год. е подадено от жалбоподателя Б.И. на датата 19.01.2021 год., т.е. два месеца и половина след изтичането на този двугодишен срок.

Другият спорен въпрос, според настоящия съдебен състав е, дали издаденото от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, с Изх.№С200009-029-0038391 от 22.10.2020 год., адресирано до „Централна кооперативна банка” АД ***, представлява такова действие по принудителното изпълнение, което прекъсва давността и след което започва да тече нова давност. Съдът намира, че отговорът на този въпрос следва да е отрицателен, тъй като още с Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0021190 от 30.03.2018 год., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали по същото изпълнително дело/л.114/, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Централна кооперативна банка” АД, BIC ***, като съответно, на същата дата – 30.03.2018 год., в изпълнение на това постановление за налагане на обезпечителни мерки, е изпратено и запорно съобщение с Изх.№С180009-003-0072506/30.03.2018 год., на основание чл.202, ал.1, във вр. с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК, до „Централна кооперативна банка” АД ***/л.100/. В отговор на това запорно съобщение, получено на 03.04.2018 год., от „Централна кооперативна банка” АД *** – Служба „Запори”, е изпратен отговор до публичния изпълнител при ТД на НАП офис Кърджали, издал разпореждането, с Изх.№59419 от 04.04.2018 год. и с Вх.№С180009-000-0206770 от 10.04.2018 год. на ТД на НАП офис Кърджали/л.99/, в който отговор е посочено, че Б.Б.И. има открита сметка, като е посочен и номерът/IBAN/ ***, както и изрично е посочено, че сметката е без авоар и че е блокирана до пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение, а именно – *** лева. При това положение съдът намира, че издаването на това „Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение”, с Изх.№С200009-029-0038391 от 22.10.2020 год., адресирано до „Централна кооперативна банка” АД ***, е напълно безсмислено, предвид нормата на чл.202, ал.1, предл.I/първо/ от ДОПК, която ясно регламентира, че запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката, а съгласно предл.II/второ/ на същата ал.1, подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника. В случая, след като запорното съобщение е получено в тази банка на датата 03.04.2018 год., то е повече от ясно, че запорът е наложен и посочената банкова сметка ***, която е без авоар, е блокирана до пълния размер на дължимата сума и не е необходимо издаването и съответно изпращането до банката на каквото и да е последващо „разпореждане за изпълнение на запорно съобщение”. Издаването на такова „разпореждане за изпълнение на запорно съобщение” от публичен изпълнител не е регламентирано никъде в разпоредбите на ДОПК – нито в Глава 24 на ДОПК, наименована „Обезпечения” на ДОПК, нито в Глава 25, наименована „Принудително изпълнение”, на същия кодекс. Предвид горното съдът намира, че издаването и изпращането до банката на това „разпореждане за изпълнение на запорно съобщение” е действие, което може да извършва публичния изпълнител, но което няма характера на „действие по принудително изпълнение” и което прекъсва давността, т.к. насочването на изпълнението чрез налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника Б.И., по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в същата тази „Централна кооперативна банка” АД, BIC ***, вече е било извършено с Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0021190 от 30.03.2018 год. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдидв офис – Кърджали и изпратеното в негово изпълнение и получено в същата банка, запорно съобщение с Изх.№С180009-003-0072506/30.03.2018 година. Следва да се упомене, също така, че за издаването на това Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с Изх.№С200009-029-0038391 от 22.10.2020 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис - Кърджали, длъжникът Б.И. не е бил уведомен по никакъв начин и същият явно въобще не знае за издававето на това разпореждането, което също е аргумент за това, че с това т.нар. „разпореждане за изпълнение на запорно съобщение” давността не може да бъде прекъсната.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът счита, че към момента на подаване от жалбоподателя Б.И., на възражението за изтекла давност, т.е. към 19.01.2021 год., съответно и към датата на издаване на разпореждането на публичния изпълнител за отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла давност – 08.02.2021 год. и към датата на решението на директора на ТД на НАП - Пловдив, двугодишният срок по чл.82, ал.1, б.„а” от ЗАНН е изтекъл и не съществува изпълнително основание за обезпечаване, респ. за принудително събиране, на погасеното по давност задължение, представляващо глоба, наложена с влязло в сила наказателно постановление.

Погасяването по давност на вземането по наказателно постановение №Е-НП-24 от 09.05.2016 год. на Министерство на енергетиката води до отпадане на възможността да се изпълни наложеното с него административно наказание „глоба”. С оглед нормата на чл.79, ал.1 от ЗАНН, за публичния изпълнител остава единствената възможност да приеме, че съгласно разпоредбата на чл.168, т.3 от ДОПК, публичното вземане по посоченото НП е погасено по давност и следва да се отпише съобразно императивното правило на чл.173 от ДОПК. В тази връзка, същият следва да приложи и нормата на чл.225, ал.1 от ДОПК, като прекрати производството по принудително изпълнение, т.е. производството по изпълнително дело №***/*** год., касаещо публичното вземане по това влязло в сила НП. Като не е сторил това, публичният изпълнител при ТД на НАП – Пловдив ИРМ – Кърджали е допуснал нарушение на материалния закон, а от своя страна, приемайки подадената пред него жалба против разпореждането на публичния изпълнител за неоснователна, директорът на ТД на НАП – Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което да се отмени и разпореждането на публичния изпълнител при ТД на нАП – Пловдив офис – Кърджали, като преписката следва да бъде върната на публичния изпълнител, за изпълнение на дадените в мотивите към настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

От страна на жалбоподателя Б.Б.И. не са претендирани деловодни разноски, поради което и съдът не следва да се произснася по този въпрос.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.268, ал.2, във вр. с ал.1 от ДОПК, Административният съд

                       

Р        Е        Ш        И :

 

  ОТМЕНЯ Решение №57 от 02.03.2021 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с Вх.№94-00-1137 от 16.02.2021 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, подадена от Б.Б.И., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Разпореждане с Изх.№С210009-137-0000982 от 08.02.2021 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив ИРМ – Кърджали, с което е отказано погасяването по давност на задължения, като неоснователна И

ОТМЕНЯ Разпореждане с Изх.№С210009-137-0000982 от 08.02.2021 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив ИРМ – Кърджали, с което е отказано погасяване поради изтекла давност и отписване на публично задължение, представляващо „глоба”, в размер на 50000.00/петдесет хиляди/ лева, наложена с влязлото в сила на 29.12.2016 год. наказателно постановение №Е-НП-24 от 09.05.2016 год. на Министерство на енергетиката.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП -  Пловдив, ИРМ – Кърджали, за ново произнасяне по Възражение с с Вх.№С210009-000-021747 от 19.01.2021 год. по описа на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – Кърджали, подадено от Б.Б.И., с адрес ***, с ЕГН **********, при стриктно съблюдаване на дадените в мотивите към настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се връчи или изпрати на страните.

Решението, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                                

 

 

 

                                                                        С Ъ Д И Я: