№ 1390
гр. Русе, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.ай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Н.ай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520104660 по описа за 2023 година
Правното основание на иска е чл.34 ал.1 от Закона за собствеността.
Производството е в първа фаза по допускане на делбата .
Искът е за съдебна делба и подлежи на разглеждане по реда на глава
двадесет и девета от ГПК.
Ищецът И. Я. Я. с ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител
адв.В. твърди, че с М. Н. М. с ЕГН:********** са бивши съпрузи. Твърди, че
бракът им бил сключен на 03.01.1992г. и бил прекратен с развод в Австрия,
признат в България със съдебно Решение № 0262/30.01.2001г. на Софийски
съд. По време на брака си, по силата на нотариален акт за покупко-продажба
№ 153 том XI дело № 4272/5.06.1996г. на нотариус при РРС, вписан в СВ Русе
с вх.рег. № 2743/5.06.1996г., на парт.кн. том 489, стр. 414, страните придобили
в условията на СИО недвижим имот представляващ : Апартамент в жилищен
блок „Р." по ул.„М. /бивша „С.Д."/ №24, на третия етаж, състоящ се от стая,
дневна, кухня, сервизни помещения и балкон, със застроена площ 72.45 кв.м, с
принадлежащото му избено помещение № 17 от 11,50 кв.м, заедно с
прилежящите 4,297% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху парцел I пл. № 8, 9, 11 и 12 по плана на
гр.Русе от 1649 кв.м, който апартамент по действащата кадастрална карта на
1
гр.Русе, представлява - Самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.4959.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-12/16.05.2007г. на изпълнителния директор на АК, адрес на
имота: гр.Русе, ул.„М. №24, ет.3, находящ се в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.4959, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно,
посочена в документа площ: 72.45кв.м, прилежащи части: изба 17 и 4.297%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху поземления имот; ниво: едно, съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж — 63427.2.4959.1.11, под обекта — 63427.2.4959.1.8, над
обекта — 63427.2.4959.1.16.
С нотариален акт N:111, т.14, рег.N:5317, дело 2867 от 12.06.2020г. на
СВ Русе М. Н. М. с ЕГН:********** прехвърлила имота, чрез дарение на
ответницата Н. И. Я. с ЕГН:**********.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на
недвижим имот - Апартамент в жилищен блок „Р." по ул. „М. /бивша „С.Д."/
№ 24, на третия етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня, сервизни помещения
и балкон, със застроена площ 72.45кв.м, с принадлежащото му избено
помещение № 17 от 11.50кв.м, заедно с прилежащите 4.297% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху парцел I пл.
№ 8, 9, 11 и 12 по плана на гр. Русе от 1649кв.м, който апартамент по
действащата кадастрална карта на гр. Русе, представлява Самостоятелен обект
с идентификатор 63427.2.4959Л.12 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Запоед РД-18-12/16.05.2007г. на изпълнителния
директор на АК, адрес на имота: гр. Русе, ул. „М. № 24, ет. З, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4959,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: едно, посочена в документа площ: 72.45кв.м, прилежащи части: изба
17 и 4.297% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху поземления имот; ниво: едно, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 63427.2.4959.1.11, под обекта -
63427.2.4959.1.8, над обекта - 63427.2.4959.1.16, при права по 1/2 идеална част
за ищеца и ответницата.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си е
2
депозирала отговор на исковата молба, с който развива съображения за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск за делба е допустим и подсъден на Русенски районен
съд.
Видно от представения по делото, като писмено доказателство нот.акт за покупко-
продажба № 153 том XI дело № 4272/5.06.1996г. на нотариус при РРС, вписан
в СВ Русе с вх.рег. № 2743/5.06.1996г., на парт. кн. том 489, стр. 414 е
посочено, че Н.а Й.М. „купува за сметка и в полза на дъщеря си М. Н. Я."
апартамент в жилищен блок „Р." по ул.„М. № 24 на третия етаж, състоящ се от
стая, дневна, кухня, сервизни помещения и балкон, със застроена площ
72.45кв.м, с принадлежащото му избено помещение № 17 от 11.50кв.м, заедно
с принадлежащите 4.297% идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж. Многократно в нотариалният акт е отразено, че
Маринов действал в нейна полза и за нейна сметка, като продавачката е
заявила изрично, че е получила изцяло и в брой продажната цена към деня на
подписване на нотариалния акт - 05.06.1996г. Безспорно е, че към тази дата
ищецът И. Я. Я. и М. Н. Я. /М. преди сключване на брака, а сега Бидлас/ са
били в брак. Сделката по придобиването на процесния апартамент е
възмездна, като сумата е посочена като платена в брой на продавачката за
сметка на съпругата М. Н..
Като резултат процесния недвижим имот е придобит от двамата съпрузи
в режим на СИО, при съвместен принос, като е приложима презумпцията на
чл.19 ал.З от СК /отм./ В този смисъл е неоснователно е възражението на
ответницата Н. Я., че се касае за дарствен акт от страна на бащата на М. Н.,
тъй като в нотариалния акт не се сочи нито той да е платил продажната цена,
нито да го е направил за своя сметка. Напротив, посочено е, че това е станало
изцяло за сметка на М. Н., като продавачката е декларирала, че сумата е
получена от нея. Не са налице основания за приложение на което и да е
основание на чл.20 от СК /отм./ закупеният от М. Н. недвижим имот по време
на брака й с И. Я., да е придобит като личен.
Нещо повече, към момента на придобиването единственият работещ в
3
семейството бил И. Я., който работел по трудов договор в Австрия /където се
устроили и живеели двамата/. Видно от представеното и прието по делото
като писмено доказателство „потвърждение от работодател" Я. работил в
Акционерно дружество Ертл Глас Австрия в периода от 13.08.1990г. до
01.05.2013г., а след това работил при същия работодателя от 06.07.2015г. и до
настоящия момент. Междувременно, видно от представеното от ответницата
извлечение от данни за осигуряването на М. Н., тя е работила спорадично,
редувайки с обезщетение за безработица, а от 23.03.1994г. е излязла в
майчинство.
По делото се събраха безспорни доказателства затова, че ищецът И. Я. е
осигурил сумата за закупуване на процесното жилище. От приетия като
писмено доказателство нотариален акт № 169 том XIX д. 6445/28.09.1995г. на
Русенски нотариус се установява, че майката на ищеца е продала апартамент в
гр.Русе, ул. „М.Е." № 4 с площ от 61.79кв.м, като се е легитимирала, като
собственик с нот.акт № 175 т. III нот.д. 893/1993г.
От показанията на св.С. Я. се установява, че баща й бил закупил
апартамент в блока на М.Е., в който имала апартамент неговата майка и баба
на свидетелката Ц.. Впоследствие баща й продал този апартамент и купил
апартамент на центъра зад блок „Сердика", на ул. „М.. Парите, които вложил
за закупуването на жилището на ул.„М. били именно от апартамента, който
продал и бил на името на баба й. Сумата била 10 000 щатски долара. С
показанията Я. установява, че баща й неколкократно й показвал жилището,
което купили с М.. Свидетелката потвърждава, че познава и М. и дъщеря й Н.
/ответницата по делото/, тъй като това била следващата съпруга на нейния
баща, а Н. е нейна еднокръвна сестра.
Св.Я. потвърждава, че И. и М. живели в Австрия още от началото на
връзката си, като И. вече работел там, а М. отишла при него. Там е родена Н.,
която е израснала в Австрия, а понастоящем е омъжена и живее в Германия.
От изложеното съдът формулира извод, че М., И. и Н., не са живяли или
обитавали апартамента на ул. „М.. Това е така, тъй като единственият път, в
който свидетелката е виждала Н. е през 1996г. лятото, когато били на море тя,
М., Н. и ищеца. При това отношенията между М. и И. Я. вече били влошени.
От събраните по делото доказателства се установява, че впоследствие
бракът между И. Я. и М. Н. бил прекратен с развод по взаимно съгласие с
4
решение за развод на Районен съд Амщетен, влязло в сила на 09.02.1998г.
След прекратяване на брака, придобитото възмездно по време на брака
жилище в гр. Русе, ул. „М. № 24, останало в обикновена съсобственост между
двамата бивши съпрузи.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба, че след
като този недвижим имот не е описан в одобреното от съда в Амщетен
споразумение, то това означавало, че ищецът се е съгласил, че имотът е лична
собственост на М. Н.. Съгласно действащия към 1998г. Семеен кодекс,
прекратяването на брака не трансформира придобитите възмездно по време на
брака недвижими имоти и движими вещи в лична собственост на съпруга, на
чието име е издаден документът за собственост. Напротив, според
разпоредбата на чл.27 от СК /отм./, при прекратяване на съпружеската
имуществена общност дяловете на съпрузите са равни, съответно всеки от
бившите съпрузи е останал собственик на 1/2 идеална част.
Доказателство, че М. Н. ясно е съзнавала, че имотът е съсобствен между
нея и бившия й съпруг след прекратяване на брака, е представеният от
ответницата нотариален акт за собственост по давностно владение и
обстоятелствена проверка № 136 от 28.08.2018г. на 624-ти нотариус РС Русе, с
който нотариусът, съгласно чл.587 ал.2 от ГПК, я е признал за собственик по
давностно владение на 1/2 идеална част от имота. В случай, че тя е смятала
тези отношения за уредени със самия нотариален акт или със споразумението
за развод, не би предприела действия за признаването й за собственик на 1/2
идеална част от имота, чрез разпит на свидетели.
Нещо повече, прави впечатление, че нотариалният акт касае именно 1/2
идеална част - толкова колкото ищецът получава след прекратяване на брака
по силата на разпоредбата на чл.27 от СК /отм./.
Неоснователно е възражението на ответницата касаещо придобиването
в лична собственост на апартамента в гр.Русе, ул. „М. № 24 от нейната майка
и по силата на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни
жилищно-спестовни влогове. Това е така, тъй като според ответницата, М. Н.
е притежавала жилищно-спестовен влог на свое име и тъй като в нотариален
акт № 153 от 05.06.1996г. на Русенския нотариус се сочи, че сделката се
сключва при условията на ЗУЖВГМЖВС, то това я правило едноличен
собственик на закупения имот. На първо място, такова възражение е следвало
5
да бъде заявено като възражение по чл.21 от СК /отм./ - за преобразуване на
лично имущество и е недопустимо това да бъде направено от Н. Я.. Титуляр
на правото да иска установяване на преобразуване на лично имущество в
отношенията между бившите съпрузи може да бъде само и единствено М. Н..
По делото липсват доказателства М. Н. да е заявила такива права, поради
което възражението на ответницата Н. Я. е процесуално недопустимо и не
следва да бъде разглеждано по същество от настоящия съд. Още повече, че М.
Н. се е позовала на придобиване на 1/2 идеална част от имота по давностно
владение и е процесуално недопустимо двата придобивни способа да се
твърдят едновременно и от Н. Я..
В доказателствена тежест на ответницата бе да установи, при условията
на пълно и главно доказване, съответно да обори презумпцията на чл. 19 и чл.
27 от СК /отм./ за равни дялове на бившите съпрузи в съсобствеността на
процесния апартамент. От събраните по делото доказателства касаещи
жилищно-спестовния влог на М. Н. се установява, че молбата-декларация с
вх. № 2510 от 8.04.1993г. по Закона за уреждане на жилищните въпроси на
граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове е подадена пред
Община Русе от двамата съпрузи — М. Я. и И. Я.и. Освен това, видно от
молбата за изплащане на лихвочислата, тя е подадена на 12.09.1996г. /много
след подписване на нотариален акт № 152 от 05.06.1996г., в който ясно се
сочи, че продажната цена е платена/. Следователно няма как за изплащане на
получената от продавачката в брой продажна цена да са използвани средствата
по жилищноспестовния влог. И след като статутът на закупения недвжим имот
следва произхода на средствата за придобиването му по време на брака, няма
как да се твърди, че недвижимият имот е бил лична собственост на М. Н..
Дори да се приеме, че макар продажната цена да е платена със средства
на съпруга И. Я., то впоследствие тези средства са възстановени от
жилищноспестовния влог на М. Н., в процесния случай - това е станало по
време на фактическата раздяла между страните. Поради това и получената от
М. Н. сума от жилищноспестовния влог е получена изцяло от нея и не е
постъпила в семейния бюджет, откъдето реално е била платена продажната
цена. Този извод следва от следните безспорно установени по делото факти:
Молбата за изплащане на лихвочисла от М. Н. е подадена на 12.09.1996г. /три
месеца след придобивната сделка/; сумата, която следва да й се изплати е
одобрена с протокол от 28.07.1997г. /видно от посоченото вкрая на молбата/;
6
жилищноспестовният влог е индексиран и закрит на 01.08.1997г. /видно от
писмо от „Банка ДСК" АД/; фактическата раздяла между И. Я. и М. Н. датира
от месец юли 1997г., което е посочено в решение на Районен съд Амщетен за
развод по взаимно съгласие - „Брачното съжителство на страните не
съществува от юли 1997г...."
Изложените факти правят възражението на Н. Я. процесуално
недопустимо и неоснователно, дори да би могло да бъде релевирано от нея в
настоящото делбено производство.
С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото не бе установено М.
Н. да е притежавала изцяло или евентуално по-голям дял от апартамента,
предмет на делото за делба. Не са налице основания да приемете, че и в
последствие тя е придобила по давностно владение дяла на ищеца.
За да придобие в собственост идеалната част на съсобственика си М. Н.,
съобразно установената задължителна практика на ВКС, следваше да е
упражнявала фактическа власт и да е превърнала тази фактическа власт
установена като държане във владение. Съответно промяната на намеренията
си тя следва да е демонстрирала на съсобственика си ясно и неоспоримо. По
делото не се събраха доказателства нито М. Н., нито впоследствие нейната
дъщеря – ответницата Н. Я., да е упражнявала владение по отношение на
идеалната част на ищеца. По никакъв начин не бе установено която и да е
било от тях да му е демонстрирала, че отрича и отблъсква неговите права на
съсобственик на имота.
От показанията на свидетелите посочени от ответницата не се
установиха такива факти. Полагането на грижи за имота от бащата на М. Н.,
пребиваването й в жилището спорадично, при редките й посещения в
България, по никакъв начин не могат да покрият хипотезата на установено
владение, което изключва такова на ищеца, и е демонстрирано по отношение
на него.
Съдът приема за основателно възражението на ищеца И. Я. затова, че
ответницата Н. Я. не е могла да придобие собствеността върху притежаваната
от ищеца 1/2 идеална част по силата на представения от нея по делото
нотариален акт за дарение. Това е така, тъй като договорът за дарение е
нищожен за ½ идеална част , следователно няма вещнопрехвърлителен ефект
по отношение на 1/2 идеална част от апартамента, тъй като към момента на
7
изповядването на сделката М. Н. М. е била собственик само на 1/2 идеална
част. Останалата 1/2/ идеална част е била собственост на ищеца И. Я..
Нищожността на договора за дарение, сключен между М. Н. и
ответницата Н. Я. произтича от разпоредбата на чл.226 ал.1 от ЗЗД. В
практиката си ВКС е приел, че след като дарителят не е собственик на дарения
имот /съответно идеална част от него/, то се касае за дарение на бъдеща вещ
/която дарителят се надява да придобие в собственост/, което е нищожно по
силата на цитираната разпоредба на чл.226 ал.1 от ЗЗД.
Така мотивиран и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, Русенският районен
съд:
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между И. Я. Я. с ЕГН:********** и Н. И. Я. с
ЕГН:********** недвижим имот представляващ – Апартамент в жилищен
блок „Р." по ул. „М. /бивша „С.Д."/ № 24, на третия етаж, състоящ се от стая,
дневна, кухня, сервизни помещения и балкон, със застроена площ 72.45кв.м, с
принадлежащото му избено помещение № 17 от 11.50кв.м, заедно с
прилежащите 4.297% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху парцел I пл. № 8, 9, 11 и 12 по плана на гр.
Русе от 1649кв.м, който апартамент по действащата кадастрална карта на гр.
Русе, представлява Самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4959Л.12
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Запоед РД-18-
12/16.05.2007г. на изпълнителния директор на АК, адрес на имота: гр. Русе, ул.
„М. № 24, ет. З, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.4959, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в документа площ:
72.45кв.м, прилежащи части: изба 17 и 4.297% идеални части от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот; ниво:
едно, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
63427.2.4959.1.11, под обекта -63427.2.4959.1.8, над обекта -
63427.2.4959.1.16, при права:
- за И. Я. Я. с ЕГН:********** - 1/2 идеална част;
8
- за Н. И. Я. с ЕГН:********** - 1/2 идеална част;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
След влизане на решението в сила, делото да се докладва за
продължаване на делбеното производство във втора фаза.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9