№ 466
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на двадесет
и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20221100900532 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК. СГС е сезиран с
жалба от „Т.“ АД срещу отказ N 20220311085623/14.03.2022 г. на длъжностното лице по
регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за вписване прекратяване
на членственото правоотношение на жалбоподателя като съдружник в „Т.“ ООД и
заличаването му. Според жалбоподателя отказът на длъжностното лице е
незаконосъобразен, защото с изтичане на тримесечния срок в предизвестието по чл.125 ал.2
ТЗ настъпва автоматично прекратяване на членственото правоотношение. Поддържа се, че
за вписване на прекратяване на членственото правоотношение не е необходимо да се приеме
решение от ОС по отношение на дяловете на напусналия съдружник. Иска се от
жалбоподателя отказът на длъжностното лице да бъде отменен и да се дадат указания за
вписване на заявеното обстоятелство по прекратяване на участието му като съдружник в
„Т.“ ООД.
Агенция по вписванията е подала отговор, с който оспорва жалбата с довода, че за
вписване на процесното обстоятелство по прекратяване на членственото правоотношение е
необходимо да се представи решение на ОС за разпределения на дружествените дялове и за
изплащане на ликвидационен дял на напусналия съдружник, защото следва да има яснота за
съдбата на дяловете.
Според съда жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното
лице по регистрация към Агенция по вписвания, поради което следва да се разгледа по
същество.
Подадено е заявление N 2022031185623/14.03.2022 г., с което „Т.“ АД е поискал да се
впише в ТР по партидата на „Т.“ ООД прекратяване на участието му и заличаването му като
съдружник.
1
Представено е писмено предизвестие от 10.11.2021 г., с което „Т.“ АД в качеството на
съдружник в „Т.“ ООД е изразил волята си за прекратяване на участието си в дружеството.
Върху писменото предизвестие е направено отбелязване, че е получено на 10.11.2021 г.
С обжалваният отказ N 20220311085623/14.03.2022 г. длъжностното лице по регистрация
е отказало вписване на прекратяването на членственото правоотношение на жалбоподателя
и заличаването му като съдружник в „Т.“ ООД. Прието е, че съдружник не може
самостоятелно да заявява за вписване промяната в ТР, както и че за вписване на процесното
обстоятелство по прекратяване на членственото правоотношение е необходимо да се
представи решение на ОС за съдбата на дружествените дялове на напусналия съдружник.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е жалба срещу отказ да се впише заявеното от
бивш съдружник обстоятелство по прекратяване на членственото му правоотношение.
Според съда към подаване на заявлението за вписване на промени по партидата на „Т.“
ООД фактическият състав на чл.125 ал.2 ТЗ е осъществен в пълнота и членственото
правоотношение на жалбоподателя „Т.“ АД като съдружник е било прекратено. За да
настъпи правният ефект по прекратяване на членственото правоотношение по реда на чл.125
ал.2 ТЗ, не е необходимо да се приема решение на ОС на съдружниците относно съдбата на
дяловете на напусналия съдружник, респ. да се променя дружественият договор и да се
уреждат имуществените последици, свързани с напускането на съдружника. Това е така,
защото нормата на чл.125 ал.2 ТЗ не предвижда други условия и предпоставки за
прекратяване на членството освен направеното от съдружника в писмена форма изявление,
което да е достигнало до търговското дружество и изтичането на законния срок.
В случая предизвестието по чл.125 ал.2 ТЗ е било получено на 10.11.2021 г. от лицето
Р.К.И.-Б., което е обстоятелство е удостоверено с подписа на получателя. След извършена
служебно проверка за вписванията в ТР се установи, че лицето Р.К.И.-Б. е вписана за
управител на дружеството, поради което съдът намира, че предизвестието по чл.125 ал.2 ТЗ
е редовно връчено на дружеството на 10.11.2021 г. При тези факти съдът намира, че от
11.02.2022 г. членственото правоотношение на „Т.“ АД е било прекратено.
Правните последици по прекратяване на членството на „Т.“ АД са настъпили във
вътрешните отношения между него и дружеството от 11.02.2022 г., независимо от факта, че
това обстоятелство не е вписано и към момента в ТР по партидата на дружеството.
По отношение легитимацията на жалбоподателя „Т.“ АД да подава заявление за вписване
на промени по партидата на „Т.“ ООД. Заявлението за вписване на промяна по партидата на
търговското дружество е подадено от бившия съдружник „Т.“ ООД, който е бил
представляван в регистърното производство от упълномощен от него адвокат, но
2
съдружникът не попада сред кръга от лица, визиран в нормата на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, които
са легитимирани да подават заявление за вписване на промени по партидата на търговското
дружество в ТР.
В ЗТРРЮЛНЦ и в ТЗ не е предвидена възможност съдружникът да сезира Агенция по
вписвания със заявление за вписване на обстоятелството по прекратяване на членственото
правоотношение. По изключение в нормата на чл.141 ал.5 ТЗ е предвидена възможност за
управителя с прекратени правомощия да иска заличаването си, но това е изключение от
общия принцип, че само законният представител на търговското дружество може да подава
заявления за вписване на промени по партидата в ТР. Това изключение не може да се
тълкува разширително и да се прилага по аналогия за съдружника. Напускането на
търговското дружество от съдружник по никакъв начин не засяга интересите на третите
лица, защото съдружникът не действа от името на дружеството в търговския оборот, поради
което заявяването за вписване на това обстоятелство не налага разширяване на кръга от
легитимирани лица, които имат право да заявяват за вписване промени в ТР.
Законодателят не е предоставил на съдружника, дори на този, който вече е прекратил
участието си в дружеството с ограничена отговорност, процесуалната възможност сам да
поиска заличаването си от търговския регистър, с каквото право по на основание чл. 141 ал.
5 от ТЗ разполага управителят на дружеството / в този смисъл - решение № 2185 от
26.09.2019 г. по т.д. № 3977/2019 г. на САС, решение № 1785 от 01.07.2019 г. по т.д. №
2981/2019 г. на САС, решение № 1826 от 01.07.2018 г. по т.д. № 3238/2018 г. на САС,
решение № 2134 от 01.08.2018 г. по т.д. № 3654/2018 г. на САС, решение № 827 от
01.05.2017 г. по т.д. № 1019/2017 г. на САС, решение № 1928 от 18.10.2016 г. по т.д. №
4499/2016 г. на САС, решение № 245 от 08.02.2016 г. по т.д. № 176/2016 г. на САС,
решение № 315 от 19.02.2016 г. по ф.д. № 4676/2015 г. на САС, решение № 2502 от
17.12.2015 г. по т.д. № 5312/2015 г. на САС, решение № 401 от 26.02.2015 г. по ф. д. №
22/2015 г. на САС, решение № 1134 от 05.06.2014 г. по ф.д. № 1025/2014 г. на САС,
решение № 1400 от 29.06.2015 г. по т.д. № 2493/2015 г. на САС, решение № 1891 от
10.10.2016 г. по ч.т.д. № 4426/2016 г. на САС, решение № 2413 от 30.12.2013 г. по гр.д. №
4657/2013 г. на САС/.
Управителят на ООД и съдружникът в дружеството са различни правни фигури, които
имат различни права и задължения, поради което с оглед на различното им правно
положение и на различните цели, които се преследват с вписването им в ТР,
приложението по аналогия на цитираната по-горе норма на чл.141 ал.5 ТЗ е недопустимо.
Съдружникът през действието на членственото правотношение не притежава
легитимация да сезира АВ със заявление за вписване на промени по партидата на
търговското дружество, поради което на по-силно основание следва да се отрече тази
легитимация за лице, което в качеството на бивш съдружник е подало заявлението.
Членственото правоотношение на „Т.“ АД е прекратено към подаване на заявлението,
поради което жалбоподателят има качеството на трето за дружеството лице, което няма
право да сезира АВ с искане за вписване /с такова право не е разполагал дори и през
3
действие на членственото правоотношение/.
След извършена проверка за вписванията по партидата на дружеството се установи, че
дружеството има вписан управител Р.К.И.-Б.. Това означава, че обективно е възможно
управител на дружеството да сезира регистърния орган с искане за вписване на настъпилата
промяна. В случая няма основание за овластяване на някой от съдружниците с
представителните правомощия на вписания управител. На още по-силно основание следва
да се отрече възможността лице, което вече не е съдружник, да сезира АВ с искане за
вписване на обстоятелства по партидата на дружество.
Като краен извод - в нормата на чл. 15 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ изчерпателно и
ограничително („numerus clausus“) е визиран кръгът от лица, които са легитимирани да
подават заявление в регистърното производство, а това са само търговецът, прокуристът,
адвокат с изрично пълномощно за представителство пред агенцията, и друго лице в
предвидените по закон случаи. Заявлението за вписване на промени по партидата на
търговското дружество в случая е подадено от неоправомощено лице – от бивш
съдружник, поради което правилно длъжностното лице е отказало вписване на заявеното
обстоятелство по прекратяване на членственото правоотношение на заявителя. Едно от
задължителните изисквания, за да се впише определено обстоятелство по партидата на
търговеца, е заявлението да изхожда от оправомощено лице – чл.21, т.3 ЗТРРЮЛНЦ, което
условие в случая не е изпълнено.
Нормата на чл. 15 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ има императивен характер и е недопустимо
нейното разширително тълкуване. По своя характер заявлението е правно действие, с което
се целят определени и специфични за всеки конкретен случай юридически последици, а
допустимостта на вписването е обусловена единствено от личността на заявителя, който
трябва да е от кръга на изброените в закона лица. Недопустимо би било вписване, което е
извършено по заявление на лице, което не попада в кръга на посочените в чл. 15 ал.1
ЗТРРЮЛНЦ лица. Не може да се приложи по аналогия нормата на чл. 141 ал. 5, изр. 3-то ТЗ,
защото тази норма има конкретен адресат - управителя на дружество с ограничена
отговорност и се отнася само до заличаването му. Освен това предвиденото в нормата на
чл.141 ал.5, изр.3-то ТЗ изключение има за цел да внесе яснота във външните отношения на
дружеството спрямо останалите участници в търговския оборот, на които следва да е
известно, че определено лице не е управител и няма представителни правомощия по
отношение на дружеството. Участието на едно лице като съдружник в ООД няма никакво
значение за отношенията на дружеството с трети лица и за сигурността на търговския
оборот.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ е законосъобразен, поради
което жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.“ АД срещу отказ N 20220311085623/14.03.2022
г. на длъжностното лице по регистрация към АВ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от
връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5